За връзката между европейските средства и изборните резултати
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Щедрите обществени вложения са елементарен метод за повишение на известността на администрацията и за привличането на повече гласоподаватели – малко на брой не се радват на нов парк, по-широки пътища или по-бърз и чист градски превоз. От повече от десетилетие немалка част от плановете на локалните администрации в България са финансирани със средства от европейски фондове. Проведените избори за кметове и общински препоръки през последните две седмици пък дават добра опция за оценка дали и до каква степен в общините, които усвояват повече европейски средства, това води по-голямо доверие в локалната администрация.
За да проверим това изказване, се опираме, от една страна, на данните за усвояването на европейските средства на общинско равнище, а от друга – резултатите на актуалните кметове (и техните партии) на локални избори 2019, оповестени на уеб страницата на ЦИК. Предвид продължителността на мандата на кметовете (и откритата от литературата към икономическото гласоподаване къса икономическа памет на избирателите), вземаме поради единствено усвоените средства от новия програмен интервал (2014-2020 г.). Тестваме две изказвания:
– В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предходните кметове се преизбират
– В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предходните кметове усъвършенстват резултатите си спрямо предходните избори.
Пречка пред инспекцията на първата теза е събитието, че множеството общини резервират досегашните си кметове – промяна на кмет има в едвам 75 от 265. Това от своя страна значи, че измежду общините, преизбрали досегашните си управници, попадат повече и по разнородни по икономическо развиване и асимилиране на евросредства общини. Въпреки това, в случай че се фокусираме единствено върху междинните стойности сред общините, запазили кметовете си, и тези, които са ги сменили, има чувствителни разлики. Средно усвоените европейски средства от сегашния програмен интервал на първите са 565 лв. на глава от популацията , а на вторите – 457 лв. на глава от популацията , което до известна степен поддържа изказванието, че усвояването на повече средства от фондовете оказва помощ при преизбирането.
Прегледът на разпределените на обособените общини обаче навежда на извода, че, в най-хубавия случай, това е неубедително. Графика 1 показва разпределението на усвояването на европейски средства в общините, преизбрали и запазили кметовете си. Видно е, че няма чувствителни разлики сред двата вида общини още по-малко пък такива, че да може да се приказва за по-доброто асимилиране на средства от европейските фондове като определящ фактор за запазването или промяната на главата на локалната власт. Естествено (дори и единствено заради доста по-големия на брой) измежду общините, преизбрали кметовете си, попадат повече от тези, които усвояват повече средства от фондовете – и двете с над 2000 лв. на глава от популацията за интервала 2014-2020 година, и шест от тези с над 1000 лв. (отделените точки в графиката), по отношение на пет измежду тези, сменили кметовете си. И в двата случая обаче съвсем всички общини попадат в маркираните зони на графиката, чийто обсег съвсем тъкмо се припокрива, което приказва в допълнение за неналичието на значими разлики сред двете групи.
© ИСУН 2020, ЦИК, лични калкулации
Струва си да проверим и дали по-доброто асимилиране въздейства върху известността на кметовете, измерена с получения от тях дял от гласовете на локалните избори. Графика 2 показва отношението сред усвояването на средства от европейските фондове в общините и резултатите на досегашните кметове (в хода на чиито мандат са усвоявани средствата) на първи тур на локалните избори. И тук има доста дребни учредения да се твърди, че е налице последователен резултат от усвояването на еврофондовете – най-вероятно значимите фактори, които движат резултатите на обособените кметове, би трябвало да бъдат търсени другаде, даже и в други фактори от локалната стопанска система.
© ИСУН 2020, ЦИК, лични калкулации. Две рискови стойности са отстранени за нагледност
В умозаключение може да се каже, че няма особени учредения да твърдим, че има забележителна връзка сред усвояването на европейските средства на общинско ниво и триумфите и неуспехите на кметовете на изборите. Част от повода за това, най-вероятно, е събитието, че последният им мандат беше извършен в подтекста на интервал на икономическо възобновяване и забележителен растеж на приходите даже и в по-бедните общини. В допълнение – доста от огромните и забележими инфраструктурни планове по места бяха в предишния програмен интервал. По-нататъшният разбор може да се концентрира както върху въздействието на други аспекти на месните стопански системи върху електоралните резултати, по този начин и върху сравнението с предходния интервал с неговата по-тежка икономическа обстановка, защото гласоподавателите по-често санкционират управниците за неприятните условия, в сравнение с ги награждават за положителните.
Щедрите обществени вложения са елементарен метод за повишение на известността на администрацията и за привличането на повече гласоподаватели – малко на брой не се радват на нов парк, по-широки пътища или по-бърз и чист градски превоз. От повече от десетилетие немалка част от плановете на локалните администрации в България са финансирани със средства от европейски фондове. Проведените избори за кметове и общински препоръки през последните две седмици пък дават добра опция за оценка дали и до каква степен в общините, които усвояват повече европейски средства, това води по-голямо доверие в локалната администрация.
За да проверим това изказване, се опираме, от една страна, на данните за усвояването на европейските средства на общинско равнище, а от друга – резултатите на актуалните кметове (и техните партии) на локални избори 2019, оповестени на уеб страницата на ЦИК. Предвид продължителността на мандата на кметовете (и откритата от литературата към икономическото гласоподаване къса икономическа памет на избирателите), вземаме поради единствено усвоените средства от новия програмен интервал (2014-2020 г.). Тестваме две изказвания:
– В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предходните кметове се преизбират
– В общините, в които се усвояват повече средства от европейските фондове, предходните кметове усъвършенстват резултатите си спрямо предходните избори.
Пречка пред инспекцията на първата теза е събитието, че множеството общини резервират досегашните си кметове – промяна на кмет има в едвам 75 от 265. Това от своя страна значи, че измежду общините, преизбрали досегашните си управници, попадат повече и по разнородни по икономическо развиване и асимилиране на евросредства общини. Въпреки това, в случай че се фокусираме единствено върху междинните стойности сред общините, запазили кметовете си, и тези, които са ги сменили, има чувствителни разлики. Средно усвоените европейски средства от сегашния програмен интервал на първите са 565 лв. на глава от популацията , а на вторите – 457 лв. на глава от популацията , което до известна степен поддържа изказванието, че усвояването на повече средства от фондовете оказва помощ при преизбирането.
Прегледът на разпределените на обособените общини обаче навежда на извода, че, в най-хубавия случай, това е неубедително. Графика 1 показва разпределението на усвояването на европейски средства в общините, преизбрали и запазили кметовете си. Видно е, че няма чувствителни разлики сред двата вида общини още по-малко пък такива, че да може да се приказва за по-доброто асимилиране на средства от европейските фондове като определящ фактор за запазването или промяната на главата на локалната власт. Естествено (дори и единствено заради доста по-големия на брой) измежду общините, преизбрали кметовете си, попадат повече от тези, които усвояват повече средства от фондовете – и двете с над 2000 лв. на глава от популацията за интервала 2014-2020 година, и шест от тези с над 1000 лв. (отделените точки в графиката), по отношение на пет измежду тези, сменили кметовете си. И в двата случая обаче съвсем всички общини попадат в маркираните зони на графиката, чийто обсег съвсем тъкмо се припокрива, което приказва в допълнение за неналичието на значими разлики сред двете групи.
© ИСУН 2020, ЦИК, лични калкулации
Струва си да проверим и дали по-доброто асимилиране въздейства върху известността на кметовете, измерена с получения от тях дял от гласовете на локалните избори. Графика 2 показва отношението сред усвояването на средства от европейските фондове в общините и резултатите на досегашните кметове (в хода на чиито мандат са усвоявани средствата) на първи тур на локалните избори. И тук има доста дребни учредения да се твърди, че е налице последователен резултат от усвояването на еврофондовете – най-вероятно значимите фактори, които движат резултатите на обособените кметове, би трябвало да бъдат търсени другаде, даже и в други фактори от локалната стопанска система.
© ИСУН 2020, ЦИК, лични калкулации. Две рискови стойности са отстранени за нагледност
В умозаключение може да се каже, че няма особени учредения да твърдим, че има забележителна връзка сред усвояването на европейските средства на общинско ниво и триумфите и неуспехите на кметовете на изборите. Част от повода за това, най-вероятно, е събитието, че последният им мандат беше извършен в подтекста на интервал на икономическо възобновяване и забележителен растеж на приходите даже и в по-бедните общини. В допълнение – доста от огромните и забележими инфраструктурни планове по места бяха в предишния програмен интервал. По-нататъшният разбор може да се концентрира както върху въздействието на други аспекти на месните стопански системи върху електоралните резултати, по този начин и върху сравнението с предходния интервал с неговата по-тежка икономическа обстановка, защото гласоподавателите по-често санкционират управниците за неприятните условия, в сравнение с ги награждават за положителните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ