Вотът в чужбина отново е под риск
Текстът е от на създателя.
На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласоподават имат всички български жители без значение къде се намират. Възможност да гласоподават е, това за следващ път остава комплицирано.
Срокът за подаване на заявление за гласоподаване в чужбина изтича в среднощ българско време на вторник,19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявки по този метод тази година, само че е значимо да се разбере, че всякога би трябвало да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този стадий: Както знаем, съществена роля в организацията на изборния развой в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В огромна степен това са дейни българи, които от години се занимава с това, което в действителност следва ЦИК и Министерство на външните работи да свършат. На всеки избор осведомяваме, призоваваме, изясняваме, намираме пространства, попълняме комисии и потребности.
През годините тази роля рядко е разпознавана, а от време на време даже блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да приканва българи в чужбина на разпит поради следствие за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или подозрения в документите, използваха за следващ път трудове в жълти медии като мотив за сериозна акция. Той включваше даже задържане на границата за разпит на хора, които не са били известени по никакъв метод за това, че са търсени. Обвинения липсваха - прокурорите единствено им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара много да се откажат освен да оказват помощ с изборите, само че и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, в това число на хора в ЦИК е, че задачата на прокуратурата е точно била такава - безнравственост на дейните българи най-много в западна Европа.
Независимо от това много хора продължиха да се занимават, ненапълно на инат. Резултатът беше рекорден брой заявки за изборите през април. След още един избор и серия от пречки от ЦИК очевидно на доста им е писнало и в този момент има самобитен протест на изборите. Целта е да има официално съглашение и ефикасна взаимна работа сред ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се упорства от над десетилетие, само че по този начин и не получихме някакъв отговор. Тази отмалялост и протест слага пред действителен риск изборите в чужбина, тъй като е на практика невероятно консулствата ни с извънредно незадоволителния им личен състав и запаси да провеждат даже част от секциите.
Тъй като ЦИК надалеч не се слави с разсъдък и трезва преценка, може да чакаме съществени проблеми в идващия месец. Независимо, че 700 секции са кардинално утвърдени без значение от заявките, едва ли ще има кой да заплати за пространствата, да попълни комисиите и да свърши всичката работа към вота, която остава скрита за елементарния гласоподавател.
Всичко това, както и умората от следващия избор, изяснява пониженият брой заявки този път. За април събрахме 85 815 заявки. За юли - 70 960. Ако поддържаме сегашната наклонност, в този момент ще има към 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, въпреки не съществена, е времето на събиране. Докато интервала за подаване на заявки при започване на годината беше 29 дни, в този момент е едвам 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявки по дни от откриването на електронния формуляр:
© yurukov.net
Следейки интензивността по дни към този стадий на акцията по събиране виждаме, че междинният брой заявки дневно е останал релативно същия в Съединени американски щати и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Англия е паднал повече от половината. Ако моделираме интензивността от предходните вотове ще чакаме сериозен спад с сред 30 и 50% на всички места.
Както загатнах нагоре, това няма да се отрази безусловно на броя на секциите - главен риск за това е отхвърли на ЦИК да приказва с хората, които в действителност им правят работата зад граница. Липсата на заявки обаче ще остави описите празни, което ще забави в допълнение изборния ден.
Както и предходни години, може да следите интензивността на подаването на заявки в действително време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще обявявам картата със секциите, когато станат известни и публично доказани.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласоподават имат всички български жители без значение къде се намират. Възможност да гласоподават е, това за следващ път остава комплицирано.
Срокът за подаване на заявление за гласоподаване в чужбина изтича в среднощ българско време на вторник,19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявки по този метод тази година, само че е значимо да се разбере, че всякога би трябвало да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този стадий: Както знаем, съществена роля в организацията на изборния развой в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В огромна степен това са дейни българи, които от години се занимава с това, което в действителност следва ЦИК и Министерство на външните работи да свършат. На всеки избор осведомяваме, призоваваме, изясняваме, намираме пространства, попълняме комисии и потребности.
През годините тази роля рядко е разпознавана, а от време на време даже блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да приканва българи в чужбина на разпит поради следствие за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или подозрения в документите, използваха за следващ път трудове в жълти медии като мотив за сериозна акция. Той включваше даже задържане на границата за разпит на хора, които не са били известени по никакъв метод за това, че са търсени. Обвинения липсваха - прокурорите единствено им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара много да се откажат освен да оказват помощ с изборите, само че и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, в това число на хора в ЦИК е, че задачата на прокуратурата е точно била такава - безнравственост на дейните българи най-много в западна Европа.
Независимо от това много хора продължиха да се занимават, ненапълно на инат. Резултатът беше рекорден брой заявки за изборите през април. След още един избор и серия от пречки от ЦИК очевидно на доста им е писнало и в този момент има самобитен протест на изборите. Целта е да има официално съглашение и ефикасна взаимна работа сред ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се упорства от над десетилетие, само че по този начин и не получихме някакъв отговор. Тази отмалялост и протест слага пред действителен риск изборите в чужбина, тъй като е на практика невероятно консулствата ни с извънредно незадоволителния им личен състав и запаси да провеждат даже част от секциите.
Тъй като ЦИК надалеч не се слави с разсъдък и трезва преценка, може да чакаме съществени проблеми в идващия месец. Независимо, че 700 секции са кардинално утвърдени без значение от заявките, едва ли ще има кой да заплати за пространствата, да попълни комисиите и да свърши всичката работа към вота, която остава скрита за елементарния гласоподавател.
Всичко това, както и умората от следващия избор, изяснява пониженият брой заявки този път. За април събрахме 85 815 заявки. За юли - 70 960. Ако поддържаме сегашната наклонност, в този момент ще има към 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, въпреки не съществена, е времето на събиране. Докато интервала за подаване на заявки при започване на годината беше 29 дни, в този момент е едвам 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявки по дни от откриването на електронния формуляр:
© yurukov.net
Следейки интензивността по дни към този стадий на акцията по събиране виждаме, че междинният брой заявки дневно е останал релативно същия в Съединени американски щати и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Англия е паднал повече от половината. Ако моделираме интензивността от предходните вотове ще чакаме сериозен спад с сред 30 и 50% на всички места.
Както загатнах нагоре, това няма да се отрази безусловно на броя на секциите - главен риск за това е отхвърли на ЦИК да приказва с хората, които в действителност им правят работата зад граница. Липсата на заявки обаче ще остави описите празни, което ще забави в допълнение изборния ден.
Както и предходни години, може да следите интензивността на подаването на заявки в действително време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще обявявам картата със секциите, когато станат известни и публично доказани.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ