Суперколите от близкото минало – странни но впечатляващи
Те наподобяват толкоз извънредно, че на пръв взор като че ли идват от бъдещето или от нечия странна фикция.
Прочетете още
Биха се вписали в някое от последните автоизложения дружно с други суперколи с марки като Bugatti и Pininfarina.
Но в действителност тези коли са " посетители от предишното ". Ето, които от тях събра webcafe.bg като извънредно забележителни.
Някои от тях са от 90-те и началото на този век, само че има и такива, които се появяват още през 50-те и 60-те години.
Зад едни стои желанието на дизайнерите им да са по-безопасни, зад други - да са допустимо най-бързи на пътя. Трети просто са предопределени да смайват с външността си, без значение дали я намираме за красива или извънредно необикновена.
Ето няколко автомобила от предишното, които чак е мъчно да повярваме, че са съществували.
Sir Vival (1958)
Е, не наподобява доста футуристично, само че в случай че смятате, че Fiat Multipla е противен и наподобява като съединен от два разнообразни автомобила, Sir Vival е доказателство, че може и по-зле. Той наподобява на нещо, родено от кошмарите на някой авто конструктор, само че в действителност е умислен с положителните планове да бъде допустимо най-безопасната кола на този свят.
За времето си Sir Vival е можел да мине и за " суперкола " - коствал е към 10 хиляди $. За съпоставяне - един Cadillac 62 е бил към 5 хиляди $.
Както се вижда от фотосите, Sir Vival е формиран от два сегмента като задният е по-висок. Целта е била лидерът да има оптимално добра видимост от позицията си зад кормилото. Прозорецът към мястото за водача обезпечава видимост на съвсем 180 градуса.
Масивната гумена ризница е трябвало да пази шасито от всевъзможни по-сериозни удари. Sir Vival е и един от първите коли, снабдени с защитни колани. Създателят на колата - Уолтър Джером от Масачузец - обаче пропуща обстоятелството, че кола от две елементи се ръководи много мъчно.
Това, в композиция със странния тип на Sir Vival, го обрича на неуспех. Все отново в няколко гаража из Съединени американски щати могат да бъдат видяни екземпляри от модела.
Ghia Gilda (1955)
Тази кола е смайвала посетителите на едно и две автошоута, като съгласно слуховете формата й е била реализирана във въздушен тунел.
Необичайният външен тип несъмнено е изпреварил времето си, само че носи на автомобила с изключение на доста похвали и много рецензии.
Най-спорна е била скоростта, която се допуска, че Ghia Gilda е можела да развие.
Създателите споделят, че има потенциал да доближи до 225 км/ час - невъобразима за 50-те години на XX век скорост. Според други обаче Gilda по този начин и не съумява да доближи обещаната скорост.
След представянето си на ревюто в Торино колата обикаля още няколко шоута из Европа и потегля към Съединени американски щати. Там е звездата по жанр и грациозност на всички автомобилни изложения и общо взето даже и не й е възложен късмет да покаже дали в действителност е толкоз мощна и бърза.
Последният й притежател е реставраторът Скот Гръндфорд, който е удовлетворен да държи Gilda единствено като експонат в сбирката си.
SAAB 906 Turbo (1981)
Още един автомобил в листата, който наподобява като две коли, съединени в една. SAAB 906 Turbo е с шест колела и е най-голямата кола, която марката в миналото е произвеждала. Дизайнерът му - Лийф Мелберг - основава още няколко забележителни модела, само че този несъмнено е най-запомнящ се.
С обща дължина от пет метра и 30 см 906 Turbo наподобява впечатляващо, изключително отстрани.
Той може и да не е бил машина за високи скорости, само че е бил оборудван с видео, стерео система с 16 колонки, охлаждащ мини бар, радиостанция, детектор за радари, тревога - може би най-добре оборудваната кола по шведските пътища.
Както може да се чака от сходен мастодонт, автомобилът по този начин и не се трансформира в всекидневно за потребителите транспортно средство. Вместо това 906 Turbo става ходеща реклама на компанията за тунинг Mellberg Custom.
Иначе единственият образец от автомобила " умира " преди 19 години в автоморга в град Варбери, югозападна Швеция.
Yamaha OX99-11 (1992)
Има коли, които наподобяват невъзможни за произвеждане. Има и такива, които са извънредно завладяващи в техническо отношение. Тази Yamaha съчетава и двете. От нея има създадени единствено три прототипа.
Амбициите на производителя са ясни - кола, почтена за " Формула 1 ", само че подобаваща за елементарните пътища.
Такива изявления през 90-те вършат и от Ferrari, само че технологията на OX99-11 повече се приближава до обещанията. Шасито на колата е от въглерод, а под него е бил очакван 12-цилиндров мотор.
Според някои източници Yamaha-та е била подготвена да влезе в серийно произвеждане в края на 1992 година и може би да се трансформира в един от най-големите автомобилни шлагери в историята. Журналисти от автомобилни издания даже карат най-добре създадения първообраз и пишат ревюта за колата.
Yamaha афишират, че OX99-11 ще се продава за към 1 млн. $. Малко по-късно планът е замразен поради бюджетни дефицити.
В момента прототипите постоянно биват излагани на разнообразни шоута в Япония.
Lotec C1000 (1995)
Повечето от суперколите се създават в извънредно лимитирани бройки. Lotec C1000 на Mercedes обаче безусловно е уникален. Създаден в средата на 90-те, той има мощ от 1000 конски сили. Автомобилът е с тегло доста малко над един звук.
Заради спортния дизайн и техническите спецификации елементарно можем да сбъркаме, че моделът е нов или съвсем нов.
Всъщност колата е основана по поръчка на петролен магнат от Обединените арабски емирства, който е упорствал да има най-бързия автомобил в света. Според производителите Lotec C1000 е имал потенциала да доближи до 430 км/ час, което би го направило по-бърз даже и от Bugatti Veyron.
Ускорението от 0 до 100 км/ час за малко над три секунди също е впечатляващо, даже и по днешните стандарти.
След 1996 година следите на Lotec C1000. Незнайно по какъв начин, при започване на XX-ти век колата се появява на аукцион в Съединени американски щати и е продадена за 243 хиляди $. Само няколко месеца по-късно автомобилът е разгласен още веднъж за продажба - този път в eBay и за цена от 350 хиляди $.
Има данни, че през 2015 година двуместният състезателен модел отново е бил на пазара против " скромната " сума от 650 хиляди $. Не е известно дали обаче се е намерил покупател за Lotec C1000.
Прочетете още
Биха се вписали в някое от последните автоизложения дружно с други суперколи с марки като Bugatti и Pininfarina.
Но в действителност тези коли са " посетители от предишното ". Ето, които от тях събра webcafe.bg като извънредно забележителни.
Някои от тях са от 90-те и началото на този век, само че има и такива, които се появяват още през 50-те и 60-те години.
Зад едни стои желанието на дизайнерите им да са по-безопасни, зад други - да са допустимо най-бързи на пътя. Трети просто са предопределени да смайват с външността си, без значение дали я намираме за красива или извънредно необикновена.
Ето няколко автомобила от предишното, които чак е мъчно да повярваме, че са съществували.
Sir Vival (1958)
Е, не наподобява доста футуристично, само че в случай че смятате, че Fiat Multipla е противен и наподобява като съединен от два разнообразни автомобила, Sir Vival е доказателство, че може и по-зле. Той наподобява на нещо, родено от кошмарите на някой авто конструктор, само че в действителност е умислен с положителните планове да бъде допустимо най-безопасната кола на този свят.
За времето си Sir Vival е можел да мине и за " суперкола " - коствал е към 10 хиляди $. За съпоставяне - един Cadillac 62 е бил към 5 хиляди $.
Както се вижда от фотосите, Sir Vival е формиран от два сегмента като задният е по-висок. Целта е била лидерът да има оптимално добра видимост от позицията си зад кормилото. Прозорецът към мястото за водача обезпечава видимост на съвсем 180 градуса.
Масивната гумена ризница е трябвало да пази шасито от всевъзможни по-сериозни удари. Sir Vival е и един от първите коли, снабдени с защитни колани. Създателят на колата - Уолтър Джером от Масачузец - обаче пропуща обстоятелството, че кола от две елементи се ръководи много мъчно.
Това, в композиция със странния тип на Sir Vival, го обрича на неуспех. Все отново в няколко гаража из Съединени американски щати могат да бъдат видяни екземпляри от модела.
Ghia Gilda (1955)
Тази кола е смайвала посетителите на едно и две автошоута, като съгласно слуховете формата й е била реализирана във въздушен тунел.
Необичайният външен тип несъмнено е изпреварил времето си, само че носи на автомобила с изключение на доста похвали и много рецензии.
Най-спорна е била скоростта, която се допуска, че Ghia Gilda е можела да развие.
Създателите споделят, че има потенциал да доближи до 225 км/ час - невъобразима за 50-те години на XX век скорост. Според други обаче Gilda по този начин и не съумява да доближи обещаната скорост.
След представянето си на ревюто в Торино колата обикаля още няколко шоута из Европа и потегля към Съединени американски щати. Там е звездата по жанр и грациозност на всички автомобилни изложения и общо взето даже и не й е възложен късмет да покаже дали в действителност е толкоз мощна и бърза.
Последният й притежател е реставраторът Скот Гръндфорд, който е удовлетворен да държи Gilda единствено като експонат в сбирката си.
SAAB 906 Turbo (1981)
Още един автомобил в листата, който наподобява като две коли, съединени в една. SAAB 906 Turbo е с шест колела и е най-голямата кола, която марката в миналото е произвеждала. Дизайнерът му - Лийф Мелберг - основава още няколко забележителни модела, само че този несъмнено е най-запомнящ се.
С обща дължина от пет метра и 30 см 906 Turbo наподобява впечатляващо, изключително отстрани.
Той може и да не е бил машина за високи скорости, само че е бил оборудван с видео, стерео система с 16 колонки, охлаждащ мини бар, радиостанция, детектор за радари, тревога - може би най-добре оборудваната кола по шведските пътища.
Както може да се чака от сходен мастодонт, автомобилът по този начин и не се трансформира в всекидневно за потребителите транспортно средство. Вместо това 906 Turbo става ходеща реклама на компанията за тунинг Mellberg Custom.
Иначе единственият образец от автомобила " умира " преди 19 години в автоморга в град Варбери, югозападна Швеция.
Yamaha OX99-11 (1992)
Има коли, които наподобяват невъзможни за произвеждане. Има и такива, които са извънредно завладяващи в техническо отношение. Тази Yamaha съчетава и двете. От нея има създадени единствено три прототипа.
Амбициите на производителя са ясни - кола, почтена за " Формула 1 ", само че подобаваща за елементарните пътища.
Такива изявления през 90-те вършат и от Ferrari, само че технологията на OX99-11 повече се приближава до обещанията. Шасито на колата е от въглерод, а под него е бил очакван 12-цилиндров мотор.
Според някои източници Yamaha-та е била подготвена да влезе в серийно произвеждане в края на 1992 година и може би да се трансформира в един от най-големите автомобилни шлагери в историята. Журналисти от автомобилни издания даже карат най-добре създадения първообраз и пишат ревюта за колата.
Yamaha афишират, че OX99-11 ще се продава за към 1 млн. $. Малко по-късно планът е замразен поради бюджетни дефицити.
В момента прототипите постоянно биват излагани на разнообразни шоута в Япония.
Lotec C1000 (1995)
Повечето от суперколите се създават в извънредно лимитирани бройки. Lotec C1000 на Mercedes обаче безусловно е уникален. Създаден в средата на 90-те, той има мощ от 1000 конски сили. Автомобилът е с тегло доста малко над един звук.
Заради спортния дизайн и техническите спецификации елементарно можем да сбъркаме, че моделът е нов или съвсем нов.
Всъщност колата е основана по поръчка на петролен магнат от Обединените арабски емирства, който е упорствал да има най-бързия автомобил в света. Според производителите Lotec C1000 е имал потенциала да доближи до 430 км/ час, което би го направило по-бърз даже и от Bugatti Veyron.
Ускорението от 0 до 100 км/ час за малко над три секунди също е впечатляващо, даже и по днешните стандарти.
След 1996 година следите на Lotec C1000. Незнайно по какъв начин, при започване на XX-ти век колата се появява на аукцион в Съединени американски щати и е продадена за 243 хиляди $. Само няколко месеца по-късно автомобилът е разгласен още веднъж за продажба - този път в eBay и за цена от 350 хиляди $.
Има данни, че през 2015 година двуместният състезателен модел отново е бил на пазара против " скромната " сума от 650 хиляди $. Не е известно дали обаче се е намерил покупател за Lotec C1000.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ