Астероидите в близост до Земята се оказаха твърде интересни
.td_uid_42_5ca8c35b31a6a_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5ca8c35b31a6a_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Това че метеоритите или „малките планети“ могат да бъдат прекомерно разнородни вероятно всички знаят от приказката на Сент Екзюпери, само че в наши дни бързо започнаха да се натрупват действителни научни данни за свойствата на дребните небесни тела в Слънчевата система. Буквално в този момент цели два галактически апарата се намират в непосредствена непосредственост до метеорити и ги изследват в най-големи детайлности. На 3-ти декември 2018 година галактическият уред на НАСА доближи метеорита Бену, а половин година преди този момент японската галактическа сонда Hayabusa-2 наближи различен метеорит, получил името Рюгу. Публикуваните наскоро научни работи дават обширна информация за тези две галактически тела.
Учените от университета в Колорадо разгласиха в Nature Astronomy забавни обстоятелства от живота на метеорита Бену. Тази мини планета е камък с размерите на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг с маса почти 73 милиона тона. Космическият уред се върти към метеорита на разстояние към 500 метра, само че през 2020 година би трябвало да премине безусловно на метър от повърхността на Бену, с цел да може да вземе проба със своя манипулатор. Тази процедура може да се окаже прекомерно комплицирана, тъй като метеоритът се върти доста бързо.
При тази маса и при тази скорост на въртене центробежната мощ стартира да съперничи със силата на притегляне. Формата на Бену припомня тази на пумпал, като освен това комплицираната повърхнина на дребната планета доближава Границата на Рош – зоната, в която веществото към момента може да се удържа на повърхността от силата на гравитацията. Именно тази специфичност ще бъде най-важната в работата на галактическия уред OSIRIS-REx, който би трябвало да се приближи напълно близо до метеорита, само че преди този момент би трябвало да бъдат регистрирани всички особености на неговото гравитационно поле.
.td_uid_41_5ca8c35b31635_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5ca8c35b31635_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Всъщност, това свойство е не по-малко значимо и за самия метеорит. Поради ускоряващото се въртене на дребната планета, зоната покрай екватора, в която притеглянето надвишава центробежната мощ, се стеснява. А това значи. че метеоритът губи от ден на ден от своя материал, който се изтръгва от ръцете на притеглянето. Може да се каже, че годините на живота на Бену са преброени.
Съдбата на Бену може да се предскаже по резултатите от наблюденията на различен метеорит. Това е Голт (Gault), който се намира в пояса на метеоритите сред орбитите на Марс и Юпитер. Наблюденията благодарение на галактическия телескоп Хъбъл демонстрираха, че Голт се върти толкоз бързо, че изплъзващото се от него вещество образува две опашки, което е особено за кометите. Ускоряването на въртенето както на Голт, по този начин и на Бену, се дължи на YORP резултата (Yarkovsky-O’Keefe-Radzievskii-Paddack): топлинните инфрачервени фотони, изпускани от неравномерно нагрятата повърхнина, дават незначителен въртящ миг, в следствие от което небесното тяло се върти все по-бързо.
Японските учени, които в детайли учат метеорита Рюгу в границите на задачата Hayabusa2, се състезават с екипа на задачата OSIRIS-REx. Двата плана стартираха съвсем по едно и също време и учените от двете задачи непрестанно обменят информация между тях. Неотдавна японците разгласиха резултатите от химическия разбор на своя метеорит. Оказа се, че той има значително по-малко вода спрямо Бену. По този метод се удостовери водещата доктрина за произхода на Слънчевата система и на метеоритите.
Този петък метеоритът Рюгу и сондата Hayabusa2 станаха герои в медиите. Космическият уред хвърли бомба върху повърхността на метеорита от разстояние към половин километър, която се взриви без проблеми . Досега никой не бе правил нещо сходно. В Twitter се появи известие, че всичко е минало сполучливо: галактическият уред не е потърпевш, а издигналите се парчета и прахуляк дават опция за по-подробно проучване на това небесно тяло.
Бомбата е двукилограмов меден цилиндър, който се откъсна от галактическия транспортен съд на 4-ти април в 9:56 часа по северноамериканското източно време. През това време Hayabusa2 се скри от другата страна на метеорита, с цел да се защищити от повреди. Вчера в 10:36 часа камерите на галактическата сонда снимаха малко неразбираемо изображение на образувалият се кратер.
Следващата седмица Hayabusa2 би трябвало да кацне покрай този кратер и да вземе проби от веществото в него. Ако всичко премине по проект, галактическата сонда би трябвало да донесе всички проби на Земята в края на 2020 година. Учените ще могат да изследват веществото под повърхността на метеорита, което не е подлагано на въздействието на слънчевата светлина и галактическата радиация в продължение на милиарди години.
Когато приказваме за метеоритите, няма по какъв начин да не си напомним любимеца на учените – метеорита Ултима Туле – доста далечен от Слънчевата система галактически обект, който се намира оттатък орбитата на Плутон. Според предходните известия, този метеорит наподобява на снежен човек. Но най-новите данни от галактическия уред New Horizons демонстрират, че той повече наподобява на две „палачинки“, които са залепнали в следствие от леко галактическо стълкновение. Засега няма нито една рационална доктрина, по какъв начин би могла да се получи тази форма.
И най-после да си напомним, че любознателното човечество с неспокойствие чака през идната седмица Европейската южна обсерватория да показа първата в историята фотография на хоризонта на солидна черна дупка. Официалното изказване се чака в четвъртък, 10-ти април, 16:00 часа наше време. Това е черната дупка Sagittarius A*, ситуирана в центъра на нашата вселена, скрита от нас зад облак галактически прахуляк. Данните, на които се базира бъдещата сензация, са събирани в продължение на няколко години благодарение на галактическия инструмент Event Horizon Telescope. Събитието ще се демонстрира онлайн от канала EUTube.
.td_uid_43_5ca8c35b31e04_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5ca8c35b31e04_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Това че метеоритите или „малките планети“ могат да бъдат прекомерно разнородни вероятно всички знаят от приказката на Сент Екзюпери, само че в наши дни бързо започнаха да се натрупват действителни научни данни за свойствата на дребните небесни тела в Слънчевата система. Буквално в този момент цели два галактически апарата се намират в непосредствена непосредственост до метеорити и ги изследват в най-големи детайлности. На 3-ти декември 2018 година галактическият уред на НАСА доближи метеорита Бену, а половин година преди този момент японската галактическа сонда Hayabusa-2 наближи различен метеорит, получил името Рюгу. Публикуваните наскоро научни работи дават обширна информация за тези две галактически тела.
Учените от университета в Колорадо разгласиха в Nature Astronomy забавни обстоятелства от живота на метеорита Бену. Тази мини планета е камък с размерите на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг с маса почти 73 милиона тона. Космическият уред се върти към метеорита на разстояние към 500 метра, само че през 2020 година би трябвало да премине безусловно на метър от повърхността на Бену, с цел да може да вземе проба със своя манипулатор. Тази процедура може да се окаже прекомерно комплицирана, тъй като метеоритът се върти доста бързо.
При тази маса и при тази скорост на въртене центробежната мощ стартира да съперничи със силата на притегляне. Формата на Бену припомня тази на пумпал, като освен това комплицираната повърхнина на дребната планета доближава Границата на Рош – зоната, в която веществото към момента може да се удържа на повърхността от силата на гравитацията. Именно тази специфичност ще бъде най-важната в работата на галактическия уред OSIRIS-REx, който би трябвало да се приближи напълно близо до метеорита, само че преди този момент би трябвало да бъдат регистрирани всички особености на неговото гравитационно поле.
.td_uid_41_5ca8c35b31635_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5ca8c35b31635_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Всъщност, това свойство е не по-малко значимо и за самия метеорит. Поради ускоряващото се въртене на дребната планета, зоната покрай екватора, в която притеглянето надвишава центробежната мощ, се стеснява. А това значи. че метеоритът губи от ден на ден от своя материал, който се изтръгва от ръцете на притеглянето. Може да се каже, че годините на живота на Бену са преброени.
Съдбата на Бену може да се предскаже по резултатите от наблюденията на различен метеорит. Това е Голт (Gault), който се намира в пояса на метеоритите сред орбитите на Марс и Юпитер. Наблюденията благодарение на галактическия телескоп Хъбъл демонстрираха, че Голт се върти толкоз бързо, че изплъзващото се от него вещество образува две опашки, което е особено за кометите. Ускоряването на въртенето както на Голт, по този начин и на Бену, се дължи на YORP резултата (Yarkovsky-O’Keefe-Radzievskii-Paddack): топлинните инфрачервени фотони, изпускани от неравномерно нагрятата повърхнина, дават незначителен въртящ миг, в следствие от което небесното тяло се върти все по-бързо.
Японските учени, които в детайли учат метеорита Рюгу в границите на задачата Hayabusa2, се състезават с екипа на задачата OSIRIS-REx. Двата плана стартираха съвсем по едно и също време и учените от двете задачи непрестанно обменят информация между тях. Неотдавна японците разгласиха резултатите от химическия разбор на своя метеорит. Оказа се, че той има значително по-малко вода спрямо Бену. По този метод се удостовери водещата доктрина за произхода на Слънчевата система и на метеоритите.
Този петък метеоритът Рюгу и сондата Hayabusa2 станаха герои в медиите. Космическият уред хвърли бомба върху повърхността на метеорита от разстояние към половин километър, която се взриви без проблеми . Досега никой не бе правил нещо сходно. В Twitter се появи известие, че всичко е минало сполучливо: галактическият уред не е потърпевш, а издигналите се парчета и прахуляк дават опция за по-подробно проучване на това небесно тяло.
Бомбата е двукилограмов меден цилиндър, който се откъсна от галактическия транспортен съд на 4-ти април в 9:56 часа по северноамериканското източно време. През това време Hayabusa2 се скри от другата страна на метеорита, с цел да се защищити от повреди. Вчера в 10:36 часа камерите на галактическата сонда снимаха малко неразбираемо изображение на образувалият се кратер.
Следващата седмица Hayabusa2 би трябвало да кацне покрай този кратер и да вземе проби от веществото в него. Ако всичко премине по проект, галактическата сонда би трябвало да донесе всички проби на Земята в края на 2020 година. Учените ще могат да изследват веществото под повърхността на метеорита, което не е подлагано на въздействието на слънчевата светлина и галактическата радиация в продължение на милиарди години.
Когато приказваме за метеоритите, няма по какъв начин да не си напомним любимеца на учените – метеорита Ултима Туле – доста далечен от Слънчевата система галактически обект, който се намира оттатък орбитата на Плутон. Според предходните известия, този метеорит наподобява на снежен човек. Но най-новите данни от галактическия уред New Horizons демонстрират, че той повече наподобява на две „палачинки“, които са залепнали в следствие от леко галактическо стълкновение. Засега няма нито една рационална доктрина, по какъв начин би могла да се получи тази форма.
И най-после да си напомним, че любознателното човечество с неспокойствие чака през идната седмица Европейската южна обсерватория да показа първата в историята фотография на хоризонта на солидна черна дупка. Официалното изказване се чака в четвъртък, 10-ти април, 16:00 часа наше време. Това е черната дупка Sagittarius A*, ситуирана в центъра на нашата вселена, скрита от нас зад облак галактически прахуляк. Данните, на които се базира бъдещата сензация, са събирани в продължение на няколко години благодарение на галактическия инструмент Event Horizon Telescope. Събитието ще се демонстрира онлайн от канала EUTube.
.td_uid_43_5ca8c35b31e04_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5ca8c35b31e04_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ