Текстът е част от рубриката От вас, читателите. Автор: Станислава

Текстът е част от рубриката " От вас, читателите ". Автор: Станислава Гикова

 

Здравей, аз съм Април.

Спомняш ли си кой съм? Всяка година пресичаме пътищата си по това време.

Надявам се нещата, за които ми описа предходната година, да са потръгнали. В мислите ми блещукат мемоари, че беше отчаян от Март, тъй като ти е дал прекомерно сложни тествания. През Февруари си бил сюрпризиран, тъй като си излязъл от удобната си зона, вършел си нещата по най-хубавия вероятен метод, ставал си рано заран, усмихвайки се на живота, и си правил дребни стъпки към огромната цел. Януари, от своя страна, не те е изненадал по никакъв метод – за поредна година си почнал до отброяваш дните до идващия си рожден ден, Великден и Коледа изначало. Ето че отново се срещна с мен, Април. Позволи ми да те даря с няколко магии.

В стремежа си да бъдем нечии, изневеряваме на себе си…

Нека стартира, като ти кажа да се отърсиш от непрекъснатата драма, в която живеем. Не прекарвай цялото си време в четене на текстове в обществените мрежи и втълпявайки си, че те са писани тъкмо за теб. Това ще бъде нарушаване на това, което си даде обещание при започване на годината. Всички ние имаме способността да пишем лични истории с страстите си, пробвай и ти, убеждавам те, няма да съжаляваш.

Ще продължа с една постоянно дискутирана тематика от хора на всякаква възраст. Като естествени, чувстващи хора, си мислим, че без хора абстиненцията ни е в забрадка вързана. Влизаме в меланхолия, попадаме в черни дупки, стопираме да се храним, постоянно имаме алкохол подръка, забравяме да живеем. В стремежа си да бъдем нечии, изневеряваме на себе си… Да, и на мен това ми звучи прекомерно тъжно в едно изречение. Ще ти споделя една дребна загадка, в случай че ми обещаеш в никакъв случай да не я забравяш. Добре, ето я и нея – човек не се нуждае от никого, с цел да бъде благополучен, самодостатъчни сме си , значими сме и не ни би трябвало различен, с цел да бъдем ние, да бъдем хора.

Живей в абсурд.

Не съм вярвал, че мой монолог ще стартира толкоз песимистично, само че монетата има две лица въпреки всичко, нали? Може би нещата, които ще ти напиша в идващите редове, ще ти се сторят фантасмагории, няма проблем, почитам мнението ти и имам вяра, че всеки е прав, тъй като истината е една. Сигурен съм обаче, че си си помислял за тези неща, само че в никакъв случай не си бил задоволително самоуверен, с цел да си признаеш или да ги направиш.

Живей в абсурд. Понякога бъди