"Мълчание с достойнство" - разказ за режисьорския тандем Ирина Акташева и Христо Писков
Тежкият креативен път на един от най-успешните режисьорски тандеми в българското кино - Ирина Акташева и Христо Писков, е в основата на новия филм на режисьорката Адела Пеева, който ще бъде показан за първи път на 19 март в границите на " София филм фест ".
" Мълчание с достолепие " показва живота и творчеството на двамата надарени кинорежисьори, надниквайки оттатък емблематичните им филми, в това число и тези, чиято реализация е била спряна, описват от екипа в известие до медиите. Акташева и Писков снимат дружно " Смърт няма " (1963), " Като ария " (1973) ", " Слънчев удар " (1977) и " Лавина " (1982). Емблематичен за творчеството им е " Понеделник заран " (1966), който е спрян от цензурата и излиза на огромен екран 22 години след снимането му.
Заедно с историята на създателите, филмът споделя за механизмите на цензурата, за упоритостта, креативното оцеляване и за мълчанието, заредено с достолепие. Търси критериите, съгласно които по времето на комунизма един филм е бил определян като " прекомерно рисков ". Разкрива незнайни елементи от историята на българското кино и насочва взор към взаимоотношенията сред политическия хайлайф и интелигенцията по това време.
" В основата на кино лентата, на пръв взор " исторически " и изпълнен със мемоари и атмосфера на отминалите години, е залегнал въпросът за интелектуалната честност, креативната съвест и безкомпромисност, без значение от политическото безчинство на власт имащите ", споделя Адела Пеева. Тя е съсценарист на " Мълчание с достолепие " с Люсиена Крумова. Сърежисьор е Антоний Дончев, а оператор - Емил Топузов.
Филмът, осъществен с поддръжката на Националния кино център и Столичната стратегия " Култура ", може да бъде забелязан на 19 март от 18.30 ч. в кино " Люмиер Лидл ". Във видеото е филмовият откъс:
Адела Пеева е един от най-популярните документалисти в България. Завършила е кино и телевизионна постановка в Академията за спектакъл, филми, радио и телевизия в Белград през 1970г, след което е работила за телевизионни продукции като режисьор в някогашна Югославия. През 1991 година учредява продуцентската къща " Адела Медия ", която основава над 30 документални кино лентата в съдействие с интернационалните сътрудници от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия и Турция. Реализира още над 50 кино лентата в Студия за документални филми " Време ", измежду които " Къща върху камък, къща върху пясък " (1998) и " Излишните " (1999).
Най-успешният й филм е неведнъж награждаваният на интернационалните фестивали " Чия е тази ария? " (2003) - копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия. Следват " Развод по албански " (2007), " Кметът " (2010), " В търсене на Списаревски " (2013) и " Да живее България " (2017), които получават награди от български и интернационалните фестивали.
© Продуцентска къща "Адела Медия "
Адела Пеева
Пеева е единственият български режисьор получавал два пъти Номинация за премията на Европейската кино академия - за " Чия е тази ария? " и " Развод по Албански ". Носител е медал " Стара планина ", медал " Св. Св. Кирил и Методий " и медал " Златен век " за повсеместен принос към българското кино и просвета.
" Мълчание с достолепие " показва живота и творчеството на двамата надарени кинорежисьори, надниквайки оттатък емблематичните им филми, в това число и тези, чиято реализация е била спряна, описват от екипа в известие до медиите. Акташева и Писков снимат дружно " Смърт няма " (1963), " Като ария " (1973) ", " Слънчев удар " (1977) и " Лавина " (1982). Емблематичен за творчеството им е " Понеделник заран " (1966), който е спрян от цензурата и излиза на огромен екран 22 години след снимането му.
Заедно с историята на създателите, филмът споделя за механизмите на цензурата, за упоритостта, креативното оцеляване и за мълчанието, заредено с достолепие. Търси критериите, съгласно които по времето на комунизма един филм е бил определян като " прекомерно рисков ". Разкрива незнайни елементи от историята на българското кино и насочва взор към взаимоотношенията сред политическия хайлайф и интелигенцията по това време.
" В основата на кино лентата, на пръв взор " исторически " и изпълнен със мемоари и атмосфера на отминалите години, е залегнал въпросът за интелектуалната честност, креативната съвест и безкомпромисност, без значение от политическото безчинство на власт имащите ", споделя Адела Пеева. Тя е съсценарист на " Мълчание с достолепие " с Люсиена Крумова. Сърежисьор е Антоний Дончев, а оператор - Емил Топузов.
Филмът, осъществен с поддръжката на Националния кино център и Столичната стратегия " Култура ", може да бъде забелязан на 19 март от 18.30 ч. в кино " Люмиер Лидл ". Във видеото е филмовият откъс:
Адела Пеева е един от най-популярните документалисти в България. Завършила е кино и телевизионна постановка в Академията за спектакъл, филми, радио и телевизия в Белград през 1970г, след което е работила за телевизионни продукции като режисьор в някогашна Югославия. През 1991 година учредява продуцентската къща " Адела Медия ", която основава над 30 документални кино лентата в съдействие с интернационалните сътрудници от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия и Турция. Реализира още над 50 кино лентата в Студия за документални филми " Време ", измежду които " Къща върху камък, къща върху пясък " (1998) и " Излишните " (1999).
Най-успешният й филм е неведнъж награждаваният на интернационалните фестивали " Чия е тази ария? " (2003) - копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия. Следват " Развод по албански " (2007), " Кметът " (2010), " В търсене на Списаревски " (2013) и " Да живее България " (2017), които получават награди от български и интернационалните фестивали.
© Продуцентска къща "Адела Медия "
Адела Пеева
Пеева е единственият български режисьор получавал два пъти Номинация за премията на Европейската кино академия - за " Чия е тази ария? " и " Развод по Албански ". Носител е медал " Стара планина ", медал " Св. Св. Кирил и Методий " и медал " Златен век " за повсеместен принос към българското кино и просвета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ