Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

...
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Коментари Харесай

Колкото повече свобода за учителите, толкова по-добре

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.

През юли внимание притегли новината за желанието на просветителното министерство да увеличи самостоятелността на учителите при структурирането на образователното наличие. По-рано тази седмица това желание откри и своята реализация, с публикуването в " Държавен вестник " на измененията в наредбата за общообразователната подготовка. Рядко се намират политики, от които има забележими (почти) единствено позитивни следствия, само че новите правила за образователното наличие, към този момент, наподобява да са точно такава.

На пръв взор, смяната е относително обтекаема. Премахва се една от алинеите на първия член на наредбата, която се отнася до задължението за установяване на структурното тематично систематизиране, както и последният ѝ раздел, който разказва особеностите на тематичното систематизиране. За сметка на това разделът, отдаден на образователните стратегии се уголемява с нов член, съгласно който

учителите независимо ще дефинират разпределението на образователното наличие,

само че в границите на плануваните в образователния проект часове.

В превод, покачва се гъвкавостта на учителите в подредбата на образователното наличие. Досега разпределението се изготвя при започване на образователната година и се утвърждава от шефовете на учебните заведения, налице е и условие за прецизното му съблюдаване, а контролът е в ръцете на шефовете, районните просветителни инспекторати и просветителното министерство.

Ключовата дума при тази промяна е " независимо ". Основното следствие от нея е премахването на административните условия и нуждата от легализация и удостоверение от шефовете при всяка смяна в годишното систематизиране на часовете и наличието в даден образователен предмет. От своя страна, това разрешава на учителите по-лесно да приспособяват темповете на преподаване към потребностите на обособените класове и групи, и да се преценяват с техните особености, без това да предстои на външен надзор.

Общо взето, няма какво да не харесаме на редакцията на наредбата за общообразователната подготовка. Премахването на избран размер административна работа от плещите на учителите постоянно е добре пристигнало, защото им оставя повече

време да се занимават със същината на подготовката и провеждането на просветителния развой.

Опростяването на процедурите пък значи по-малка възможност те да бъдат по някакъв метод нарушени, а спазването им – по-лесно.

Това обаче не значи, че няма поле за рецензия – в противен случай, рецензията е, че промяната е прекомерно плаха. Въпреки че на процедура отстранява годишните разпределения, тя не отстрани повода, заради която те съществуват, а точно - потребността от придържане към строго избрани образователни стратегии. Има причина, заради която наредбата, чиято редакция обсъждаме тук, е дълга 182 страници, в истинския си вид – съдържа безконечен лист с " компетентности " в границите на другите образователни дисциплини и техните особености и предстоящи резултати.

Ако Министерство на образованието и науката обаче в действителност желае да показва желанието си да даде повече независимост на учителите, да им разреши да бъдат същински преподаватели и създатели, то е належащо да отстрани доста други спънки, условия и ограничавания пред развихрянето на същинските им благоприятни условия. Елиминирането на прецизните образователни стратегии и превръщането им в необятни рамки, в които преподавателите могат да работят съгласно нуждите и качествата на учениците си и съгласно личните си най-силни страни и компетентности е положително начало (По-свободните образователни стратегии са една от привилегиите на новаторските учебни заведения. Няма причина свободата им да не бъде дадена на всички, в случай че носи добър резултат). Ако в действителност е належащо просветителните управляващи да се месят във всяка една обособена класна стая, дано това да става

най-после на просветителния развой (под формата на добре премерени и структурирани изпити) –

рационално е учениците, излезли от обществените учебни заведения, да имат избран набор умения и познание, само че не доста повече от това.

Отново ден преди началото на образователната година просветителният министър подсети, че междинните училищен заплати за следващ път се усилват, този път до 1500 лв. брутно месечно. Това събитие също не трябва да се не помни – макар че нарастванията на заплащането е закъсняло и на процедура просто ги индексира към междинната заплата, вместо да изпревари растежа ѝ в опит да увеличи интереса към специалността, по-доброто възнаграждение е от огромно значение за повишението на интереса към специалността. То обаче следва да е съпроводено и с повишение на автономията на учителите, и с усъвършенствания в изискванията на труд, в случай че желаеме да забележим действителни усъвършенствания в резултатите и привличане на положителни експерти към преподаване.

Да обобщим – намаляването на административната натовареност и даването на повече независимост на преподавателите в оформянето на образователния развой несъмнено е стъпка в вярната посока, която следва да бъде приветствана. То обаче никога не е задоволително, с цел да забележим смислена смяна в качеството и резултатите от учебното обучение.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР