Хроника на две седмици популистко надцакване
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Викове, яд и надцакване, вместо причини, наводниха публичния диалог в последните две седмици.
Само в границите на седмица се натрупаха цяла поредност от популистки оферти. Вместо да покажат какъв брой недомислени и евентуално нездравословни са те, водещите партии се надпреварваха коя ще предложи по-щедрата, изпразнена от наличие популистка мярка, а в Народното събрание и комисиите му настана трескаво гласоподаване.
Първата, и без подозрение най-популярна популистка мярка е предлагането за въвеждане на
диференциран налог добавена стойност (ДДС) за избрани артикули –
храни от първа нужда, медикаменти, книги, които да се таксуват доста по-ниско от общоприетата за страната ставка от 20% Данък добавена стойност. За изгодите от понижаване на налози като цяло, както и за рисковете от въвеждането на специфични режими и изключения от общи правила доста е говорено – виж тук, и тук, да вземем за пример.
Проблемът не е в самото предложение – слаби и недомислени политики се оферират от самото начало, само че ролята на опозицията е да показва за какво не са подобаващи, и надлежно в хода на дебата те да бъдат отхвърлени. В този случай обаче отговорът пристигна във формата на небрежно скърпен законопроект, който само приглася и доизяснява гореизложеният популизъм. Колко небрежно е писан законопроектът проличава както от нелогичния и променчив разбор на бюджетните последици от свалянето на Данък добавена стойност за избрани групи артикули (но пък в интерес на бедните и онеправданите и срещи ширещото се неравенство), по този начин и от леснозабележимите правописни неточности в него.
Не беше належащо да мине доста време преди в надиграването да се включи и ръководещата партия, с уверението че през последните 10 години налозите най-вече са намалявани, само че и през днешния ден са ниски и оказват помощ за привличането на вложения и възстановяване на бизнессредата,
нищо че в действителността за същия интервал налозите в действителност порастват
В последна сметка се оказа, че нито един участник в политическия развой не може да си разреши да стои настрани от популисткото надцакване, таман противоположното – надпреварват се кой да предложи най-лесното и обилно решение за поевтиняване на " стоките от първа нужда ", а диалогът за повишението на действителните приходи на работещите и покупателната му дарба някак бе пропуснат.
Аналогично протече разискването на проблема с партийните дотации – с тази разлика, че стартът на популистката вълна този път пристигна извън, в частност от развлекателно предаване, без искания за експертност и схващане на законодателството, само че пък с потвърдени качества да разръчква националното неодобрение. В случая, съществуващата процедура за установяване на размера на партийната дотация беше без значение – значимото е, че съгласно някого, някой някъде нещо е откраднал.
Тъй като въпросната кражба е безспорен факт, то ръководещите стремително се заеха да поправят не опциите за кражба, а да лишат множеството партии от запас, прокарвайки за ден през правната комисия на Народното събрание законопроект, който лимитира дотацията на за партиите до лев на глас, вместо досегашните единадесет, а партиите да върнат " надвзетите " за последните години дотации. Икономисаните пари пък са обещани за детски градини – още веднъж в интерес на народа. Това, което отсъства изцяло от дебата са последствията от намаляването на партийните дотации и неизбежното циментиране на партийната система по-късно. Никой не се занимава и с тематиката от кое място партиите ще намират средства за акции и събития, образование и набиране на фрагменти и мрежа – значимото е политическото управление сполучливо да се намести в ролята на отмъстител за ограбения народ.
Тълковният речник дефинира популизъм по следния метод:
1. Съвкупност от идейно-политически течения от коренен темперамент, които си слагат за цел да се управляват от " волята на народа " и да се реализират директни контакти с националните маси.
2. Примитивна политическа тактичност, която има за цел да заблуждава и манипулира националните маси посредством обилно разпределяне на нормално неосъществими обещания и др.; демагогско кокетничене с тълпата.
Оставяме на читателя да реши дали нивото на политическия спор напоследък дава отговор на горното определение. Въпросът, на който по-скоро би трябвало да си отговорим, е дали следим нещо отвън него.
Викове, яд и надцакване, вместо причини, наводниха публичния диалог в последните две седмици.
Само в границите на седмица се натрупаха цяла поредност от популистки оферти. Вместо да покажат какъв брой недомислени и евентуално нездравословни са те, водещите партии се надпреварваха коя ще предложи по-щедрата, изпразнена от наличие популистка мярка, а в Народното събрание и комисиите му настана трескаво гласоподаване.
Първата, и без подозрение най-популярна популистка мярка е предлагането за въвеждане на
диференциран налог добавена стойност (ДДС) за избрани артикули –
храни от първа нужда, медикаменти, книги, които да се таксуват доста по-ниско от общоприетата за страната ставка от 20% Данък добавена стойност. За изгодите от понижаване на налози като цяло, както и за рисковете от въвеждането на специфични режими и изключения от общи правила доста е говорено – виж тук, и тук, да вземем за пример.
Проблемът не е в самото предложение – слаби и недомислени политики се оферират от самото начало, само че ролята на опозицията е да показва за какво не са подобаващи, и надлежно в хода на дебата те да бъдат отхвърлени. В този случай обаче отговорът пристигна във формата на небрежно скърпен законопроект, който само приглася и доизяснява гореизложеният популизъм. Колко небрежно е писан законопроектът проличава както от нелогичния и променчив разбор на бюджетните последици от свалянето на Данък добавена стойност за избрани групи артикули (но пък в интерес на бедните и онеправданите и срещи ширещото се неравенство), по този начин и от леснозабележимите правописни неточности в него.
Не беше належащо да мине доста време преди в надиграването да се включи и ръководещата партия, с уверението че през последните 10 години налозите най-вече са намалявани, само че и през днешния ден са ниски и оказват помощ за привличането на вложения и възстановяване на бизнессредата,
нищо че в действителността за същия интервал налозите в действителност порастват
В последна сметка се оказа, че нито един участник в политическия развой не може да си разреши да стои настрани от популисткото надцакване, таман противоположното – надпреварват се кой да предложи най-лесното и обилно решение за поевтиняване на " стоките от първа нужда ", а диалогът за повишението на действителните приходи на работещите и покупателната му дарба някак бе пропуснат.
Аналогично протече разискването на проблема с партийните дотации – с тази разлика, че стартът на популистката вълна този път пристигна извън, в частност от развлекателно предаване, без искания за експертност и схващане на законодателството, само че пък с потвърдени качества да разръчква националното неодобрение. В случая, съществуващата процедура за установяване на размера на партийната дотация беше без значение – значимото е, че съгласно някого, някой някъде нещо е откраднал.
Тъй като въпросната кражба е безспорен факт, то ръководещите стремително се заеха да поправят не опциите за кражба, а да лишат множеството партии от запас, прокарвайки за ден през правната комисия на Народното събрание законопроект, който лимитира дотацията на за партиите до лев на глас, вместо досегашните единадесет, а партиите да върнат " надвзетите " за последните години дотации. Икономисаните пари пък са обещани за детски градини – още веднъж в интерес на народа. Това, което отсъства изцяло от дебата са последствията от намаляването на партийните дотации и неизбежното циментиране на партийната система по-късно. Никой не се занимава и с тематиката от кое място партиите ще намират средства за акции и събития, образование и набиране на фрагменти и мрежа – значимото е политическото управление сполучливо да се намести в ролята на отмъстител за ограбения народ.
Тълковният речник дефинира популизъм по следния метод:
1. Съвкупност от идейно-политически течения от коренен темперамент, които си слагат за цел да се управляват от " волята на народа " и да се реализират директни контакти с националните маси.
2. Примитивна политическа тактичност, която има за цел да заблуждава и манипулира националните маси посредством обилно разпределяне на нормално неосъществими обещания и др.; демагогско кокетничене с тълпата.
Оставяме на читателя да реши дали нивото на политическия спор напоследък дава отговор на горното определение. Въпросът, на който по-скоро би трябвало да си отговорим, е дали следим нещо отвън него.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ