Текстът е препечатан от Дойче веле.Първото, което трябва да се

Текстът е препечатан от " Дойче веле ".

Първото, което би трябвало да се каже по тематиката за " изтеклите " данни на Национална агенция за приходите, е, че има скандал. При това голям. А извиненията и оправданията на финансовия министър Горанов няма по какъв начин да потушат пожара.

Става дума за: данни на милиони български жители - техните имена, ЕГН и адреси; имената на български компании с техните ЕИК, адреси и имейли; регистрационните номера на автомобили; цивилен договори; кредити; документи за електронни подписи и прочие

Да стартираме с очевидното, което институциите в началото гузно премълчаваха, а в този момент отхвърлят. Кражбата на идентичност може да бъде шперц, който развързва нечии ръце за ред други противоправни действия: от документни закононарушения и финансови измами до " улеснение " на терористични актове.

Знае се, че измежду тези милиони имена има и такива на обществени персони - на висши политици, евентуално и на магистрати. Цялата страна е пропищяла от схемите на телефонните измамници. Но представете си какво могат да създадат предприемчиви злосторници, разполагащи с въпросната информация.

С разкрит гръб

Накратко: страната и обществото са изправени до стената. И не ни остава друго, с изключение на да имаме вяра на честната дума на хакерите. Тоест, че причинителите не са проникнали в сървърите на Национална агенция за приходите, водени от персоналната си полза. Но по какъв начин да сме сигурни, че това е по този начин? При всеки случай от понеделник изтеклите данни циркулират в интернет.

От самопризнанията на " съветския жител, женен за българка ", показал се в имейл за причинител на закононарушението, се схваща, че задачата му е била да покаже " какъв брой прецакана е страната ви ". Според него подобен теч има от години, данните са " хаквани " и през 2012, само че тогава " никой не разбра ".

Възможно е имейлът да е подправена диря, а същинските причинители да са други. Руската връзка е тук прекомерно явна. Но очевидността не значи безусловно, че е лъжлива. Защото Русия надали би пропуснала опция обществено да унижи натовска България, която реши да закупи американски F-16. А в случай че в действителност има съветска връзка, наподобява разумно зад офанзивата да стои не уединен вълк, а службите на Кремъл. В последна сметка Русия има цели звена, които работят в региона на така наречен кибервойна.

Първоначално ръководещите тиражираха версията за съветска диря, само че в този момент считат, че става дума за офанзива от България. Кризисният пиар на властта даже спекулира, че е забъркана опозиционна партия. Кабинетът очевидно се чуди по какъв начин по-скоро да трансферира горещия картоф.

Началникът на отдел " Киберпрестъпност " в ГДБОП Явор Колев заяви, че във вторник следобяд в България е бил арестуван обвинен за хакерската офанзива - 20-годишен компютърен експерт, работещ в София. Според Колев, младежът " няма нищо общо " с описанието в писмото - т.е., не е руснак, женен за българка. Предстои да забележим дали той е същинският причинител.

Следното обаче е (почти) несъмнено: от пробойните в системата в продължение на години е текла сензитивна информация. Чакаме суперкомютъра, а още не сме се опомнили от срутва на Търговския указател и краха на електронните винетки. Изобщо, вместо да брани ползите на жителите си, страната явно ги е оставила с разкрит гръб.

Поради това тезата на министър Горанов, че " информацията на българските жители продължава да бъде предпазена " е, меко казано, нелепа. В какъв смисъл " продължава "? Също толкоз не на място е и другата имитация на министъра, в жанр - има електронни услуги, има проблем.

Като разграден двор

Вярно, че обект на хакерски офанзиви са били и могъщи страни като Съединени американски щати и Франция или пък колоси като Facebook. Но тук не става дума за потребителски пароли, за ботове и интернет тролове, за партийни имейли или секретни грами. Имаме цяла страна, която е хакната. А проникването в сървъра на Национална агенция за приходите е единствено следващото доказателство, че страната ни е като разграден двор. Що се отнася до политическите последствия - такива по всяка възможност ще има. Въпросът е дали от спешната реакция на властта ще има действителен резултат.

Ако разберете, че са ви откраднали кредитната карта, обаждате се на банката и я заличавате. Какво вършим обаче, когато данните на милиони са изтекли " в канала "? Да наемем по-добри IT-специалисти, като им плащаме повече? Класическа качулка след дъжд. Реалната вероятност през днешния ден, тук и в този момент е страната да бъде залята от каузи, заведени от жители, които са претърпели вреди от " осведомителния Чернобил ".

Управляващите демонстрираха, че са майстори на ритуалното посипване на главата с пепел. Сигурно ще забележим и оставки. Може би по традиция първо ще паднат главите на някои по-дребни рибки, а в случай че публичното неодобрение е задоволително неумолимо, може да осъмнем и с нов финансов министър.

Вярно е това, което си споделяме в сходни случаи: " в естествените страни министърът към този момент да е подал оставка ". Само че ние си знаем, че сме необикновен, даже неповторим случай. За никого не е загадка, че сме инертни; че даже след кавги като " Апартаментгейт " ръководещите не губят избори; че сме първенци по корупция в Европейски Съюз. И още, и още. Дори и да забележим следващата министерска оставка - какво от това? Ще ни стане по-леко? Ще преглътнем философски унижението, че към този момент сме удостоени с орден и в категорията " хакната страна "?

Привърженик съм на машинното гласоподаване. Но желаеме ли да поверим гласа си на тези институции, с тяхното равнище на сигурност, механически умения и подготвеност?

Всичко, което би трябвало да знаете за: Изтичането на персонални данни от Национална агенция за приходите (21)