Факт? Альоша е единственият известен персонифициран паметник в Европа, свързан с Втората световна война
Паметникът на Съветската войска в Пловдив, прочут с гальовното име Альоша, още веднъж възбуди публичните пристрастености в града на тепетата. Само в един ден стана известно, че двама общински съветници от ДСБ, от групата на ПП-ДБ, са внесли предложение монументът да бъде демонтиран. Часове по-късно проектант Костадин Палазов от групата съветници на " Българска социалистическа партия за България " изрази безапелационна позиция срещу деструктурирането.
Много се приказва за паметника, а дали не сме не запомнили значими неща, свързани с него? Нека си напомним:
Паметникът " Альоша “ е единственият прочут персонифициран монумент в Европа, обвързван с Втората международна война.
Паметникът на Съветската войска (известен с името Альоша) е гранитна скулптура с височина 10,5 м, издигаща се на върха на втория по височина рид в Пловдив – Бунарджика.
Това е най-известният руски монумент в България, въпреки че сходни са издигнати и в доста други селища през интервала от 1944 до 1989 година Изобразява изправен руски боец, държащ картечен револвер " Шпагин “ с цевта надолу. На постамента е сложена петолъчка, а надпис под нея гласи " Слава на непобедимата руска войска освободителка “. Има и каменни барелефи от северната и от южната страна.
Издигнат е през 1954 – 1957 година от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.
Прототип на статуята е боецът от Трети украински фронт Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), гражданин на Република Алтай. Той е бил телеграфист по време на Втората международна война. През 1944 година до момента в който Скурлатов работил по възобновяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена фотография, употребена по-късно от скулпторите за направа на фигурата на боеца.
Факт е, че в един миг паметникът става толкоз прочут, че всички поданици на Пловдив стартират да назовават целия рид на неговото име – Альоша. Интересно е също, че и в други български градове, когато паметникът съставлява самичък войник, монументите са наричани Альоша, по сходство на пловдивския.
История
През 1948 година е решено в Пловдив да се построи монумент на Съветската войска. За ваятел е определен Васил Радославов.
Десетметровата гранитна статуя е открита на 5 ноември 1957 година
През 2007 година по случай отбелязването на 50-годишнината от откриването на паметника в Пловдив идва прототипът на паметника – съветският боец Алексей Иванович Скурлатов. Също по този начин на 5 ноември 2007 година в Балабановата къща е валидирана марка със стилизирано изображение на паметника.
Альоша носи своя гранитен шинел няколко десетилетия, а въздухът в Пловдив не е изключително чист и заради това върху гранита са отсрочени много сажди и сивочерни окиси. Тогава (през 2007 г.) паметникът е подложен на главно разчистване и светва в бяло. Около монумента е построено скеле, което провокира неодобрение измежду пловдивчани, тъй като почистванете коства пари, а бюджетът на общината и страната по това време не са в изключително цветущо положение.
След 10 ноември 1989 година са правени няколко опита за унищожаване на паметника, само че те остават безуспешни.
На 21 септември 2013 година на паметника е подложен дълъг червен плащ и черна забрадка на лицето.
На 3 ноември 2013 година паметникът осъмва с надпис " Тотев вън “, като създатели на това дело се водят " Пловдив без цензура “.
Днес постоянно се вихрят полемики дали гранитният руски боец би трябвало да е един от знаците на Европейската столица на културата. Мненията са безусловно на двата полюса.
Градски кудоши и митове
Оказва се, че пловдивският фолклор е изобилен.
През 1985 година локални зевзеци сътворяват цяла алегория за какво Альоша гледа наляво. Не тъй като на изток е Русия и Съюз на съветските социалистически републики, не тъй като е лявополитически насочен, а тъй като се заглежда по мацката от Паметника на Съединението. Този паметник е открит същата година, по случай 100 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Шегаджиите измислят разнообразни шантави хрумвания. Например, през 2019 година, когато град Пловдив е Европейска столица на културата, екипът Мисирков / Богданов създава близалки във формата на паметника на Альоша. Удоволствието коства 4.40 лева и се предлага в жълт, зелен и червен цвят. По една или друга причина най-търсен е аленият.
Според градските митове, които най-вероятно имат известна доза меродавност, за градежа на паметника на Альоша е употребен гранит от най-малкия пловдивски рид - Марково тепе.
Върху главата на Альоша са инсталирани гръмоотводи, тъй като това е втората по височина точка в града и сигурно там постоянно падат мълнии. Гранитът надали ще повреди от някой и различен гръм, само че въпреки всичко няма 100-процентова сигурност. Зевзеци се кудошат, че идеологически няма да се схване по никакъв начин добре, в случай че някоя пролетна или лятна заран главата на Альоша се окаже обгорена от няколко страни.
Извън всевъзможни смешки и закачки, от височината на върха, 234 м.н.в., се открива чудесна 360-градусова панорамна панорама освен към Пловдив. Виждат се Родопите на юг, а при хубаво време - Средна гора и даже Стара планина.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Много се приказва за паметника, а дали не сме не запомнили значими неща, свързани с него? Нека си напомним:
Паметникът " Альоша “ е единственият прочут персонифициран монумент в Европа, обвързван с Втората международна война.
Паметникът на Съветската войска (известен с името Альоша) е гранитна скулптура с височина 10,5 м, издигаща се на върха на втория по височина рид в Пловдив – Бунарджика.
Това е най-известният руски монумент в България, въпреки че сходни са издигнати и в доста други селища през интервала от 1944 до 1989 година Изобразява изправен руски боец, държащ картечен револвер " Шпагин “ с цевта надолу. На постамента е сложена петолъчка, а надпис под нея гласи " Слава на непобедимата руска войска освободителка “. Има и каменни барелефи от северната и от южната страна.
Издигнат е през 1954 – 1957 година от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.
Прототип на статуята е боецът от Трети украински фронт Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), гражданин на Република Алтай. Той е бил телеграфист по време на Втората международна война. През 1944 година до момента в който Скурлатов работил по възобновяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена фотография, употребена по-късно от скулпторите за направа на фигурата на боеца.
Факт е, че в един миг паметникът става толкоз прочут, че всички поданици на Пловдив стартират да назовават целия рид на неговото име – Альоша. Интересно е също, че и в други български градове, когато паметникът съставлява самичък войник, монументите са наричани Альоша, по сходство на пловдивския.
История
През 1948 година е решено в Пловдив да се построи монумент на Съветската войска. За ваятел е определен Васил Радославов.
Десетметровата гранитна статуя е открита на 5 ноември 1957 година
През 2007 година по случай отбелязването на 50-годишнината от откриването на паметника в Пловдив идва прототипът на паметника – съветският боец Алексей Иванович Скурлатов. Също по този начин на 5 ноември 2007 година в Балабановата къща е валидирана марка със стилизирано изображение на паметника.
Альоша носи своя гранитен шинел няколко десетилетия, а въздухът в Пловдив не е изключително чист и заради това върху гранита са отсрочени много сажди и сивочерни окиси. Тогава (през 2007 г.) паметникът е подложен на главно разчистване и светва в бяло. Около монумента е построено скеле, което провокира неодобрение измежду пловдивчани, тъй като почистванете коства пари, а бюджетът на общината и страната по това време не са в изключително цветущо положение.
След 10 ноември 1989 година са правени няколко опита за унищожаване на паметника, само че те остават безуспешни.
На 21 септември 2013 година на паметника е подложен дълъг червен плащ и черна забрадка на лицето.
На 3 ноември 2013 година паметникът осъмва с надпис " Тотев вън “, като създатели на това дело се водят " Пловдив без цензура “.
Днес постоянно се вихрят полемики дали гранитният руски боец би трябвало да е един от знаците на Европейската столица на културата. Мненията са безусловно на двата полюса.
Градски кудоши и митове
Оказва се, че пловдивският фолклор е изобилен.
През 1985 година локални зевзеци сътворяват цяла алегория за какво Альоша гледа наляво. Не тъй като на изток е Русия и Съюз на съветските социалистически републики, не тъй като е лявополитически насочен, а тъй като се заглежда по мацката от Паметника на Съединението. Този паметник е открит същата година, по случай 100 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Шегаджиите измислят разнообразни шантави хрумвания. Например, през 2019 година, когато град Пловдив е Европейска столица на културата, екипът Мисирков / Богданов създава близалки във формата на паметника на Альоша. Удоволствието коства 4.40 лева и се предлага в жълт, зелен и червен цвят. По една или друга причина най-търсен е аленият.
Според градските митове, които най-вероятно имат известна доза меродавност, за градежа на паметника на Альоша е употребен гранит от най-малкия пловдивски рид - Марково тепе.
Върху главата на Альоша са инсталирани гръмоотводи, тъй като това е втората по височина точка в града и сигурно там постоянно падат мълнии. Гранитът надали ще повреди от някой и различен гръм, само че въпреки всичко няма 100-процентова сигурност. Зевзеци се кудошат, че идеологически няма да се схване по никакъв начин добре, в случай че някоя пролетна или лятна заран главата на Альоша се окаже обгорена от няколко страни.
Извън всевъзможни смешки и закачки, от височината на върха, 234 м.н.в., се открива чудесна 360-градусова панорамна панорама освен към Пловдив. Виждат се Родопите на юг, а при хубаво време - Средна гора и даже Стара планина.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ