Тайните на Стария град: Как къщата на Мавриди стана къща Ламартин
Защо къщата на търговеца Георги Мавриди в Стария град Пловдив носи името на Ламартин споделя в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " екскурзоводът Вангел Илиев.
" По принцип къща Ламартин за мен постоянно е била доста забавна заради обстоятелството, че тя не носи името на нейния притежател. Това е било нещо извънредно значимо за къщите на Стария град – те са носели имената на своите притежатели. А притежател на къщата е бил Георги Мавриди ", описа Илиев.
Къщата е строена в интервала 1829-1830 година, само че тя остава в историята на Пловдив с едно посещаване на огромния стихотворец и странник Алфонс дьо Ламартин.
" На връщане от voyage to the Orient – пътешествието към Ориента Ламартин отсяда в Пловдив в границите на три дни. Случайност или не, той среща богатия търговец Георги Мавриди на улицата. Той го догонва, потупва го по рамото и диалогът сред тях е бил на италиански език. И той го кани да отседне като негов честен посетител в къщата " Мавриди “.
Това се случва на 2 август 1833 година. Така, в границите на три дни в къщата се изреждат доста персони от града, с цел да се срещнат, да срещнат поета, да го разпитат. Първите данни, които ние имаме за това посещаване са свързани с Мъжкия френски лицей " Свети Августин “. В началото на ХХ век преподавателите от този лицей са тези, които са били едни доста ревностни откриватели на живота на Ламартин.
Един от тях е този, който е превеждал, той е разгласил извънредно доста публикации за това посещаване във Франция, както и в България. Също по този начин те са били повода да се провежда шествие през 1923 година Представете си учебни заведения, гимназии, Девическата гимназия в Пловдив дружно с този лицей, Мъжкия френски лицей, всички дружно потеглят на шествие по основната улица на Пловдив и стигат до къщата, където е отседнал Ламартин.
И от този момент в действителност, за веки веков до ден сегашен, всички не помнят за Георги Мавриди, никой към този момент не споделя къща " Мавриди “. Тя си става публично така наречен къща " Ламартин “ или Ламартиновата къща. През 1960 година тя отваря порти за гости като музей, където стаята, в която е нощувал Ламартин, е превърната в мемориална стая, в която са изложени негови портрети, мемоари и преводи от неговия престой ", добави Илиев.
Това, което е забавно на посетителите е, че Ламартин, в своите мемоари по време на престоя си, е търсил постоянно допирни точки с другите култури и с другите цивилизации. Например, смята се, че в тези мемоари той намира общо сред българската носия и така наречен швейцарски обичайни дрехи като цвят, като цветова гама – аленото и бялото, които участват при нас, както и при тях.
Интересно е още, че самата къща е реставрира, а през 1978 година тя става база на Съюза на българските писатели. През 1980 година има страхотна обява за къщата в " Пари Мач “, което е едно от най-големите до ден сегашен френски издания за просвета и запазване на културното завещание.
" Така къщата си остава до ден сегашен като къща " Ламартин “, а действително той в действителност е прекарал числом и словом три дни в тази къща. В диалози с туристи – това би било любопитно и за вашите слушатели, най-много с френскоговорящите ние сме си говорили, че Ламартин е имал тази тактичност да симулира малко болест или нещо сходно, с цел да може да остане допустимо най-дълго там, където е. Той не е отсядал единствено в " Ламартин “, апропо. Тя е единствената оживяла къща. Счита се, че по времето на този си престой в Пловдив той е ходил на посетители и на други хора, те са го канили също надлежно.
Друг забавен факт е, че той е бил първият френски посланик, който се застъпва за българското общество. Той е споделил, още по време на престоя си, че българинът и България сме подготвени и сме почтени да получим нашата независимост и да бъдем свободна страна. Неговата политическа кариера действително стартира отсам. При неговото посещаване в Пловдив с него са били 60 конника. И както знаем, по-късно в живота си той става министър на външните работи на Франция. Така, че ние може да кажем, че малко или доста, имаме някаква заслуга за неговата политическа кариера, тъй като той е вдишвал от нашия въздух и в действителност е бил откровен в застъпването си за българския народ ", добави екскурзоводът Вангел Илиев.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" По принцип къща Ламартин за мен постоянно е била доста забавна заради обстоятелството, че тя не носи името на нейния притежател. Това е било нещо извънредно значимо за къщите на Стария град – те са носели имената на своите притежатели. А притежател на къщата е бил Георги Мавриди ", описа Илиев.
Къщата е строена в интервала 1829-1830 година, само че тя остава в историята на Пловдив с едно посещаване на огромния стихотворец и странник Алфонс дьо Ламартин.
" На връщане от voyage to the Orient – пътешествието към Ориента Ламартин отсяда в Пловдив в границите на три дни. Случайност или не, той среща богатия търговец Георги Мавриди на улицата. Той го догонва, потупва го по рамото и диалогът сред тях е бил на италиански език. И той го кани да отседне като негов честен посетител в къщата " Мавриди “.
Това се случва на 2 август 1833 година. Така, в границите на три дни в къщата се изреждат доста персони от града, с цел да се срещнат, да срещнат поета, да го разпитат. Първите данни, които ние имаме за това посещаване са свързани с Мъжкия френски лицей " Свети Августин “. В началото на ХХ век преподавателите от този лицей са тези, които са били едни доста ревностни откриватели на живота на Ламартин.
Един от тях е този, който е превеждал, той е разгласил извънредно доста публикации за това посещаване във Франция, както и в България. Също по този начин те са били повода да се провежда шествие през 1923 година Представете си учебни заведения, гимназии, Девическата гимназия в Пловдив дружно с този лицей, Мъжкия френски лицей, всички дружно потеглят на шествие по основната улица на Пловдив и стигат до къщата, където е отседнал Ламартин.
И от този момент в действителност, за веки веков до ден сегашен, всички не помнят за Георги Мавриди, никой към този момент не споделя къща " Мавриди “. Тя си става публично така наречен къща " Ламартин “ или Ламартиновата къща. През 1960 година тя отваря порти за гости като музей, където стаята, в която е нощувал Ламартин, е превърната в мемориална стая, в която са изложени негови портрети, мемоари и преводи от неговия престой ", добави Илиев.
Това, което е забавно на посетителите е, че Ламартин, в своите мемоари по време на престоя си, е търсил постоянно допирни точки с другите култури и с другите цивилизации. Например, смята се, че в тези мемоари той намира общо сред българската носия и така наречен швейцарски обичайни дрехи като цвят, като цветова гама – аленото и бялото, които участват при нас, както и при тях.
Интересно е още, че самата къща е реставрира, а през 1978 година тя става база на Съюза на българските писатели. През 1980 година има страхотна обява за къщата в " Пари Мач “, което е едно от най-големите до ден сегашен френски издания за просвета и запазване на културното завещание.
" Така къщата си остава до ден сегашен като къща " Ламартин “, а действително той в действителност е прекарал числом и словом три дни в тази къща. В диалози с туристи – това би било любопитно и за вашите слушатели, най-много с френскоговорящите ние сме си говорили, че Ламартин е имал тази тактичност да симулира малко болест или нещо сходно, с цел да може да остане допустимо най-дълго там, където е. Той не е отсядал единствено в " Ламартин “, апропо. Тя е единствената оживяла къща. Счита се, че по времето на този си престой в Пловдив той е ходил на посетители и на други хора, те са го канили също надлежно.
Друг забавен факт е, че той е бил първият френски посланик, който се застъпва за българското общество. Той е споделил, още по време на престоя си, че българинът и България сме подготвени и сме почтени да получим нашата независимост и да бъдем свободна страна. Неговата политическа кариера действително стартира отсам. При неговото посещаване в Пловдив с него са били 60 конника. И както знаем, по-късно в живота си той става министър на външните работи на Франция. Така, че ние може да кажем, че малко или доста, имаме някаква заслуга за неговата политическа кариера, тъй като той е вдишвал от нашия въздух и в действителност е бил откровен в застъпването си за българския народ ", добави екскурзоводът Вангел Илиев.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ