Депутатите и газовият бизнес се разбраха за новите санкции
Тежките наказания, които ръководещите вкараха в Закона за енергетиката против газоразпределителните сдружения, станаха мотив за незабавна полемика сред депутати и представители на сектора в парламентарната енергийна комисия.
По новите разпореждания операторите би трябвало да уведомяват Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), когато откажат да причислят клиенти към своите мрежи. Междувременно, би трябвало да им обезпечат потенциал. Иначе са застрашени от глоби в размер от 20 000 до 100 000 лева, които при неспазване на изискванвето ще се утрояват.
Това провокира опасения измежду компаниите, че ще бъдат затрупани от санкции по всевъзможни мотиви. Днес ръководещите увериха, че нямат такова желание. „ Глобата, която е въведена сред 20 000 и 100 000 лева, е единствено когато има още един отвод за потенциал ”, съобщи шефът на парламентарната енергийна комисия от ГЕРБ Валентин Николов. Това значи, че няма да бъде годна причина за глоба другият най-чест претекст да се откаже присъединение – заради липса на икономическа целенасоченост. „ Да не разбирате, че ви наказваме или ви считаме за врагове. В партньорство с вас желаеме да почистим проблемите, които имаме по отношение на присъединението на семействата към газоразпределителната мрежа ”, добави Николов. Той пое ангажимент, в случай че има двусмислие в закона, да бъде поправено.
От сектора обясниха, че не се тормозят толкоз от наказания, колкото от липса на държавни решения в поддръжка на газификацията . „ Ако просто оставим нещата в ръцете на небрежно съчинени наказания, газоразпределителните предприятия нямаме проблем да кръстосваме наляво-надясно из българските градове с тръби, единствено че огромните вложения, съчетани с дребните продажби, ще значат високи цени ”, посочи Светослав Иванов от Българска асоциация „ Природен газ ”.
Той беше безапелационен, че бизнесът не чака дарове от страната . „ Има задоволително институционални вложители, които са подготвени да ни дадат финансиране при извънредно положителни условия. Ние потребност от пари нямаме. Нужда от пари имат крайните консуматори, тъй като природният газ се конкурира с различните източници ”, изясни Иванов. Като образец той уточни Фондът „ Сигурност на електроенергийната система ”, където отивали 5 % от брутните доходи на „ Булгартрансгаз ”, с цел да бъде субсидирана цената на електрическата енергия, която се конкурира с цената на газта. По думите му става въпрос за 13.5 млн. лева годишно, с които „ Булгартрансгаз ” е могъл да прокара тръби до 2-3 дребни общини. Иванов настоя да се стартира още веднъж работа по реализирането на позабравената национална стратегия за ускорена газификация.
В поддръжка на метод на стопански тласъци се изрече депутатът от Българска социалистическа партия Атанас Костадинов. „ Трябва да има регулации и правила, само че нямам доверие с политика на глобите да увеличим каузи на газификацията, в случай че не използваме стопански тласъци. Държавата към момента дълги години не е взела като приоритет да направи стопански преференциално заниманието с газоразпределение ”, уточни Костадинов. И добави: „ Не може да сме кръстовището и родината на газов хъб „ Балкан ” и да имаме такова незначително навлизане на газовата инфраструктура. ”
Енергийният министър Тевенужка Петков направи оптимистично изявление, в което разгласи, че е налице положително взаимоотношение сред страната и газовия бизнес. „ Основната причина, с цел да можем да приказваме за 3 % битово газофициране, е обвързвана с това, че допреди няколко години България имаше единствено един източник за доставка на природен газ. Сега с това, което страната и държавното управление вършат във връзка с диверсификацията на източниците на доставка, основаването на разнообразни трасета и направления, ще сътвори действителна конкуренция ”, сподели Петкова.
Депутатите обявиха подготвеност да сформират работна група с представители на сектора, в която да се обсъдят ограничения за ускорение на газификацията.
ПОСТИГНАТОТО ДОСЕГА
По данни на бизнеса в България са издигнати към 2400 км. газопреносна мрежа (без тази за директен пренос), стигаща до обитаеми места, в които живее към 50 % от популацията. На тези територии са издигнати към 4500 км. газоразпределителна мрежа. Около 120 000 семейства употребяват природен газ. 350 000 жилища имат достъп до готовата инфраструктура, само че по разнообразни аргументи не употребяват газ.
По новите разпореждания операторите би трябвало да уведомяват Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), когато откажат да причислят клиенти към своите мрежи. Междувременно, би трябвало да им обезпечат потенциал. Иначе са застрашени от глоби в размер от 20 000 до 100 000 лева, които при неспазване на изискванвето ще се утрояват.
Това провокира опасения измежду компаниите, че ще бъдат затрупани от санкции по всевъзможни мотиви. Днес ръководещите увериха, че нямат такова желание. „ Глобата, която е въведена сред 20 000 и 100 000 лева, е единствено когато има още един отвод за потенциал ”, съобщи шефът на парламентарната енергийна комисия от ГЕРБ Валентин Николов. Това значи, че няма да бъде годна причина за глоба другият най-чест претекст да се откаже присъединение – заради липса на икономическа целенасоченост. „ Да не разбирате, че ви наказваме или ви считаме за врагове. В партньорство с вас желаеме да почистим проблемите, които имаме по отношение на присъединението на семействата към газоразпределителната мрежа ”, добави Николов. Той пое ангажимент, в случай че има двусмислие в закона, да бъде поправено.
От сектора обясниха, че не се тормозят толкоз от наказания, колкото от липса на държавни решения в поддръжка на газификацията . „ Ако просто оставим нещата в ръцете на небрежно съчинени наказания, газоразпределителните предприятия нямаме проблем да кръстосваме наляво-надясно из българските градове с тръби, единствено че огромните вложения, съчетани с дребните продажби, ще значат високи цени ”, посочи Светослав Иванов от Българска асоциация „ Природен газ ”.
Той беше безапелационен, че бизнесът не чака дарове от страната . „ Има задоволително институционални вложители, които са подготвени да ни дадат финансиране при извънредно положителни условия. Ние потребност от пари нямаме. Нужда от пари имат крайните консуматори, тъй като природният газ се конкурира с различните източници ”, изясни Иванов. Като образец той уточни Фондът „ Сигурност на електроенергийната система ”, където отивали 5 % от брутните доходи на „ Булгартрансгаз ”, с цел да бъде субсидирана цената на електрическата енергия, която се конкурира с цената на газта. По думите му става въпрос за 13.5 млн. лева годишно, с които „ Булгартрансгаз ” е могъл да прокара тръби до 2-3 дребни общини. Иванов настоя да се стартира още веднъж работа по реализирането на позабравената национална стратегия за ускорена газификация.
В поддръжка на метод на стопански тласъци се изрече депутатът от Българска социалистическа партия Атанас Костадинов. „ Трябва да има регулации и правила, само че нямам доверие с политика на глобите да увеличим каузи на газификацията, в случай че не използваме стопански тласъци. Държавата към момента дълги години не е взела като приоритет да направи стопански преференциално заниманието с газоразпределение ”, уточни Костадинов. И добави: „ Не може да сме кръстовището и родината на газов хъб „ Балкан ” и да имаме такова незначително навлизане на газовата инфраструктура. ”
Енергийният министър Тевенужка Петков направи оптимистично изявление, в което разгласи, че е налице положително взаимоотношение сред страната и газовия бизнес. „ Основната причина, с цел да можем да приказваме за 3 % битово газофициране, е обвързвана с това, че допреди няколко години България имаше единствено един източник за доставка на природен газ. Сега с това, което страната и държавното управление вършат във връзка с диверсификацията на източниците на доставка, основаването на разнообразни трасета и направления, ще сътвори действителна конкуренция ”, сподели Петкова.
Депутатите обявиха подготвеност да сформират работна група с представители на сектора, в която да се обсъдят ограничения за ускорение на газификацията.
ПОСТИГНАТОТО ДОСЕГА
По данни на бизнеса в България са издигнати към 2400 км. газопреносна мрежа (без тази за директен пренос), стигаща до обитаеми места, в които живее към 50 % от популацията. На тези територии са издигнати към 4500 км. газоразпределителна мрежа. Около 120 000 семейства употребяват природен газ. 350 000 жилища имат достъп до готовата инфраструктура, само че по разнообразни аргументи не употребяват газ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ