За достойна България в мирна Европа е мотото на предизборната

" За почтена България в мирна Европа " е мотото на предизборната акция на коалиция " Българска социалистическа партия за България " за изборите на 9 юни 2024 година с бюлетина 24. В поредност публикации Plovdiv24.bg ще показа целите на социалистите.

В листата на " Българска социалистическа партия за България " по традиция залагаме на специалисти. Тази акция не прави изключение. Представяме ви Катя Стоилова - магистър по логика на психиката и Български език и история; лекар по специфична педагогика и хоноруван учител в ПУ " Паисий Хилендарски “; шеф на Регионалния център в поддръжка процеса на приобщаващото обучение Пловдив.

- Каква е Вашата връзка с образованието, доктор Стоилова?

- В региона на образованието работя от 24 години, а от 2006 година съм шеф на Регионалния център за поддръжка процеса на приобщаващото обучение за област Пловдив, по – прочут като Ресурсен център. Колегите, с които поставихме началото на приемането на деца със СОП, бяха 33 индивида, а учениците със СОП – 150.

Сега в Регионалния център в поддръжка на процеса на приобщаващото образования работят 97 експерти: специфични педагози, психолози, логопеди, рехабилитатори. Разбира се, през годините в пъти е повишен и броят на децата. Ежедневно сътрудниците посещават 230 учебни заведения и детски градини във всички 18 общини на Пловдивска област.

- Как оценявате образованието сега?

- По мое наблюдаване образованието претърпя две огромни рецесии. Едната, при започване на Прехода, когато беше отречено всичко реализирано. Това докара до отлив на учители, безредица в полезностите на подрастващите и демотивация за обучение. Резултатите от тези времена към този момент са видни във всички сфери. Повсеместна липса на квалифицирани фрагменти във всички специалности, студенти с незадоволителна базова подготовка от междинното обучение, шокираща неначетеност на младото потомство, озадачаваща хармония, неуважение престижа на знаещите, пренебрежение към обичайните полезности, настъпателност в налагането на своето мнение заради комплекса от неналичието на познания.

Вторият огромен удар беше отдалеченото образование. Още на втората година броят на децата с емоционално-поведенчески разстройства набъбна неведнъж. И тук напълно не имам предвид честите случаи на по този начин наречените " аутоподобни деца “, за които дисплеят се явява трети родител – безчувствен към рева на бебе, апатичен към страховете ти, напоен с експанзия и високо равнище на психофизиологичен стрес, които са в основата на огромна част от дезадаптивните поведенчески проблеми при дребните деца.

- Какви съответни проблеми ще посочите в образованието?

- Единодушно е мнението за излишно обременяване на образователното наличие с фактология и терминология, надвишаващи психологичната възраст на учениците. В последна сметка в тях се явява безсилие на желанието за схващане и демотивация за учене. Няма време за затвърждаване, за провокиране на полемики и извършения, които са в основата на развиването на мисленето. Другото е въпрос наизуст, където по-добра работа биха свършили заучаването на стихотворенията от българските класици. От години това е забравено в часовете по литература, а след това се чудим, че децата имали безпаричен речник с думи от ежедневната приложимост.

Проблем за мен е и дискретното манипулиране на предишното. Априлското въстание и Руско-турската война обединени в един урок? Кога да изследваме аргументите, мотива, резултатите? А в действителност това е най- значимото, да откриват причинно-следствени връзки. То ще им помогне да се ориентират в живота си на възрастни.

- Бихте ли показали други проблеми в образованието?

- Ще употребявам думите на сътрудници: Образованието е като " комерсиално сдружение “. Детето " носи “ парите, така че борбата е за брой деца в претъпканите групи и класове. Аз мисля, че по – огромна тежест при формулата за финансиране би трябвало да имат броят на групите и паралелките и броят на назначените експерти. Иначе ще продължи да е проблематично назначението на логопед, психолог, асистент на учителя. По-голям би трябвало да бъде и броят на обществените посредници, които напълно да поемат работата по механизма за обсег.

Проблемът със задържането в учебно заведение следва да опитаме да решим и като въведем обучение на няколко скорости. Мисля, че е заслужено да подкрепяме повече тези, които са изоставащи, дребните учебни заведения, нормално в селски региони или в затихващи региони. Иначе те ще стават все по затихващи и с все по-ниски резултати.

На другия полюс е дефицитът на пространства в огромните учебни заведения и импровизациите за решение на казуса. Необходимо е създаване на нова просветителна мрежа. Иначе крачката в реновирането на в този момент съществуващата е голяма, това би трябвало да признаем. Технологичното модернизиране също е триумф на системата. Връщането на фрагментите към специалността, с помощта на извоюваните от синдикатите заплати и условия на труд.

- Какви други позитивни резултати отчитате?

- В софтуерен аспект това са електронният дневник, цифровата раница, националната електронна осведомителна система в образованието. В нормативен аспект – политиката за кариерно развиване, наставничеството, непрекъснатата подготовка на личния състав. Законът обаче се нуждае от доста промени.

- Кои са провокациите в модерното обучение съгласно Вас?

- Много мъчителен и назрял въпрос е по какъв начин прилагаме компетентностния метод в образованието при все по-нарастващия % деца невладеещи български език. Как ще ги задържим и мотивираме за триумф през обучение и труд. Подчертавам, това не са деца със СОП, макар че тук-там стремително ги трансформират в такива. Ако продължим да сме несъответстващи, сме обречени на беднотия. По мое непретенциозно мнение няма по-спешен разбор от този.

Другият наложителен разбор, преди предприемането на каквито и да било импровизации, е по отношение на приобщаващото обучение. Трябва да се стъпи на съответни числа и да се спре със субективното поднасяне на проблеми отвън подтекста на общата картина.

- Какви са проблемите в приобщаващото обучение?

- Същите като преди осемнадесет години, когато стартирахме. Неприемането, нежеланието да се научиш по какъв начин да ги разбираш, неналичието на самообладание и емпатия. Децата нямат проблем в общуването между тях, споровете постоянно са инспирирани от възрастните, на които не им доближава любов. Много малко са назначените за асистент на учителя. И цялата тежест пада върху учителите. Кой управлява целесъобразното разходване на средствата за ресурсно подкрепяне? Повече експерти, по-малко деца в групите за ресурсно подкрепяне, профилирани образования, наложително асистент на учителя.

Говорим за приобщаваща среда, само че в действителност даже наличната архитектура е " бяла лястовица “. Регламентиране на лечебни стратегии с когнитивна устременост за всички деца със СОП посредством Регионалните центрове, прекачване на фокуса на просветителните дефицити към развиването на мощните им страни, които най-често са в региона на спорта и изкуствата.

Какво се случва с учениците със СОП, откакто излязат от образованието? Работа на парче, всяко министерство за себе си, без обща визия. Трябва да се мисли за обезпечаване на трудова претовареност. Заетост с труд е друго от работа и тъкмо неразбирането на това води до съвсем нулева интеграция след привършване на образованието им. Ако се научим да се чуваме, ще се научим да не си крещим. Казвам го метафорично. И с най-хубави усеща към гилдията, част от която са майка ми, сестра ми и щерка ми.

За доктор Катя Стоилова можете да гласувате с номер 24 в бюлетината за листата на “БСП за България " и номер 102 за преференция.

Купуването и продаването на гласове е закононарушение!