Текстът е препечатан от БНР.Трийсет години след историческата нощ на

...
Текстът е препечатан от БНР.Трийсет години след историческата нощ на
Коментари Харесай

Проф. Томас Линденбергер: Все повече носталгици по ГДР не искат демокрация

Текстът е препечатан от БНР.

Трийсет години след историческата нощ на 9 ноември еуфорията и насладата са притъпени. В обединена Германия разграничителните линии са ясно изразени. Всеки втори източногерманец счита, че в нова Германия е жител второ качество. И че фантазиите му от 1989-та са предадени. Тогава, при започване на 90-те години, в заника на политическата си кариера, канцлерът на обединяването Хелмут Кол, ръководител на консервативния Християндемократически съюз, даде заричане до 3-4,

най-вече 5 години след обединяването в Източна Германия да потекат реки от мед и масло.

" Няма да оставим нашите съграждани в Германска демократична република. Имаме средствата, имаме опциите да превърнем новите източногермански провинции в цъфтящи полета ", сподели тогава той.

Трийсет години по-късно заричане, трайно останало в съзнанието на източногерманците, на повърхността всичко наподобява добре. Въпреки издигнатите автомагистрали, актуализирани площади и нови здания негодуванието в новите източни провинции на обединена Германия пораства. Доказаха го районните избори в три провинции тази есен, на които крайнодесните популисти от " Алтернатива за Германия " се утвърдиха трайно като втора политическа мощ.

" Новата вълна крайнодесен екстремизъм, популизъм, незаинтересованост към политическите процеси се следи на всички места, само че е изключително видна в Източна Германия. Още по-тревожно е, че съгласно социологическите изследвания измежду източногерманците спада вярата, че демокрацията е желаната форма на държавно устройство. Точно в това е главната разлика сред източните и западните германци. За да се стигне до тук, евентуално виновност имаме и аз и моите сътрудници, които се занимаваме с осмислянето на комунистическото минало ". Това е самокритичната оценка на проф. Томас Линденбергер, политолог и историк в университета в Дрезден, началник на института " Хана Аренд " за проучване на тоталитаризма. Не на последно място институтът се занимава с политическо обучение за възпитаници и учители, провеждането на открити уроци, просветителни полемики и диспути.

Проф. Линденбергер живее и работи в Дрезден, само че е роден в Западен Берлин. И добре си спомня събитията отпреди 30 години. Разговаряме на фона на възхода на крайнодясната " Алтернатива за Германия " в Източна Германия, който той си изяснява и с неговата директна изследователска активност - осмислянето на комунистическия режим в Германска демократична република.

" Станахме очевидци на един абсурд – " Алтернатива за Германия " си присвои лозунгите на антикомунистическото придвижване в някогашната Германска демократична република преди рухването на Берлинската стена през 1989 година Лозунги, като " довършете измененията " или виковете от митингите в Лайпциг " Ние сме народът ". Крайната десница в това време твърди, че е оповестена за зложелател от страна на конформистите, от масмедиите, които сякаш не им разрешават да кажат истината право в очите. И че това било сравнимо с подтисничеството в последната фаза на комунистическия режим. Като теглим чертата, 30 години след измененията, може би би трябвало да признаем, че работата по осмислянето на комунистическото минало не е дала стремежи резултат. Бих споделил даже, че сме изпаднали в тупик.

Предизвикателството след обединяването през 1990 година беше сериозното отношение към предишното на Германска демократична република. Особено в първите години това беше съпроводено от същински гневни полемики и непримирими различия. Но от днешна позиция знаем, че това нямаше по какъв начин да бъде иначе. Никога не е ставало въпрос предишното да се показва едностранно, истината за предишното да се разкрива отчасти ", показва проф. Линденбергер.

В България постоянно даваме Германия за образец за това, по какъв начин се е справила с осмислянето на предишното си – както на Третия райх, по този начин и на комунистическия режим. Колко значимо е за едно общество, проф. Линденбергер, преди да продължи напред, да огледа обратно?

– Трудно е да се реши. Осмислянето на диктатурата в някогашната Германска демократична република стъпва на опита, който има някогашната Федерална Република Германия с националсоциализма. А той е резултат от интензивността и сериозното отношение на гражданското общество. Така се стигна до основаването на съответните институции. А в резултат на нашата научна работа се появи и по този начин наречената просвета за осмисляне на предишното, появиха се музеите и възпоменателните места.

В някогашната Германска демократична република националсоциализмът имаше напълно различен прочит, диктуван от преобладаващата целия живот комунистическа партия. Там бяха премълчавани доста истини, тъй като не пасваха в доктрината на Германската единна социалистическа партия. Като да вземем за пример, че доста елементарни германци са помагали непринудено и с жар на нацистите. А това е нещо, което на Запад беше значима тематика в процеса на осмисляне на този интервал от нашето минало.

Тези две течения от двете страни на Стената се сляха след обединяването, изследователската активност се разви и задълбочи, само че най-важното е, че тематиката се трансформира в дълготраен приоритет за федералното държавно управление. Мисля, че това е повода Германия да се преглежда като образец за метода, по който се осмисля предишното. Основата, на която обаче стъпваме, е обществото. Ангажираните хора, които на процедура изискват от нас да работим по тази тематика.

Виждате връзка сред поддръжката на източногерманците за " Алтернатива за Германия " и спорното публично тълкувание на националсоциализма по времето на комунистическия режим, издигнал в фетиш антифашистката битка.

– Това е обяснението, появило се още при първите по-сериозни прояви на расизъм и ксенофобия в Източна Германия. Нека не забравяме, че източногерманците са живели доста по-дълго в тоталитарен режим в съпоставяне със западногерманците. От националсоциализма през годините на окупация след края на войната, които на процедура са военна тирания с доста лимитирани политически права за жителите, до годините на комунистическата тирания. През този интервал плуралистичното осмисляне на националсоциализма на процедура не се е случило. С подобен метод на живот се привиква. Колкото и тъжно да е тази констатация.

Но неналичието на свободна среда с право на изложение, на независимост на медиите, право на събиране и така нататък в действителност е съществена характерност на живота в днешните източногермански провинции от 1933 година до 1989 година Според мен това се загнездва трайно и стабилно в манталитета на хората и метода, по който те гледат на страната като централния снабдител на услуги, като единствената опора за всички случаи от живота, като единствена инстанция в публичния живот. И като провинен за всичко, което не върви.

Някой евентуално ще каже, че за историята 30 години са прекомерно къс интервал, с цел да осмислим това, което се случи през 89-та.

– Така е, за историците 30 години е къс интервал. Но за съвремието ни 30 години са дълго време. Помислете единствено, какъв брой доста историци са посветили целия си живот на проучването на единствено 12 години националсоциализъм! Нещо повече - съгласно мен ще са ни нужни още минимум 100 години, с цел да можем да кажем, че сме разкрили всичко за Третия райх. Сега хората чакат, че с една промяна на поколението гражданското схващане може да се промени. Все още е живо възприятието у множеството източногерманци, че в доста аспекти на живота обединяването, изгубването на Германска демократична република и сливането й със Западна Германия ги е ощетило. Че са подценявани, че са възприемани като второ качество хора, че са недоразбрани. А това явно не е въпрос на промяна на едно потомство.

Това чувство имат освен тогавашните 30-годишни, които през днешния ден са на 60. Това чувство се предава до ден сегашен на техните деца и внуци. За мен е изненадващо, че немалка част от днешните младежи в Източна Германия мислят по същия остарял метод.

Много историци и политолози настояват, че обединяването на Германия е станало преждевременно, че не е трябвало Германска демократична република да прелее във Федерална Република Германия, а е трябвало да се сътвори нова страна, с нова Конституция, тъй като у мнозина през днешния ден остава чувството, че Източна Германия е била завладяна от по-големия си западен брат.

– Да, през днешния ден по този начин споделят, само че не и тогава. Тогава, преди 30 години, не желаеха нищо друго, с изключение на бързото обединяване на двете Германии. Но това е демокрацията. На първите демократични избори в някогашната Германска демократична република на 18 март 1990 година се одобри предлагането на федералния канцлер Хелмут Кол за бързо и абсолютно обединяване. Днес, 30 години по-късно, един от аспектите на дебата е, за какво тогава настояването беше толкоз изрично, а през днешния ден се възприема като изменничество. Тогава се реши, че няма да се приема нова конституция и да се основава нова страна, а на процедура Германска демократична република ще се причисли към Федерална Република Германия. Историците са безапелационни в оценката си – бързаше се, тъй като тогава никой не можеше да каже, какъв брой дълго ще остане открехната вратата за обединяването на Германия. Само си представете, германците да бяха решили да си дадат три години време да договарят, и превратът в Москва през 1991 година беше съумял. Студената война щеше да продължи може би до през днешния ден.

Можем, несъмнено, дълго да спорим за това, дали нещата след обединяването се случиха по най-хубавия метод. Спорове провокира да вземем за пример основаването и работата на организацията по приватизация, която пое ръководството на всички огромни източногермански предприятия с цел да ги приватизира, т.е. продаде на западни вложители. Като концепция може би не беше неверно решение, само че осъществяването не беше най-хубавото. Идеята беше бърза приватизация, само че не след дълго разбрахме, че това не беше най-хубавото решение.

Вие живеете в Източна Германия, в Дрезден. Усещате ли носталгия у хората по " положителното остаряло време ", когато всичко беше предначертано?

– В известна степен да, само че е парадоксално. От една страна носталгията е по уюта и сигурността на познатото. В същото време обаче същите хора, които изпитват този тип носталгия настояват, че през днешния ден е толкоз зле, колкото тогава в Германска демократична република.

За мен носталгията, за която Вие говорите, в никакъв случай не е била с политическа багра, а по-скоро израз на чувството на източногерманците, че не са одобрявани на равни нога от западногерманците. В този смисъл не мисля, че някой в някогашната Германска демократична република през днешния ден желае връщане на болшевишката идеология.

Едно би трябвало да е ясно – смяната, революцията беше дело на малко на брой в Германска демократична република. На тези стотици хиляди, които демонстрираха в Лайпциг, Берлин и Дрезден. На фона на всички жители на тогавашната Германска демократична република тези хора са малцинство. Преди протестната вълна да доближи всички кътчета на страната, мина известно време и към този момент беше пределно ясно, че връщане обратно няма. Тогава множеството жители смятаха, че правото да пътуват в чужбина е задоволителна независимост. Но за всичко останало не си коства да излизам на площада. А и животът ми тук напълно не е неприятен, даже не желая да напусна Германска демократична република.

Съвсем не всички бяха подготвени да изразят гражданска позиция и да бъдат дейни. До ден сегашен гражданската интензивност в Източна Германия е слаба. Тук няма да намерите доста неправителствени организации. За съпоставяне, във всяко западногерманско градче има по няколко сдружения, хората се познават и вършат нещо за общото богатство на града или селото си. Тук не е по този начин.

Защо тогава за поддръжката за популистите от " Алтернатива за Германия " се приказва за протестен избор? За израз на неодобрение? От какво не са удовлетворени хората в Източна Германия?

– Това болшинство, което не беше мобилизирано през 1989 година, само че беше ударено от структурните промени по същия метод, както и протестиращото малцинство, са хората, което до ден сегашен не могат да се примирят с измененията. Така те се трансформират в лесна плячка за крайната десница с нейната популистка агитация.

Тази смяна се оказа невъзможна за преглъщане от хората, които бяха привикнали някой различен да се грижи за тях, които по този начин и не съумяха да вземат живота си в свои ръце. И аз ги разбирам - в случай че затворят завода, в който цялостен живот си работил, а не са те научили по какъв начин да си потърсиш нова работа, по какъв начин да намериш ново занятие и да се образоваш, с цел да започнеш нещо ново в живота си, те връхлита отчаянието.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР