Какво се случва под носа ни? Че нещо много замириса
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Какво се случва под носа ни? Че нещо доста замириса. Вносът на отпадъци в България пораства от няколко години насам, само че ръководещите в лицето на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) са отказали информация на вестник " Капитал " кои са превозвачите и вносителите, какъв е типът на отпадъците, както и за мястото и метода на преправянето или унищожаването им – т.е., дали се изгарят, депонират или рециклират.
Кой?
По същия метод и от Агенция " Митници " са отказали информация на проверяващия уебсайт " Биволъ ", отправил питане по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) кои са компаниите, които през последните пет години са внасяли отпадъци от страни отвън Европейски Съюз. От Агенция " Митници " са съобщили, че броят им е 538, само че не и кои са тези компании. Както Изпълнителна агенция по околна среда, по този начин и митниците считат, че обществото не демонстрира интерес към сходна информация. Изглежда, че изпълнителната власт си е присвоила правото да знае какво е добре и какво не е добре да знае обществото.
Сега обаче бе постановено, че запитването на " Капитал " би трябвало да получи отговор. Съдия Вяра Русева от Административен съд - София-град задължи Изпълнителна агенция по околна среда да обезпечи желаните данни. Нейният мотив: " Безспорно вносът на боклуци е един от факторите, който е в положение да окаже значително влияние върху множеството от съставените елементи на околната среда ". А компаниите, които го реализират, и лицата, които ги движат, демонстрират в чии ръце е този бизнес.
Пътят на боклука
До момента е известно, че през 2017 в България са импортирани 72 000 тона боклуци, изгорени единствено в циментовите фабрики, а през 2018 година - 85 000 тона, като 3% от тях към този момент са за тецовете. Но не тези данни са значими за обществото, а съставът на отпадъците и по какъв начин се реализира контролът при унищожаването им.
Темата нямаше да влезе в новинарските излъчвания, в случай че не бяха арестуваните в Италия вагони с 815 тона смесени боклуци - пластмаса, каучук, опаковки, текстил, гума. Според италианското издание " Кориере каузи сера ", тези боклуци са били предопределени за България. Но българските министри на вътрешните работи и на екологията се измъкнаха с общи изречения, че ставало дума за " медийни изказвания ".
Според онлайн изданието bluelink.info пътят на италианския отпадък към България има дълга история - още от 2013 година, когато 19% от експортирания оттова RDF е влезнал на българска територия. Изданието цитира отчет, съгласно който най-големите колета отпадъци за 2017 година идват от Англия и Италия.
Опасенията
" Вносът на боклуци от страни като Италия провокира по-големи опасения по отношение на здравето и сигурността на обществото, защото, съгласно италиански деятели в битката против мафията, процесът по преправяне на боклуци в Италия има тесни връзки с проведената престъпност и постоянно токсични боклуци биват смесвани с битови боклуци ", написа в публикацията.
Вместо да увърта, екоминистърът Нено Димов би следвало да разсее всевъзможни подозрения, че ведомството му не реализира ефикасен надзор върху състава на отпадъците при влизането им в България. Големият въпрос е дали в Министерство на околната среда и водите и в митниците се доверяват напълно на заявеното от вносителите - или се вършат и действителни насрещни инспекции, с цел да се откри наличието на контейнерите. Предвид равнищата на корупция, българското общество несъмнено няма огромно доверие в институциите си. И по тази причина не може да е несъмнено, че вносният отпадък е добре обработен и безвреден. Или че пластмасови боклуци не се изгарят или изхвърлят в депата, вместо да се рециклират.
RDF-отпадъкът, внасян за изгаряне от циментови фабрики и тецове, понижава разноските им, защото замества въглищата, поради които им се постанова да купуват квоти за излъчвания на парникови газове. А квотите от ден на ден нарастват. Към момента Министерство на околната среда и водите е издало осем разрешителни за горене на RDF - на " Девня Цимент ", " Холсим ", " Златна Панега Цимент ", Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", " Вулкан Цимент ", " Топлофикация-Сливен ", " Грийнбърн " (площадка Разград) и " Грийнбърн " (площадка Пещера). И още една детайлност: в България работи законова възбрана да се внасят количества, надвишаващи 50% от годишния потенциал на инсталацията, в която ще бъдат употребявани.
Когато властта мълчи
Покрай арестуваните в Италия вагони стана ясно, че се изнасят отпадъци, за които ще става все по-трудно да се откри последна дестинация. Причината: от септември 2017 година Китай забрани вноса на 24 типа твърди боклуци, включително и няколко типа пластмаса. Последваха го и други страни от Югоизточна Азия, а през май т.г. 187 страни се споразумяха внезапно да лимитират интернационалната търговия с пластмасов скрап. Така че бизнесът ще търси страни, където контролните органи са с висока " пропускливост ". И отпадъците, които никой не желае, ще се стоварват точно там.
Когато властта мълчи, жителите са склонни да вършат догатки, учредени на журналистически следствия и инспекции на екоактивисти. Затова е по-добре властта да дава отговор. Иначе бихме могли да допуснем, че в България доминира омерта.
Какво се случва под носа ни? Че нещо доста замириса. Вносът на отпадъци в България пораства от няколко години насам, само че ръководещите в лицето на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) са отказали информация на вестник " Капитал " кои са превозвачите и вносителите, какъв е типът на отпадъците, както и за мястото и метода на преправянето или унищожаването им – т.е., дали се изгарят, депонират или рециклират.
Кой?
По същия метод и от Агенция " Митници " са отказали информация на проверяващия уебсайт " Биволъ ", отправил питане по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) кои са компаниите, които през последните пет години са внасяли отпадъци от страни отвън Европейски Съюз. От Агенция " Митници " са съобщили, че броят им е 538, само че не и кои са тези компании. Както Изпълнителна агенция по околна среда, по този начин и митниците считат, че обществото не демонстрира интерес към сходна информация. Изглежда, че изпълнителната власт си е присвоила правото да знае какво е добре и какво не е добре да знае обществото.
Сега обаче бе постановено, че запитването на " Капитал " би трябвало да получи отговор. Съдия Вяра Русева от Административен съд - София-град задължи Изпълнителна агенция по околна среда да обезпечи желаните данни. Нейният мотив: " Безспорно вносът на боклуци е един от факторите, който е в положение да окаже значително влияние върху множеството от съставените елементи на околната среда ". А компаниите, които го реализират, и лицата, които ги движат, демонстрират в чии ръце е този бизнес.
Пътят на боклука
До момента е известно, че през 2017 в България са импортирани 72 000 тона боклуци, изгорени единствено в циментовите фабрики, а през 2018 година - 85 000 тона, като 3% от тях към този момент са за тецовете. Но не тези данни са значими за обществото, а съставът на отпадъците и по какъв начин се реализира контролът при унищожаването им.
Темата нямаше да влезе в новинарските излъчвания, в случай че не бяха арестуваните в Италия вагони с 815 тона смесени боклуци - пластмаса, каучук, опаковки, текстил, гума. Според италианското издание " Кориере каузи сера ", тези боклуци са били предопределени за България. Но българските министри на вътрешните работи и на екологията се измъкнаха с общи изречения, че ставало дума за " медийни изказвания ".
Според онлайн изданието bluelink.info пътят на италианския отпадък към България има дълга история - още от 2013 година, когато 19% от експортирания оттова RDF е влезнал на българска територия. Изданието цитира отчет, съгласно който най-големите колета отпадъци за 2017 година идват от Англия и Италия.
Опасенията
" Вносът на боклуци от страни като Италия провокира по-големи опасения по отношение на здравето и сигурността на обществото, защото, съгласно италиански деятели в битката против мафията, процесът по преправяне на боклуци в Италия има тесни връзки с проведената престъпност и постоянно токсични боклуци биват смесвани с битови боклуци ", написа в публикацията.
Вместо да увърта, екоминистърът Нено Димов би следвало да разсее всевъзможни подозрения, че ведомството му не реализира ефикасен надзор върху състава на отпадъците при влизането им в България. Големият въпрос е дали в Министерство на околната среда и водите и в митниците се доверяват напълно на заявеното от вносителите - или се вършат и действителни насрещни инспекции, с цел да се откри наличието на контейнерите. Предвид равнищата на корупция, българското общество несъмнено няма огромно доверие в институциите си. И по тази причина не може да е несъмнено, че вносният отпадък е добре обработен и безвреден. Или че пластмасови боклуци не се изгарят или изхвърлят в депата, вместо да се рециклират.
RDF-отпадъкът, внасян за изгаряне от циментови фабрики и тецове, понижава разноските им, защото замества въглищата, поради които им се постанова да купуват квоти за излъчвания на парникови газове. А квотите от ден на ден нарастват. Към момента Министерство на околната среда и водите е издало осем разрешителни за горене на RDF - на " Девня Цимент ", " Холсим ", " Златна Панега Цимент ", Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", " Вулкан Цимент ", " Топлофикация-Сливен ", " Грийнбърн " (площадка Разград) и " Грийнбърн " (площадка Пещера). И още една детайлност: в България работи законова възбрана да се внасят количества, надвишаващи 50% от годишния потенциал на инсталацията, в която ще бъдат употребявани.
Когато властта мълчи
Покрай арестуваните в Италия вагони стана ясно, че се изнасят отпадъци, за които ще става все по-трудно да се откри последна дестинация. Причината: от септември 2017 година Китай забрани вноса на 24 типа твърди боклуци, включително и няколко типа пластмаса. Последваха го и други страни от Югоизточна Азия, а през май т.г. 187 страни се споразумяха внезапно да лимитират интернационалната търговия с пластмасов скрап. Така че бизнесът ще търси страни, където контролните органи са с висока " пропускливост ". И отпадъците, които никой не желае, ще се стоварват точно там.
Когато властта мълчи, жителите са склонни да вършат догатки, учредени на журналистически следствия и инспекции на екоактивисти. Затова е по-добре властта да дава отговор. Иначе бихме могли да допуснем, че в България доминира омерта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ