Илюзията за временно отстраняване на главния прокурор
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
През есента предстоят редица забавни неща в правораздаването. Първата група събития са свързани с избори – на основен прокурор, основен правосъден контрольор и редови инспектори в Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). На този стадий не може да се чака доста от тях – и процедурите, и изключително хората, които следва да ги ползват, са потвърдили, че нямат предпочитание за позитивен асортимент. Последиците от тези избори ще са отрицателни, само че обозрими в границите на започващ и приключващ мандат.
Втората група събития са свързани с промени на устройствения Закон за правосъдната власт (ЗСВ), а евентуално, въпреки и малко, и на конституцията. Темата е до болежка позната – прокуратурата и статутът на основния прокурор. Тук последствията са надалеч по-трайни и рискови. Към този миг от Министерство на правораздаването (МП) са изпратили питане до Комисията за народна власт посредством право към Съвета на Европа или така наречен Венецианска комисия. Министър Кирилов съобщи, че ще насочи запитване и до Конституционния съд по тематиката. В общественото пространство липсва информация по отношение на резултата от изпратените въпроси, а от Министерство на правосъдието не дават отговор и на изпратените запитвания в тази връзка. С оглед на това какви отговори ще получи Министерство на правосъдието следва или отчасти решение, или отчасти в допълнение утежняване на уредбата по отношение на процедурата за дейно следствие и опцията за следващо премахване на основния прокурор. Припомняме, че тази нужда поражда от 10-годишната липса на осъществяване на неоправдателното решение от Европейския съд за правата на индивида по делото " Колеви против България ".
Основният проблем за решение е основаване на опция за осъществяване на
пълноценно следствие при подозрение за осъществено закононарушение от основния прокурор,
като се има поради преобладаващото му състояние над всички редови прокурори. Под дейно следствие следва да се схваща такова, което да протече с нужната експедитивност, успеваемост и самостоятелност при задоволителен публичен контрол.
Целта е основаване на институционална и функционална самостоятелност на прокурорите, които биха се осмелили да го стартират и извършат. И до момента в който функционалната самостоятелност е постижима единствено с акта на краткотрайното премахване на основния прокурор, то институционалната остава мъчно изпълнима. Последното се дължи на устройството на Висш съдебен съвет и изисква преструктуриране на прокурорската гилдия, с цел да бъде лимитирано въздействието на основния прокурор върху членовете ѝ.
Сега съществуват три нормативно открити процедури, по силата на които може да се потърси опция за премахване на основния прокурор. Те страдат от редица недостатъци като в последна сметка са мъчно използвани и неефективни, а оттова и негодни за приложимост. По-скоро стоят като нормативна декорация, поставена за посрещане и отбиване на тежки рекомендации от всевъзможните консултативни органи и механизми на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Първата е по реда на Закон за съдебната власт, само че тя не е краткотрайна мярка, не дава право на отбрана на отстранявания и не регламентира ред и начини за дейно следствие. Това е основанието за предварително освобождение по реда на член 175, алинея 5 от Закон за съдебната власт. Този текст
слага правосъдния съвет само в позицията на констатиращ орган, лишен от преценка.
Препращането към член 173 от Закон за съдебната власт внася изясненост само по отношение на нуждата от 17 гласа (от 25) за приемане на решение. В този си тип, текстът на 175, алинея 5 от Закон за съдебната власт е мъртва наредба и има темперамент на следващо решение от към този момент зародили и открити преди този момент нарушавания.
Втората опция е краткотрайното премахване от служба на арбитър, прокурор и следовател по реда на член 230 от Закон за съдебната власт. Тази наредба също е безусловно неприложима, защото точно основният прокурор е оправомощен да прави настояването за краткотрайно премахване. Към сегашния миг, от Министерство на правосъдието оферират анулацията на този текст и всички магистрати, включително основният прокурор, да подлежат на премахване по общия ред на член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Приложението на този процесуален институт е прекомерно ограничен, с цел да удовлетвори случай, в който е наранена фигурата на основния прокурор. На първо място, приложното поле на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс е единствено за закононарушение, " осъществено по отношение на работата на обвинения ". В този случай осъществяването на тази охранителна мярка би било единствено по отношение на стеснен тип закононарушения, да вземем за пример закононарушения против правораздаването (чл. 289 от Наказателен кодекс – склоняването към нарушение на длъжностни задължения) и други С оглед на историческия опит обаче по този метод
отпада опцията за премахване при обосновано съмнение за различен тип закононарушения
да вземем за пример поръчано и/или осъществено ликвидиране като описаните във фактическата конюнктура по делото " Колеви ". Именно това е изложената теза за поръчаното ликвидиране на прокурора Колев от настоящия основен прокурор по това време Филчев, както и изказванието за фактическото осъществяване на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Второ по ред е изискването обвиненият да е " притеглен за съзнателно закононарушение от общ темперамент " – казусът е, че до такова обвиняване на практика мъчно би се стигнало предвид на средата в българската прокуратура и фактическата власт на основния прокурор. Третата причина е за обвинения да " има задоволително учредения да се смята, че служебното му състояние ще сътвори спънки за обективно, всестранно и цялостно изясняване на събитията по делото ".
Така приложението на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс е със доста ограничен обсег на използване, а в допълнение към това, е на практика затруднено реализирането на привличане като обвинен на основния прокурор от подчинените нему.
Дори и да допуснем привличането на основния прокурор като обвинен, поради преобладаващото състояние на основния прокурор в самата прокуратура, елементарно би се стигнало и до анулацията на самата мярка за краткотрайно премахване в досъдебното произвеждане по реда на член 69, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс. На този стадий от производството, когато отпадне потребността от взетата мярка, в досъдебното произвеждане отстраняването от служба се анулира от прокурора или по искане на обвинения или неговия бранител от съда по реда на алинея 1 и 2, без даже правосъден надзор,
преценката се прави точно от прокурор, който е зависещ на основния прокурор.
Трудно можем да приемем за мощен аргумента в поддръжка на използването на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс като ефикасен прийом за премахване на основния прокурор и аргумента, че мярката за краткотрайно премахване от служба може да бъде приложена и в по-късен миг, да вземем за пример правосъдното произвеждане, в това число второинстанционно такова (вж. Определение № 31 от 9.08.2005 година на Военно-апелативен съд на Република България по ч. н. д. № 52/2005 г.).
След решението на Конституционен съд (РКС № 2/2019 по КД № 2/2018 г.), с което са оповестени за противоконституционни алинея 1 и алинея 2 на член 230 от Закон за съдебната власт (изм. - Дъждовни води, бр. 90 от 2017 г.), отстраняването на магистрат към този момент не е наложително, а по преценка на Висш съдебен съвет, само че при фактическата власт на основния прокурор отново не би сработила.
Двете ограничения преследват разнообразни цели – тази по член 69 от Наказателно-процесуален кодекс цели да обезпечи естественото осъществяване на наказателния развой в частта обвиненият да не попречи на естественото събиране на доказателства. Мярката по член 230 от Закон за съдебната власт е надалеч по-строга и преследва друга цел – опазване престижа на правораздаването, с цел да не се стига до практическата обстановка обвинен да преглежда делото на обвиняем жител. Така и при съществуването на член 230 Закон за съдебната власт, и на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс няма ефикасен прийом за краткотрайно премахване на основния прокурор. А въпросът за статута на основния прокурор още веднъж не намира решение – напъните явно са да няма такова.
През есента предстоят редица забавни неща в правораздаването. Първата група събития са свързани с избори – на основен прокурор, основен правосъден контрольор и редови инспектори в Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). На този стадий не може да се чака доста от тях – и процедурите, и изключително хората, които следва да ги ползват, са потвърдили, че нямат предпочитание за позитивен асортимент. Последиците от тези избори ще са отрицателни, само че обозрими в границите на започващ и приключващ мандат.
Втората група събития са свързани с промени на устройствения Закон за правосъдната власт (ЗСВ), а евентуално, въпреки и малко, и на конституцията. Темата е до болежка позната – прокуратурата и статутът на основния прокурор. Тук последствията са надалеч по-трайни и рискови. Към този миг от Министерство на правораздаването (МП) са изпратили питане до Комисията за народна власт посредством право към Съвета на Европа или така наречен Венецианска комисия. Министър Кирилов съобщи, че ще насочи запитване и до Конституционния съд по тематиката. В общественото пространство липсва информация по отношение на резултата от изпратените въпроси, а от Министерство на правосъдието не дават отговор и на изпратените запитвания в тази връзка. С оглед на това какви отговори ще получи Министерство на правосъдието следва или отчасти решение, или отчасти в допълнение утежняване на уредбата по отношение на процедурата за дейно следствие и опцията за следващо премахване на основния прокурор. Припомняме, че тази нужда поражда от 10-годишната липса на осъществяване на неоправдателното решение от Европейския съд за правата на индивида по делото " Колеви против България ".
Основният проблем за решение е основаване на опция за осъществяване на
пълноценно следствие при подозрение за осъществено закононарушение от основния прокурор,
като се има поради преобладаващото му състояние над всички редови прокурори. Под дейно следствие следва да се схваща такова, което да протече с нужната експедитивност, успеваемост и самостоятелност при задоволителен публичен контрол.
Целта е основаване на институционална и функционална самостоятелност на прокурорите, които биха се осмелили да го стартират и извършат. И до момента в който функционалната самостоятелност е постижима единствено с акта на краткотрайното премахване на основния прокурор, то институционалната остава мъчно изпълнима. Последното се дължи на устройството на Висш съдебен съвет и изисква преструктуриране на прокурорската гилдия, с цел да бъде лимитирано въздействието на основния прокурор върху членовете ѝ.
Сега съществуват три нормативно открити процедури, по силата на които може да се потърси опция за премахване на основния прокурор. Те страдат от редица недостатъци като в последна сметка са мъчно използвани и неефективни, а оттова и негодни за приложимост. По-скоро стоят като нормативна декорация, поставена за посрещане и отбиване на тежки рекомендации от всевъзможните консултативни органи и механизми на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Първата е по реда на Закон за съдебната власт, само че тя не е краткотрайна мярка, не дава право на отбрана на отстранявания и не регламентира ред и начини за дейно следствие. Това е основанието за предварително освобождение по реда на член 175, алинея 5 от Закон за съдебната власт. Този текст
слага правосъдния съвет само в позицията на констатиращ орган, лишен от преценка.
Препращането към член 173 от Закон за съдебната власт внася изясненост само по отношение на нуждата от 17 гласа (от 25) за приемане на решение. В този си тип, текстът на 175, алинея 5 от Закон за съдебната власт е мъртва наредба и има темперамент на следващо решение от към този момент зародили и открити преди този момент нарушавания.
Втората опция е краткотрайното премахване от служба на арбитър, прокурор и следовател по реда на член 230 от Закон за съдебната власт. Тази наредба също е безусловно неприложима, защото точно основният прокурор е оправомощен да прави настояването за краткотрайно премахване. Към сегашния миг, от Министерство на правосъдието оферират анулацията на този текст и всички магистрати, включително основният прокурор, да подлежат на премахване по общия ред на член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Приложението на този процесуален институт е прекомерно ограничен, с цел да удовлетвори случай, в който е наранена фигурата на основния прокурор. На първо място, приложното поле на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс е единствено за закононарушение, " осъществено по отношение на работата на обвинения ". В този случай осъществяването на тази охранителна мярка би било единствено по отношение на стеснен тип закононарушения, да вземем за пример закононарушения против правораздаването (чл. 289 от Наказателен кодекс – склоняването към нарушение на длъжностни задължения) и други С оглед на историческия опит обаче по този метод
отпада опцията за премахване при обосновано съмнение за различен тип закононарушения
да вземем за пример поръчано и/или осъществено ликвидиране като описаните във фактическата конюнктура по делото " Колеви ". Именно това е изложената теза за поръчаното ликвидиране на прокурора Колев от настоящия основен прокурор по това време Филчев, както и изказванието за фактическото осъществяване на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Второ по ред е изискването обвиненият да е " притеглен за съзнателно закононарушение от общ темперамент " – казусът е, че до такова обвиняване на практика мъчно би се стигнало предвид на средата в българската прокуратура и фактическата власт на основния прокурор. Третата причина е за обвинения да " има задоволително учредения да се смята, че служебното му състояние ще сътвори спънки за обективно, всестранно и цялостно изясняване на събитията по делото ".
Така приложението на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс е със доста ограничен обсег на използване, а в допълнение към това, е на практика затруднено реализирането на привличане като обвинен на основния прокурор от подчинените нему.
Дори и да допуснем привличането на основния прокурор като обвинен, поради преобладаващото състояние на основния прокурор в самата прокуратура, елементарно би се стигнало и до анулацията на самата мярка за краткотрайно премахване в досъдебното произвеждане по реда на член 69, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс. На този стадий от производството, когато отпадне потребността от взетата мярка, в досъдебното произвеждане отстраняването от служба се анулира от прокурора или по искане на обвинения или неговия бранител от съда по реда на алинея 1 и 2, без даже правосъден надзор,
преценката се прави точно от прокурор, който е зависещ на основния прокурор.
Трудно можем да приемем за мощен аргумента в поддръжка на използването на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс като ефикасен прийом за премахване на основния прокурор и аргумента, че мярката за краткотрайно премахване от служба може да бъде приложена и в по-късен миг, да вземем за пример правосъдното произвеждане, в това число второинстанционно такова (вж. Определение № 31 от 9.08.2005 година на Военно-апелативен съд на Република България по ч. н. д. № 52/2005 г.).
След решението на Конституционен съд (РКС № 2/2019 по КД № 2/2018 г.), с което са оповестени за противоконституционни алинея 1 и алинея 2 на член 230 от Закон за съдебната власт (изм. - Дъждовни води, бр. 90 от 2017 г.), отстраняването на магистрат към този момент не е наложително, а по преценка на Висш съдебен съвет, само че при фактическата власт на основния прокурор отново не би сработила.
Двете ограничения преследват разнообразни цели – тази по член 69 от Наказателно-процесуален кодекс цели да обезпечи естественото осъществяване на наказателния развой в частта обвиненият да не попречи на естественото събиране на доказателства. Мярката по член 230 от Закон за съдебната власт е надалеч по-строга и преследва друга цел – опазване престижа на правораздаването, с цел да не се стига до практическата обстановка обвинен да преглежда делото на обвиняем жител. Така и при съществуването на член 230 Закон за съдебната власт, и на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс няма ефикасен прийом за краткотрайно премахване на основния прокурор. А въпросът за статута на основния прокурор още веднъж не намира решение – напъните явно са да няма такова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ