Хърватия, Хърватия!
Те паднаха на финала от Франция, само че честваха като първенци - с най-голямото улично празненство от независимостта насам. Много хървати, живеещи в чужбина, се бяха върнали особено за празника. Репортаж на Сречко Матич:
Часове след края на мача Любомир Калевски към момента е на балкона на писателския клуб в Загреб и следи протичащото се по улиците. Хърватинът, който от години живее в Южна Германия, се любува на ликуващите маси на един от централните площади в Загреб и мъчно съумява да сдържи страстите си. "Това е неповторимо прекарване ", споделя той.
Любомир Калевски се е прибрал в родината особено за финалния мач. Както и доста други хървати, имигрирали в Съединени американски щати, Канада, Австрия или в други страни. Те просто не са можели да си показват да пропуснат тази вълнуваща вечер в Загреб. Любомир Калевски е пътувал 12 часа към родния град и още в нощта против понеделник трябвало да тръгне наопаки, защото в понеделник е на работа в Германия.
Сънародниците му в Хърватия обаче ще пропуснат работата в понеделник: още преди финала хърватският министър председател се обърна с молба към работодателите да освободят чиновниците и служащите си за деня след мача.
Футболът - обединител на нацията
В тази топла лятна нощ центърът на Загреб е изпълнен с ликуващи хора. Десетки хиляди дефилират по улиците, облечени в карирани червено-бели тениски, развявайки хърватски флагове, скандирайки "Хърватия, Хърватия " или пеейки патриотични песни.
През последните няколко седмици хърватите бяха инфектирани от триумфите на футболистите от националния тим, които назовават просто "огнените ". Изисканите пасове на Лука Модрич и зрелищните спасявания на вратаря Даниел Субашич като че ли накараха всички да не помнят за малко политическите проблеми на страната: безработицата, недоволството от политиката, всеобщата емиграция и корупцията. Дори и правосъдният развой против Лука Модрич наподобява неактуален - най-малко за няколко седмици.
"Футболните национали ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да се борим ", разяснява Любомир Калевски и добавя: "Нашият проблем се състои в това, че не намираме сили да си изберем същински ръководители. Може би тъй като сме пасивни. Вероятно и поради това толкоз доста хора напущат страната. "
Радост и равнодушие
Междувременно към този момент е среднощ. В Загреб множеството към този момент са се отдръпнали да празнуат в близкия парк - с жива музика, доста празнично въодушевление и реки от бира. Напълно непознати хора се прегръщат и подвигат тостове. Няколко азиатски туристи следят еуфорията и на собствен ред също се осмеляват страхливо да извикат "Хърватия, Хърватия ".
Доброто въодушевление е заразително. Това са най-големите улични веселби в Хърватия от независимостта насам. Никой не бърза да се прибира вкъщи. Загреб чества - бурно и нехайно.
Часове след края на мача Любомир Калевски към момента е на балкона на писателския клуб в Загреб и следи протичащото се по улиците. Хърватинът, който от години живее в Южна Германия, се любува на ликуващите маси на един от централните площади в Загреб и мъчно съумява да сдържи страстите си. "Това е неповторимо прекарване ", споделя той.
Любомир Калевски се е прибрал в родината особено за финалния мач. Както и доста други хървати, имигрирали в Съединени американски щати, Канада, Австрия или в други страни. Те просто не са можели да си показват да пропуснат тази вълнуваща вечер в Загреб. Любомир Калевски е пътувал 12 часа към родния град и още в нощта против понеделник трябвало да тръгне наопаки, защото в понеделник е на работа в Германия.
Сънародниците му в Хърватия обаче ще пропуснат работата в понеделник: още преди финала хърватският министър председател се обърна с молба към работодателите да освободят чиновниците и служащите си за деня след мача.
Футболът - обединител на нацията
В тази топла лятна нощ центърът на Загреб е изпълнен с ликуващи хора. Десетки хиляди дефилират по улиците, облечени в карирани червено-бели тениски, развявайки хърватски флагове, скандирайки "Хърватия, Хърватия " или пеейки патриотични песни.
През последните няколко седмици хърватите бяха инфектирани от триумфите на футболистите от националния тим, които назовават просто "огнените ". Изисканите пасове на Лука Модрич и зрелищните спасявания на вратаря Даниел Субашич като че ли накараха всички да не помнят за малко политическите проблеми на страната: безработицата, недоволството от политиката, всеобщата емиграция и корупцията. Дори и правосъдният развой против Лука Модрич наподобява неактуален - най-малко за няколко седмици.
"Футболните национали ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да се борим ", разяснява Любомир Калевски и добавя: "Нашият проблем се състои в това, че не намираме сили да си изберем същински ръководители. Може би тъй като сме пасивни. Вероятно и поради това толкоз доста хора напущат страната. "
Радост и равнодушие
Междувременно към този момент е среднощ. В Загреб множеството към този момент са се отдръпнали да празнуат в близкия парк - с жива музика, доста празнично въодушевление и реки от бира. Напълно непознати хора се прегръщат и подвигат тостове. Няколко азиатски туристи следят еуфорията и на собствен ред също се осмеляват страхливо да извикат "Хърватия, Хърватия ".
Доброто въодушевление е заразително. Това са най-големите улични веселби в Хърватия от независимостта насам. Никой не бърза да се прибира вкъщи. Загреб чества - бурно и нехайно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ