Те спят, където намерят и работят, каквото им падне -

...
Те спят, където намерят и работят, каквото им падне -
Коментари Харесай

Българите, които спят под моста - надничарите от Мюнхен

Те спят, където намерят и работят, каквото им падне - българските надничари от Мюнхен. Само в баварската столица те са хиляди. И множеството от тях водят мизерно битие, написа в репортаж " Нойес Дойчланд ".

Левият берлински ежедневник „ Нойес Дойчланд " (да не се бърка с тогавашния орган на компартията на ГДР) разгласява просторен репортаж за българи от турскоезичното малцинство, които живеят на улицата в баварската столица и се препитават със инцидентна работа. Вестникът ги разказва като „ надничарите на 21-ви век ": 47-годишният Исмет, 53-годишният Валентин и 43-годишният Красимир. Историите в този репортаж са поучителни за всички, които се насочат към Мюнхен, с цел да си търсят шанса. Впрочем, там към този момент живеят най-малко 13 хиляди българи.

Новите бохеми?

„ Те са от България и, съгласно правото на Европейски Съюз, могат да живеят и да работят в Германия. Право на обществени помощи обаче нямат. Пък и жилище не могат да си намерят в града с най-високите наеми в цяла Германия. Така те тримата, дружно с други свои приятели, спят под моста – на домъкнати от нейде матраци, измежду няколко стола и маса от сметището. Нощем си светят със свещи и джобни фенерчета. Под моста се вижда още един куфар на колелца и даже ваза с цветя. Новите бохеми ли са това, пита изданието.

„ Тук съм напряко изгубен ", споделя Красимир и в удостоверение демонстрира найлонова торбичка с празни бутилки за връщане. От тях живее. Над главите си, от долната страна на моста, са залепили с тиксо една вестникарска отрезка. „ Смъртта на бездомника " – по този начин е озаглавена публикацията, в която се приказва за Христо Ванков. 57-годишният българин, който също спеше под моста, само че не устоя на живота на улицата и умря от хроничния си диабет. (…)

Осем часа сутринта, на ъгъла сред Ланверщрасе и Гьотещрасе в Мюнхен, в един същински леден ден: в квартала покрай гарата зарзаватчиите към този момент изкарват стоката си, до момента в който край светофара са се скупчили десетина мъже, които се топлят с картонени чаши кафе. Това е „ Пиацата на надничарите ", както я назовават някои. Тук се събират основно хора от България, които чакат някой да им предложи работа: я на градеж, я като чистачи,или някакъв различен тип физически труд. (…)

" Искам да изкарвам пари "

Понякога локалните хора се оплакват от групичката мъже в работно облекло. Повечето от тях са от Пазарджик, град с към 70 хиляди поданици в централна България. И в болшинството си принадлежат към турскоезичното малцинство. Какво търсят тук?

„ Искам да работя и да изкарвам пари ", споделя един от мъжете, който към този момент от три години е в Мюнхен. Проста работа: вкъщи няма работа, а когато има, заплащането е евро и половина на час. В Германия за три месеца изкарваш толкоз, колкото в България за цяла година. Когато температурите го разрешават, множеството спят навън – в парковете, под мостовете, в жилищни входове, в остарели коли. (…)

Германия е желана цел на трудовите мигранти от Югоизточна Европа, четем по-нататък в обявата. В момента в Мюнхен живеят 13 хиляди българи и 18 800 румънци – множеството от тях в мизерни условия. Двете страни са членки на Европейски Съюз и жителите им имат право на свободно напредване – т.е. могат свободно да избират къде да живеят и да работят. Но обществената мрежа, която може да им помогне, е много рехава. Това се отнася примерно до здравните осигуровки. Много от тези хора, които въртят малък бизнес или пък се водят самонаети, не изкарват задоволително пари, с цел да могат да се обезпечат здравно. Нямат и непрекъснато местоживеене. "

Фатално закъснялата помощ за Христо

Във втората част от дългия репортаж, оповестен в берлинския „ Нойес Дойчланд ", се споделя тъжната история на 57-годишния Христо Ванков. Останал без работа в Пазарджик, с разпаднало се семейство, той потегля да си търси шанса в Мюнхен, където към този момент 13 години живее на улицата. Диабетът го мъчи, постоянно има и припадъци. С помощта на филантропични организации се пробва да получи от общината право на заслон в някой от приютите. За задачата обаче би трябвало да потвърди, че няма дом в България, или да показа удостоверение, че наемодателят му е прекратил контракта и към този момент няма покрив над главата си. В последна сметка Христо Ванков печели правосъдния спор, само че така и не доживява да получи заслон от общината. „ Без здравна осигуровка той не можеше да получи трайно и постоянно лекуване, а белязаният от ограничения живот на улицата си сподели думата ", е записано върху некролога му.

В края на репортажа Исмет и Валентин се връщат дружно с репортера на последния строителен обект, където са работили, само че не са получили никакви пари. След известно блуждаене съумяват най-малко да схванат кой от подизпълнителите се пробва да ги измами – тях самите и починалия Христо Ванков, чиито пари те също желаят да приберат. Седмица по-късно подизпълнителят въпреки всичко им изплаща едноседмичния труд.

В допълнение към този репортаж " Нойес Дойчланд " разгласява и осведомително каре за правата и отговорностите, които имат трудовите мигранти от България и Румъния в Германия.

Дойче веле
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР