Нова литературна награда
Текстът е от портала " Култура "
Преди няколко години бях в Мадрид, знаех, че там през 80-те години е сложена паметна плоча на мястото, където Димитър Димов е живял, до момента в който е бил на специализация в Испания, само че в никакъв случай не я бях виждала, даже и на фотография. Намерих я незабавно, щом дойдох. Намира се тъкмо против паметника на Падналите герои на Plaza de la Lealtad, до музея " Прадо ", наоколо до хотел " Риц ", в който се развива действието на " Осъдени души ". Плочата е огромна, мраморна, извънредно красива, сложена е през 1987 година и на нея написа, че в този дом през 1943 година живя и работи известният български публицист и огромен другар за Испания.
Ходех пред тази плоча заран и вечер през целия си престой в Мадрид като на поклонение. И други българи са споделяли вълнението си, когато са заставали пред нея.
Подобно неспокойствие изпитах и преди няколко дни, когато ми се падна достойнството и насладата да разглася формалното основаване на Европейска литературна премия на името на Димитър Димов. Тя е под патронажа на кмета на град Варна господин Иван Портних със съдействието на община Варна и съдружие " ВарнаЛит ".
От дълги години съм имала желанието и желанието да бъде основана тази премия, само че това стана допустимо едвам когато открих съидейници и другари в лицето на Свилен Спасов и Захари Карабашлиев, и съм признателна за този подарък, тъй като всяко съмишленичество и другарство е подарък.
Наградата е точно европейска, тъй като творчеството на Димитър Димов е едно от тези културни феномени, които недвусмислено слагат България на духовната карта на Европа , както се показва Кръстю Куюмджиев в своята монография за писателя: " Романите на Димитър Димов ни оказват помощ да забележим от една нова страна, под един нов ъгъл нашето място върху културната и духовната географска карта на света. "
Една от най-важните подиуми в " Тютюн " се развива във Варна: " Към края на август през последната от тия мирни години в покрайнините на Варна се събра общество от дворцови хора, безпартийни политици, индустриални аристократи и блестящи парвенюта от комерсиалния свят. Слънцето грееше меко и прелестно, морето блестеше с тиха синевина, овошките и лозята зрееха, превити от плод. Плажовете се изпъстриха с красиви бански костюми, по кортовете за тенис тупаха ракети и летяха гумени топки, а вечер до късно по терасите на вилите младежите танцуваха румба и танго. Забавленията и любовта си вървяха както преди, само че из въздуха се носеше нещо обезпокоително. Навсякъде разговаряха за Полския кулоар. Идеше война. Рентиерите и космополитите от " Юнион " се мръщеха, тъй като тя щеше да скапе спокойствието им, до момента в който индустриалците и търговците я одобряваха като събитие, от което можеше да се извлече изгода. Вестниците разгласиха дълги публикации от запасни генерали, които акцентираха обичайното немски-българско другарство, а новият министър-председател – в този момент царят бе избрал за началник на държавното управление археолог – направи загадъчен намек за светлото бъдеще, което чака България ".
Действието на по този начин наречения " Роман без заглавие " на Димитър Димов също се развива във Варна. През 2007 година аз написах романа си " Адриана " като самобитно продължение на незавършения разказ на татко ми, това беше моето пояснение в обич към него и, естествено, действието продължава да се развива във Варна.
Затова не е инцидентно, че премията се афишира и ще се присъжда в границите на програмата на литературния фестивал " ВарнаЛит ". Тази година той се организира за повторно, има упорит екип и предпочитание да придобие тежест, престиж, обсег. Образ и престиж не се градят елементарно и изведнъж, изисква се доста работа, отдаденост, точност, старания и време.
Една от идеите на фестивала е неговата устременост към младежите. Един от акцентите е срещата на писатели с възпитаници. Тази година се организираха над 50 такива срещи. Аз персонално участвах в няколко от тях и те ме зареждат с вяра.
Европейската премията на името на Димитър Димов се учредява в навечерието на 110-годишнината от рождението на писателя. Тя ще се връчи за пръв път на фестивала " ВарнаЛит " през 2019 година Целта ѝ е да отличава романи с висока художествена стойност, които отразяват актуалната и историческата реалност посредством компактност и логичност на характерите, психическа меродавност на сюжета, здрава комбинация, архитектура и хармония на цялостната художествена сграда.
Наградата ще се връчва всяка година. Конкурсът ще има единствено една категория – за разказ. Както и единствено една премия – първа – в размер на 10 000 лева Наградата не се връчва посмъртно.
Това начало ме изпълва с вяра. Усещам, че следва премията да завоюва и утвърди почтено място в литературата, каквото има и нейният патрон. Надявам се още от първото връчване неин притежател да стане надарен създател и стойностен разказ, през идващите години лауреати да бъдат български и задгранични писатели, както одобрени, по този начин и недотам одобрени, тъй като по този метод ще изразим нашия дълг да насърчаваме и издигаме стойностното. Всяка премия е по едно и също време оценка и подучване. Надявам се носителите на премията със заслужена горделивост и завоювано самочувствие да я изписват след името си.
Преди няколко години бях в Мадрид, знаех, че там през 80-те години е сложена паметна плоча на мястото, където Димитър Димов е живял, до момента в който е бил на специализация в Испания, само че в никакъв случай не я бях виждала, даже и на фотография. Намерих я незабавно, щом дойдох. Намира се тъкмо против паметника на Падналите герои на Plaza de la Lealtad, до музея " Прадо ", наоколо до хотел " Риц ", в който се развива действието на " Осъдени души ". Плочата е огромна, мраморна, извънредно красива, сложена е през 1987 година и на нея написа, че в този дом през 1943 година живя и работи известният български публицист и огромен другар за Испания.
Ходех пред тази плоча заран и вечер през целия си престой в Мадрид като на поклонение. И други българи са споделяли вълнението си, когато са заставали пред нея.
Подобно неспокойствие изпитах и преди няколко дни, когато ми се падна достойнството и насладата да разглася формалното основаване на Европейска литературна премия на името на Димитър Димов. Тя е под патронажа на кмета на град Варна господин Иван Портних със съдействието на община Варна и съдружие " ВарнаЛит ".
От дълги години съм имала желанието и желанието да бъде основана тази премия, само че това стана допустимо едвам когато открих съидейници и другари в лицето на Свилен Спасов и Захари Карабашлиев, и съм признателна за този подарък, тъй като всяко съмишленичество и другарство е подарък.
Наградата е точно европейска, тъй като творчеството на Димитър Димов е едно от тези културни феномени, които недвусмислено слагат България на духовната карта на Европа , както се показва Кръстю Куюмджиев в своята монография за писателя: " Романите на Димитър Димов ни оказват помощ да забележим от една нова страна, под един нов ъгъл нашето място върху културната и духовната географска карта на света. "
Една от най-важните подиуми в " Тютюн " се развива във Варна: " Към края на август през последната от тия мирни години в покрайнините на Варна се събра общество от дворцови хора, безпартийни политици, индустриални аристократи и блестящи парвенюта от комерсиалния свят. Слънцето грееше меко и прелестно, морето блестеше с тиха синевина, овошките и лозята зрееха, превити от плод. Плажовете се изпъстриха с красиви бански костюми, по кортовете за тенис тупаха ракети и летяха гумени топки, а вечер до късно по терасите на вилите младежите танцуваха румба и танго. Забавленията и любовта си вървяха както преди, само че из въздуха се носеше нещо обезпокоително. Навсякъде разговаряха за Полския кулоар. Идеше война. Рентиерите и космополитите от " Юнион " се мръщеха, тъй като тя щеше да скапе спокойствието им, до момента в който индустриалците и търговците я одобряваха като събитие, от което можеше да се извлече изгода. Вестниците разгласиха дълги публикации от запасни генерали, които акцентираха обичайното немски-българско другарство, а новият министър-председател – в този момент царят бе избрал за началник на държавното управление археолог – направи загадъчен намек за светлото бъдеще, което чака България ".
Действието на по този начин наречения " Роман без заглавие " на Димитър Димов също се развива във Варна. През 2007 година аз написах романа си " Адриана " като самобитно продължение на незавършения разказ на татко ми, това беше моето пояснение в обич към него и, естествено, действието продължава да се развива във Варна.
Затова не е инцидентно, че премията се афишира и ще се присъжда в границите на програмата на литературния фестивал " ВарнаЛит ". Тази година той се организира за повторно, има упорит екип и предпочитание да придобие тежест, престиж, обсег. Образ и престиж не се градят елементарно и изведнъж, изисква се доста работа, отдаденост, точност, старания и време.
Една от идеите на фестивала е неговата устременост към младежите. Един от акцентите е срещата на писатели с възпитаници. Тази година се организираха над 50 такива срещи. Аз персонално участвах в няколко от тях и те ме зареждат с вяра.
Европейската премията на името на Димитър Димов се учредява в навечерието на 110-годишнината от рождението на писателя. Тя ще се връчи за пръв път на фестивала " ВарнаЛит " през 2019 година Целта ѝ е да отличава романи с висока художествена стойност, които отразяват актуалната и историческата реалност посредством компактност и логичност на характерите, психическа меродавност на сюжета, здрава комбинация, архитектура и хармония на цялостната художествена сграда.
Наградата ще се връчва всяка година. Конкурсът ще има единствено една категория – за разказ. Както и единствено една премия – първа – в размер на 10 000 лева Наградата не се връчва посмъртно.
Това начало ме изпълва с вяра. Усещам, че следва премията да завоюва и утвърди почтено място в литературата, каквото има и нейният патрон. Надявам се още от първото връчване неин притежател да стане надарен създател и стойностен разказ, през идващите години лауреати да бъдат български и задгранични писатели, както одобрени, по този начин и недотам одобрени, тъй като по този метод ще изразим нашия дълг да насърчаваме и издигаме стойностното. Всяка премия е по едно и също време оценка и подучване. Надявам се носителите на премията със заслужена горделивост и завоювано самочувствие да я изписват след името си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ