Какво става на Балканите?
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Има един подобен балкански абсурд: всичките водачи на Балканите се кълнат в европейската вероятност на страните си, само че в същото време се отдалечават от нея. Обратно на вишеградските популисти, които не стопират да атакуват Европа, без обаче да слагат под въпрос по-дълбоката икономическа интеграция с блока.
Вучич, Тачи, Борисов
Огледайте района. При кого отиде Макрон тази седмица? При министъра на информацията от държавното управление на Милошевич, човек на ултранационалиста Шешел, който беше призовал за всеки сърбин да се убиват по 100 мюсюлмани. Днес господин Вучич е стожер на европейската интеграция в района, ще купува ракети Мистрал, а може и французите да строят метрото в Белград. И най-важното - надяваме се той да вразуми косовския министър-председател Тачи, откакто предишния ноември страната му наложи 100% мито върху сръбски артикули в отговор на към този момент не помня каква засегнатост.
Кой е Тачи? На няколко пъти той беше спасяван от Международния углавен арбитражен съд по реал-политически съображения: на армията за избавление на Косово, която той оглавяваше в края на 1990-те, се приписват закононарушения, измежду които търговия с органи на сръбски военнопленници.
В Албания няма избори, които да не бъдат оспорвани от опозицията с гневни протести; по времето на локалния избор през юни се чуха гласове, че най-добре ще е да се върне формата на протекторат от времето след Първата международна война. Босна се ръководи до през днешния ден от трите етно-националистически обединения, които нямат никакъв интерес да трансформират политическата констелация, закрепена от Дейтънските съглашения преди четвърт век. Според нея страната е разграничена освен на три елементи, само че и на кантони, всеки от които със свое държавно управление - на процедура през днешния ден стотици жители са министри, хиляди - депутати, а тези хора несъмнено нямат интерес да трансформират статуквото. Социалистите в Румъния вадят на площада великански демонстрации против замитането на кражби; България пък в последно време един американски филм изобрази като страна, превзета от мафията, отпред с един корпулентен предприемач.
Който влезнал в Европейски Съюз - влезнал!
Който влезнал в Европейски Съюз - влезнал, другите евентуално ще почакат. Любопитно единствено за какво европейците, по този начин чувствителни към демокрацията във Венецуела, си затварят очите пред това, което става в личния им заден двор. Отговорът е в магическата дума " непоклатимост ". По-добре властнически водачи, единствено мир да има и по-малко емиграция. Ако се огледате ще установите, че господин Борисов напълно не държи върха по дълговечност и безалтернативност - по един или различен метод западно-балканските водачи и техните другарски мрежи ръководят страните си от разпадането на Югославия до в този момент.
Самият смисъл на европейската интеграция в балканския район е преобърнат. На запад процесът, почнал с основаването на общността на въглищата и стоманата, имаше за цел да сплоти промишленостите и да преодолее националните граници. На Балканите е тъкмо противоположното: Европа е средство, посредством което да се укрепи властта на националните водачи, да се приключи национално-строителния план, да се укрепят противоречивите в доста случаи граници. Ето на, аз съм вашият законен водач, гостува ми френският президент, приема ме немският канцлер, гордейте се и ме слушайте! Що се отнася до стопанската система, в тези страни тя си остава надълбоко подвластна от политическата власт - върви, че открий някакъв цех без благословията на управниците. Нашето си е за наши хора.
Невидимият протекционизъм е подплатен идеологически с театрализирани исторически вражди, кръв, чест, дори в последно време - ДНК. Където тръгне някакво районно съдействие, то все е подтиквано от Европа: симулираме, нима изкрънкаме някой милион. Къде са огромните районни концерни, които да събират български, сръбски, албански капитали? Гърците опитваха районна агресия, само че ги удари рецесията. Турците пък ни се виждат прекомерно огромни и застрашителни, пък и нали " иго ", исторически премеждия... Вярно, че в района оперират доста световни концерни, само че да се интегрираш въз основа на " Кока-Кола " наподобява по-скоро на неоколониален, в сравнение с европейски план.
Европа на телата. Стабилните.
Това отвращение за същинска интеграция, съчетано със симулативни жестове на европеизацията, поражда странния спектакъл на сенките в балканската политика. С какво се занимаваме? Чий е Гоце Делчев. Че Бойко Борисов е афектиран от сръбския вицепремиер, който пък е афектиран на тематика Косово. И дали новото дясно държавно управление на Гърция няма внезапно да се откаже да одобри новото име на Северна Македония. Битката е не да се преодоляват националните граници, а те да се укрепват. И с тях - властта на дълговечните водачи, гаранти на стабилността. Според безсмъртния афоризъм на Сталин: страната отпада по пътя на своето подсилване.
Тази симулативна политика ражда една (медийна) персонализация на връзките сред държавниците: туптене по раменете, говорене на " ти ", обиди, след това целувки, шеги-пиперлии. Ненадминат занаятчия в този род е господин Борисов, който по този начин отигра скорошните обиди, след това сдобрявания с Турция, Северна Македония, Сърбия. Телесната непосредственост идва да размени икономическата интеграция. Може пък това да е българският принос: Европа на телата. Стабилните.
Има един подобен балкански абсурд: всичките водачи на Балканите се кълнат в европейската вероятност на страните си, само че в същото време се отдалечават от нея. Обратно на вишеградските популисти, които не стопират да атакуват Европа, без обаче да слагат под въпрос по-дълбоката икономическа интеграция с блока.
Вучич, Тачи, Борисов
Огледайте района. При кого отиде Макрон тази седмица? При министъра на информацията от държавното управление на Милошевич, човек на ултранационалиста Шешел, който беше призовал за всеки сърбин да се убиват по 100 мюсюлмани. Днес господин Вучич е стожер на европейската интеграция в района, ще купува ракети Мистрал, а може и французите да строят метрото в Белград. И най-важното - надяваме се той да вразуми косовския министър-председател Тачи, откакто предишния ноември страната му наложи 100% мито върху сръбски артикули в отговор на към този момент не помня каква засегнатост.
Кой е Тачи? На няколко пъти той беше спасяван от Международния углавен арбитражен съд по реал-политически съображения: на армията за избавление на Косово, която той оглавяваше в края на 1990-те, се приписват закононарушения, измежду които търговия с органи на сръбски военнопленници.
В Албания няма избори, които да не бъдат оспорвани от опозицията с гневни протести; по времето на локалния избор през юни се чуха гласове, че най-добре ще е да се върне формата на протекторат от времето след Първата международна война. Босна се ръководи до през днешния ден от трите етно-националистически обединения, които нямат никакъв интерес да трансформират политическата констелация, закрепена от Дейтънските съглашения преди четвърт век. Според нея страната е разграничена освен на три елементи, само че и на кантони, всеки от които със свое държавно управление - на процедура през днешния ден стотици жители са министри, хиляди - депутати, а тези хора несъмнено нямат интерес да трансформират статуквото. Социалистите в Румъния вадят на площада великански демонстрации против замитането на кражби; България пък в последно време един американски филм изобрази като страна, превзета от мафията, отпред с един корпулентен предприемач.
Който влезнал в Европейски Съюз - влезнал!
Който влезнал в Европейски Съюз - влезнал, другите евентуално ще почакат. Любопитно единствено за какво европейците, по този начин чувствителни към демокрацията във Венецуела, си затварят очите пред това, което става в личния им заден двор. Отговорът е в магическата дума " непоклатимост ". По-добре властнически водачи, единствено мир да има и по-малко емиграция. Ако се огледате ще установите, че господин Борисов напълно не държи върха по дълговечност и безалтернативност - по един или различен метод западно-балканските водачи и техните другарски мрежи ръководят страните си от разпадането на Югославия до в този момент.
Самият смисъл на европейската интеграция в балканския район е преобърнат. На запад процесът, почнал с основаването на общността на въглищата и стоманата, имаше за цел да сплоти промишленостите и да преодолее националните граници. На Балканите е тъкмо противоположното: Европа е средство, посредством което да се укрепи властта на националните водачи, да се приключи национално-строителния план, да се укрепят противоречивите в доста случаи граници. Ето на, аз съм вашият законен водач, гостува ми френският президент, приема ме немският канцлер, гордейте се и ме слушайте! Що се отнася до стопанската система, в тези страни тя си остава надълбоко подвластна от политическата власт - върви, че открий някакъв цех без благословията на управниците. Нашето си е за наши хора.
Невидимият протекционизъм е подплатен идеологически с театрализирани исторически вражди, кръв, чест, дори в последно време - ДНК. Където тръгне някакво районно съдействие, то все е подтиквано от Европа: симулираме, нима изкрънкаме някой милион. Къде са огромните районни концерни, които да събират български, сръбски, албански капитали? Гърците опитваха районна агресия, само че ги удари рецесията. Турците пък ни се виждат прекомерно огромни и застрашителни, пък и нали " иго ", исторически премеждия... Вярно, че в района оперират доста световни концерни, само че да се интегрираш въз основа на " Кока-Кола " наподобява по-скоро на неоколониален, в сравнение с европейски план.
Европа на телата. Стабилните.
Това отвращение за същинска интеграция, съчетано със симулативни жестове на европеизацията, поражда странния спектакъл на сенките в балканската политика. С какво се занимаваме? Чий е Гоце Делчев. Че Бойко Борисов е афектиран от сръбския вицепремиер, който пък е афектиран на тематика Косово. И дали новото дясно държавно управление на Гърция няма внезапно да се откаже да одобри новото име на Северна Македония. Битката е не да се преодоляват националните граници, а те да се укрепват. И с тях - властта на дълговечните водачи, гаранти на стабилността. Според безсмъртния афоризъм на Сталин: страната отпада по пътя на своето подсилване.
Тази симулативна политика ражда една (медийна) персонализация на връзките сред държавниците: туптене по раменете, говорене на " ти ", обиди, след това целувки, шеги-пиперлии. Ненадминат занаятчия в този род е господин Борисов, който по този начин отигра скорошните обиди, след това сдобрявания с Турция, Северна Македония, Сърбия. Телесната непосредственост идва да размени икономическата интеграция. Може пък това да е българският принос: Европа на телата. Стабилните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ