Отворете Очите Си! Запознайте Се С Истинския Си Дядо!
Те явно са се кръстосали между тях, доказателства за което се открива в ДНК на актуалните хора.
Но се откриват и следи от антични, непознати хоминини, съгласно ново проучване, оповестено в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
" Всички ние носим в себе си генетичните следи на тези събития на разбъркване ", изяснява биологът Жоао Тейшейра (João Teixeira) от Университета в Аделаид. " Тези антични групи са били необятно публикувани и генетично доста разнородни и са оживели във всеки един от нас. Тяхната история е неразделна част от историята на индивида. "
След като проучват данните от литературата, Тейшейра и сътрудника му биолог Алън Купър (Alan Cooper), откриват двата " призрачни " прадеди на актуалната ДНК. Първият е открит в ДНК от Евразия благодарение на изкуствен интелект по-рано пред 2019 година
Вторият е разказан през 2018 година, друга генетична конструкция, която се открива при популацията на Флорес, Индонезия. Изглежда той е толкоз друг от ДНК на актуалните хора, колкото са и неандерталците и денисовците.
Анализирайки деликатно тези генетични отпечатъци, биолозите съумяват да проследят по кое време и къде може да са се случили тези кръстосвания.
" Всички модерни популации имат към 2% неандерталско завещание ", изяснява Тейшейра, " което значи, че смесването на неандерталците с предците на актуалните хора се е случило скоро откакто те са напуснали Африка, може би преди към 50 000 до 55 000 години, някъде в Близкия изток ".
Докато са се премествали още по-далече на Изток, към островите на Югоизточна Азия, те очевидно са се срещнали и с други групи.
" В региона е имало най-малко три други антични човешки групи и предшествениците на актуалните хора са се смесили с тях, преди античните хора да изчезнат ", разяснява Тейшейра.
Едната от тези групи са денисоцвите. Другите две остават непознати.
Първият чужд липсващ хоминин, наименуван ЕН1, е еднообразно далечен генетично от неандерталците и денисовците. Предшественикът на всички азиатски и австралийско-папуански популации се е смесил с ЕН1 и в следствие 2,6 до 3,4 % от актуалните хора имат завещание от ЕН1.
Днес това генетично завещание е по-слабо, само че към момента може да бъде намерено в ДНК на австралийските туземци или на хората от Източна Азия. Това кара учените да предположат, че носителите на ЕН1 евентуално са обитавали регионът на северна Индия, където групи прадеди на актуалните хора, мигрирали към Азия, Австралия и островите Папуа, са ги срещнали (1 на картата).
Предшествениците на актуалните индивиди наподобява са се смесили и с денисовците на няколко места като Източна Азия, Сунда и Филипините (2, 3, 4 на картата).
Доказателствата за ЕН2, изчезналият хоминин, с който прадедите на актуалните индивиди са се смесили на остров Флорес, са малко по-неясни. Този ген се демонстрира единствено ниски хора, живеещи към пещерата Лианг Буа, където е открит Homo floriensis. Така че ЕН2 е доста по-тясно локализиран и някак се е запазил за 50 000 години, откакто двете групи са се срещнали (5 на картата).
Необходими са още изследвания по този въпрос, само че това несъмнено демонстрира какъв брой заплетена е човешката история.
" Знаехме, че миграцията от Африка не е била елементарна, само че наподобява доста по-комплексна, в сравнение с сме предполагали ", счита Тейшейра. " Районът на островите в Югоизточна Азия явно е бил заеман от няколко антични човешки групи, които евентуално са живели релативно изолирано едни от други в продължение на стотици до хиляди години преди да дойдат предшествениците на актуалните хора. "
Но се откриват и следи от антични, непознати хоминини, съгласно ново проучване, оповестено в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
" Всички ние носим в себе си генетичните следи на тези събития на разбъркване ", изяснява биологът Жоао Тейшейра (João Teixeira) от Университета в Аделаид. " Тези антични групи са били необятно публикувани и генетично доста разнородни и са оживели във всеки един от нас. Тяхната история е неразделна част от историята на индивида. "
След като проучват данните от литературата, Тейшейра и сътрудника му биолог Алън Купър (Alan Cooper), откриват двата " призрачни " прадеди на актуалната ДНК. Първият е открит в ДНК от Евразия благодарение на изкуствен интелект по-рано пред 2019 година
Вторият е разказан през 2018 година, друга генетична конструкция, която се открива при популацията на Флорес, Индонезия. Изглежда той е толкоз друг от ДНК на актуалните хора, колкото са и неандерталците и денисовците.
Анализирайки деликатно тези генетични отпечатъци, биолозите съумяват да проследят по кое време и къде може да са се случили тези кръстосвания.
" Всички модерни популации имат към 2% неандерталско завещание ", изяснява Тейшейра, " което значи, че смесването на неандерталците с предците на актуалните хора се е случило скоро откакто те са напуснали Африка, може би преди към 50 000 до 55 000 години, някъде в Близкия изток ".
Докато са се премествали още по-далече на Изток, към островите на Югоизточна Азия, те очевидно са се срещнали и с други групи.
" В региона е имало най-малко три други антични човешки групи и предшествениците на актуалните хора са се смесили с тях, преди античните хора да изчезнат ", разяснява Тейшейра.
Едната от тези групи са денисоцвите. Другите две остават непознати.
Първият чужд липсващ хоминин, наименуван ЕН1, е еднообразно далечен генетично от неандерталците и денисовците. Предшественикът на всички азиатски и австралийско-папуански популации се е смесил с ЕН1 и в следствие 2,6 до 3,4 % от актуалните хора имат завещание от ЕН1.
Днес това генетично завещание е по-слабо, само че към момента може да бъде намерено в ДНК на австралийските туземци или на хората от Източна Азия. Това кара учените да предположат, че носителите на ЕН1 евентуално са обитавали регионът на северна Индия, където групи прадеди на актуалните хора, мигрирали към Азия, Австралия и островите Папуа, са ги срещнали (1 на картата).
Предшествениците на актуалните индивиди наподобява са се смесили и с денисовците на няколко места като Източна Азия, Сунда и Филипините (2, 3, 4 на картата).
Доказателствата за ЕН2, изчезналият хоминин, с който прадедите на актуалните индивиди са се смесили на остров Флорес, са малко по-неясни. Този ген се демонстрира единствено ниски хора, живеещи към пещерата Лианг Буа, където е открит Homo floriensis. Така че ЕН2 е доста по-тясно локализиран и някак се е запазил за 50 000 години, откакто двете групи са се срещнали (5 на картата).
Необходими са още изследвания по този въпрос, само че това несъмнено демонстрира какъв брой заплетена е човешката история.
" Знаехме, че миграцията от Африка не е била елементарна, само че наподобява доста по-комплексна, в сравнение с сме предполагали ", счита Тейшейра. " Районът на островите в Югоизточна Азия явно е бил заеман от няколко антични човешки групи, които евентуално са живели релативно изолирано едни от други в продължение на стотици до хиляди години преди да дойдат предшествениците на актуалните хора. "
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ