Бюрокрацията принуждава родителите да се справят сами с лечението на децата си
Текстът е от профила във " Facebook " на Красимира Величкова - шеф на неправителствената организация " Български дарителски конгрес ". Тя беше в Обществения съвет на закрития към този момент Фонд за лекуване на деца и разяснява случая, огласен в репортаж на bTV, за 6-годишно момиченце, лекувано в ИСУЛ от левкемия. Тъй като медикаментите не се покриват от здравната каса, болничното заведение е издала фактура от 14 000 лева на фамилията, с цел да заплати от откритата дарителска сметка на детето си. Родителите са кандидатствали за финансиране от комисията, поела функционалностите на закрития Фонд за лекуване на деца на 25 април. Тя заяви, че е издала решение за покриване на разноските на 18 юни. Детето умря на идващия ден. Това провокира остри реакции от страна на неправителствени организации.
Това, което не излиза наяве по случая:
1. Има проблем с процедурата, по която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща животоспасяващи медикаменти на лечебни заведения в България за лекуване на деца. А по устав това е същата процедура, която имаше и фондът, когато проблем нямаше. И цитираният случай напълно не е единствен.
2. Има проблем със спазването на периодите за отговор на заявките. Два месеца очакване са доста оттатък регламентираните в правилника периоди. Особено в случаи на неотложност.
3. Очевидно има проблем със звеното в НЗОК и връзката му с лечебните заведения. Колко ли щеше да отнеме, в случай че от НЗОК бяха звъннали на лекарите в ИСУЛ, с цел да изискат " изчезналата документи " на детето, с цел да дадат по-бърз отговор.
4. Има проблем с протоколите от Лекарските консултативни комисии (ЛКК). Това са протоколи, които НЗОК изисква от родителите, когато подават заявление за финансиране на лекуване. Само че родителите рядко могат да убедят лечебните заведения да издадат такива. В НЗОК или не одобряват заявките, или ги броят за непълни и стопират разглеждането им без подобен протокол, макар че в правилника е записано, че в случай че подобен липсва, НЗОК го обезпечава по длъжностен път.
5. Тромавата и бюрократична система на фонда след 2016 година, а в този момент НЗОК, принуждава родители да се оправят сами с лекуването на децата си, като стартират дарителски акции. Кампаниите оказват помощ на доста деца. На още повече не съумяват. Кампаниите обаче освобождават от отговорност институциите да се трансформират и да стават съответно работещи. Не споделям да спрем акциите, само че е значимо родителите да адресират проблемите, с които се сблъскват - с тъжби, споделени истории, репортажи, сигнали до институции и организации, тъй като единствено тогава ще има късмет за смяна на системата.
Това, което не излиза наяве по случая:
1. Има проблем с процедурата, по която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща животоспасяващи медикаменти на лечебни заведения в България за лекуване на деца. А по устав това е същата процедура, която имаше и фондът, когато проблем нямаше. И цитираният случай напълно не е единствен.
2. Има проблем със спазването на периодите за отговор на заявките. Два месеца очакване са доста оттатък регламентираните в правилника периоди. Особено в случаи на неотложност.
3. Очевидно има проблем със звеното в НЗОК и връзката му с лечебните заведения. Колко ли щеше да отнеме, в случай че от НЗОК бяха звъннали на лекарите в ИСУЛ, с цел да изискат " изчезналата документи " на детето, с цел да дадат по-бърз отговор.
4. Има проблем с протоколите от Лекарските консултативни комисии (ЛКК). Това са протоколи, които НЗОК изисква от родителите, когато подават заявление за финансиране на лекуване. Само че родителите рядко могат да убедят лечебните заведения да издадат такива. В НЗОК или не одобряват заявките, или ги броят за непълни и стопират разглеждането им без подобен протокол, макар че в правилника е записано, че в случай че подобен липсва, НЗОК го обезпечава по длъжностен път.
5. Тромавата и бюрократична система на фонда след 2016 година, а в този момент НЗОК, принуждава родители да се оправят сами с лекуването на децата си, като стартират дарителски акции. Кампаниите оказват помощ на доста деца. На още повече не съумяват. Кампаниите обаче освобождават от отговорност институциите да се трансформират и да стават съответно работещи. Не споделям да спрем акциите, само че е значимо родителите да адресират проблемите, с които се сблъскват - с тъжби, споделени истории, репортажи, сигнали до институции и организации, тъй като единствено тогава ще има късмет за смяна на системата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ