Текстът е препечатан от Дойче веле.Ако някой отнякъде попадне сега

...
Текстът е препечатан от Дойче веле.Ако някой отнякъде попадне сега
Коментари Харесай

Пошлият театър в София. И двете главни героини

Текстът е препечатан от " Дойче веле ".

Ако някой отнякъде попадне в този момент тук изведнъж, ще си намерения, че първият тур на изборите за кмет на София към този момент е минал и следва балотажът. Формално предизборната акция е още надалеч от началото си, само че за изборите се приказва по този начин, като че ли в тях вземат участие единствено Фандъкова и Манолова. Всичко е решено: изправени в титанична борба, двете са си опция една на друга. Или-или, трета опция няма.

Машината за всеобщо подстрекателство

Това чувство не е инцидентно. По познатия и неведнъж отиграван сюжет машината за всеобщо подстрекателство от дълго време бе пусната на тази вълна - колкото повече хора бъдат обработени и повярват, толкоз по-сигурно. Макар че осъществяването си остава много просташко и аматьорско. Като в провинциално (не в географския смисъл) театро.

В първото деяние съспенсът се градеше към общоприет сюжетен конфликт: ГЕРБ/БСП, леви/десни, комунизъм/антикомунизъм. Врагът, както постоянно, подло дебне и нещо крои. А залогът е по-голям, в сравнение с наподобява - завоюва ли борбата за София, печели и страната. Тъй че въпросът е отново на живот и гибел и няма какво да се оглеждаме встрани - всички под знамената! Напрежението и тревогата се укрепват от неизвестността, а тя се поддържа до последно от двете героини, които се държат като ощипани девици.

Може в София не всичко да е наред, само че Фандъкова въпреки всичко три пъти е побеждавала. " Дали ще се кандидатира и този път? ", питат се едните, като че ли не знаят, че в ГЕРБ никой не се кандидатира, а го кандидатират. А тя се дърпа ли, дърпа. Все не била решила.

Ами Манолова? Българска социалистическа партия в никакъв случай не е печелила в София. Трябва ѝ някой, който да е хем " наш ", хем да го харесват (или най-малко да не плаши) другите. Точно като нея: не може да спи нощем от грижи за хората, а и както се приказва, си търси нова работа. Но тя се дърпа ли, дърпа. Все не била решила.

Междувременно на сцената един след различен излизат социолози и малко по малко трансформират мечтаното в фактически: те са, други няма. Само би трябвало да се запишат.

В края на първото деяние настава дълго чаканата щастлива развръзка - двете загърбват персоналното в името на общото. Макар че драматизмът се поддържа до последния миг. Сутринта, до момента в който внасят документи за регистрация в ЦИК, съпартийците на Фандъкова още не знаят дали тя ще се кандидатира или не. По обед тя избира декора на съвсем приключена метростанция (че къде другаде?), с цел да разгласи решението си, което, естествено, " не е плод на инцидентно скимване ".

По това време Манолова още приказва условно с " дали " и " в случай че ". Рано сутринта ориста ѝ е дала знак - злополука. Предполага, че е случайност, но знае ли човек. Късно вечерта нещата очевидно не търпят повече отсрочване и преди в среднощ каляската да се трансформира в тиква, на неофициална среща с жители и тя изплюва камъчето.

" Разтваряне на ветрилото "

Във второто деяние следва " разтваряне на ветрилото на поддръжката ". Което ще рече да бъдат привлечени и други, които до момента не са проявявали интерес към представлението. За задачата би трябвало да бъдат накарани да не помнят кой кой е и какви ги е правил до момента. Тоест героините би трябвало да се маскират по този начин, че хем да са същите, хем ненапълно да се разграничат от самите себе си.

Така Фандъкова залага на направеното до момента, само че дружно с това се постанова да обещае нова сила, нови хрумвания и планове. И най-важното - нови лица. На нея несъмнено ѝ е по-трудно, тъй като " направеното " се вижда. Дето се вика, няма по какъв начин да скриеш " Граф Игнатиев ". Затова партията и държавното управление оказват помощ, като разиграват новаторска антируска и прозападна сценка с декларация и нещо като арести на русофили. Няма да е изненада, в случай че и тя се включи с нещо за " паметника на окупаторите " (Съветската армия).

Манолова е облагодетелствана от омбудсманската си известност. И при нея обаче има компликации, произлизащи от обстоятелството, че без гласовете на Българска социалистическа партия е заникъде, само че пък и единствено с тях е до средата. Затова, от една страна: " Аз съм цивилен претендент и главно ще разгадавам на поддръжката на жителите ". А от друга: " Няма по какъв начин да забраня на партийните централи да ме поддържат ". Българска социалистическа партия оказва помощ в театрото, като разиграва лека дистанцираност. Остава гласоподавателите ѝ да одобряват да гласоподават, само че да си мълчат и да не слушат какво приказва избраницата им за пред останалите. Които пък тя ще би трябвало да накара да не помнят както за блестящата ѝ кариера като " острието на Българска социалистическа партия ", по този начин и за 2013 година: Костинброд, Пеевски, митингите ( " неоспорим факт е, че се заплаща ", " нова форма на краткотрайна претовареност ", " много хора съумяха да отидат на море " ). И да ѝ повярват, че ще разгражда " тухла по тухла " модела, в чийто строеж участваше интензивно и с възторг.

Алтернатива има

Сега борбата се води за душата (и гласовете) на хората, които помнят и няма да не помнят тези неща. Които са изцяло наясно с този модел и интензивно му се опълчват. Които са отвратени и от ГЕРБ, и от Българска социалистическа партия и в никакъв случай не са се захласвали по популистките пируети на омбудсмана. Всичко живо се е втурнало да ги убеждава, че на балотажа нямат друга опция, с изключение на да изберат едната от двете - " дясната ", тъй като самите те са десни, или " лявата ", тъй като в действителност към този момент няма " ляво " и " дясно ", а единствено власт/олигархия и жители.

Тези хора обаче би трябвало да осъзнаят, че си имат своя опция освен на първия, само че и на втория тур на изборите. Че сами по себе си са мощ и е извънредно време да загърбят машината за всеобщо подстрекателство, опитваща се да ги вкара в непознати подправени алтернативи.

А също така в този момент те имат и друга (може би още по-важна) задача. Защото редом с предизборното театро продължава и оперетата с издигането на Гешев на мястото на Цацаров. За двете кандидат-кметици тази тематика не съществува. За едната е ясно - тя си е част от тима на властта. Но и другата не смее да спомене тези имена. Защо не вземе да пристигна на едно протестно шествие? Тогава може и някой да ѝ повярва, че е " цивилен претендент ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР