Истинската цел на истерията около Полфрийман
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
От позиция на правото въпросът по кое време и по какъв начин ще се произнесе Върховният касационен съд (ВКС) по случая с условното предварително освобождение на Джок Полфрийман, несъмнено, е от голяма значимост. Защото неговото задържане и игнорирането на правосъден акт, предстоящ на неотложно осъществяване, са следващият български образец за крещящо безвластие.
За тези обаче, които желаеха от съда да възобнови делото (макар да знаят прелестно, че такива каузи не подлежат на възобновяване), за уредниците и диригентите на цялата политико-медийна нервност към случая, към този момент надали има някакво значение дали съдът ще се произнесе на следващия ден или след някой различен месец. Нито пък дали ще отхвърли настояването им или ще се поддаде на нервността. Ето за какво.
Не им пука в действителност
На тях в действителност въобще не им пука дали " килърът е на независимост " или не. Иначе щяха непрекъснато да обитават в същото положение на превъзбуда и да затрупват съда с сходни претенции. Защото в България (както и на всички места другаде в Европа от десетилетия насам) условното предварително освобождение е рутинна процедура, прилагана всяка година десетки пъти.
Най-показателен в това отношение е различен сходен случай, припомнен наскоро от сътрудник от " Дневник " - плануваното, зверско (в дословния смисъл на думата) ликвидиране в Париж на българския студент Мартин Борилски. Единият от двамата убийци (осъдени през 2010 на 17 и 19 години затвор) е бил освободен предварително в края на януари тази година, като претекстовете даже не са оповестени на уеб страницата на съответния съд. Другият наказан ще добие това право след година. Но той още от 2017 изтърпява наказването си при лек режим в затворническо общежитие от открит вид, употребява седмични, месечни и годишни отпуски и почивки, има право да работи отвън региона на общежитието и да се среща с околните си. За този случай никой не се е сетил да стачкува, нито даже да каже или напише нещо.
Истинската им цел
По напълно различен метод стоят нещата в тази ситуация с австралийския жител. Съдебният състав, приложил настоящото законодателство във връзка с Полфрийман, е подложен на масирана и отвратителна офанзива (в която се включиха даже върховете на властта) – обиди, клюки, неистини, издевателства и неприкрити закани за разпра. Истинската цел на тази офанзива не е да бъде върнат Полфрийман в пандиза, а да бъде оплют, компрометиран, сплашен и сплескан самостоятелният съд. И против него да бъде насъскана улицата посредством генериране на съмнение, злоба, яд и ненавист.
Най-общо казано, тази цел има две измерения. Едното е конюнктурно и ситуационно. И е обвързвано с " политическия " миг и персоналния състав на съда, постановил определението за условното предварително освобождение. Така казусът бе използван в дирижираната процедура за избор на нов основен прокурор - и против тези, които не утвърждават нито процедурата, нито единствената кандидатура. Същевременно той се оказа и чудесна опция за злепоставяне на някои от най-последователните покровители на промените в правосъдната система. А на рояка от национал-популистки обединения казусът послужи за предизборни цели.
За цялостното и дефинитивно преодоляване на страната
Другото измерение на задачата е стратегическо - цялостното и дефинитивно преодоляване на страната, пред което е останала единствено една институционална бариера.
Всички останали така наречен " самостоятелни " институции са от дълго време прочистени и подчинени, тъй че да вземат решение без значение единствено по въпроси, които не засягат директно ползите на подмолно ръководещия политико-олигархичен кръг. Ако изобщо са останали такива въпроси.
Така наречената съпротива е или опитомена, или отгледана. Неслучайно и тя пее в хора против съда. Само Движение за права и свободи си мълчи, тъй като има кой да пее вместо него.
Медийният " хор " от дълго време е надъхан на нужната вълна и с шума си заглушава всички гласове, които не са в звук. Независимите неправителствени организации са оповестени за национални предатели и дотолкоз стъпкани, че (засега) даже не се постанова да бъдат закривани, за каквото упорстват цели партии и обособени български и европейски депутати.
Технологията за всеобщо заплашване, баламосване и хипнотизиране на публичното мнение и последващото му насъскване против нужните " врагове " е овладяна до съвършенство. Последиците бяха отлично илюстрирани от нервността към " отнемането " и " продаването " на деца.
Ако падне и тази бариера
Така пред цялостното и дефинитивно преодоляване на страната е останала единствено една последна, освен това тук-таме пробита, институционална бариера - самостоятелният съд. Има доста лостове за неговото послушание - кадрови, дисциплинарни, административни, институционални и даже престъпни. Но най-ефективен и най-силно шокиращ е механизмът на страха. Именно той е задвижен в този момент.
За тези, които го направиха, за уредниците и диригентите на политико-медийната нервност, към този момент надали има някакво значение дали съдът ще се произнесе по случая " Полфрийман " на следващия ден или след някой различен месец. Защото те към този момент го използваха " по предопределение " и реализираха задачите си. За тях не е толкоз значимо също по този начин дали съдът ще одобри настояването им или не. Защото и в двата случая печелят. Даже във втория случай облагата е сякаш по-голяма - ще могат да се разпрострат с цялостна мощ и против Върховен касационен съд. А падне ли и тази бариера, към този момент няма какво да ги спре.
От позиция на правото въпросът по кое време и по какъв начин ще се произнесе Върховният касационен съд (ВКС) по случая с условното предварително освобождение на Джок Полфрийман, несъмнено, е от голяма значимост. Защото неговото задържане и игнорирането на правосъден акт, предстоящ на неотложно осъществяване, са следващият български образец за крещящо безвластие.
За тези обаче, които желаеха от съда да възобнови делото (макар да знаят прелестно, че такива каузи не подлежат на възобновяване), за уредниците и диригентите на цялата политико-медийна нервност към случая, към този момент надали има някакво значение дали съдът ще се произнесе на следващия ден или след някой различен месец. Нито пък дали ще отхвърли настояването им или ще се поддаде на нервността. Ето за какво.
Не им пука в действителност
На тях в действителност въобще не им пука дали " килърът е на независимост " или не. Иначе щяха непрекъснато да обитават в същото положение на превъзбуда и да затрупват съда с сходни претенции. Защото в България (както и на всички места другаде в Европа от десетилетия насам) условното предварително освобождение е рутинна процедура, прилагана всяка година десетки пъти.
Най-показателен в това отношение е различен сходен случай, припомнен наскоро от сътрудник от " Дневник " - плануваното, зверско (в дословния смисъл на думата) ликвидиране в Париж на българския студент Мартин Борилски. Единият от двамата убийци (осъдени през 2010 на 17 и 19 години затвор) е бил освободен предварително в края на януари тази година, като претекстовете даже не са оповестени на уеб страницата на съответния съд. Другият наказан ще добие това право след година. Но той още от 2017 изтърпява наказването си при лек режим в затворническо общежитие от открит вид, употребява седмични, месечни и годишни отпуски и почивки, има право да работи отвън региона на общежитието и да се среща с околните си. За този случай никой не се е сетил да стачкува, нито даже да каже или напише нещо.
Истинската им цел
По напълно различен метод стоят нещата в тази ситуация с австралийския жител. Съдебният състав, приложил настоящото законодателство във връзка с Полфрийман, е подложен на масирана и отвратителна офанзива (в която се включиха даже върховете на властта) – обиди, клюки, неистини, издевателства и неприкрити закани за разпра. Истинската цел на тази офанзива не е да бъде върнат Полфрийман в пандиза, а да бъде оплют, компрометиран, сплашен и сплескан самостоятелният съд. И против него да бъде насъскана улицата посредством генериране на съмнение, злоба, яд и ненавист.
Най-общо казано, тази цел има две измерения. Едното е конюнктурно и ситуационно. И е обвързвано с " политическия " миг и персоналния състав на съда, постановил определението за условното предварително освобождение. Така казусът бе използван в дирижираната процедура за избор на нов основен прокурор - и против тези, които не утвърждават нито процедурата, нито единствената кандидатура. Същевременно той се оказа и чудесна опция за злепоставяне на някои от най-последователните покровители на промените в правосъдната система. А на рояка от национал-популистки обединения казусът послужи за предизборни цели.
За цялостното и дефинитивно преодоляване на страната
Другото измерение на задачата е стратегическо - цялостното и дефинитивно преодоляване на страната, пред което е останала единствено една институционална бариера.
Всички останали така наречен " самостоятелни " институции са от дълго време прочистени и подчинени, тъй че да вземат решение без значение единствено по въпроси, които не засягат директно ползите на подмолно ръководещия политико-олигархичен кръг. Ако изобщо са останали такива въпроси.
Така наречената съпротива е или опитомена, или отгледана. Неслучайно и тя пее в хора против съда. Само Движение за права и свободи си мълчи, тъй като има кой да пее вместо него.
Медийният " хор " от дълго време е надъхан на нужната вълна и с шума си заглушава всички гласове, които не са в звук. Независимите неправителствени организации са оповестени за национални предатели и дотолкоз стъпкани, че (засега) даже не се постанова да бъдат закривани, за каквото упорстват цели партии и обособени български и европейски депутати.
Технологията за всеобщо заплашване, баламосване и хипнотизиране на публичното мнение и последващото му насъскване против нужните " врагове " е овладяна до съвършенство. Последиците бяха отлично илюстрирани от нервността към " отнемането " и " продаването " на деца.
Ако падне и тази бариера
Така пред цялостното и дефинитивно преодоляване на страната е останала единствено една последна, освен това тук-таме пробита, институционална бариера - самостоятелният съд. Има доста лостове за неговото послушание - кадрови, дисциплинарни, административни, институционални и даже престъпни. Но най-ефективен и най-силно шокиращ е механизмът на страха. Именно той е задвижен в този момент.
За тези, които го направиха, за уредниците и диригентите на политико-медийната нервност, към този момент надали има някакво значение дали съдът ще се произнесе по случая " Полфрийман " на следващия ден или след някой различен месец. Защото те към този момент го използваха " по предопределение " и реализираха задачите си. За тях не е толкоз значимо също по този начин дали съдът ще одобри настояването им или не. Защото и в двата случая печелят. Даже във втория случай облагата е сякаш по-голяма - ще могат да се разпрострат с цялостна мощ и против Върховен касационен съд. А падне ли и тази бариера, към този момент няма какво да ги спре.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ