Текстът е от страницата на Института за изследвания в образованието

Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България

Текстът е от страницата на Института за проучвания в образованието – самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система. Пълния вид вижте тук.Четивната просветеност е сложен феномен, който допуска комбинирането на разнообразни когнитивни умения и компетентности. В академичната литература четенето постоянно се преглежда като знак за " културен капитал ". То способства за прочувственото и интелектуално израстване на младите хора; развива тяхното въображението; подтиква любознателността им; образува техните интереси; способства за социализацията им и в последна сметка има определяща роля за духовното им образуване като персони. Четенето е освен източник на естетически и прочувствени прекарвания, то е и средство за ежедневно приемане на познания. Четивната просветеност се свързва със способността да се учи по всички образователни дисциплини, в това число по математика. Според някои откриватели разликите в честотата и характера на четенето могат значително да обяснят разликите в достиженията на учениците съгласно техния пол и социално-икономическия статус. Може да се каже, че четивната просветеност е основа за триумфа на личността във всяка една област.
Проучванията демонстрират, че нивото на четивната просветеност е доста прецизен и благонадежден индикатор за бъдещото икономическо и обществено богатство на обособения човек и на общността, а равнището на грамотността е основно за оценката на човешкия капитал. Ниските нива на просветеност водят до лимитирани благоприятни условия за претовареност, беднотия, неравноправие, лимитирано гражданско присъединяване. Поради това по-доброто схващане на факторите, които способстват за постигането на по-висока четивна просветеност, е значимо изискване за провеждането на ефикасни просветителни политики и практики.
Какво избира да чете българският възпитаник и по какъв начин това образува неговите настройки и умения за четене? В академичната литература има доста доказателства, които показват ясна положителна връзка сред честотата на четене и четивната просветеност. Някои типове четива обаче имат доста по-голям принос за развиването на четивна просветеност от други. Националните данни от PISA 2018 година демонстрират, че колкото по-често българските възпитаници четат художествена и документална литература, толкоз по-високи са техните резултати. Разликата в четивната просветеност на учениците, които четат постоянно художествена литература и тези, които в никакъв случай не четат сходна литература, се равнява на съвсем двугодишно образование в учебно заведение. Съществено е и " изпреварването " на младежите, които четат най-малко няколко пъти седмично документална литература – от позиция на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно образование от съучениците си, които в никакъв случай не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкоз по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не демонстрират ясно изразена връзка сред честотата на четене на списания и междинния резултат на учениците. Фигура 1: Честота на четене на разнообразни типове текст и междинни резултати (в точки) по четене в PISA 2018

Мотивация и настройки за четене на младежите в България

© Собствени калкулации на база на данните от OECD/PISA 2018
От теоретична позиция могат да се посочат разнообразни аргументи за така наречен резултат на художествената литература върху развиването на четивните умения. Четенето на романи допуска по-продължително когнитивно ангажиране с нова лексика и разнородни синтактични структури, което от своя страна покачва потенциала на читателя да възприема по-комплексни текстове. Когнитивнoто култивиране на информацията се обогатява с прочувствена ангажираност и емпатия, които от своя страна подкрепят разбирането. Стимулира се развиването на разнообразни ментални модели, обвързващи сюжета, героите, тяхната мотивация и дейности за постигането на приемливо схващане на структурата на цялостния текст. Развива се дарба за концентиране и поддържане на фокус за продължителни интервали от време.
Удоволствието от четенето Четенето за наслаждение нормално се свързва с висока мотивация, добра читателска подготвеност и потребление на тактики за четене, които разрешават проникновено схващане и пояснение на прочетеното. Времето за четене за наслаждение е спомагателен знак за интереса към четенето, а образуването на положителни умения за четене с схващане е в директна връзка с честотата на четенето.
Около 26% от българските възпитаници са показали, че въобще не четат книги или четат книги доста рядко. Както може да се допусна, техният междинен резултат по четене в PISA 2018 е относително невисок – 386 точки (при 420 точки междинен резултат на българските възпитаници, или закъснение по четене, равняващо се на 1 година образование в учебно заведение по отношение на междинното ниво). Близо 28% са учениците, които са показали, че въобще не четат за наслаждение. Техният междинен резултат е 396 точки, до момента в който учениците, които четат за наслаждение повече от 2 часа дневно да вземем за пример, имат резултат 457 точки (11% от учениците). Следователно, колкото повече учениците четат за наслаждение, толкоз по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които са показали, че не четат за наслаждение, е съвсем два пъти по-висок – 42%. Фигура 2. Връзка сред междинния резултат на учениците по четене (в точки) и времето, което те прекарват в четене за наслаждение

© Собствени калкулации на база на данните от OECD/PISA 2018
Интерес съставлява и по какъв начин субективното разбиране на четенето от учениците се отразява на техните резултати. Редица количествени и качествени проучвания от последните 20 години демонстрират, че мотивацията за четене се предопределя от разнообразни фактори, като измежду главните от тях са любознание, присъединяване, конкуренция, самопризнание, оценки и вземане предвид с условията. Много от тези проучвания показват мощен положителен принос на вътрешната мотивация за четене върху читателското държание, количеството на четенето за наслаждение и четивната просветеност. В същото време, създаваната външна мотивация за четене оказва доста по-малко или даже негативно въздействие върху количеството на четенето и четивната просветеност.
По отношение на четивната просветеност българските възпитаници, които имат мощна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с към 2 години и 4 месеца съучениците си, които въобще нямат такава мотивация. Фигура 3. Връзка сред междинния резултат на учениците по четене (в точки) и вътрешната мотивация за четене

© Собствени калкулации на база на данните от OECD/PISA 2018
От значително значение за постигнатите резултати е освен персоналното отношение на учениците към четенето, само че и образецът, който получават в дома си. Основен знак по тази причина са отговорите на въпроса " Колко книги имате в дома си? ", като тук не се включват списания, вестници или учебници. Близо ¼ от всички възпитаници, взели участие в PISA 2018 показват, че имат до 10 книги в дома си. Те имат и доста по-ниски междинни резултати по четене – едвам 356 точки. Под междинното ниво са и тези, които са показали, че имат сред 11 и 25 книги – 411 точки. Само 9% от учениците показват, че имат над 200 до 500 книги у дома, само че те имат доста висок междинен резултат. На процедура тези възпитаници са по-напреднали с равностойността на към 4 години образование в учебно заведение по отношение на съучениците им, които имат до 10 книги у дома. Фигура 4. Връзка сред междинния резултат на учениците по четене (в точки) и броя на книгите в дома на ученика

© Собствени калкулации на база на данните от OECD/PISA 2018
Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците към момента избират обичайна книга. Почти една трета от тях (33%) показват, че избират да четат книги на книжен притежател. Техният резултат е 454 точки или с 49 точки по-висок от резултата на учениците, които по-често четат книги на електронни устройства – надлежно 22% и резултат 405 точки. Младите хора, обаче, които са показали, че четат поравно книги както на книжен притежател, по този начин и на електронни устройства, са 18% и имат също относително висок резултат – 452 точки.
Стратегиите за четене Активното четене и потреблението на ефикасни тактики за четене и учене са основни предпоставки за триумф. Данните демонстрират, че потреблението на тактики за схващане и осмисляне на информация има забележителна " добавена стойност " към четивната просветеност на учениците. Използването най-вече на тактики за запаметяване без тактики за осмисляне и схващане се свързва с ниски нива на четивни умения на учениците. Когато учениците употребяват основно тактики за запаметяване, това освен не им оказва помощ, само че може да докара до намаление на техния резултат.
Фигурите по-долу показват част от тактиките за четене: Фигура 5. Стратегия: Подчертавам значимите фрагменти в текста.