Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

...
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Коментари Харесай

Природен газ – нова страница за българската икономика

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Изминалата седмица беляза дълго чакана развръзка за доставките на природен газ за България, откакто " Булгаргаз " и " Газпром " реализират единодушие за трансформира на метода на пресмятане на цената за импорт на съветски природен газ. Това е резултат антимонополното дело против съветската компания, почнало през 2011 година, и последвалите задължения за предоговаряне на ценообразуване и повишение на конкуренцията на газовите пазари на трите балтийски републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България. Разбира се, други фактори, като идното довеждане докрай на междусистемна газова връзка Гърция-България (част от европейските план от общ интерес) и навлизането на конкурентен полутечен природен газ на пазара също оказват удобно въздействие върху цените на природния газ.

Ценовите промени са в две посоки - формулата за изчисляването ѝ и интервала, в който важи.

Досегашното формула включва единствено котировките на различните горива - газьол и мазут, до момента в който новата формула прибавя към досегашната и пазарна съставния елемент, изчислена въз основата на котировките на природен газ на ликвидни европейски пазари като нидерландския Title Transfer Facility и немския NetConnect Germany. Заедно с това се трансформира и интервала на пресмятане на цените - от тримесечна основа, както е до момента, на месечна база, считано от април.

Потреблението на природен газ в България е релативно непрекъснато и относително ниско на фона на останалите страни в Европейския съюз - към 3 милиарда куб. м. Около 3/4 от вътрешното ползване е в промишлеността, а едвам 3% е потреблението на семейства. Най-голям дял в енергийното ползване на природен газ имат топлофикационните компании, топлоцентрали и електроцентрали - към 32%, а след тях се подреждат производителите на строителни материали - 10%, химическата индустрия - 10%, превоз, в това число тръбопроводен - 8% и други браншове - 7%. Освен това химическата индустрия образува още 8% под формата на неенергийно ползване - преправка на природен газ за приемане на крайни артикули като торовете, създавани в " Агрополихим " и " Неохим ".

Имайки това поради, понижаването на цената на природния газ

може да се чака да има относително стеснен резултат върху разноските на семействата.

От една страна, потреблението на семейства е малко и резултатът от понижаването на цените няма да е огромен и ще е стеснен до към 2% от семействата, по данни на Българската асоциация природен газ - тези с достъп до природен газ в бита. От друга страна, единствено фирмите, които създават строителни материали, работят главно за вътрешния пазар, което ще окаже въздействие върху разноските на строителните форми. Предвид продължаващото високо търсене при строителството на жилищни и административни здания, както и упования растеж на обществените вложения в техническа инфраструктура, това надали ще отрази в по-ниски цени.

Значителен резултат обаче може да се чака по линия на нарасналата конкурентоспособност на фирмите в индустрията, които работят главно за експорт. Това ненапълно ще облекчи натиска за увеличение на разноските за труд, ще разреши на фирмите да ръководят по-добре енергийните си разноски и е опция за възстановяване на капиталовата среда, а оттова - нови вложения и основаване на нови работни места.

Освен включването на пазарен детайл при определянето на цената за импорт на природен газ, не по-малко значим е и

различен детайл от антимонополното решение на Европейската комисия - основаването на действителен газов пазар

в Централна и Източна Европа на мястото на изолираните и сегментирани национални пазари. Това става по силата на други задължения, които " Газпром " поема. Такива са премахването на механизми за разпределение на облагата, схеми за отстъпки, клаузи за разширение, както и разпореждания за мониторинг и премерване, които лимитират повторната продажба на газ. Списъкът с ограничения не е обстоен и цели да разреши безпрепятствения поток на природен газ сред другите пазари за повишение на конкуренцията сред тях. Към тях се прибавя опцията за използване на механизъм, сходен на суап, при който страните имат опция за в двете посоки придвижване на газ сред определени пунктове за доставка, с което се цели превъзмогване на изчезналата междусистемна съгласуваност на газовата инфраструктура в трите балтийски републики и България.

Промяната във формулата за ценообразуване не е без значение, само че същинският прогрес е точно във връзка с основаването на

благоприятни условия за консолидиране на газовите пазари в Централна и Източна Европа.

Диверсификацията на доставките на природен газ за Европейския съюз става постепенно и Русия към момента е водещия снабдител с 40% от вътрешното ползване през 2017 година Отпадането на ограничаващите клаузи, както и основаването на промеждутъчен вид за превъзмогване на неналичието на междусистемни връзки могат да разрешат конкуренция сред обособените страни, което би асъдействало както за развиването на проведен пазар на природен газ в страната, по този начин и за повишение на конкурентоспособността на стопанската система като цяло. Всичко това автоматизирано оказва въздействие и върху различните снабдители на природен газ за Европейския съюз, и България в частност, които към този момент ще са изправени пред общ пазар с конкурентни цени и условия за търговия, а не голям брой дребни и сегментирани пазари. Едно от основните провокации за реализиране на в действителност интегриран пазар в бъдеще остава построяването на основна инфраструктура, като междусистемни връзки, газови складове, както и уеднаквяване на изискванията за търговия на другите проведени борсови пазари.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР