Данните за икономическия растеж: между закъснелите разяснения и здравия разум
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Националният статистически институт (НСИ) оповести предварителни данни за брутния вътрешен артикул (БВП), съгласно които икономическият напредък за четвъртото тримесечие на 2019 година е 3,1%, а за цялата 2019 година - 3,4%. Публикуваните експресни данни в средата на февруари посочваха растеж за тримесечието от 3,5% и за годината от 3,5% - по този начин корекцията докара до малко по-скромна стойност на повишаването на Брутният вътрешен продукт.
Обявяването на тези данни беше следено с голям и невиждан интерес. Предисторията в резюме е следната. В настоящите данни за външната търговия, оповестени всеки месец,
от много време се следи чудноват спад на вноса на годишна основа, най-много при горивата.
Няколко дни след издание на експресните оценки за Брутният вътрешен продукт за последното тримесечие на 2019 година депутати от опозицията " виждат " тази особеност и упрекват обществено Национален статистически институт, че манипулира данните, подценява вноса, с цел да завиши икономическия напредък и по този начин да заблуждава обществеността и Евростат; един тип - България е " новата Гърция " в измамите с макроикономически данни. Твърдението, най-общо, е че в случай че вносът се регистрира " правилно ", растежът на Брутният вътрешен продукт за 2019 година би бил под 1% (или 0,8% в някои изказвания).
В огромна степен Национален статистически институт способства за абсурда и евентуално за загубата на доверие към статистическите данни въобще със закъснели или изчезнали дейности. Първо, отхвърлиха реакция на въпросните изказвания, като разгласиха къси уточнения цели четири дни по-късно. Второ - и доста по-важно - измененията с въвеждането на опростените митнически заявления, които са в основата на непълните месечни данни са въведени през януари 2019 година
Изглежда Национален статистически институт не са счели за нужно да разяснят това на ползвателите на данните за външната търговия. Отделно, без значение от релативно комплицираната материя, при неизбежното струпване на сходно разминаване,
институцията можеше да уточни до каква степен и по какъв начин използването на неточни предварителни данни ще се отрази
на свързани знаци, и най-много - на оценката за динамичността на брутния вътрешен артикул. Накрая Национален статистически институт реши да разгласи предварителните данни за Брутният вътрешен продукт на нарочна конференция - за последните 10 години (а с огромна доза сигурност можем да твърдим и 20 г.) Национален статистически институт не са провеждали конференция по макроикономически индикатори с изключение на при внедряването на новата методология ЕСС 2010 през 2014 година Само че всички тези начинания са след рецесията. Най-краткият съвет е: говорете и обяснявайте повече, в това число за дефекти и непълноти на данните.
Роля на Национален статистически институт е да построява доверие в методите за събиране и обработка на статистическите данни. За ползващите макроикономическа статистика несъмнено не е загадка, че експресните оценки на Брутният вътрешен продукт във всички страни членки на Европейски Съюз са точно това - " оценки ", въпреки те да са отразявани най-активно от жадните за настоящи вести анализатори и публицисти. Както може да се прочете във всяко известие, те " (се) създават и разгласяват във допустимо най-кратки периоди след края на отчетното тримесечие, като се употребява лимитирана и непълна информация спрямо обичайно разработваните тримесечни индикатори на националните сметки ". Малко по-късно националните статистики афишират предварителни данни за тримесечията - с корекции по отношение на експресните оценки, а през есента (обичайно през октомври), на база на годишните доклади - и дефинитивни данни за миналата година.
Засега корекциите в предварителните данни спрямо експресните оценки за четвърто тримесечие на 2019 година включват: по-висок импорт с към 1 милиарда лв., по-висок експорт с към 500 млн. лв., оттова резултативно по-нисък чист експорт с 500 млн. лв., малко над 800 млн. лв. по-високо извънредно ползване, към 300 млн. лв. по-висока брутна добавена стойност.
Може да се чакат и нови проверки през октомври, когато се чакат окончателните данни.
Топката обаче е в полето на Национален статистически институт - в бъдещи техни изявления и отговори на техните специалисти чакаме повече уточнения по аргументите за тези проверки, а в по-общ проект - и за най-честите аргументи за неточностите при всяко обявяване.
Извън съответния спор за резултатите от неточните данни за един стопански индикатор върху следващи калкулации на други макроикономически елементи, икономическият разбор би трябвало да се базира както на голям брой разнородни измерители на икономически и житейски феномени, по този начин и на здравия разсъдък. Именно поради това хипотезата, че България е отчела непосредствен до нула стопански напредък през 2019 година граничи с парадокса. За миналата година заетостта е повишена с 80 хиляди души, а коефициентът на претовареност във възрастовата група от 20 до 64 години набъбна с 2,5 пункта до 75%, при спад на коефициента на безработица с 0,9 пункта до 4,3%.
Същевременно междинната заплата за четвъртото тримесечие е с 12,1% по-висока от същия интервал на 2018 година За 12-те месеца до декември постоянните банкови заеми за бизнеса порастват с 13,1%, постоянните потребителски заеми за семействата - с 13,4%, а жилищните - с 18,7%. Започнатото строителство в нови жилищни здания (според РЗП) е повишено с 8,4%. Общият експорт на артикули пораства с 3,4%, а на машини, уреди и съоръжение - с над 8%. И по този начин нататък; динамичността на тези и доста други индикатори е несъвместима с догадка за стагнираща стопанска система.
Предварителните данни (независимо от неизбежните бъдещи проверки и прецизиране) въпреки всичко дават
мотив за логичен диалог по структурните промени в българското стопанство.
Инвестициите в главен капитал нарастват постепенно и са под 19% от Брутният вътрешен продукт за втора поредна година - и това се случва макар лекото активизиране на обществените вложения, финансирани с европейски средства. При застаряваща и свиваща се работна мощ в България растежът зависи от това дали вложенията, прехвърлянето на технологии и подобряването на качеството на човешкия капитал, ще могат да компенсират отрицателната демография посредством повишение на продуктивността на труда. Същевременно повишаването на приноса на потреблението на семействата, поддържано от растежа на заплатите и достъпа до по-евтин заем, ще значи преструктуриране на част от производствата и услугите към вътрешния пазар.
Националният статистически институт (НСИ) оповести предварителни данни за брутния вътрешен артикул (БВП), съгласно които икономическият напредък за четвъртото тримесечие на 2019 година е 3,1%, а за цялата 2019 година - 3,4%. Публикуваните експресни данни в средата на февруари посочваха растеж за тримесечието от 3,5% и за годината от 3,5% - по този начин корекцията докара до малко по-скромна стойност на повишаването на Брутният вътрешен продукт.
Обявяването на тези данни беше следено с голям и невиждан интерес. Предисторията в резюме е следната. В настоящите данни за външната търговия, оповестени всеки месец,
от много време се следи чудноват спад на вноса на годишна основа, най-много при горивата.
Няколко дни след издание на експресните оценки за Брутният вътрешен продукт за последното тримесечие на 2019 година депутати от опозицията " виждат " тази особеност и упрекват обществено Национален статистически институт, че манипулира данните, подценява вноса, с цел да завиши икономическия напредък и по този начин да заблуждава обществеността и Евростат; един тип - България е " новата Гърция " в измамите с макроикономически данни. Твърдението, най-общо, е че в случай че вносът се регистрира " правилно ", растежът на Брутният вътрешен продукт за 2019 година би бил под 1% (или 0,8% в някои изказвания).
В огромна степен Национален статистически институт способства за абсурда и евентуално за загубата на доверие към статистическите данни въобще със закъснели или изчезнали дейности. Първо, отхвърлиха реакция на въпросните изказвания, като разгласиха къси уточнения цели четири дни по-късно. Второ - и доста по-важно - измененията с въвеждането на опростените митнически заявления, които са в основата на непълните месечни данни са въведени през януари 2019 година
Изглежда Национален статистически институт не са счели за нужно да разяснят това на ползвателите на данните за външната търговия. Отделно, без значение от релативно комплицираната материя, при неизбежното струпване на сходно разминаване,
институцията можеше да уточни до каква степен и по какъв начин използването на неточни предварителни данни ще се отрази
на свързани знаци, и най-много - на оценката за динамичността на брутния вътрешен артикул. Накрая Национален статистически институт реши да разгласи предварителните данни за Брутният вътрешен продукт на нарочна конференция - за последните 10 години (а с огромна доза сигурност можем да твърдим и 20 г.) Национален статистически институт не са провеждали конференция по макроикономически индикатори с изключение на при внедряването на новата методология ЕСС 2010 през 2014 година Само че всички тези начинания са след рецесията. Най-краткият съвет е: говорете и обяснявайте повече, в това число за дефекти и непълноти на данните.
Роля на Национален статистически институт е да построява доверие в методите за събиране и обработка на статистическите данни. За ползващите макроикономическа статистика несъмнено не е загадка, че експресните оценки на Брутният вътрешен продукт във всички страни членки на Европейски Съюз са точно това - " оценки ", въпреки те да са отразявани най-активно от жадните за настоящи вести анализатори и публицисти. Както може да се прочете във всяко известие, те " (се) създават и разгласяват във допустимо най-кратки периоди след края на отчетното тримесечие, като се употребява лимитирана и непълна информация спрямо обичайно разработваните тримесечни индикатори на националните сметки ". Малко по-късно националните статистики афишират предварителни данни за тримесечията - с корекции по отношение на експресните оценки, а през есента (обичайно през октомври), на база на годишните доклади - и дефинитивни данни за миналата година.
Засега корекциите в предварителните данни спрямо експресните оценки за четвърто тримесечие на 2019 година включват: по-висок импорт с към 1 милиарда лв., по-висок експорт с към 500 млн. лв., оттова резултативно по-нисък чист експорт с 500 млн. лв., малко над 800 млн. лв. по-високо извънредно ползване, към 300 млн. лв. по-висока брутна добавена стойност.
Може да се чакат и нови проверки през октомври, когато се чакат окончателните данни.
Топката обаче е в полето на Национален статистически институт - в бъдещи техни изявления и отговори на техните специалисти чакаме повече уточнения по аргументите за тези проверки, а в по-общ проект - и за най-честите аргументи за неточностите при всяко обявяване.
Извън съответния спор за резултатите от неточните данни за един стопански индикатор върху следващи калкулации на други макроикономически елементи, икономическият разбор би трябвало да се базира както на голям брой разнородни измерители на икономически и житейски феномени, по този начин и на здравия разсъдък. Именно поради това хипотезата, че България е отчела непосредствен до нула стопански напредък през 2019 година граничи с парадокса. За миналата година заетостта е повишена с 80 хиляди души, а коефициентът на претовареност във възрастовата група от 20 до 64 години набъбна с 2,5 пункта до 75%, при спад на коефициента на безработица с 0,9 пункта до 4,3%.
Същевременно междинната заплата за четвъртото тримесечие е с 12,1% по-висока от същия интервал на 2018 година За 12-те месеца до декември постоянните банкови заеми за бизнеса порастват с 13,1%, постоянните потребителски заеми за семействата - с 13,4%, а жилищните - с 18,7%. Започнатото строителство в нови жилищни здания (според РЗП) е повишено с 8,4%. Общият експорт на артикули пораства с 3,4%, а на машини, уреди и съоръжение - с над 8%. И по този начин нататък; динамичността на тези и доста други индикатори е несъвместима с догадка за стагнираща стопанска система.
Предварителните данни (независимо от неизбежните бъдещи проверки и прецизиране) въпреки всичко дават
мотив за логичен диалог по структурните промени в българското стопанство.
Инвестициите в главен капитал нарастват постепенно и са под 19% от Брутният вътрешен продукт за втора поредна година - и това се случва макар лекото активизиране на обществените вложения, финансирани с европейски средства. При застаряваща и свиваща се работна мощ в България растежът зависи от това дали вложенията, прехвърлянето на технологии и подобряването на качеството на човешкия капитал, ще могат да компенсират отрицателната демография посредством повишение на продуктивността на труда. Същевременно повишаването на приноса на потреблението на семействата, поддържано от растежа на заплатите и достъпа до по-евтин заем, ще значи преструктуриране на част от производствата и услугите към вътрешния пазар.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ