Гърбавият кит се завърна – водният обитател, за когото се смяташе, че е изчезнал завинаги
Те са познати на света като мистичните артисти, вършат големи преходи и също така могат да се похвалят с изключителните си преходи. Дълго време се смяташе, че са изчезнали от дълбините на океаните, тъй като в света на тишината, редица човеци се изгубиха, като някои са в резултат на човешката активност. Говорим за гърбавите китове, известни на научния свят като Megaptera novaeangliae.
Всеки воден биолог ще удостовери, че тези колоси са извънредно комплицирана натура и рядко се приближават до хора, само че това не им пречи да се скрият надалеч от погледите и то до степен, в която да се считат за изчезнали. Макар и да не доближават размерите на синия кит, същите се нареждат в неговата категория. Достигат дължина от почти 18.3 метра и тежат към 40 тона. Ако имате потребност от параленост, размерите им са почти сходни с тези на един рейс от градския превоз, само че с двойно тегло.
Наричат се гърбави, тъй като имат някои формирания към перките си и тъкмо те се виждат, когато животното успее да се издигне високо над водата, тъй като като доста други представители, те обичат да се изстрелват над водата и да създадат големи талази. Освен това разполагат и с задоволително огромна опашка, която изпъква при наблюдаването им. Опитен биолог няма да се затрудни при наблюдението им. Често по тялото се следят много впечатляващи шарки, които обаче са хриле, позволяващи да се поеме много вода и с това да се притегли и храната – най-често планктон. Гърбавите китове са извънредно забавни представители на водния свят. Нямат зъби а нещо сходно на кератинови формирания по горната част на челюстта, които апропо въобще не са за подценяване.
Въпреки това, рядко ще се считат за евентуално рискови против индивида. Те избират дребни същества, а откакто имат потенциал да поемат количество вода с размерите на плувен басейн, същите представители рядко гладуват. Благодарение на тази малко по-различна диета, която включва дребни, само че извънредно вкусни същества, можем да открием, че това животно се любува на дългоденствие. Забавен факт е, че мнозина чакат или чуват, че могат да бъдат изядени от кит, което е малко пресилено по няколко аргументи. Първо китовете рядко атакуват своята плячка и заобикалят хората, само че още по-важното е, че самите те нямат опция да обхванат човек, макар голямата им челюст. Истината е, че гърлото им е с размерите на човешки пестник, затова ще падне доста дъвчене, преди да се усвои един естествен човек, в нашият случай – водолаз. Всичко, което попадне в устата им по-погрешка се изплюва.
Това обаче не значи, че хора не са били поглъщани. Водолазът Райнер Шимпф признава, че по простъпка е бил обхванат, само че откакто животното осъзнало, че това не е част от менюто, просто го изхвърлил назад, освен това без никакви пострадвания. Следователно няма нищо ужасно при сходни произшествия. Този кит може да се срещне във всеки един океан по света. Принудени са да пътуват и да събират колкото се може повече храна за построяването на подкожни мазнини, с които по-късно да отплават към студените води, а след време още веднъж се връщат в тропичните южни точки, с цел да се развъждат. Обикновено женската може да даде живот на към 2-3 години и има единствено една рожба. Смятат се и за едни от най-отдадените майки в природата. След като родят своята рожба, отделят към 350 литра мляко дневно, което е повече от задоволително, само че при дългите миграции ще е изцяло задоволително за зареждането на индивида. Женската не се храни, до момента в който гледа своето малко и оцелява само на подкожни мазнини.
Би могло да ви се стори прекомерно дълго време, само че истината е, че тези животни живеят умерено към 80-90 години. Причината да споделяме тази информация е фактът, че дълго време се смяташе, че са изгубени и към този момент са липсващ тип. Известни като акробатите на океана, и няма риболовец, който да не е виждал голямото туловище да се извисява над водата и да основава причина за дребни цунамита. Според някои учени, скоковете на животното са освен това от просто развлечение. Според някои учени, това е нещо като спа процедура, с която гърбушковците смъкват своята мъртва кожа, някои паразити и всички останали вредители. Изчистването на тялото разрешава по-бързо плуване във водата и по този начин се понижава разхода на сила за по-дълги преходи. Има изказване, че откакто се цопнат назад във водата, китовете изпращат известия до близките, показвайки им къде се движат и къде се намират, в случай че има предпочитание за размножаване.
Начинът, по който китовете се хвърлят може да се счита като експанзия или състезание, от време на време даже е любовен танц. Гърбушковците се развъждат на много съществени дълбини, само че танцът и ухажването се случват на по-приемливи дълбини и могат да се следят. Едно доста прелестно качество е фактът, че мъжките могат да пеят, с помощта на по-големите им дробове и комбинацията от навлизане на вода и други физични процеси, мъжките си споделят много прелестно и първоначално са изненадвали много подводничари. Отново обичаните им подводни шлагери се употребяват за връзка, привличане на женски и даже за известия като точка с повече храна и още доста други. Има единствено една детайлност, всички мъжкари пеят една и съща ария в популацията, сигналите се предават от популация на популация.
Кое е най-хубавата вест? Някъде към 70-те години на предишния век, тези човеци се считат за застрашени и към 15 години по-късно публично се считат за извънредно намаляващи и клонящи към изтриване. Малко по-късно Международната организация за отбрана на китовете стартира да преследва всеки един извършител, който лови такива животни – въпреки всичко китовете имат опция да се употребяват освен за храна, само че и за добиването на най-различни козметични артикули, а това не е най-положителната вест. След скриването им от човешки погледи, китовете започнаха да се появяват по-често в последните две години. Някои съумяха да влязат в новините, тъй като с изненада се блъснали в нечий транспортен съд. Понякога се улавят в риболовен мрежи, само че се освобождават. Днес единствено 4 от 14-те разновидности на тази порода се считат за изчезнали, което се счита за добра вест.
Снимки: Wikipedia
