Те живеят точно на ръба на цивилизацията. Не работят, нямат

Те живеят навръх ръба на цивилизацията. Не работят, нямат хубави къщи, облекла и движимости, парите не ги интересуват, а цената на индивида се дефинира по канара, в която физическата мощ и устойчивост заемат първо място. Те могат да ловят риба с голи ръце, да познават отровните растения, да тичат бързо и да плуват, имат свои ритуали и своя митология и се обичат с любов, по-силна от всяка рационална обич на света.
 Това са дребната Хъшпъпи, нейният баща и техните другари. Всички те живеят в Баттюб – гориста околност, заселена незаконно от група бегълци от цивилизацията. Хъшпъпи в никакъв случай не е виждала различен свят и живее щастливо в своята гора, обута единствено с гащички и гумени ботуши. В сънищата й се срещат праисторически чудовища и от дълго време избягалата й майка. А когато филантропичните управляващи я намират и я обличат в рокличка и обувки, тя бяга при първа опция. 
 „ Зверовете от дивия юг “ е прелестно сниман филм, в който с малко думи, само че с доста страсти е разказана историята на едно дете, което е по собствен метод чисто и рационално, без да е научено на това от книжките. Малката Кувенжане Уолис е необикновено изразителна в ролята на Хъшпъпи и единствено с очи съумява да опише хиляди истории. Трябва да си призная, че номинацията й за Оскар за основна женска роля ми се стори като рекламен трик, само че откакто гледах кино лентата към този момент нямам нищо срещу да завоюва – ще е изцяло справедливо!