Пловдив пази най-древния храм Свети Константин и Елена
На 21 май православният свят отбелязва паметта на светите равноапостолни Константин и Елена. В тяхна чест в България са се открили от време оно оброци, храмове и лековити аязма. И въпреки всичко, макар че майката и синът владетели са измежду известните светци и доста хора носят техните имена, храмовете у нас, на които те са настойници, се броят на пръсти.
Най-древната черква, отдадена на двамата равноапостоли у нас, се намира в Пловдив. Тя ситуирана в Стария град, върху самата крепостна стена на Акропола. През 304 година на това място били обезглавени поради вярата си в Исус воините Севериан и Мемнос заeдно с още 38 християни.
Първата черква на това място е издигната още през IV век. Нейната история през идващите епохи обаче е неразбираема. Храмът неведнъж е бил разрушаван и след това отново въздиган. През 1830 година пловдивският възрожденец Вълко Чалъков съумял да издейства издаването на султански ферман за новото създаване на църквата, което станало през 1832 година През 60-те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е издигната 13-метрова камбанария, която е на пет етажа и има две камбани – дребна и огромна. В този си тип храмът е достигнал до наши дни, а с помощта на приключилите през 1990 година реставрационни работи напълно са непокътнати истинските фрески.
В него се съхранява чудотворната икона на светите Константин и Елена от ХVІ в.
За чудотворното въздействие на тази икона под тепетата се носят митове. Стотици са тези, които описват, че след молитва пред нея са се избавили я от подла болест, я от друга неволя. Една от непрекъснатите посетителки в църквата - госпожа Василева – споделя следното:
" Преди две години щерка ми заболя от неизлечима болест. Предстоеше й интервенция, за сполучливия излаз на която лекарите не даваха съвсем никаква вяра. Тогава влязох тук, възпламених свещ и се молих горещо пред иконата в продължение на няколко часа. Докато бях в храма, щерка ми получила рецесия и се наложило да я оперират по неотложност. В момента е жива и здрава, хвала на Бога и на проводниците му св. Константин и майка му Елена ".
Малката чудотворна икона дълги години се е пазила в фамилията на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото възобновяване в 1832 година.
Уникален за Пловдив е и направеният във Виена от българския занаятчия Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е напълно в бароков жанр, а покритието - от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от именития иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 година е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона " Св Константин и Елена ", както и " Св. Богородица с младенеца ", " Иисус Христос Вседържител ", " Св. Иоан Кръстител " и други. От ХІV-ХV в. са и старите иконостасни икони, които през днешния ден са изложени в изложба, намираща се в двора.
Въртящите се колони
Приказен храм, отдаден на светите Константин и Елена, има и във Велико Търново. Той се отличава с осемстенната си камбанария и двете въртящи се колони.
Съществувал е от времето на Втората българска страна. Конкретни свидетелства за паметната постройка са налице от началото на XIX век. В днешния си тип храмът е издигнат през 1872 година от занаятчия Колю Фичето и е осветлен на 7 октомври 1873 година от първия български епископ Иларион Макариополски.
В него са ставали доста чудеса, като най- загадъчното е едно от началото на XX век. Възрастна жена се молела пред иконата на Божията майка и внезапно чула гласа й. Жената побеляла от шока и паднала в несвяст. Миряните и служещите духовници й се притекли на помощ. След като се свестила, болярката и дума не промълвила пред тях. На идващия ден обаче се отправила към София за среща с тогавашният глава на Българската православна черква екзарх Йосиф I. На него му разказала открай докрай посланието от Божията майка. А какво тъкмо й е споделила Богородица и до през днешния ден се пази в строга загадка в архивите на Светия синод.
При земетресението от 1913 година църквата претърпява обилни опустошения. През 20-те години на ХХ век храмът е възобновен, само че през днешния ден се нуждае от сериозен ремонт.
Пазарджик
През 1848 година след издаване на султански ферман е издигната църквата " Свети Костадин “ и в Пазарджик. Главна заслуга за това имат богатият и авторитетен търговец хаджи Раде Куркударов и неговият татко хаджи Илия Стаматович, заплатил десетте лири за издаване на разрешението за градеж на църквата. Храмът е бил издигнат от дърво и първи духовник е станал отец Георги Николов. Още преди да бъде издигната църквата в двора ѝ на 8 ноември 1847 година отваря второто учебно заведение в града.
На 20 септември 1866 година църквата изгаря. Родолюбиви българи стартират да събират помощи за изграждане на нова солидна черква. За основен занаятчия тогава е нает фамозния брациговски строител Димитър Боянин, на който са платени 6233 гроша. Храмът е приключен през 1873 година, само че е осветлен чак през 1890 година от свещеник Партений Велички.
Скандал
За единствено седем месеца през 1869 година е вдигната църквата " Св. св. Константин и Елена “ в Одрин. Тя е блестящо удостоверение за православната архитектура от това време. През 1913 година в двора й са заровени част от починалите при завладяването на града по време на Балканската война български офицери.
Църквата е напълно реставрирана в 2008 година със средства на българската страна, на общини и фондации от България и доста дарения от елементарни жители.
В 2010 година в двора на църквата е открит монумент на екзарх Антим I, подложен от Съюза на тракийските сдружения в България. Това докара до междуцърковен скандал, защото паметникът бе подложен без позволение на Вселенската патриаршия.
И защото екзарх Антим е бил схизматичен свещеник, Вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски и Одринският митрополит не разрешават службите на български в храма и визитите на български епископи и свещеници в двете български църкви в града. Светият синод обаче отговори от София, че няма по какъв начин да отстрани паметника, защото той не е подложен от Българската православна черква (БПЦ).
Най-големият храм на светците е в Букурещ
Безспорно най-голямата черква в православния свят, отдадена на светите равноапостолни Константин и Елена, се намира в Букурещ. Тя е била архиерейски храм на Угровлашката митрополия от 1658 година, а от 1925 година е патриаршеска катедрала на Румънската православна черква (РПЦ).
В църквата се съхраняват мощите на българския светец вълшебник - Димитър Басарбовски. Те са положени в сребърна мощехранителница, като се знае, че са пренесени от Басарбовския манастир през 1774 година
В Родопите честват като на Гергьовден
С имената на светите равноапостолни Константин и Елена са свързани и редица национални традиции и обичаи. Денят 21 май е един от магическите празници в националния ни календар, който съчетава езически и християнски традиции. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, вървят на черква, подаряват иконите им с блага, молят се за здраве и благодат и е празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Затова доста от обичаите наподобяват тези от Гергьовден. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката ", че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал ". Затова се празнува за предотвратяване от градушка.
В някои български краища на този ден момите и ергените връзват люлки на плодно или крепко дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни. В Централна и Северна България на празника кършат филизите на лозите, по тази причина го назовават Кършан – след привършване на тази активност край лозята се провежда обща софра с вино, песни и хора.
В Родопите денят на светците е прочут като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта, когато става допустимо да се изведат овцете на паша в планината, на този ден се съблюдават пастирските обреди, които в равнинните елементи са присъщи за Гергьовден. Тогава се отделят агнетата от майките, стартира доенето на млякото и разпределянето му сред стопаните. След привършване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща софра. На нея се сервира от прясно издоеното мляко, кисело мляко, сирене, извара. Задължително се коли курбан от агне.
Римският император спря гоненията, майка му откри Кръста Господен
Римският император Константин Велики (324-337) е канонизиран за светец, тъй като неговото ръководство е повратна точка за християнската черква.
Знакът
Съгласно легендата преди решителната борба със противника си за императорския престол на Милвийския мост на 28 октомври 312 година той вижда на небето кръст с надпис In hoc signo vinces ( " Под този знак ти ще победиш “). Този знак не бил явен на Константин и по тази причина през нощта преди борбата Исус Христос му се явил с видените думи и нареждането те да се носят като знак за отбрана и победа. Тогава Константин подрежда да се ушие знаме с кръст, който и бойците е трябвало да изобразят на щитовете си. Максенций е разрушен и Константин открива властта си над западната част от империята.
Толерантност
През идната 313 година Константин афишира приемливост към християнството посредством Медиоланския (Миланския) едикт, който отстранява наказванията за изповядване на християнството и възстановява иззетата църковна благосъстоятелност. По време на своето ръководство Константин поддържа финансово Църквата, строи разнородни базилики, дава привилегии като освобождение от избрани налози на духовенството, назначава християни на високи постове и възстановява благосъстоятелност, иззета по време на огромното гонение на християните при император Диоклециан.
Най-известните му градежи са храмът на Божи гроб и остарялата базилика " Свети Петър “ в Рим. А през 325 година той привиква Първия космополитен събор в Никея, който жигосва арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я изповядваме през днешния ден.
Мисия
Съгласно преданието за това ново отношение към преследваните в продължение на три века християни главната заслуга има майката на Константин - Флавия Юлия Елена.
Около нея витаят доста митове. Според някои от тях е щерка на елементарен ханджия. Нейният наследник император Константин Велики преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на Хеленополис в нейна чест, което довежда до по-късните тълкования, че Дрепанум е неин роден град. На 80-годишна възраст Елена пропътува близо 2000 км от Рим до Йерусалим отпред на задача за събиране на християнски реликви в Светите земи.
Според легендата дружно с свещеник Макарий избрала място, където да стартират разкопките, което довело до изкопаването на 3 кръста на хълма Голгота. По време на тяхното преместване в града един недъгав допира един от кръстовете и незабавно прохожда. Това е признато като предсказание, че точно това е кръстът, на който бил разпънат Христос. Елена напуща Йерусалим и източните провинции през 327 година, с цел да се завърне в Рим, където скоро умира. Някои от реликвите, които открива, са съхранени в двореца ѝ в Рим, който по-късно е трансфорат в манастира " Санта Кроче “.
Дати
Нейният празник като светица в Източноправославната черква се чества дружно с този на нейния наследник на 21 май. Римокатолическата черква уважава единствено нейната памет на 18 август, до момента в който император Константин Велики няма ден за уважение. Според светските историци това се дължи на исторически сложилото се отрицателно отношение на Католическата черква към него поради преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол. Което има като далечно следствие разделянето на църквата на Западна и Източна.
Най-древната черква, отдадена на двамата равноапостоли у нас, се намира в Пловдив. Тя ситуирана в Стария град, върху самата крепостна стена на Акропола. През 304 година на това място били обезглавени поради вярата си в Исус воините Севериан и Мемнос заeдно с още 38 християни.
Първата черква на това място е издигната още през IV век. Нейната история през идващите епохи обаче е неразбираема. Храмът неведнъж е бил разрушаван и след това отново въздиган. През 1830 година пловдивският възрожденец Вълко Чалъков съумял да издейства издаването на султански ферман за новото създаване на църквата, което станало през 1832 година През 60-те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е издигната 13-метрова камбанария, която е на пет етажа и има две камбани – дребна и огромна. В този си тип храмът е достигнал до наши дни, а с помощта на приключилите през 1990 година реставрационни работи напълно са непокътнати истинските фрески.
В него се съхранява чудотворната икона на светите Константин и Елена от ХVІ в.
За чудотворното въздействие на тази икона под тепетата се носят митове. Стотици са тези, които описват, че след молитва пред нея са се избавили я от подла болест, я от друга неволя. Една от непрекъснатите посетителки в църквата - госпожа Василева – споделя следното:
" Преди две години щерка ми заболя от неизлечима болест. Предстоеше й интервенция, за сполучливия излаз на която лекарите не даваха съвсем никаква вяра. Тогава влязох тук, възпламених свещ и се молих горещо пред иконата в продължение на няколко часа. Докато бях в храма, щерка ми получила рецесия и се наложило да я оперират по неотложност. В момента е жива и здрава, хвала на Бога и на проводниците му св. Константин и майка му Елена ".
Малката чудотворна икона дълги години се е пазила в фамилията на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото възобновяване в 1832 година.
Уникален за Пловдив е и направеният във Виена от българския занаятчия Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е напълно в бароков жанр, а покритието - от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от именития иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 година е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона " Св Константин и Елена ", както и " Св. Богородица с младенеца ", " Иисус Христос Вседържител ", " Св. Иоан Кръстител " и други. От ХІV-ХV в. са и старите иконостасни икони, които през днешния ден са изложени в изложба, намираща се в двора.
Въртящите се колони
Приказен храм, отдаден на светите Константин и Елена, има и във Велико Търново. Той се отличава с осемстенната си камбанария и двете въртящи се колони.
Съществувал е от времето на Втората българска страна. Конкретни свидетелства за паметната постройка са налице от началото на XIX век. В днешния си тип храмът е издигнат през 1872 година от занаятчия Колю Фичето и е осветлен на 7 октомври 1873 година от първия български епископ Иларион Макариополски.
В него са ставали доста чудеса, като най- загадъчното е едно от началото на XX век. Възрастна жена се молела пред иконата на Божията майка и внезапно чула гласа й. Жената побеляла от шока и паднала в несвяст. Миряните и служещите духовници й се притекли на помощ. След като се свестила, болярката и дума не промълвила пред тях. На идващия ден обаче се отправила към София за среща с тогавашният глава на Българската православна черква екзарх Йосиф I. На него му разказала открай докрай посланието от Божията майка. А какво тъкмо й е споделила Богородица и до през днешния ден се пази в строга загадка в архивите на Светия синод.
При земетресението от 1913 година църквата претърпява обилни опустошения. През 20-те години на ХХ век храмът е възобновен, само че през днешния ден се нуждае от сериозен ремонт.
Пазарджик
През 1848 година след издаване на султански ферман е издигната църквата " Свети Костадин “ и в Пазарджик. Главна заслуга за това имат богатият и авторитетен търговец хаджи Раде Куркударов и неговият татко хаджи Илия Стаматович, заплатил десетте лири за издаване на разрешението за градеж на църквата. Храмът е бил издигнат от дърво и първи духовник е станал отец Георги Николов. Още преди да бъде издигната църквата в двора ѝ на 8 ноември 1847 година отваря второто учебно заведение в града.
На 20 септември 1866 година църквата изгаря. Родолюбиви българи стартират да събират помощи за изграждане на нова солидна черква. За основен занаятчия тогава е нает фамозния брациговски строител Димитър Боянин, на който са платени 6233 гроша. Храмът е приключен през 1873 година, само че е осветлен чак през 1890 година от свещеник Партений Велички.
Скандал
За единствено седем месеца през 1869 година е вдигната църквата " Св. св. Константин и Елена “ в Одрин. Тя е блестящо удостоверение за православната архитектура от това време. През 1913 година в двора й са заровени част от починалите при завладяването на града по време на Балканската война български офицери.
Църквата е напълно реставрирана в 2008 година със средства на българската страна, на общини и фондации от България и доста дарения от елементарни жители.
В 2010 година в двора на църквата е открит монумент на екзарх Антим I, подложен от Съюза на тракийските сдружения в България. Това докара до междуцърковен скандал, защото паметникът бе подложен без позволение на Вселенската патриаршия.
И защото екзарх Антим е бил схизматичен свещеник, Вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски и Одринският митрополит не разрешават службите на български в храма и визитите на български епископи и свещеници в двете български църкви в града. Светият синод обаче отговори от София, че няма по какъв начин да отстрани паметника, защото той не е подложен от Българската православна черква (БПЦ).
Най-големият храм на светците е в Букурещ
Безспорно най-голямата черква в православния свят, отдадена на светите равноапостолни Константин и Елена, се намира в Букурещ. Тя е била архиерейски храм на Угровлашката митрополия от 1658 година, а от 1925 година е патриаршеска катедрала на Румънската православна черква (РПЦ).
В църквата се съхраняват мощите на българския светец вълшебник - Димитър Басарбовски. Те са положени в сребърна мощехранителница, като се знае, че са пренесени от Басарбовския манастир през 1774 година
В Родопите честват като на Гергьовден
С имената на светите равноапостолни Константин и Елена са свързани и редица национални традиции и обичаи. Денят 21 май е един от магическите празници в националния ни календар, който съчетава езически и християнски традиции. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, вървят на черква, подаряват иконите им с блага, молят се за здраве и благодат и е празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Затова доста от обичаите наподобяват тези от Гергьовден. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката ", че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал ". Затова се празнува за предотвратяване от градушка.
В някои български краища на този ден момите и ергените връзват люлки на плодно или крепко дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни. В Централна и Северна България на празника кършат филизите на лозите, по тази причина го назовават Кършан – след привършване на тази активност край лозята се провежда обща софра с вино, песни и хора.
В Родопите денят на светците е прочут като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта, когато става допустимо да се изведат овцете на паша в планината, на този ден се съблюдават пастирските обреди, които в равнинните елементи са присъщи за Гергьовден. Тогава се отделят агнетата от майките, стартира доенето на млякото и разпределянето му сред стопаните. След привършване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща софра. На нея се сервира от прясно издоеното мляко, кисело мляко, сирене, извара. Задължително се коли курбан от агне.
Римският император спря гоненията, майка му откри Кръста Господен
Римският император Константин Велики (324-337) е канонизиран за светец, тъй като неговото ръководство е повратна точка за християнската черква.
Знакът
Съгласно легендата преди решителната борба със противника си за императорския престол на Милвийския мост на 28 октомври 312 година той вижда на небето кръст с надпис In hoc signo vinces ( " Под този знак ти ще победиш “). Този знак не бил явен на Константин и по тази причина през нощта преди борбата Исус Христос му се явил с видените думи и нареждането те да се носят като знак за отбрана и победа. Тогава Константин подрежда да се ушие знаме с кръст, който и бойците е трябвало да изобразят на щитовете си. Максенций е разрушен и Константин открива властта си над западната част от империята.
Толерантност
През идната 313 година Константин афишира приемливост към християнството посредством Медиоланския (Миланския) едикт, който отстранява наказванията за изповядване на християнството и възстановява иззетата църковна благосъстоятелност. По време на своето ръководство Константин поддържа финансово Църквата, строи разнородни базилики, дава привилегии като освобождение от избрани налози на духовенството, назначава християни на високи постове и възстановява благосъстоятелност, иззета по време на огромното гонение на християните при император Диоклециан.
Най-известните му градежи са храмът на Божи гроб и остарялата базилика " Свети Петър “ в Рим. А през 325 година той привиква Първия космополитен събор в Никея, който жигосва арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я изповядваме през днешния ден.
Мисия
Съгласно преданието за това ново отношение към преследваните в продължение на три века християни главната заслуга има майката на Константин - Флавия Юлия Елена.
Около нея витаят доста митове. Според някои от тях е щерка на елементарен ханджия. Нейният наследник император Константин Велики преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на Хеленополис в нейна чест, което довежда до по-късните тълкования, че Дрепанум е неин роден град. На 80-годишна възраст Елена пропътува близо 2000 км от Рим до Йерусалим отпред на задача за събиране на християнски реликви в Светите земи.
Според легендата дружно с свещеник Макарий избрала място, където да стартират разкопките, което довело до изкопаването на 3 кръста на хълма Голгота. По време на тяхното преместване в града един недъгав допира един от кръстовете и незабавно прохожда. Това е признато като предсказание, че точно това е кръстът, на който бил разпънат Христос. Елена напуща Йерусалим и източните провинции през 327 година, с цел да се завърне в Рим, където скоро умира. Някои от реликвите, които открива, са съхранени в двореца ѝ в Рим, който по-късно е трансфорат в манастира " Санта Кроче “.
Дати
Нейният празник като светица в Източноправославната черква се чества дружно с този на нейния наследник на 21 май. Римокатолическата черква уважава единствено нейната памет на 18 август, до момента в който император Константин Велики няма ден за уважение. Според светските историци това се дължи на исторически сложилото се отрицателно отношение на Католическата черква към него поради преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол. Което има като далечно следствие разделянето на църквата на Западна и Източна.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ