Ново начало за парите от Европа, но с препятствия
Текстът е част от тематиката на първия брой на " Капитал " за годината - " 2023: Още война, отново избори и по-малко инфлация ", за значимите събития и процеси, които ще дефинират трендовете в политиката и стопанската система в България и света през идващите месеци, както и резултатите от войната в Украйна върху интернационалните връзки.В нея ще намерите още: " Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ локална власт " " Икономическата 2023 година ще е по-тежка от миналата, само че рецесията ще се усети леко в България " " Нов старт за европейските средства, само че с трудности "
По отношение на еврофинансирането България стартира 2023 година по-добре, в сравнение с 2022 година Това не е изключително комплицирано поради обстоятелството, че при започване на предходната година не беше утвърдена нито една европрограма, нито проектът за възобновяване и свежо европейско финансиране бяха влизали в стопанската система от най-малко две години насам.
Къде с побутване, къде с договаряния, къде със затваряне на очите от Брюксел, само че годината свърши с утвърждение на проекта, както и на всички европрограми. Включително беше получено и първото, най-голямо заплащане - 2.7 милиарда лева Бяха отворени и първите процедури за финансиране на бизнеса, а в околните месеци предстоят и доста други, в това число санираните на жилищни здания, слънчеви панели за семействата и така нататък
С това обаче положителните вести се изчерпват и оттук насетне нещата стават по-сложни.
Реклама
Първо, Планът. Той на процедура е блокиран, тъй като има комплект от закони, които би трябвало да бъдат признати или изменени и без които последващи заплащания не може да има. Това кардинално не би било проблем при работещ парламент, само че България не се обрисува да има подобен в близко бъдеще.
Второто заплащане в размер на 724 милиона евро е планувано за първото тримесечие на 2023 година По него би трябвало да се изпълнят 66 основни стадии и цели. От тях 40 са свързани с промени и 26 са капиталови ограничения. Около една трета от тези цели са свързани с промени в законите, т.е. с работата на Народното събрание.
Дори в случай че приемем, че след март има единодушие и се стигне до държавно управление и резистентен парламент, някои от обещаните от страната пред Брюксел промени може да не срещнат прекомерно необятна поддръжка. Например концепцията за специфична фигура, която да проверява основния прокурор, либерализацията на цените на електрическата енергия или затварянето на въглищните централи.
Това значи, че страната евентуално дейно ще се откаже от идващите заплащания, преди да реши какво ще се прави с поетите задължения. Един прелиминарен взор върху вероятното през 2023 година е позицията на служебния кабинет и надлежно на Румен Радев за въглищните централи. Въпреки че в документа България се е заела да понижи с 40% излъчванията от тях до 2026 година и да ги затвори изцяло до 2038 година, краткосрочните политически изгоди, които се извличат от този спор, карат ръководещите сега да пренебрегват проекта. Това към този момент не води до дерайлирането му, само че в някакъв миг евентуално ще докара. Със сигурност обаче отсрочва приемането на идващите траншове от стотици милиони.
Реклама
През 2023 година по проекта ще се пуснат поръчки или ще бъдат определени реализатори по множеството от заложените планове - от новите влакове, през фондовете за бизнеса, до инсулт центровете. Това значи нови милиарди левове, които България по-късно ще покрие от личния си бюджет, в случай че се наложи да се връщат всички заплащания по проекта поради неизпълнените задължения.
И като стана дума за въглищата, пари поради тях към този момент се губят. В края на 2022 година три области в страната - Перник, Кюстендил и Стара Загора, изгубиха общо 200 млн. лева от плануваните за тях , тъй като териториалните проекти за преход от въглищата към нови форми на претовареност и сила не се случиха. Отговорникът за това - Министерството на енергетиката, към момента се бави, като по този начин българските общини губят средства през днешния ден.
Засега новият период е януари, като в случай че той още веднъж се отсрочи, загубите евентуално ще порастват бързо. Но с изключение на парите се губят и благоприятни условия за рационализация, които ще имат доста по-тежки и дълготрайни последствия за стопанската система.
За разлика от проекта за възобновяване, при оперативните стратегии обстановката е много по-ясна. Като цяло плановете са подготвени и остава да се стартира разплащането. Ако приемем, че всички периоди се спазят, тази година следва отварянето на заплащания по всички стратегии, в това число първите финансирания на общински планове от 2019 година насам. Което безспорно ще има резултат за районите.
По отношение на еврофинансирането България стартира 2023 година по-добре, в сравнение с 2022 година Това не е изключително комплицирано поради обстоятелството, че при започване на предходната година не беше утвърдена нито една европрограма, нито проектът за възобновяване и свежо европейско финансиране бяха влизали в стопанската система от най-малко две години насам.
Къде с побутване, къде с договаряния, къде със затваряне на очите от Брюксел, само че годината свърши с утвърждение на проекта, както и на всички европрограми. Включително беше получено и първото, най-голямо заплащане - 2.7 милиарда лева Бяха отворени и първите процедури за финансиране на бизнеса, а в околните месеци предстоят и доста други, в това число санираните на жилищни здания, слънчеви панели за семействата и така нататък
С това обаче положителните вести се изчерпват и оттук насетне нещата стават по-сложни.
Реклама
Първо, Планът. Той на процедура е блокиран, тъй като има комплект от закони, които би трябвало да бъдат признати или изменени и без които последващи заплащания не може да има. Това кардинално не би било проблем при работещ парламент, само че България не се обрисува да има подобен в близко бъдеще.
Второто заплащане в размер на 724 милиона евро е планувано за първото тримесечие на 2023 година По него би трябвало да се изпълнят 66 основни стадии и цели. От тях 40 са свързани с промени и 26 са капиталови ограничения. Около една трета от тези цели са свързани с промени в законите, т.е. с работата на Народното събрание.
Дори в случай че приемем, че след март има единодушие и се стигне до държавно управление и резистентен парламент, някои от обещаните от страната пред Брюксел промени може да не срещнат прекомерно необятна поддръжка. Например концепцията за специфична фигура, която да проверява основния прокурор, либерализацията на цените на електрическата енергия или затварянето на въглищните централи.
Това значи, че страната евентуално дейно ще се откаже от идващите заплащания, преди да реши какво ще се прави с поетите задължения. Един прелиминарен взор върху вероятното през 2023 година е позицията на служебния кабинет и надлежно на Румен Радев за въглищните централи. Въпреки че в документа България се е заела да понижи с 40% излъчванията от тях до 2026 година и да ги затвори изцяло до 2038 година, краткосрочните политически изгоди, които се извличат от този спор, карат ръководещите сега да пренебрегват проекта. Това към този момент не води до дерайлирането му, само че в някакъв миг евентуално ще докара. Със сигурност обаче отсрочва приемането на идващите траншове от стотици милиони.
Реклама
През 2023 година по проекта ще се пуснат поръчки или ще бъдат определени реализатори по множеството от заложените планове - от новите влакове, през фондовете за бизнеса, до инсулт центровете. Това значи нови милиарди левове, които България по-късно ще покрие от личния си бюджет, в случай че се наложи да се връщат всички заплащания по проекта поради неизпълнените задължения.
И като стана дума за въглищата, пари поради тях към този момент се губят. В края на 2022 година три области в страната - Перник, Кюстендил и Стара Загора, изгубиха общо 200 млн. лева от плануваните за тях , тъй като териториалните проекти за преход от въглищата към нови форми на претовареност и сила не се случиха. Отговорникът за това - Министерството на енергетиката, към момента се бави, като по този начин българските общини губят средства през днешния ден.
Засега новият период е януари, като в случай че той още веднъж се отсрочи, загубите евентуално ще порастват бързо. Но с изключение на парите се губят и благоприятни условия за рационализация, които ще имат доста по-тежки и дълготрайни последствия за стопанската система.
За разлика от проекта за възобновяване, при оперативните стратегии обстановката е много по-ясна. Като цяло плановете са подготвени и остава да се стартира разплащането. Ако приемем, че всички периоди се спазят, тази година следва отварянето на заплащания по всички стратегии, в това число първите финансирания на общински планове от 2019 година насам. Което безспорно ще има резултат за районите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ