Текстът е препечатан от Държавна сигурност.com. Той е от книгата

...
Текстът е препечатан от Държавна сигурност.com. Той е от книгата
Коментари Харесай

Преди 51 години Живков въвлича България в окупацията на Чехословакия от СССР

Текстът е препечатан от " Държавна сигурност.com ". Той е от книгата на проверяващия публицист Христо Христов " Тодор Живков. Биография " (2009). На 21 август се навършват 51 години от нападението над Чехословакия от войските на Варшавския контракт (без Румъния), водени от Съюз на съветските социалистически републики. С проведената и извършена от Кремъл въоръжена намеса се поставя завършек на почналите през 60-те години на ХХ век промени в Чехословакия за промяна на тоталитарната комунистическа система със " социализъм с човешко лице ". България също е въвлечена в срамната военна намеса, с помощта на първия секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков, който по това време е и министър-председател.

Просъветският Живков

Участието на България във войските на Варшавския контракт, нахлули в Чехословакия през 1968 година, е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той праволинейно следва. Генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия в никакъв случай не внася изясненост за обстановката, при която България взе участие в окупацията на Чехословакия. В своите " Мемоари " някогашният първи партиен и държавен началник е отделил повече редове за пристрастието на Брежнев към евтиния тютюн, в сравнение с съответното българско присъединяване във военната намеса.

Той се стопира единствено на една от срещите си в Москва, провокирана от чешките събития. С това пояснение Живков трансферира отговорността за решението на Съюз на съветските социалистически републики, като в това време разказаният от него миг задоволително красноречиво демонстрира подчиненото състояние, в което той е подложен дружно с партийните и държавни ръководители от останалите социалистически страни:

" Участието на страните-членки на Варшавския контракт в окупацията на Чехословакия беше авансово в съгласие в Москва. Инициативата за тази окупация беше на руското управление. Брежнев бе безапелационен, че в Чехословакия е квалифициран контрареволюционен скрит план. Това беше единствената информация. Първите ръководители от социалистическите страни, включително и аз, стояхме в Москва към една седмица за разискване на ситуацията в Чехословакия. Понеже имах обичайната среща със студентите, помолих да ме освободят след обяд на 7 декември и се върнах със аероплан в София, организирах срещата и през нощта излетях назад за Москва ".

Решението на комунистическото държавно управление за изпращане на български военни елементи

Отговорността за включването на България в този неприличен акт е персонално на Живков, като покровител на политиката на Брежнев. В качеството си на министър-председател той подписва строго секретното разпореждане №39 на Министерския съвет от 20 август 1968 година за " оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ ".

Под него се подписват още 33 министри и ръководители на комитети в тогавашното държавно управление. Сред тях са Пенчо Кубадински – зам.-председател на Министерски съвет, Дико Диков – министър на вътрешните работи, армейски военачалник Добри Джуров – министър на националната защита, Светла Даскалова – министър на правораздаването, Павел Матев – ръководител на Комитета за изкуство и просвета, Ангел Солаков – ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ). В документа българското присъединяване във военната намеса получава следната дефиниция:

" Отзовавайки се на молбата, отправена от партийни и държавни деятели на Чехословашка социалистическа република към Съюз на съветските социалистически републики и другите съюзни страни за оказване военна помощ на чехословашкия народ за очистване на опасността за съществуващия в Чехословакия социалистически строй, основана от контрареволюционните сили в страната, встъпили в сговор с враждебни на социализма външни сили и изхождайки от съществуващите договорни отговорности, Министерски съвет постанови:

Народна република България да взе участие с въоръжени сили взаимно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския контракт в оказване на помощ на чехословашкия народ в битката му против контрареволюцията.

Изпълнението на постановлението се разпорежда на министъра на националната защита. "

Българските комунисти не схващат устрема на чешкия народ

За това по какъв начин властта в България тогава е възприемала протичащото се в Прага приказват думите на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) ген. Ангел Солаков:

" Дълбокия смисъл на " Чехословашката пролет " ние тогава не разбрахме. Сметнахме, че вълната на остра рецензия и разголване на недъзите, която растеше всеки ден, е подготовка за настъпване на контрареволюцията. Трябваше да минат доста години, с цел да проумеем нейния бездънен план ".

Ген. Атанас Семерджиев, тогава началник-щаб на Българската национална войска, споделя в записките си за съответното българско присъединяване във военната намеса:

" Нашите елементи, избрани да вземат участие в акцията (12-и и 22-ри мотострелкови полк), още през юли се намираха на територията на Съветския съюз, където бяха сложени в оперативно послушание на основания специфичен щаб, управителен от армейски военачалник Павловски. По силата на този факт – националното ни командване – бяхме освободени от отговорност за планирането, организацията и управлението на идните дейности... Това беше времето на най-остро противоборство сред Изтока и Запада... Силни бяха опасенията, че почналите в Чехословакия промени може да доведат до излизането й от обединението ни и по силата на " доминото " освен да я отслабят, само че и да я взривят.

Нахлуването на избраните за интервенцията войски стартира тъкмо в среднощ на 20 против 21 август. В квалифицираното за неотложно разпространение от телеграфните организации известие това деяние се оправдаваше с писмо на група чехословашки ръководители, адресирано до Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и авансово изпратено до него, съдържащо апела за оказване на помощ на " здравите сили " в ЧКП и чехословашкия народ, с цел да защитят социализма и свободата, само че в последния миг този мотив отпадна от известието...

По-голямата част от популацията на Чехословакия възприе тези дейности не като " братска помощ ", оказана му, с цел да се " оправи с контрареволюцията " и да " отбрани социализма ", а като унижаваща достолепието му окупация. То се опитваше с рейсове, трамвайни коли, самосвали и други средства да загради пътя на танковете и бронетранспортьорите. Замерваше ги с камъни, тухли, бутилки със запалителна примес, железа и други предмети. Така посрещна и нашите елементи

Решението за въвеждането на войските ни на територията на Чехословакия беше взето на най-високо политическо ниво (войските бяха единствено изпълнители), само че това напълно не оправдава нас – висшите военни ръководители от съюзните страни, един от които съм и аз. "

Живков – артист в руска пиеса

Още през 70-те години писателят Георги Марков разказва същинското лице и роля на първия партиен и държавен началник:

" Моите разочарования от активността на Тодор Живков бяха почнали много време преди август 1968 година, само че нашествието на войските на Варшавския контракт беше пределната точка, моментът, който смъкна всички маски. Тогава видях, че всичките дейности на първия секретар, цялото му публично държание бяха най-логично придържане до отредената му актьорска роля в руската пиеса, наречена " Народна република България ".

За разлика от ген. Семерджиев и ген. Солаков Тодор Живков и в този случай не намира за нужно да изиска опрощение или отрито да приказва за своята персонална отговорност. Неговата теза е демагогски оправдателна – в България не са се случили сходни неща поради персоналната му угриженост към нацията:

" Народът ни не бе замесен в авансово обречена, безнадеждна всъщност случка. Нямахме нищо от рода на " Пражка пролет " – 1968 година, Унгария – 1956 година, Полша – 70-те и 80-те години. И то не тъй като отричах порива им, а тъй като си давах сметка за действителностите. И се съобразявах с тях в името на България. Всяка сходна случка през 60-те и 70-те години щеше да бъде смляна в зародиш, а през 80-те години - обречена на половинчати решения. И едното и другото – във щета на България ".

Първият секретар на Българска комунистическа партия изяснява за какво българите няма да се надигнат

Тази комфортна за Живков теза, застъпена от него след рухването му от власт, обаче се опровергава изрично от наличието на някои архиви, които са запазили неговата достоверна гледна точна за събитията в Унгария и Чехословакия. Един подобен документ е стенограмата с изявлението му по време на вечеря с интелектуалци през 1974 година след конференция, отдадена на хумора и сатирата, където ситуацията е предразположила към по-голяма откровеност от негова страна:

" След Априлският пленум на Централен комитет на нашата партия, нейният Централен комитет, Политбюро, включително разрешавам си да зачисля и себе си, всички ние сме се отнасяли с внимание към създателите. По-възрастните другарки и приятели помнят какво беше у нас след Априлския пленум. Тогава се сътвори конюнктура, която в този момент не ни се ще да си спомняме. Какво направихме? Казахме: другарки и приятели, би трябвало да се живее по закон божи и никакво оттегляне от закона божи! (Оживление). Кой излезе прав? Партията или тези, които тогава се бяха надигнали? Партията излезе права. Това исторически се удостовери. Днес и децата го знаят.

Или да вземем контрареволюцията в Унгария. Тогава също имаше едно надигане, в това число и във вашите среди. Ние казахме: успокоение, другарки и приятели, дайте да живеем по закон божи! И партийната линия се удостовери. Контрареволюцията в Унгария бе разгромена. С наша, а също и с ваша помощ.

Така бе и при чехословашката контрареволюция. Пак казахме: другарки и приятели, дайте да живеем по закон божи! И кой излезе прав? Чехословашките контрареволюционери или ние? Ние излязохме прави. Вие разбирате, че като споделям " закон божи ", имам поради само правилния марксистко-ленински път, по който вървим. "

Българското опрощение към чехите след края на комунизма

Унизителната политика на Живков е наказана освен от времето, което сподели, че " авантюристи " като Чехия, Унгария и Полша намират естественото си място в обединена Европа доста по-бързо от " реалистичната " България на Живков, затънала в задълженията на неговото ръководство.

На 23 август 1990 година, 22 години след събитията в Чехословакия, Седмото Велико национално заседание приема специфична декларация, с която дефинира българското присъединяване в окупацията " като неприемлив акт на интервенция във вътрешните работи на една суверенна страна " и сервира " своето надълбоко страдание за присъединяване в тази акция на български войски ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР