Технологиите промениха ритъма на живот на хората по цял свят,

Технологиите трансформираха ритъма на живот на хората по целия свят, направиха гражданска война в достъпа до информация, дадоха на мнозина немислими досега благоприятни условия за обучение и бизнес. Повлияха ли и по какъв начин обаче на връзките сред хората и на метода на другарство посред им - по тези въпроси " Дневник " беседва с доктора по логика на психиката Надя Матеева от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.

Интернет улесни общуването, като го направи налично когато и да е, от всяко място и по разнообразни канали. Отрази ли се това на качеството на другарство и по какъв начин?

- Привидно общуването наподобява по-лесно, само че в действителност от ден на ден загърбваме своите стремежи, страхове и несигурности, които ни дават опция да се свържем същински с другите хора и да претърпяваме. Ние изначално сме водени от спорни нагони. И като че ли не желаеме да си признаем, че ги имаме, а избираме да демонстрираме постоянно лесната и положителната си страна. Това обаче ни играе неприятна смешка, тъй като се оказва по-трудно да поддържаме връзка, в случай че заобикаляме сложните вътрешни процеси.

Дали не ставаме ставаме по-наивни в това виртуално другарство? Имам поради всеобщото издание на фотоси на котета, кучета, храни и украси...

- Да, желае ни се да сме на повърхността, всичко да наподобява безпрепятствено, чисто, ясно. И в случай че има други неща, те не се демонстрират. И да, наподобява детско - елементарно за отразяване, шерване, приемане.

Има ли несъгласие във обстоятелството, че хората живеят все по-отчуждени в действителния живот и от ден на ден в общественост в обществените мрежи?

- Описаното в действителност отразява едно и също положение - на студенина от себе си и от другите. Истинското свързване допуска освен замяна на приятни прекарвания, само че и на паника, стрес, боязън и други отрицателни страсти, които ни се желае да заобикаляме. Участието в общности в обществените мрежи пък основава чувство за привидна сигурност и улеснение. То обаче не взема решение, а основава още по-големи проблеми, тъй като несъзнаваната част от нас, знае, че вътре във всеки има пространства, които не осветяваме, тъй като не се оправяме с тях.

Този проблем съществува отпреди ерата на технологиите, просто те дават по-големи благоприятни условия да заобикаляме тематиките, които не желаеме да вадим на показ, тъй като имаме опция да ги завоалираме по бляскав метод в мрежите.

Повечето хора през днешния ден държат телефона до себе си непрекъснато и са непрестанно в режим " подготвен за другарство ". Как се отразява на душeвността това ограничение на уединението?

- Дали телефоните са това, което не ни дава опция да сме открити към себе си? Те са единствено един екран, на която можем да прожектираме всичко, което ни се е желало да вършим или не в живота си преди този момент. Да сме непрекъснато на линия е нещо, което сякаш вършим по инерция. Можем да кажем: " Сега имам персонално време и няма да съм на линия ". Но по този метод влизаме в модела на реда и ограничеността, на разпоредбите, които самите ние мъчно одобряваме, тъй като светът наподобява по-лесен, когато няма ограничавания. Звучи спорно, само че подобен е методът, по който сме устроени.

По-осъзнатите хора си дават сметка, че съществуват ограничавания и би трябвало да намерим метод да се оправяме с тях. Оттам идва несъгласието - сякаш одобряваме, че може да има такава рамка, само че не го вършим. Телефоните не са повода за това. Най-лесно е някой отвън нас да е неприятният, а ние да сме напълно положителни.

Да разбирам ли, че съгласно Вас технологиите са методът, по който бягаме от отговорността за общуването между тях?

- Те могат да бъдат единствено мотив да го вършим, не са причина никога. Макар че доста постоянно ни се желае да бъдат комфортно опрощение.

Психолози показват опасения, че несъразмерната приложимост на обществените мрежи понижава уменията на хората за другарство онлайн. Един от образците е, че се губят рефлексите да се следи невербалната връзка с другите хора. Споделяте ли това мнение?

- Общуването и прекарванията в обществените мрежи не дават опция на хората, изключително на децата, да минат през естествените процеси на затрудняване: на опити и неточности, на това освен да бъдеш харесван, само че и да се срещнеш с сложната страна и да се оправиш с нея. Това е паралелна действителност, която не дава опция да развием същински потенциал за отчитане на ограничеността, разпоредбите и стила на живот в действителността.

Трябва ли да пазим децата от технологиите и няма ли заплаха опитът за предотвратяване да ги трансформира в новобранци?

- Като всяко нещо, технологиите могат да са потребни, в случай че имат своето място и ограничаване. При образуването си децата употребяват преходни пространства, в които посредством играта стартират сякаш да бъдат " огромни " и " същински ". По същия метод технологиите могат да бъдат преходно пространство, в което те да се развиват и усвояват разпоредбите на живота на огромните. Ако обаче се минат избрани граници - нормално преценявани от родителите за съответното дете, и технологиите стартират да заместват действителните житейски обстановки, стават рискови.

Как се отразява на човешката душeвност опцията да получиш информация или да извършиш деяние без закъснение?

- Усилва се илюзията за омнипотентност, за това, че човек може всичко. Ако не отчитаме, че това е част от една привидна действителност, можем бързо да се подхлъзнем да мислим, че нещата са вероятни и в действителността, а там е по-различно. Да отчитаме разграничението сред двете е нещо, което би ни дало опция да останем същински.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (730)