Михайлов си отиде, Гешев идва: два различни спектакъла, но с общ почерк
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
" А в този момент продължаваме с ужасяващата футболна седмица ". С тези думи през уикенда телевизионна водеща направи преход сред две тематики в предаването си. Днес, с взор към идното, със същото съображение бихме могли да кажем, че продължаваме с " ужасяващата прокурорска седмица ".
Какво е общото?
На пръв взор сред футболните събития от предходната седмица и прокурорските от тази няма нищо общо, като се изключи че хронологически, по случайност, те се паднаха на две поредни страници в сюжета, по който се случват нещата в страната.
Когато човек се вгледа по-внимателно в тях обаче открива най-малко една огромна аналогия, която сигурно не е инцидентна и е също толкоз ужасяваща, колкото нацистките прояви на националния стадион. Начинът, по който бе свален от поста към този момент някогашният президент на футболния съюз, доста наподобява на метода, по който бе повдигнат (и след два дни най-вероятно ще бъде " определен " ) новият основен прокурор. Нещо като типово интензивно мероприятие, приложено в две разнообразни обстановки.
Още първоначално да създадем ангажимента, че тук не става дума за качествата на двамата. Както и по тази причина дали, да вземем за пример, единият е справедливо свален, а другият – несправедливо повдигнат. Истинският въпрос е по какъв начин и за какво като по предписание у нас на такива постове се слагат такива хора. Колкото до постовете, те, несъмнено, са прекомерно разнообразни. Единият дава голяма фактическа власт и мощни лостове за въздействие във всички сфери на публичния живот. Но очевидно и другият крие някоя и друга апетитна хапка и благоприятни условия, които го вършат съблазнителна цел за преодоляване.
© Анелия Николова
Начинът, по който бе свален от поста президентът на футболния съюз, доста наподобява на метода, по който бе повдигнат новият основен прокурор.
Как се смъква футболен президент
Миналата седмица след пагубната загуба от Англия, придружена от позорни подиуми на стадиона, отразени щедро от международните медии, президентът на футболния съюз бе заставен да подаде оставка. Загубата бе напълно естествена и непресторена – тъкмо отражение на разликата в класите на двата тима. Расисткото " шоу " обаче бе явно авансово поръчано и чудесно проведено, инсценирано и разиграно. Разстановката на по този начин наречените футболни почитатели по трибуните бе добре премислена, тъй че камерите на струпалите се британски медии да имат добра видимост към тях. На получилите се " хубави " фрагменти напълно ясно се вижда по какъв начин (започвайки още при химните) изпълнителите се подсмихват, до момента в който (без да се крият, напълно демонстративно) извършват целия си " репертоар ". А откакто си свършват работата, още преди края на първото полувреме, по даден им отнякъде знак си потеглят по живо, по крепко.
Разбира се, всичко това изобщо не анулира обстоятелството, че расисистките, нацистките и всевъзможен различен тип отвратителни възгледи са необятно публикувани измежду посещаващите футболни мачове, както и в " дълбините " на обществото и по " висините " на политиката и властта. Но в тази ситуация те бяха просто театрална роля. Властта се направи на сюрпризирана, само че и тя бе част от театрото. Въпреки двуседмичните значителни медийни предизвестия, органите на реда не направиха безусловно нищо, с цел да попречат на от години чудесно познатите им " почитатели " да влязат на стадиона и да изпълнят номера си. Сетиха се да ги " търсят " чак след края на спектакъла. А той продължи по този начин: първо абсурдът гръмна на интернационално медийно и политическо равнище, след това министър председателят изиска оставката на футболния началник, който в началото я отхвърли, само че след това бързо размишления, откакто тъкмо в този миг, по инцидентно съвпадане, ГДБОП нахлу в офисите на футболния съюз. От тази акция, естествено, няма да произтече нищо. Но задачата към този момент бе реализирана.
Как се избира основен прокурор
Подобни показни акции бяха основен сюжетен детайл и в другия театър – по избора на основен прокурор. Главният воин, излъчен за поста, месеци наред, без почивен ден грееше от телевизионния екран, с цел да арестува, обискира, проверява, изобличава и да сочи врагове. Публиката трябваше да остане с усещането, че е на всички места и че върху раменете му се крепи цялата борба с престъпността във всичките ѝ разновидности и калибри: телефонни измамници и непознати шпиони, дребни селски апаши и корумпирани кметове, кибертерористи и убийци. Така редовно бе извайван обликът на неотклонен герой за правдивост и бранител на народа от злодеите.
Разбира се, масираното медийно наличие крие сериозен риск героят да се изложи. Така в ефира се прокраднаха забележителни с комизма и цинизма си реплики и лъснаха противоречивите му възгледи по някои конституционно-правни въпроси. Което ускори отдавнашните подозрения в неговата професионална и морална склонност за поста и провокира доста рецензии. Но за заглушаване на рецензиите бяха приложени други изпитани драматургични похвати. Като включване на хор от подвластни клакьори (под формата на идентични възторжени писма от трудови колективи). И платени агитки за улична поддръжка, като онази на стадиона предходната седмица. По-внимателно изследване евентуално ще покаже, че някои от съответните реализатори са играли и на двете подиуми.
Ужасяващият резултат
Като резюме може да се каже, че двата спектакъла са обединени от натрапващи се прилики в стила на сценаристите (сред които също може да има съвпадения), сходства в режисьорските похвати и общата тежко чалгализирана и пропита от " кафяви " изпарения атмосфера, без особени интелектуални и културни искания. Което изяснява и известните прилики сред главните персонажи.
И още нещо. Те демонстрират по какъв начин в България се вземат решение кадрови и други управнически въпроси. Уж всичко официално върви по правила и процедури, само че, в действителност, нещата се случват другаде, в някаква паралелна реалност. Онова, което се вижда и чува, е симулативност, която би трябвало да прикрие същинските аргументи, претекстове, движещи сили и ползи. В тази паралелна реалност футболът и правото сами по себе са маловажни. Важни са властта и парите.
Затова и резултатите са ужасяващи – и на футболното поле, и на полето на законността и правото. При футбола е елементарно – мнозина могат да минат и без него, а който обича тази игра, гледа британската Висша лига. При законността и правото не е толкоз просто.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (102)
" А в този момент продължаваме с ужасяващата футболна седмица ". С тези думи през уикенда телевизионна водеща направи преход сред две тематики в предаването си. Днес, с взор към идното, със същото съображение бихме могли да кажем, че продължаваме с " ужасяващата прокурорска седмица ".
Какво е общото?
На пръв взор сред футболните събития от предходната седмица и прокурорските от тази няма нищо общо, като се изключи че хронологически, по случайност, те се паднаха на две поредни страници в сюжета, по който се случват нещата в страната.
Когато човек се вгледа по-внимателно в тях обаче открива най-малко една огромна аналогия, която сигурно не е инцидентна и е също толкоз ужасяваща, колкото нацистките прояви на националния стадион. Начинът, по който бе свален от поста към този момент някогашният президент на футболния съюз, доста наподобява на метода, по който бе повдигнат (и след два дни най-вероятно ще бъде " определен " ) новият основен прокурор. Нещо като типово интензивно мероприятие, приложено в две разнообразни обстановки.
Още първоначално да създадем ангажимента, че тук не става дума за качествата на двамата. Както и по тази причина дали, да вземем за пример, единият е справедливо свален, а другият – несправедливо повдигнат. Истинският въпрос е по какъв начин и за какво като по предписание у нас на такива постове се слагат такива хора. Колкото до постовете, те, несъмнено, са прекомерно разнообразни. Единият дава голяма фактическа власт и мощни лостове за въздействие във всички сфери на публичния живот. Но очевидно и другият крие някоя и друга апетитна хапка и благоприятни условия, които го вършат съблазнителна цел за преодоляване.
© Анелия Николова
Начинът, по който бе свален от поста президентът на футболния съюз, доста наподобява на метода, по който бе повдигнат новият основен прокурор.
Как се смъква футболен президент
Миналата седмица след пагубната загуба от Англия, придружена от позорни подиуми на стадиона, отразени щедро от международните медии, президентът на футболния съюз бе заставен да подаде оставка. Загубата бе напълно естествена и непресторена – тъкмо отражение на разликата в класите на двата тима. Расисткото " шоу " обаче бе явно авансово поръчано и чудесно проведено, инсценирано и разиграно. Разстановката на по този начин наречените футболни почитатели по трибуните бе добре премислена, тъй че камерите на струпалите се британски медии да имат добра видимост към тях. На получилите се " хубави " фрагменти напълно ясно се вижда по какъв начин (започвайки още при химните) изпълнителите се подсмихват, до момента в който (без да се крият, напълно демонстративно) извършват целия си " репертоар ". А откакто си свършват работата, още преди края на първото полувреме, по даден им отнякъде знак си потеглят по живо, по крепко.
Разбира се, всичко това изобщо не анулира обстоятелството, че расисистките, нацистките и всевъзможен различен тип отвратителни възгледи са необятно публикувани измежду посещаващите футболни мачове, както и в " дълбините " на обществото и по " висините " на политиката и властта. Но в тази ситуация те бяха просто театрална роля. Властта се направи на сюрпризирана, само че и тя бе част от театрото. Въпреки двуседмичните значителни медийни предизвестия, органите на реда не направиха безусловно нищо, с цел да попречат на от години чудесно познатите им " почитатели " да влязат на стадиона и да изпълнят номера си. Сетиха се да ги " търсят " чак след края на спектакъла. А той продължи по този начин: първо абсурдът гръмна на интернационално медийно и политическо равнище, след това министър председателят изиска оставката на футболния началник, който в началото я отхвърли, само че след това бързо размишления, откакто тъкмо в този миг, по инцидентно съвпадане, ГДБОП нахлу в офисите на футболния съюз. От тази акция, естествено, няма да произтече нищо. Но задачата към този момент бе реализирана.
Как се избира основен прокурор
Подобни показни акции бяха основен сюжетен детайл и в другия театър – по избора на основен прокурор. Главният воин, излъчен за поста, месеци наред, без почивен ден грееше от телевизионния екран, с цел да арестува, обискира, проверява, изобличава и да сочи врагове. Публиката трябваше да остане с усещането, че е на всички места и че върху раменете му се крепи цялата борба с престъпността във всичките ѝ разновидности и калибри: телефонни измамници и непознати шпиони, дребни селски апаши и корумпирани кметове, кибертерористи и убийци. Така редовно бе извайван обликът на неотклонен герой за правдивост и бранител на народа от злодеите.
Разбира се, масираното медийно наличие крие сериозен риск героят да се изложи. Така в ефира се прокраднаха забележителни с комизма и цинизма си реплики и лъснаха противоречивите му възгледи по някои конституционно-правни въпроси. Което ускори отдавнашните подозрения в неговата професионална и морална склонност за поста и провокира доста рецензии. Но за заглушаване на рецензиите бяха приложени други изпитани драматургични похвати. Като включване на хор от подвластни клакьори (под формата на идентични възторжени писма от трудови колективи). И платени агитки за улична поддръжка, като онази на стадиона предходната седмица. По-внимателно изследване евентуално ще покаже, че някои от съответните реализатори са играли и на двете подиуми.
Ужасяващият резултат
Като резюме може да се каже, че двата спектакъла са обединени от натрапващи се прилики в стила на сценаристите (сред които също може да има съвпадения), сходства в режисьорските похвати и общата тежко чалгализирана и пропита от " кафяви " изпарения атмосфера, без особени интелектуални и културни искания. Което изяснява и известните прилики сред главните персонажи.
И още нещо. Те демонстрират по какъв начин в България се вземат решение кадрови и други управнически въпроси. Уж всичко официално върви по правила и процедури, само че, в действителност, нещата се случват другаде, в някаква паралелна реалност. Онова, което се вижда и чува, е симулативност, която би трябвало да прикрие същинските аргументи, претекстове, движещи сили и ползи. В тази паралелна реалност футболът и правото сами по себе са маловажни. Важни са властта и парите.
Затова и резултатите са ужасяващи – и на футболното поле, и на полето на законността и правото. При футбола е елементарно – мнозина могат да минат и без него, а който обича тази игра, гледа британската Висша лига. При законността и правото не е толкоз просто.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (102)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ