Те са хората, които по време на спиритични сеанси дават

Те са хората, които по време на спиритични сеанси дават тялото си „ назаем ”. И освен това доста рискуват. Защото духът, който се е разположил в непринудено препоръчаната му обвивка, може и да не пожелае да излезе оттова. Или пък дори да не злоупотреби по този начин с гостоприемството, да нанесе на тялото доста вреди.

Защо рискуват по този начин? Работата е там, че информацията, получена по този метод, е по-достоверна от всяка друга. Ето за какво спиритизмът е публикуван по целия свят, а хората, които го практикуват, извличат огромна изгода от гения и уменията си.

Без покана
Известно е, че от време на време духовете се вселяват в човешкото тяло, без да са били поканени там. При това деяние индивидът стартира да приказва с непознат глас, да назовава себе си с разнообразни имена, престава да разпознава околните си и се държи доста необичайно – все едно е някой различен. Това положение може да продължи от няколко часа до няколко дни, след което индивидът се „ връща назад ” и като предписание не помни нищо от това, което се е случвало по времето, когато не е бил в кожата си.

Медиците посочват това събитие „ истерични припадъци ”, само че мистиците имат напълно друго мнение по този въпрос. Преди всичко те обръщат внимание върху обстоятелството, че новата персона на „ припадналия ” надалеч не е измислена, а изцяло действителна. Най-често с неговата уста приказва изцяло съответен и наскоро умрял човек, за съществуването на който може и да не е предполагал.

Ако беседва с него властно и упорито, този „ вътрешен човек ” ще се отбелязя, ще опише детайлности от своята биография, ще даде информация от задгробния свят и дори може да уважи със особено внимание някое от присъстващите на спиритичния сеанс лица. Било то, с цел да се обърне персонално към него, тъй като го познава отнякъде. Или пък би трябвало да му съобщи някаква информация от умрял другар или родственик, а може и зложелател.

От незапомнени времена е известно, че подобен „ нервен пристъп ” може да бъде провокиран изкуствено – благодарение на интоксикация, внушаемост или самохипноза. Например медиумът на централноафриканските царе изпушва една или две лули и обгърнат в димна завеса, изпада в транс и стартира да ломоти с гласа на починалия монарх, чиято душа в този момент се е вселила в него.

Конвулсии
В Китай медиумът пристъпва към работа и стартира да напява заклинания, дрънкайки струни или удряйки тъпан. Движенията му последователно получават конвулсен темперамент, той се поклаща напред-назад, и по тялото му избива пот. Всичко това се възприема като признаци за появяването на духа. Две дами го хващат под мишниците и го слагат на стол, където той провисва ръце и изпада в безпаметно положение. После му хвърлят черно було върху главата, и той, намирайки се в положение на внушаемост, към този момент може да дава отговор на въпроси, като се поклаща на стола и барабани нервно по облегалката с пръсти или с пръчка.

Ритуалите във афроамериканската вяра вуду разрешават да се влезе в непосреден контакт с дух, именуван Лоа, Ориша. Основен обред се явява така наречен Церемония – причудлива композиция от алегорични обреди, танци, заклинания и барабанни ритми. След влизането в контакт с духа, медиумът пада на земята и стартира да се гърчи в спазми или застива на място. Околните наблюдават да не стартира да си нанася вреди, а в това време той се преобразява пред техните погледи: трансформира походката си, стартира да приказва с непознат глас и придобива нечовешка мощ. Понякога духът предава посредством него послания на останалите.

Всички изброени способи карат човешката душа да се „ постесни ” и да „ отстъпи място ” на едно или друго безтелесно създание. За верния контакт са нужни две условия: конфигурация за контакт и цялостно обезвреждане на личността на медиума. Първото се реализира благодарение на дълъг прелиминарен обред (или систематични директиви, като при вуду), а второто – благодарение на някоя от техниките за смяна на съзнанието.

Подготовка
Близкоизточните и европейските некроманти (хора, които се занимават с призоваването на мъртъвци) избират да хипнотизират малко квалифициран (или изцяло неопитен) човек и оферират на духа да се всели в неговото тяло. Този способ има редица достолепия.

Първо, хипнозата в тази ситуация не е толкоз нездравословна за физическото и психическото здраве, при нея не се следят нито гърчове, нито спазми, нито други неприятни за близките, а физически – и за самия медиум, феномени.

Второ, когато напълно непряк за вас човек внезапно стартира да приказва с гласа на ваш починал родственик, това провокира доста по-силно усещане, а затова дава опция да се избавите от остатъците на песимизъм и да установите по-качествен контакт с духа.

Трето, хипнозата не изисква спомагателна подготовка, шумови и светлинни резултати и специфични препарати, което е изключително значимо в изискванията на нашата цивилизация. Освен всичко това, целият ритуал може да се организира във всеки един дом, без да притегля ненужно любознание и нечии митинги. И все пак хипнотичните сеанси си имат и голям брой дефекти. Главният се заключава в това, че под внушаемост индивидът не се освобождава от личната си персона. Волята му отслабва, само че не изчезва напълно.

Свързващото звено сред два свята
Тези ритуали се считат за свързващото звено сред два свята – нашия и задгробния. Правило при хипнозата е, че индивидът не би трябвало да бъде заставян да прави неприемливи неща. Има обаче и неща, които медиумът „ филтрира ”, до момента в който е замаян, т.е. отхвърля да произнесе. В резултат на това в редица случаи контактът с духа ненапълно се явява реплика, само че хипнотизаторът може и да не осъзнава степента на вътрешния протест. Всичко това понижава достоверността на известията на медиума и, в последна сметка, води до подозрения в самата опция за „ събеседване с духовете ”. Ето за какво най-хубавото средство се явява самохипнозата. Този способ обаче не е толкоз елементарен, колкото наподобява на пръв взор.

Медиумите, които владеят този прийом не трансформират гласа си, не се гърчат по земята, не затварят очи. Напротив, срещата им с духовете става по метод, който може да не бъде друг от близките. Целият фокус е в това, че в резултат на продължителни тренировки съзнанието на медиума става по този начин чисто и транспарантно, че отразява всяка информация, като на практика не я „ филтрира ”. С такава дарба се славят жреците на култовете умбанда и кандобле, публикувани в Бразилия. Всеки от тях от юношеска възраст посвещава себе си на избран дух, който го посещава в сънищата му и по време на ритуали. В хода на тези непрекъснати контакти, които могат да продължат няколко години, медиумът развива в себе си способността с лекост да изпада в транс, да излиза от него и креативен да контролира връзките си с духа. Влизайки в транс, медиумът съветва клиентите си. Той дава диагнози и цери заболявания, демонстрира източниците на обети и черни вълшебства, оказва помощ при решаването на фамилни и професионални проблеми и, несъмнено, предсказва бъдещето. Аналогична дарба имат доста тибетски лами, индиански шамани, африкански магьосници и даже някои европейски медиуми.
„ из. Телеграф