Колко тежи Млечният път
.td_uid_42_5c8377a390745_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5c8377a390745_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Няма по какъв начин да сложим нашата вселена – Млечният път на везна, с цел да я претеглим и да разберем какъв брой тежи. Това обаче не възпира учените да мислят за това, да допускат и пресмятат. Тези дни астрономите използваха галактическият телескоп Хъбъл на НАСА и спътникът на Европейската галактическа организация Гея. Целта им бе да създадат най-прецизните калкулации на масата на Млечния път.
Според най-новите калкулации, нашата вселена тежи 1,5 трилиона слънчеви маси (За една слънчева маса се смята тази на нашето слънце). Едва няколко % от тази материя са разпределени в същинските звезди в Млечния път (според последни данни, към 200 милиарда). Супермасивната черна дупка в центъра е изчислена на към 4 милиона слънчеви маси. Както може би допускате, останалата част от масата се дължи на тъмната материя, невидима и мистериозна субстанция, изпълняваща ролята на обединител на вселената и задържаща звездите в техните галактики.
Преди време, догатките за масата на Млечния път варираха в огромен период. Според предходното огромно проучване, тя би трябвало да бъде сред 500 милиарда и 3 трилиона слънчеви маси. Рьолан ван дер Марел от Научния институт (STScI) в Балтимор, Мериленд разяснява:
.td_uid_41_5c8377a390435_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c8377a390435_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
„Ние желаеме да узнаем масата на Млечния път, с цел да сложим галактиката в космологическия подтекст и да я съпоставим със компютърните симулации на галактики в непрестанно изменящата се галактика. Непознаването на тази научна област би основало проблеми пред нас и оставило без отговор доста нерешени въпроси.“
Новите пресмятания на учените дефинират нашата вселена като относително тежка. Най-леките галактики във Вселената тежат най-малко един милиард слънчеви маси, а най-тежките – до 30 трилиона слънчеви маси.
Учените използваха телескопите Хъбъл и Гея, с цел да дефинират придвижването на глобуларните клъстери (сферични струпвания) на звезди в пространството. Клъстерите съставляват сферични острови, състоящи се от стотици хиляди звезди, които обикалят Млечния път. Счита се, че по отношение на тях, относително елементарно може да се мери въздействието на тъмната материя.
Сателитът на Гея се употребява за основаването на прецизна карта на астрономическите обекти в галактиката и за записа на тяхното придвижване. Хъбъл има по-тесен ъгъл на виждане, само че дава опция за наблюдаване на по-далечните звезди и затова на клъстерите. Информацията от двата телескопа се съчетава, като до момента са регистрирани към 50 клъстера на разстояние 130 хиляди светлинни години от нас. Използвани са фотосите, направени през последните 10 години. Изчисленията на самата маса на галактиката обгръща над 1 милион светлинни години от Земята. В тези скупчвания на звезди се намират едни от най-ранните слънца в историята на Вселената, появили се едвам няколко стотици милиона години след Големия гърмеж. Някои от тях са се формирали даже по-рано и от самия Млечен път. Затова галактическите клъстери ни дават по-точна информация за масата на Млечния път.
.td_uid_43_5c8377a390998_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c8377a390998_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Няма по какъв начин да сложим нашата вселена – Млечният път на везна, с цел да я претеглим и да разберем какъв брой тежи. Това обаче не възпира учените да мислят за това, да допускат и пресмятат. Тези дни астрономите използваха галактическият телескоп Хъбъл на НАСА и спътникът на Европейската галактическа организация Гея. Целта им бе да създадат най-прецизните калкулации на масата на Млечния път.
Според най-новите калкулации, нашата вселена тежи 1,5 трилиона слънчеви маси (За една слънчева маса се смята тази на нашето слънце). Едва няколко % от тази материя са разпределени в същинските звезди в Млечния път (според последни данни, към 200 милиарда). Супермасивната черна дупка в центъра е изчислена на към 4 милиона слънчеви маси. Както може би допускате, останалата част от масата се дължи на тъмната материя, невидима и мистериозна субстанция, изпълняваща ролята на обединител на вселената и задържаща звездите в техните галактики.
Преди време, догатките за масата на Млечния път варираха в огромен период. Според предходното огромно проучване, тя би трябвало да бъде сред 500 милиарда и 3 трилиона слънчеви маси. Рьолан ван дер Марел от Научния институт (STScI) в Балтимор, Мериленд разяснява:
.td_uid_41_5c8377a390435_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c8377a390435_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
„Ние желаеме да узнаем масата на Млечния път, с цел да сложим галактиката в космологическия подтекст и да я съпоставим със компютърните симулации на галактики в непрестанно изменящата се галактика. Непознаването на тази научна област би основало проблеми пред нас и оставило без отговор доста нерешени въпроси.“
Новите пресмятания на учените дефинират нашата вселена като относително тежка. Най-леките галактики във Вселената тежат най-малко един милиард слънчеви маси, а най-тежките – до 30 трилиона слънчеви маси.
Учените използваха телескопите Хъбъл и Гея, с цел да дефинират придвижването на глобуларните клъстери (сферични струпвания) на звезди в пространството. Клъстерите съставляват сферични острови, състоящи се от стотици хиляди звезди, които обикалят Млечния път. Счита се, че по отношение на тях, относително елементарно може да се мери въздействието на тъмната материя.
Сателитът на Гея се употребява за основаването на прецизна карта на астрономическите обекти в галактиката и за записа на тяхното придвижване. Хъбъл има по-тесен ъгъл на виждане, само че дава опция за наблюдаване на по-далечните звезди и затова на клъстерите. Информацията от двата телескопа се съчетава, като до момента са регистрирани към 50 клъстера на разстояние 130 хиляди светлинни години от нас. Използвани са фотосите, направени през последните 10 години. Изчисленията на самата маса на галактиката обгръща над 1 милион светлинни години от Земята. В тези скупчвания на звезди се намират едни от най-ранните слънца в историята на Вселената, появили се едвам няколко стотици милиона години след Големия гърмеж. Някои от тях са се формирали даже по-рано и от самия Млечен път. Затова галактическите клъстери ни дават по-точна информация за масата на Млечния път.
.td_uid_43_5c8377a390998_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c8377a390998_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ