Държавата на КПКОНПИ, или кой и защо излъга Генералния адвокат?
Текстът е от поредицата публикации на юрист Георги Атанасов по тематиката в " Медиапул " В медиите се появиха анонимни мнения за позицията на генералния юрист на Съда на Европейски Съюз Елинор Шарпстън по делото за така наречен гражданска конфискация в България. Конкретният проблем бе подложен пред съда в Люксембург от съдията Енчева от Софийския градски съд по отношение на гръмко рекламираното от някогашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев " дело против Цветан Василев " за конфискация на имуществото за 2.2 милиарда. Това питане бе направено по отношение на гръмко рекламираното от Пламен Георгиев през 2015 - 2016 година дело на КПКОНПИ против Цветан Василев за 2.2 милиарда в действителност дело против голям брой юридически лица (и Цветан Василев някъде в множеството).
Запитването се отнася до приложимостта на Директива 2014/42/ЕС на Екологичен потенциал и Съвета към производствата по Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ). Според тези мнения мнението на генералния юрист Елинор Шарпстън е, че " конфискацията без присъда е допустима ". Така систематизирана, българската интерпретация на мнението на генералния юрист Шарпстън доста прочут и доста почитан общоприет юрист, е в действителност импровизация, на която, не по виновност на медиите, липсва юридическа точност. Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ
1. Създава се усещане, че българският арбитър е задал малоумния въпрос дали и до каква степен в Република България може да се ползва " неоснована на присъда конфискация ". Подобен безразсъден въпрос никой арбитър не би си разрешил да зададе. В националното право на Република България конфискация на имуществени права без присъда е имало преди " Девети " (9.ІХ.1944 г.), след " Девети ", след " Десети " (10.11.1989 г.), ще има и в бъдеще.
Съществуват най-малко няколко законови хипотези, в които съд или различен орган на територията на България конфискува/отнема в интерес на страната имуществени права, без това да се прави с присъда на углавен съд. Всъщност питането на съдията Енчева не е за " неоснована на присъда конфискация " (според акта на конфискация), а за сходството на българската " конфискация на нелегално добито имущество " (според обекта на конфискация) с правилата и разпоредбите на правото на Европейски Съюз.
Въпросът в действителност е: Допуска ли правото на Европейски Съюз нарушителите в Република България да имат повече права от законопослушните жители? Основанието за питането е, че собствеността на нарушителите е доста повече обезпечена в наказателния развой от собствеността на хората, на които тя се лишава по реда на ЗПКОНПИ – единствено тъй като не могат да открият или потвърдят произхода на своето имущество.
Въпросът е и до каква степен съзвучна е сходна фрапантна непропорционалност с правилата и нормите на европейското право за ограничение на правото на благосъстоятелност. Масовата илюзия идва от умишлено поднасяното на публиката погрешно изказване, че конфискация на " нелегално добито имущество " и " неоснована на присъда конфискация " са едно и също нещо. Не, не са.
2. Понятието " неоснована на присъда конфискация " няма юридическа формулировка в българското национално право, в правото на Европейски Съюз или на страните-членки от континенталния юридически кръг. Тъкмо заради това няма единение във връзка с наличието и осъществяването на правосъдните актове на другите държави-членки на Европейски Съюз, когато те се отнасят до другите разновидности на конфискация, които не са постановени в наказателно произвеждане или са постановени в наказателния развой, само че не въз основа на присъда. В правото на Европейски Съюз бе изработен опит да се сътвори обединен юридически термин и юридически институт на " неоснована на присъда конфискация " през 2012-2013 година с плана за сегашната Директива 2014/42/ЕС. След съдържателна рецензия на зрящи адвокати този опит бе париран и в този момент правото на Европейски Съюз не познава понятието " неоснована на присъда конфискация " и не си служи с него.
Както съм казвал нееднократно, страните от континенталния юридически кръг не признават това разбиране и не го употребяват в законодателството, теорията и в правосъдната процедура, тъй като цивилизованата правна система не може да си разреши да употребява понятия от уличния диалект, лишени от точно лично наличие. Каквото и да си е представял българският законодател при основаването на това разбиране, надали е предполагал, че ще пристигна миг, в който страната ще твърди пред Европейски Съюз, че " имущество, добито от закононарушение ", както и " нелегално добито имущество " са две разнообразни неща, и най-много – две разнообразни имущества. С други думи - че добитото посредством закононарушение или административно нарушаване имущество не е нелегално добито. Шизофренността на сходна позиция не се нуждае от коментар.
3. Според неопровержимото определение на Хелвецийу " неистина е да скриеш една истина, която си задължен да разкриеш пред другите ". В производството пред Съда на Европейски Съюз страната е била длъжна да разкрие всички условия, които дефинират характера на конфискационните производства и да изнесе пред правосъдния състав истината. Ако се съди по изказването на госпожа Шарпстън, някой я е въвел в подвеждане, че в България правото разграничава обективно нелегално добитото имущество от добито като полза от закононарушение или правонарушение . Че обект на лишаване по углавен път и на конфискация по конфискационните закони са разнообразни имуществени комплекси, обособени по справедлив симптом. Не е обърнато внимание на елементарното събитие, че обект на " заледяване на активи " (обезпечително производство), както по наказателното, по този начин и по така наречен " гражданско " произвеждане, са едни и същи имуществени права.
Всичко, което е запорирано и възбранено по наказателното дело, всекидневно е повторно запорирано и възбранено по делото на КОНПИ, а постоянно и по данъчни производства по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Предмет и обект на лишаване и по двете процедури са едни и същи имуществени права и техните обекти. Претендираните за лишаване по конфискационните закони имуществени права на практика попадат в наказателните производства като обект на лишаване заради това, че са предмет, средство или полза от закононарушенията.
Никой не е обяснил също, че българското право не познава искове против движимости ( " фокусирани върху активи, а не върху лице " ), тъй като всяка юридическа отговорност е персонална (на съответно физическо или юридическо лице). Вещите не дават отговор пред съда и пред закона – не се постановяват правосъдни актове против движимости, отговорни или не. Е, българската правна история познава един случай на правосъден акт против куче, само че присъдата против кучето на Дядо Вазов е със смисъла на юридически виц. Поради това исковете се предявяват против титулярите на правата, а не против обектите на правата (вещите). И за отговорно правонарушение на титуляра или на негов праводател, което Конституционният съд на Република България е квалифицирал като " нарушаване на задължението на жителите по член 58, алинея 1 от Конституцията да съблюдават конституцията и законите ". Никой не е обяснил също на съда и на госпожа Шарпстън, че исковете не са фокусирани върху вещит, а върху лицето (ответник) и законността на неговите приходи. И че фактически виновността не е обект на проучване в конфискационните производства, само че причина за това е нейното законово фингиране. Щом имаш нещо, от баничка до банка, и не можеш да докажеш до стотинка средствата за придобиването му, значи то е нелегално добито. Никой не е загатнал също, че няма нищо гражданскоправно в производството по определяне на имуществото на проверяваното лице (непрестъпник), а това е едно пълноценно административно произвеждане, в което КПКОНПИ упражнява власт и насила с актове, които не подлежат на съдебно-административен надзор. И че КОНПИ желае да упражнява още по-тежки форми на насила (за информация фантазията на Пламен Георгиев " най-малко да може да задържа " ).
Дори представляващият Висшия правосъден съвет господин Магдалинчев отива по-далеч, обосновавайки евентуалната кандидатура на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ, като дефинира производството по този начин: " Дейността на ръководителя на антикорупционната комисия е доста близо до наказателноправната материя, с която господин Цацаров се е занимавал. "
Все в този дух на опущения страната е пропуснала да посочи по делото, че конфискационните закони не съдържат правила за установяване какво е " легален източник на имущество ", какво е " легален източник на средства ", какво е " легален " или " противозаконен " актив и какво, с изключение на метода на придобиване, може да направи едно право или една движимост, добити надалеч в предишното и признавани от страната до този миг за законни, ненадейно и със задна дата " противозаконни ".
И сигурно никой не е загатнал, че Върховният касационен съд към този момент е тълкувал въпроса за законността на приходите по метод, друг от тълкуването на страната и КОНПИ. В претекстовете на решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 година съдът категорично е постулирал: " Само приходите от неразрешена със закон активност са противозаконни (те са краен брой, защото са категорично и изчерпателно посочени в настоящите към съответния миг закони), всички останали приходи от всевъзможни вероятни действия са законни (те са неизброими) ".
Очевидността на незаконната активност и персоналната отговорност за нарушение на законова възбрана посредством лишаване на облагата от нея не се нуждае от мотивиране. Видимо страната е пропуснала да изясни и задачата на практикуване на правото на страната посредством цивилен развой. Не тъй като правото на конфискация е гражданско – то не е и не може да бъде гражданско право, защото не урежда връзки сред равнопоставени гражданскоправни субекти.
Упражняването на конфискационното обществено право на страната посредством цивилен развой е самото наказване. Защото, от една страна, единствено посредством него страната може да си обезпечи " служебна победа ", като върже ръцете на съда да открива обективната истина, а от друга, единствено в този развой може да се възползва от презумпции и фикции, открити в нейна изгода , ограничаващи по едно и също време свободното съдийско разбиране, правото на отбрана и ефикасните правни средства за отбрана на ответниците в гражданския развой. И да преодолее презумпцията за невиновност, възбраната за назад деяние на санкционна норма и възбраната за налагане на две санкции за едно и също правонарушение.
В нарушаване на задължението за " откриване на истината ", посредством ловко подбрани и манипулативно поднесени извадки от правни правила, които не разрешават да се узнае правната рамка в нейната цялост, страната е основала у генералния юрист усещане за един непротиворечив и кохеренентен юридически ред с одобрено пояснение и използване на явен и обективен закон.
Вероятно несъзнателно представителите на страната са пропуснали да оповестят на съда, че макар тази " непротиворечивост ", всеки конфискационен закон провокира минимум едно тълкувателно решение на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд. Пропуснали са да обяснят на какво се дължат кардиналните различия с позицията на Венецианската комисия по плана за конфискационен закон от 2010 – 2011 година и за какво мненията й са пренебрегнати. Пропуснали са и състоятелните рецензии към настоящата правна уредба на правници от теорията и практиката. Изкушавам се да изтъквам проф. доктор Лазар Груев, който в новата си книга " Наказването за закононарушение " признава безусловно: " Гражданската конфискация " от ден на ден се отдалечаваше от наказателното произвеждане, от предшестваща я незаконна активност на лицето и от ден на ден придобиваше " собствен образ ", независимо изрисуван от законодателя, само че – най-малко за мен – толкоз неразбираем (размазан, мътен), че в този момент ми е мъчно да дефинира физиономията му от правна позиция. Още по-трудно при в този момент настоящия закон. "
Ясно е, в умозаключение, че в случай че даже за безусловните познавачи на санкционната система в страната " гражданската конфискация " е неразбираема, не ще можем да желаеме знамение от мнението на генералния юрист госпожа Шарпстън.
Тя е правист, не вещател. Възниква въпросът – какво тъкмо се допуска да ползват по делата съдилищата в страната или да пояснява Съдът на Европейски Съюз, в случай че на просветените мозъци им липсва яснотата на правонарушението и глобата и мястото им в националната санкционна система?
Запитването се отнася до приложимостта на Директива 2014/42/ЕС на Екологичен потенциал и Съвета към производствата по Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ). Според тези мнения мнението на генералния юрист Елинор Шарпстън е, че " конфискацията без присъда е допустима ". Така систематизирана, българската интерпретация на мнението на генералния юрист Шарпстън доста прочут и доста почитан общоприет юрист, е в действителност импровизация, на която, не по виновност на медиите, липсва юридическа точност. Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ
1. Създава се усещане, че българският арбитър е задал малоумния въпрос дали и до каква степен в Република България може да се ползва " неоснована на присъда конфискация ". Подобен безразсъден въпрос никой арбитър не би си разрешил да зададе. В националното право на Република България конфискация на имуществени права без присъда е имало преди " Девети " (9.ІХ.1944 г.), след " Девети ", след " Десети " (10.11.1989 г.), ще има и в бъдеще.
Съществуват най-малко няколко законови хипотези, в които съд или различен орган на територията на България конфискува/отнема в интерес на страната имуществени права, без това да се прави с присъда на углавен съд. Всъщност питането на съдията Енчева не е за " неоснована на присъда конфискация " (според акта на конфискация), а за сходството на българската " конфискация на нелегално добито имущество " (според обекта на конфискация) с правилата и разпоредбите на правото на Европейски Съюз.
Въпросът в действителност е: Допуска ли правото на Европейски Съюз нарушителите в Република България да имат повече права от законопослушните жители? Основанието за питането е, че собствеността на нарушителите е доста повече обезпечена в наказателния развой от собствеността на хората, на които тя се лишава по реда на ЗПКОНПИ – единствено тъй като не могат да открият или потвърдят произхода на своето имущество.
Въпросът е и до каква степен съзвучна е сходна фрапантна непропорционалност с правилата и нормите на европейското право за ограничение на правото на благосъстоятелност. Масовата илюзия идва от умишлено поднасяното на публиката погрешно изказване, че конфискация на " нелегално добито имущество " и " неоснована на присъда конфискация " са едно и също нещо. Не, не са.
2. Понятието " неоснована на присъда конфискация " няма юридическа формулировка в българското национално право, в правото на Европейски Съюз или на страните-членки от континенталния юридически кръг. Тъкмо заради това няма единение във връзка с наличието и осъществяването на правосъдните актове на другите държави-членки на Европейски Съюз, когато те се отнасят до другите разновидности на конфискация, които не са постановени в наказателно произвеждане или са постановени в наказателния развой, само че не въз основа на присъда. В правото на Европейски Съюз бе изработен опит да се сътвори обединен юридически термин и юридически институт на " неоснована на присъда конфискация " през 2012-2013 година с плана за сегашната Директива 2014/42/ЕС. След съдържателна рецензия на зрящи адвокати този опит бе париран и в този момент правото на Европейски Съюз не познава понятието " неоснована на присъда конфискация " и не си служи с него.
Както съм казвал нееднократно, страните от континенталния юридически кръг не признават това разбиране и не го употребяват в законодателството, теорията и в правосъдната процедура, тъй като цивилизованата правна система не може да си разреши да употребява понятия от уличния диалект, лишени от точно лично наличие. Каквото и да си е представял българският законодател при основаването на това разбиране, надали е предполагал, че ще пристигна миг, в който страната ще твърди пред Европейски Съюз, че " имущество, добито от закононарушение ", както и " нелегално добито имущество " са две разнообразни неща, и най-много – две разнообразни имущества. С други думи - че добитото посредством закононарушение или административно нарушаване имущество не е нелегално добито. Шизофренността на сходна позиция не се нуждае от коментар.
3. Според неопровержимото определение на Хелвецийу " неистина е да скриеш една истина, която си задължен да разкриеш пред другите ". В производството пред Съда на Европейски Съюз страната е била длъжна да разкрие всички условия, които дефинират характера на конфискационните производства и да изнесе пред правосъдния състав истината. Ако се съди по изказването на госпожа Шарпстън, някой я е въвел в подвеждане, че в България правото разграничава обективно нелегално добитото имущество от добито като полза от закононарушение или правонарушение . Че обект на лишаване по углавен път и на конфискация по конфискационните закони са разнообразни имуществени комплекси, обособени по справедлив симптом. Не е обърнато внимание на елементарното събитие, че обект на " заледяване на активи " (обезпечително производство), както по наказателното, по този начин и по така наречен " гражданско " произвеждане, са едни и същи имуществени права.
Всичко, което е запорирано и възбранено по наказателното дело, всекидневно е повторно запорирано и възбранено по делото на КОНПИ, а постоянно и по данъчни производства по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Предмет и обект на лишаване и по двете процедури са едни и същи имуществени права и техните обекти. Претендираните за лишаване по конфискационните закони имуществени права на практика попадат в наказателните производства като обект на лишаване заради това, че са предмет, средство или полза от закононарушенията.
Никой не е обяснил също, че българското право не познава искове против движимости ( " фокусирани върху активи, а не върху лице " ), тъй като всяка юридическа отговорност е персонална (на съответно физическо или юридическо лице). Вещите не дават отговор пред съда и пред закона – не се постановяват правосъдни актове против движимости, отговорни или не. Е, българската правна история познава един случай на правосъден акт против куче, само че присъдата против кучето на Дядо Вазов е със смисъла на юридически виц. Поради това исковете се предявяват против титулярите на правата, а не против обектите на правата (вещите). И за отговорно правонарушение на титуляра или на негов праводател, което Конституционният съд на Република България е квалифицирал като " нарушаване на задължението на жителите по член 58, алинея 1 от Конституцията да съблюдават конституцията и законите ". Никой не е обяснил също на съда и на госпожа Шарпстън, че исковете не са фокусирани върху вещит, а върху лицето (ответник) и законността на неговите приходи. И че фактически виновността не е обект на проучване в конфискационните производства, само че причина за това е нейното законово фингиране. Щом имаш нещо, от баничка до банка, и не можеш да докажеш до стотинка средствата за придобиването му, значи то е нелегално добито. Никой не е загатнал също, че няма нищо гражданскоправно в производството по определяне на имуществото на проверяваното лице (непрестъпник), а това е едно пълноценно административно произвеждане, в което КПКОНПИ упражнява власт и насила с актове, които не подлежат на съдебно-административен надзор. И че КОНПИ желае да упражнява още по-тежки форми на насила (за информация фантазията на Пламен Георгиев " най-малко да може да задържа " ).
Дори представляващият Висшия правосъден съвет господин Магдалинчев отива по-далеч, обосновавайки евентуалната кандидатура на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ, като дефинира производството по този начин: " Дейността на ръководителя на антикорупционната комисия е доста близо до наказателноправната материя, с която господин Цацаров се е занимавал. "
Все в този дух на опущения страната е пропуснала да посочи по делото, че конфискационните закони не съдържат правила за установяване какво е " легален източник на имущество ", какво е " легален източник на средства ", какво е " легален " или " противозаконен " актив и какво, с изключение на метода на придобиване, може да направи едно право или една движимост, добити надалеч в предишното и признавани от страната до този миг за законни, ненадейно и със задна дата " противозаконни ".
И сигурно никой не е загатнал, че Върховният касационен съд към този момент е тълкувал въпроса за законността на приходите по метод, друг от тълкуването на страната и КОНПИ. В претекстовете на решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 година съдът категорично е постулирал: " Само приходите от неразрешена със закон активност са противозаконни (те са краен брой, защото са категорично и изчерпателно посочени в настоящите към съответния миг закони), всички останали приходи от всевъзможни вероятни действия са законни (те са неизброими) ".
Очевидността на незаконната активност и персоналната отговорност за нарушение на законова възбрана посредством лишаване на облагата от нея не се нуждае от мотивиране. Видимо страната е пропуснала да изясни и задачата на практикуване на правото на страната посредством цивилен развой. Не тъй като правото на конфискация е гражданско – то не е и не може да бъде гражданско право, защото не урежда връзки сред равнопоставени гражданскоправни субекти.
Упражняването на конфискационното обществено право на страната посредством цивилен развой е самото наказване. Защото, от една страна, единствено посредством него страната може да си обезпечи " служебна победа ", като върже ръцете на съда да открива обективната истина, а от друга, единствено в този развой може да се възползва от презумпции и фикции, открити в нейна изгода , ограничаващи по едно и също време свободното съдийско разбиране, правото на отбрана и ефикасните правни средства за отбрана на ответниците в гражданския развой. И да преодолее презумпцията за невиновност, възбраната за назад деяние на санкционна норма и възбраната за налагане на две санкции за едно и също правонарушение.
В нарушаване на задължението за " откриване на истината ", посредством ловко подбрани и манипулативно поднесени извадки от правни правила, които не разрешават да се узнае правната рамка в нейната цялост, страната е основала у генералния юрист усещане за един непротиворечив и кохеренентен юридически ред с одобрено пояснение и използване на явен и обективен закон.
Вероятно несъзнателно представителите на страната са пропуснали да оповестят на съда, че макар тази " непротиворечивост ", всеки конфискационен закон провокира минимум едно тълкувателно решение на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд. Пропуснали са да обяснят на какво се дължат кардиналните различия с позицията на Венецианската комисия по плана за конфискационен закон от 2010 – 2011 година и за какво мненията й са пренебрегнати. Пропуснали са и състоятелните рецензии към настоящата правна уредба на правници от теорията и практиката. Изкушавам се да изтъквам проф. доктор Лазар Груев, който в новата си книга " Наказването за закононарушение " признава безусловно: " Гражданската конфискация " от ден на ден се отдалечаваше от наказателното произвеждане, от предшестваща я незаконна активност на лицето и от ден на ден придобиваше " собствен образ ", независимо изрисуван от законодателя, само че – най-малко за мен – толкоз неразбираем (размазан, мътен), че в този момент ми е мъчно да дефинира физиономията му от правна позиция. Още по-трудно при в този момент настоящия закон. "
Ясно е, в умозаключение, че в случай че даже за безусловните познавачи на санкционната система в страната " гражданската конфискация " е неразбираема, не ще можем да желаеме знамение от мнението на генералния юрист госпожа Шарпстън.
Тя е правист, не вещател. Възниква въпросът – какво тъкмо се допуска да ползват по делата съдилищата в страната или да пояснява Съдът на Европейски Съюз, в случай че на просветените мозъци им липсва яснотата на правонарушението и глобата и мястото им в националната санкционна система?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ