Лилия Недева, Заедно: Важно е да се спре спекулата, която големите вериги извършват на гърба на българския производител
Интервю с Лилия Недева, лидер на листата на коалиция ЗАЕДНО за 16 МИР Пловдив-град
- Трябва ли да се тревожим от пpeдвapитeлните дaнни нa HCИ, че българската стопанска система бележи 3,4% растеж зa 2022 гoдинa?
- Първо следва да отбележим, че тези данни са предварителни, а някои индикатори даже са изчислени към края на ноември 2022г като салдото по настоящата сметка например(излишък от 0,5% от БВП) т.е. дано изчакаме окончателните данни за 2022 година, тъй като по времето на 48то Народно заседание чувахме всевъзможни противоричиви данни като да вземем за пример Октомври 2022 година Министерството на финансите споделяше, че дефицитът ще бъде към 4%, даже се говореше за над 4%, а януари преди гласуването на минималната работна заплата оповестиха планиран недостиг от 2,6%, което беше и решаващо за взимането на решение за нарастването на минималната работна заплата, което пък от своя страна е обвързвано и с вропейските наставления за повишение стандарта на живот в страната ни, който до няколко години следва да бъде подравнен със междинния европейски стандарт.
Друга неправилност са посочените данни на МВФ за растеж от 3,9%, тъй като аз персонално бях на среща-дискусия с МВФ на 2 декември 2022 и самите специалисти от МВФ споделиха с нас депутатите, а допускам и с министерство на финансите, че упованията са за растеж равнище Европейски Съюз от 1,5% най-много, даже говорихме и за под 1%. Тук следва да се означи и че в края на 2022 година бяха отпуснати и средства по Плана за възобновяване и резистентност, които също изкривяват картината.
Така че аз не бих се уповавала на тези данни, по-скоро чакам растежа да е много по-нисък, тъй като България е член на Европейския съюз, а там всеобщо страните регистрират нулев напредък т.е. застой или даже стопански спад. Говорим за страни като Австрия и Германия. Също по този начин в разбора на Министерство на финансите, данните за 2022 година се съотнасят към 2021 година, в която Ковид кризатаприключваше и не считам, че е съответстваща за съпоставяне, както и това беше година, в която инфлацията беше в едни естествени граници, цените на електрическата енергия бяха също безусловно търпими, войната в Украйна не беше почнала. Всички тези фактори изкривяват финансовия разбор и с цел да бъде той в действителност прецизен и да знаем къде и по какъв начин стои България като финансови индикатори, следва данните да се съпоставят по- скоро с 2019 година.
В тези данни притеснителното е, че заетите в селското стопанство са намалели, както и че в действителност растежът на стопанската система ни не е задоволителен за излизане от настоящата рецесия, а тази наклонност продължава и през 2023 година и даже ще се утежнява. Притеснително е също и че капацитетът за вложения в стопанската система е негативна големина. Външнотърговското салдо е негативно. Да не забравяме, че и външният ни дълг се увеличи с двете облигационни излъчвания, които бяха изтеглени през месец август 2022 година на извънредно неизгодни условия – едната 1,5 милиарда евро а другата 750 милиона евро и то на лихви сред 4%-4,8% в случай, че няколко седмици по – рано можехме да се възползваме от много по – преференциални лихвени нива.
- Икономическата рецесия и инфлацията (заради войната в Украйна) ли са повода да не се реализира плануваният растеж от 3.9%?
- Първо беше Ковид рецесията, от която таман стопанската система стартира да се съвзема и незабавно след нея стартира войната в Украйна и всички последствия от тези две събития са налице– високи цени на електрическата енергия, на газта, забавени и даже липса на доставки на доста първични материали и материали, нужни за индустрията, заради нарушени превози връзки и взаиоотношения. Но също по този начин и нашата страна не обезпечава на вложителите сигурност и предвидимост, каквато те търсят. За образец мога да дам Microsoft, които избраха прилежаща Гърция, Гугъл и Oracle избраха Румъния, Amazon избра също Румъния и Хърватия, Toyo и Continental избраха даже Сърбия, която не е в Европейския съюз даже, както и Volkswagen избраха последно Словакия мисля.
Нито една от тези компании не избра България, а за доста от тях страната ни въобще не е била всред обсъжданите удобни територии за ориентиране на вложенията им.
Това е казусът, който води до по – невисок напредък, по – малко високоплатени работни места, по- ниска конкуренция и не на последно място – до още по- малко инвестиции. Парите имат склонността да водят след себе си още пари. Всички са по – небогати, тъй като никой не желае да влага парите си в България. Аргументите за това са на всички ни известни –България има имидж на корупционен център измежду вложителите. Но корупция има и в прилежащите ни страни. По- огромният проблем за неналичието на вложения е, че прилежащите ни страни са много по – склонни да дават директни помощи на компаниите, които желаят да влагат в страната. В тази връзка, ние от Коалиция ЗАЕДНО имаме съответни оферти като:
▪ Изготвяне на стратегия за освобождение от налог облага за първите три (3) финансови години за започващи дребни и междинни предприятия, създаващи над 25 работни места и отговарящи на избрани условия.
▪ Предприемане на съответни ограничения и времеви рамки, които да доведат до превъзмогване на демографската рецесия и възкръсване на пустеещите региони.
▪ Незабавно преустановяване на енергийни помощи към сдружения, чиято активност и облага не са наранени от нарушените вериги на доставки.
▪ Отпушване и доразвиване на финансовата инфраструктура на страната за по-бързо и дейно финансиране на бизнеса и бизнесмените.
▪ Обследване на индустриалните браншове на районно равнище по отношение на наличните запаси за основаване на индустриални зони, изключително в изоставащите райони на България.
▪ Създаване на единна конструкция за поддръжка на българските предприятия на непознати пазари, включително за включването им в тристранни планове с европейско финансиране.
▪ Въвеждане на така наречен тестов интервал за резултат върху МСП като при оферти за законодателни промени, се ревизира резултатът и въздействието им върху дребния и междинен бизнес и при резултат, показващ отрицателен резултат върху бизнеса, препоръчаната законодателна смяна да бъде отхвърлена, което да е използвано и за физически лица.
▪ Стимулиране на новаторския потенциал на стопанската система и основаване на обществен инструментариум за регенерираща, дистрибутивна и кръгова стопанска система.
▪ Облекчаване на икономическия напън върху семействата.
Изготвените цели и ограничения ще бъдат съпоставени с икономическата обстановка и обсега на обществените финанси.
Никой не би вложил в страна, в която частната благосъстоятелност не е напълно защитена, изключително в случаите на произвеждане и друга инвестиция във физически активи. За това гарантирането на правната сигурност и предвидимост в работата на бизнеса е извънредно значимо. Защитата и нтересите на вложителите, както и ползвателите на друг вид артикули и услуги.
Стимули за частния бизнес при наемане на млади експерти след довеждане докрай на висше обучение. И още доста други решения. Защото диагностицирането на проблемите е значимо, само че дружно с това би трябвало да върви и решаването им. Промяната на имиджа на България и слагането на съответните измерими цели по отношение на вложения и в последна сметка тяхното привличане, ще изградят облика на българската икономическа система за десетилетия напред. Необходима е самодейна капиталова политика, каквато ние от Коалиция ЗАЕДНО сме изготвили, тъй като образците за пропуснати вложения в страната ни, които обаче са се случили в нашите прилежащи страни, е " пестник “ който ни демонстрира къде са проблемите в България.
- Имаше съществени опасения за нахлуване в стадий на криза, стагфлация...?
- Рецесия значи Брутният вътрешен продукт да понижава две следващи тримесечия. Икономиката на страната към края на 2022 година не наподобява зле - покачва се износът, покачва се вносът, в рамките сме на 3% недостиг и това на пръв взор наподобява добре. Излязоха данните от Национален статистически институт, че инфлацията е 16,9%. Обаче тези на пръв взор положителни числа не трябва да ни радват, тъй като това, което ще ни се случи през 2023 година, е диаметрално противоположно.
Първо подобен експорт за България повече няма да ни се случи, тъй като ние основно изнасяме горива, масла и други сходни атрибути от минерален темперамент, само че нашата единствена рафинерия " Лукойл " работи с съветски нефт на дерогация. Имаме опция да употребяваме съветски нефт още две години, само че имаме възбрана да изнасяме този нефт, да изнасяме неговите артикули в Европейски Съюз, в Г-7 и Съединени американски щати. Това значи, че износът внезапно ще падне. Инфлацията на продуктите ни от първа нужда е 40%-50%. Тук е значимо обаче да се спре спекулата и то в най-кратки периоди, която огромните търговски вериги правят сега и то на гърба на българския производител. Ние от Коалиция ЗАЕДНО имаме подготвени решения за това.
Общата посока на икономическата политика ще бъде поетапно прекъсване обедняването на семействата посредством основаване на условия бизнесмените да развият бизнеса си и да им се обезпечи елементарно и налично финансиране. За задачата е належащо да бъде пропусклива и актуализирана финансовата инфраструктура на страната, както и да се вкарат фискални облекчения за започващ бизнес.
▪ Незабавно преустановяване на нелоялните търговски практики и гарантиране отбраната на потребителите и вложителите посредством промени в законодателството (Закон за отбрана на потребителите и Закон за отбрана на конкуренцията). Противодействие на изкуствените монополи, картели и нелоялни търговски практики. Създаване на бяла книга за комерсиалните вериги и снабдители на артикули и услуги, които не са имали нито една тъжба и акт за нелоялна комерсиална процедура.
▪ За да имаме богата нация, един от факторите е действието на свободен пазар със мощна конкуренция и осведомени рационални консуматори. Една от аргументите за по-високата инфлация у нас в съпоставяне със страните членки на Европейския Съюз не се крие единствено в регулаторната рамка, която подхожда на европейската, а и в нейното използване. Имаме голям брой овластени секторни регулаторни органи, които наблюдават за спазването на нормативната база, само че това не е задоволително. В публичното пространство и в организацията им на работа би трябвало да се регистрира, че на свободния пазар, с изключение на мощната конкуренция сред търговците, е нужна и съответна отбрана на стопански по-слабия индивид – потребителя.
▪ Ясно дефиниране на уязвимите групи и тяхното действително подкрепяне.
Акцентираме върху няколко фундаментални казуса, за които предлагаме решения:
Проблем: Обществото страда от липса на групова отбрана в битката против огромните търговци, при използване на нелоялни търговски практики и съществуване на неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите. Проблемът се корени в таксите и разноските, които са отвратително високи за потребителските организации с нестопанска цел и контролния орган и времевите параметри за бързото произвеждане в Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Предложението за решение е Осигуряване посредством Закона за държавния бюджет на средства за водене на искове за групова отбрана и смяна на Граждански процесуален кодекс.
Проблем: Липса на потребителска отбрана, отвън регионалните градове. Проблемът се корени в ниската бройка на инспекторския състав и липса на бюджетни средства за увеличение на административния потенциал.
Предложение за решение: Промяна в Закона за отбрана на потребителите и въвеждане на императивна норма, а не целесъобразна такава, за създаване на структури към Общинската администрация с пълномощия, които имат все още по Закон за защита на потребителя. Съответните звена следва да бъдат методически и координационно подчинени на държавния надзорен орган за уеднаквяване и усъвършенстване на контролната активност.
Проблем: Липса на система за отбрана на потребителите в България. Проблемът се корени в: Работа на парче на контролните органи, част от които са сепарирани към съответните министри, с компетентност по секторно законодателство; неактивно присъединяване на браншовите и потребителските организации; пасивни медии.
Предложение за решение: Създаване профилирана комисия с съществени функционалности:
1. Ангажиране и потребление на публичните медии в потребителската отбрана.
2. Изготвяне взаимно с лоялните браншови и потребителски организации на кодекси на положителни практики и надзор върху тяхното съблюдаване.
3. Анализиране резултата от дейностите на контролните органи върху действието на свободния пазар.
4. Сезиране на самостоятелните контролни органи по отношение на фундаментални проблеми на свободно функциониращия пазар.
5. Анализиране реакцията на пазара след обществени изяви с пазарна устременост на политически лица.
- При визитата си у нас заместник-председателят на Европейска комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис сподели, че главната пречка пред България за присъединение към еврозоната от 2024 година, е инфлацията. Всъщност, какви са изгодите от въвеждането на еврото?
- Еврото е основано за поощряване на растежа, стабилността и икономическата интеграция в Европа. Основните изгоди от еврото са свързани с увеличение на търговията сред страните в еврозоната. Пътуването се улеснява посредством премахването на потребността от продан на пари. По- значимото е, че с еврото се отстраняват валутните опасности. Трудът и стоките минават по- елементарно през границите до мястото, където са нужни, което прави целия съюз да работи по – дейно. Еврото също по този начин поддържа трансграничните вложения в границите на еврозоната. Инвеститорите в страни, употребяващи друга валута, са изправени пред забележителен влутен риск, който може да докара до неефективно систематизиране на капитала.
Въпреки че акциите също имат валутни опасности, въздействието върху облигациите е доста по- огромно заради тяхната по – ниска волатилност. Цените на множеството дългови принадлежности са толкоз постоянни, че обменните курсове въздействат на възвращаемостта доста повече от лихвените проценти или кредитното качество. В резултат на това облигациите в задгранична валута имат неприятен профил риск – възвръщаемост за множеството вложители. Успешните компании в страни със слаби валути към момента би трябвало да заплащат по – високи лихви. Основният риск при трансграничното кредитиране е във валутния риск. С еврото вложители в страни с ниски лихвени проценти, като Германия и Нидерландия, могат да заемат пари на компании в други страни от еврозоната без валутен риск. Валутният риск въздейства и на рейтинговането на банките у нас, а оттова и на цената на паричния запас, който те получават извън.
Засега най- огромният минус на еврото е единната парична политика, която постоянно не дава отговор на локалните стопански условия. Така че в случай че ме питате дали България да одобри еврото като обменна единица, моят отговор е, че съществени промени като промяна на националната валута и обвързването с друго законодателство, би трябвало да се случват като естествена крачка в икономическото развиване на една страна, а не посредством прибързване и като метод за отбягване и избавяне от належащи държавни промени т.е. в миг на толкоз доста рецесии е добре да изчака, до момента в който стопанската система ни се стабилизира още веднъж като следва да се избере верният миг за това.
Дали ще е 2025 година- дано забележим по какъв начин се оправяме с икономическите темпове и тогава отново ще разясняваме. Тази година следва фокусът на България да е влизането в Шегенското пространство, което считам, че е от изключителна значимост за свободното придвижване на хора, артикули и услуги, и което ще подкрепи по- бързото ни излизане от някои рецесии.
Във връзка с визитата на заместител ръководителя на Европейска комисия по икономическите въпроси е значимо да се подчертае неговата констатция, че последващите задължения на България след присъединението ни към Валутния механизъм ERM II са изпълнени и единствената спънка за влизането ни в Еврозоната е високата инфлация, което междудругото беше тиражирано много ловко от Министъра на финансите госпожа Велова в комисиите по иконоически политики и нововъведения, а точно че България не извършва последващите задължения и следва да приемем няколко закона – първо бяха към 100 по-късно станаха 4 на брой, както и че в случай че одобрявам тези закони и остане единствено инфлацията като неизпълнено изискване от Маастрихстките критерии, щели сме да успеем да се договорим, тъй като в цяла Европа инфлацията сега била висока.
Но очевидно не е по този начин. И се надявам да е станало ясно, че Маастрихстките критерии имат доста по – огромна тежест в сравнение с последващите задължения на България след присъединението ни към ЕРМ 2, тъй като България е към този момент в ЕРМ 2 и на всички следващи задължения се вършат регулярни мониторинги, както от българските регулаторни органи, по този начин и от европейските. И след всеки мониторинг се дават насоки, уточнения и рекомендации.
- 48 Народно събрание, на което и Вие бяхте член, не утвърди препоръчаните от МФ ремонти в Кодекса за застраховането, които регламентират заплащане на вреди при пътни произшествия в чужбина с регистрирани в България коли. Някои споделиха, че страната ни може да бъде изключена от интернационалната система " Зелена карта “, която урежда тези въпроси. Други пък настояват, че още с влизането си в чакалнята за еврозоната България е поела ангажимент да реши този проблем. Къде е уловката и кой споделя истината?
- Да, по този начин е, аз не поддържах препоръчаните от МФ оферти в Кодекса за обезпечаване, тъй като според мен с тези промени има голяма заплаха да се стартира едно безотговорно източване на активите на българските застрахователи. Не може да се желае едно абсолютно заплащане по вреди зародили в чужбина, без никакъв документ, че потърпевшите от ПТП-та лица са обезщетени от застрахователния сътрудник там. Има задоволително сигнали, с които сред прочее се занимават способените органи в Италия и България, че посредством системата на Зелена карта се правят голям брой застрахователни измами, с цел да разгадаем в Кодекса за застраховането да се одобряват промени, които ще навредят на застрахователния бизнес и на българските жители.
До преди да вляза в политиката, аз имам над 15 години трудов стаж в банковия бранш и то в корпоративно банкиране, където съм имала допир до компании от всички браншове на стопанската система и промишлеността в България. И за мен като банкер, единствения документ, който несъмнено и изрично потвърждава, че потърпевшите лица са овъзмездени е банковото извлечение и по тази причина аз ще упорствам то да участва, като документ доказващ заплащане в случай че още веднъж има оферти за изменение в Кодекса за обезпечаване в тази посока.
Трябва да стане ясно, че пред България не стои въпроса да бъде изключена от системата Зелена карта. Според разбора на КФН изработен по отношение на зародилия проблем е обещано ясното мнение, че българската нормативна уредба ИЗЦЯЛО съотвества на най-хубавите практики, които плануват благоприятни условия за контрол по отношение на националното бюро, съпоставими с тези, които се ползват по отношение на застрахователите и презастрахователите.
Българският регулаторен режим ИЗЦЯЛО подхожда на законодателствата в другите страни, в които липсва пълномощие на надзорните органи да разпореждат осъществяване на заплащания от страна на съответните им национални бюра. Същевременно страните членки НЕ са открили в практиките си сходни проблеми, изразяващи се в несъблюдение на отговорностите на националните бюра или на обособени застрахователи в границите на системата " Зелена карта “.
Нещо повече, от информация, която аз имам и ми беше предоставена от Българското бюро Зелена карта, в последните години обстановката в България е неведнъж усъвършенствана, като към 2022г. настояванията за заплащане на вреди към България са към 400 на брой, до момента в който в цялата система на Зелена карта, без България същите са нарастнали на над 13 000, а като суми отговорностите на България са намалели от съвсем 20 милиона на едвам 4,8 милиона евро, до момента в който тези на останалите страни членки системата са се нараснали 7 пъти за същия интервал т.е аз не виждам какъв е проблем както в българското бюро в тази ситуация, по този начин и в цялостното действие на застрахователния бранш в България.
Що се касае за поетия от страната ангажимент за влизане в Еврозоната, аз до този миг не съм видяла документ, в който изискване за това да е България да промени Кодекса за застраховането си. В направените разисквания в Комисията по стопански политики и нововъведения, където бях член в 48то Народно заседание, стана ясно, че няма нито една страна, която в своето законодателство да планува спомагателни условия и надзор за решаването на проблеми за действието на системата Зелена карта, която апропо е един частно-правен индивид, който съществува от 1949 г и все още се състои от 48 национални бюра.
Националните бюра действат и си взаимодействат на основата на двустранно подписани съглашения и на " Вътрешните правила “ на " Съвета на бюрата “, наложителни за всяко бюро. Сертификатите " Зелена карта “, въведени още през 1953 година, се одобряват от управляващите на страните, на които Националните бюра са членове, без спомагателни формалности.
Така че това е една частна организация, която действа сама по себе си над 70 години и българската страна няма право да се намесва по какъвто и да било метод в нейната работа.
- Застрахователният бранш е може би най-стабилният в България, не е претърпявал съществени разтърсвания, с едно или две изключения. Защо е значимо да остане подобен? Кой има интерес да го разбие?
- Застрахователният, банковият и финансов бранш са като скачени съдове. Ако се разклати единият, то неизбежно повлича със себе си и другия, тъй като банките и финансовите институции, застраховат своите опасности – обезпечения, задължения, акции и облигации.
Ако българският осигурителен отрасъл бъде разтърсен с един недообмислен закон като към този момент упоменатия, то това би могло да докара до източване на ресурсите на застрахователните компании, оттова до банкрути и неспособност за погашение на застрахователните компенсации както към физически, по този начин и към юридически лица, а включително влизат и банките. Чуждестранните застрахователни компании доста елементарно могат краткотрайно да отдръпват лицензите си от българския осигурителен пазар и да се върнат още веднъж в едни по- положителни и постоянни времена, само че българските застрахователни компании нямат подобен избор.
И тук е доста значимо да се разбере, че в случай че се разреши дестабилизация на застрахователния бранш, то той ще повлече и банковия и фанансов бранш. Застрахователният бранш е един от главните стълбове на финансовата система в България. Освен,че в него са заети стотици хиляди работещи, той генерира и огромна част от Брутният вътрешен продукт на страната. Дестабилизирането му би довело неизбежно до финансово - икономическа рецесия и до още по-малки шансове за влизането ни в Еврозоната.
В момента даже в прилежаща Румъния, най- огромното поделение на дъщерната холдингова застрахователна група " Евроинс “, сигнализира за проведена офанзива против сдружението за бързо изземване на активите на компанията, което обаче неизбежно ще докара до ликвидна рецесия в бранша със обилни последствия. Тази финансова дестабилизация може да се придвижи и към България и да повлияе отрицателно на участието й и това на Румъния в Шенгенското пространство, както и на влизането на България в еврозоната.
Така, че на въпроса кой има интерес да разбие застрахователния отрасъл – отговорът очевидно няма да обгръща единствено България, а и района като цяло. Ние, като виновни политици, следва да не допуснем това да се случи с приемането на недомислени закони, от които в частност Кодекса за застраховането, няма и потребност.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
- Трябва ли да се тревожим от пpeдвapитeлните дaнни нa HCИ, че българската стопанска система бележи 3,4% растеж зa 2022 гoдинa?
- Първо следва да отбележим, че тези данни са предварителни, а някои индикатори даже са изчислени към края на ноември 2022г като салдото по настоящата сметка например(излишък от 0,5% от БВП) т.е. дано изчакаме окончателните данни за 2022 година, тъй като по времето на 48то Народно заседание чувахме всевъзможни противоричиви данни като да вземем за пример Октомври 2022 година Министерството на финансите споделяше, че дефицитът ще бъде към 4%, даже се говореше за над 4%, а януари преди гласуването на минималната работна заплата оповестиха планиран недостиг от 2,6%, което беше и решаващо за взимането на решение за нарастването на минималната работна заплата, което пък от своя страна е обвързвано и с вропейските наставления за повишение стандарта на живот в страната ни, който до няколко години следва да бъде подравнен със междинния европейски стандарт.
Друга неправилност са посочените данни на МВФ за растеж от 3,9%, тъй като аз персонално бях на среща-дискусия с МВФ на 2 декември 2022 и самите специалисти от МВФ споделиха с нас депутатите, а допускам и с министерство на финансите, че упованията са за растеж равнище Европейски Съюз от 1,5% най-много, даже говорихме и за под 1%. Тук следва да се означи и че в края на 2022 година бяха отпуснати и средства по Плана за възобновяване и резистентност, които също изкривяват картината.
Така че аз не бих се уповавала на тези данни, по-скоро чакам растежа да е много по-нисък, тъй като България е член на Европейския съюз, а там всеобщо страните регистрират нулев напредък т.е. застой или даже стопански спад. Говорим за страни като Австрия и Германия. Също по този начин в разбора на Министерство на финансите, данните за 2022 година се съотнасят към 2021 година, в която Ковид кризатаприключваше и не считам, че е съответстваща за съпоставяне, както и това беше година, в която инфлацията беше в едни естествени граници, цените на електрическата енергия бяха също безусловно търпими, войната в Украйна не беше почнала. Всички тези фактори изкривяват финансовия разбор и с цел да бъде той в действителност прецизен и да знаем къде и по какъв начин стои България като финансови индикатори, следва данните да се съпоставят по- скоро с 2019 година.
В тези данни притеснителното е, че заетите в селското стопанство са намалели, както и че в действителност растежът на стопанската система ни не е задоволителен за излизане от настоящата рецесия, а тази наклонност продължава и през 2023 година и даже ще се утежнява. Притеснително е също и че капацитетът за вложения в стопанската система е негативна големина. Външнотърговското салдо е негативно. Да не забравяме, че и външният ни дълг се увеличи с двете облигационни излъчвания, които бяха изтеглени през месец август 2022 година на извънредно неизгодни условия – едната 1,5 милиарда евро а другата 750 милиона евро и то на лихви сред 4%-4,8% в случай, че няколко седмици по – рано можехме да се възползваме от много по – преференциални лихвени нива.
- Икономическата рецесия и инфлацията (заради войната в Украйна) ли са повода да не се реализира плануваният растеж от 3.9%?
- Първо беше Ковид рецесията, от която таман стопанската система стартира да се съвзема и незабавно след нея стартира войната в Украйна и всички последствия от тези две събития са налице– високи цени на електрическата енергия, на газта, забавени и даже липса на доставки на доста първични материали и материали, нужни за индустрията, заради нарушени превози връзки и взаиоотношения. Но също по този начин и нашата страна не обезпечава на вложителите сигурност и предвидимост, каквато те търсят. За образец мога да дам Microsoft, които избраха прилежаща Гърция, Гугъл и Oracle избраха Румъния, Amazon избра също Румъния и Хърватия, Toyo и Continental избраха даже Сърбия, която не е в Европейския съюз даже, както и Volkswagen избраха последно Словакия мисля.
Нито една от тези компании не избра България, а за доста от тях страната ни въобще не е била всред обсъжданите удобни територии за ориентиране на вложенията им.
Това е казусът, който води до по – невисок напредък, по – малко високоплатени работни места, по- ниска конкуренция и не на последно място – до още по- малко инвестиции. Парите имат склонността да водят след себе си още пари. Всички са по – небогати, тъй като никой не желае да влага парите си в България. Аргументите за това са на всички ни известни –България има имидж на корупционен център измежду вложителите. Но корупция има и в прилежащите ни страни. По- огромният проблем за неналичието на вложения е, че прилежащите ни страни са много по – склонни да дават директни помощи на компаниите, които желаят да влагат в страната. В тази връзка, ние от Коалиция ЗАЕДНО имаме съответни оферти като:
▪ Изготвяне на стратегия за освобождение от налог облага за първите три (3) финансови години за започващи дребни и междинни предприятия, създаващи над 25 работни места и отговарящи на избрани условия.
▪ Предприемане на съответни ограничения и времеви рамки, които да доведат до превъзмогване на демографската рецесия и възкръсване на пустеещите региони.
▪ Незабавно преустановяване на енергийни помощи към сдружения, чиято активност и облага не са наранени от нарушените вериги на доставки.
▪ Отпушване и доразвиване на финансовата инфраструктура на страната за по-бързо и дейно финансиране на бизнеса и бизнесмените.
▪ Обследване на индустриалните браншове на районно равнище по отношение на наличните запаси за основаване на индустриални зони, изключително в изоставащите райони на България.
▪ Създаване на единна конструкция за поддръжка на българските предприятия на непознати пазари, включително за включването им в тристранни планове с европейско финансиране.
▪ Въвеждане на така наречен тестов интервал за резултат върху МСП като при оферти за законодателни промени, се ревизира резултатът и въздействието им върху дребния и междинен бизнес и при резултат, показващ отрицателен резултат върху бизнеса, препоръчаната законодателна смяна да бъде отхвърлена, което да е използвано и за физически лица.
▪ Стимулиране на новаторския потенциал на стопанската система и основаване на обществен инструментариум за регенерираща, дистрибутивна и кръгова стопанска система.
▪ Облекчаване на икономическия напън върху семействата.
Изготвените цели и ограничения ще бъдат съпоставени с икономическата обстановка и обсега на обществените финанси.
Никой не би вложил в страна, в която частната благосъстоятелност не е напълно защитена, изключително в случаите на произвеждане и друга инвестиция във физически активи. За това гарантирането на правната сигурност и предвидимост в работата на бизнеса е извънредно значимо. Защитата и нтересите на вложителите, както и ползвателите на друг вид артикули и услуги.
Стимули за частния бизнес при наемане на млади експерти след довеждане докрай на висше обучение. И още доста други решения. Защото диагностицирането на проблемите е значимо, само че дружно с това би трябвало да върви и решаването им. Промяната на имиджа на България и слагането на съответните измерими цели по отношение на вложения и в последна сметка тяхното привличане, ще изградят облика на българската икономическа система за десетилетия напред. Необходима е самодейна капиталова политика, каквато ние от Коалиция ЗАЕДНО сме изготвили, тъй като образците за пропуснати вложения в страната ни, които обаче са се случили в нашите прилежащи страни, е " пестник “ който ни демонстрира къде са проблемите в България.
- Имаше съществени опасения за нахлуване в стадий на криза, стагфлация...?
- Рецесия значи Брутният вътрешен продукт да понижава две следващи тримесечия. Икономиката на страната към края на 2022 година не наподобява зле - покачва се износът, покачва се вносът, в рамките сме на 3% недостиг и това на пръв взор наподобява добре. Излязоха данните от Национален статистически институт, че инфлацията е 16,9%. Обаче тези на пръв взор положителни числа не трябва да ни радват, тъй като това, което ще ни се случи през 2023 година, е диаметрално противоположно.
Първо подобен експорт за България повече няма да ни се случи, тъй като ние основно изнасяме горива, масла и други сходни атрибути от минерален темперамент, само че нашата единствена рафинерия " Лукойл " работи с съветски нефт на дерогация. Имаме опция да употребяваме съветски нефт още две години, само че имаме възбрана да изнасяме този нефт, да изнасяме неговите артикули в Европейски Съюз, в Г-7 и Съединени американски щати. Това значи, че износът внезапно ще падне. Инфлацията на продуктите ни от първа нужда е 40%-50%. Тук е значимо обаче да се спре спекулата и то в най-кратки периоди, която огромните търговски вериги правят сега и то на гърба на българския производител. Ние от Коалиция ЗАЕДНО имаме подготвени решения за това.
Общата посока на икономическата политика ще бъде поетапно прекъсване обедняването на семействата посредством основаване на условия бизнесмените да развият бизнеса си и да им се обезпечи елементарно и налично финансиране. За задачата е належащо да бъде пропусклива и актуализирана финансовата инфраструктура на страната, както и да се вкарат фискални облекчения за започващ бизнес.
▪ Незабавно преустановяване на нелоялните търговски практики и гарантиране отбраната на потребителите и вложителите посредством промени в законодателството (Закон за отбрана на потребителите и Закон за отбрана на конкуренцията). Противодействие на изкуствените монополи, картели и нелоялни търговски практики. Създаване на бяла книга за комерсиалните вериги и снабдители на артикули и услуги, които не са имали нито една тъжба и акт за нелоялна комерсиална процедура.
▪ За да имаме богата нация, един от факторите е действието на свободен пазар със мощна конкуренция и осведомени рационални консуматори. Една от аргументите за по-високата инфлация у нас в съпоставяне със страните членки на Европейския Съюз не се крие единствено в регулаторната рамка, която подхожда на европейската, а и в нейното използване. Имаме голям брой овластени секторни регулаторни органи, които наблюдават за спазването на нормативната база, само че това не е задоволително. В публичното пространство и в организацията им на работа би трябвало да се регистрира, че на свободния пазар, с изключение на мощната конкуренция сред търговците, е нужна и съответна отбрана на стопански по-слабия индивид – потребителя.
▪ Ясно дефиниране на уязвимите групи и тяхното действително подкрепяне.
Акцентираме върху няколко фундаментални казуса, за които предлагаме решения:
Проблем: Обществото страда от липса на групова отбрана в битката против огромните търговци, при използване на нелоялни търговски практики и съществуване на неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите. Проблемът се корени в таксите и разноските, които са отвратително високи за потребителските организации с нестопанска цел и контролния орган и времевите параметри за бързото произвеждане в Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Предложението за решение е Осигуряване посредством Закона за държавния бюджет на средства за водене на искове за групова отбрана и смяна на Граждански процесуален кодекс.
Проблем: Липса на потребителска отбрана, отвън регионалните градове. Проблемът се корени в ниската бройка на инспекторския състав и липса на бюджетни средства за увеличение на административния потенциал.
Предложение за решение: Промяна в Закона за отбрана на потребителите и въвеждане на императивна норма, а не целесъобразна такава, за създаване на структури към Общинската администрация с пълномощия, които имат все още по Закон за защита на потребителя. Съответните звена следва да бъдат методически и координационно подчинени на държавния надзорен орган за уеднаквяване и усъвършенстване на контролната активност.
Проблем: Липса на система за отбрана на потребителите в България. Проблемът се корени в: Работа на парче на контролните органи, част от които са сепарирани към съответните министри, с компетентност по секторно законодателство; неактивно присъединяване на браншовите и потребителските организации; пасивни медии.
Предложение за решение: Създаване профилирана комисия с съществени функционалности:
1. Ангажиране и потребление на публичните медии в потребителската отбрана.
2. Изготвяне взаимно с лоялните браншови и потребителски организации на кодекси на положителни практики и надзор върху тяхното съблюдаване.
3. Анализиране резултата от дейностите на контролните органи върху действието на свободния пазар.
4. Сезиране на самостоятелните контролни органи по отношение на фундаментални проблеми на свободно функциониращия пазар.
5. Анализиране реакцията на пазара след обществени изяви с пазарна устременост на политически лица.
- При визитата си у нас заместник-председателят на Европейска комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис сподели, че главната пречка пред България за присъединение към еврозоната от 2024 година, е инфлацията. Всъщност, какви са изгодите от въвеждането на еврото?
- Еврото е основано за поощряване на растежа, стабилността и икономическата интеграция в Европа. Основните изгоди от еврото са свързани с увеличение на търговията сред страните в еврозоната. Пътуването се улеснява посредством премахването на потребността от продан на пари. По- значимото е, че с еврото се отстраняват валутните опасности. Трудът и стоките минават по- елементарно през границите до мястото, където са нужни, което прави целия съюз да работи по – дейно. Еврото също по този начин поддържа трансграничните вложения в границите на еврозоната. Инвеститорите в страни, употребяващи друга валута, са изправени пред забележителен влутен риск, който може да докара до неефективно систематизиране на капитала.
Въпреки че акциите също имат валутни опасности, въздействието върху облигациите е доста по- огромно заради тяхната по – ниска волатилност. Цените на множеството дългови принадлежности са толкоз постоянни, че обменните курсове въздействат на възвращаемостта доста повече от лихвените проценти или кредитното качество. В резултат на това облигациите в задгранична валута имат неприятен профил риск – възвръщаемост за множеството вложители. Успешните компании в страни със слаби валути към момента би трябвало да заплащат по – високи лихви. Основният риск при трансграничното кредитиране е във валутния риск. С еврото вложители в страни с ниски лихвени проценти, като Германия и Нидерландия, могат да заемат пари на компании в други страни от еврозоната без валутен риск. Валутният риск въздейства и на рейтинговането на банките у нас, а оттова и на цената на паричния запас, който те получават извън.
Засега най- огромният минус на еврото е единната парична политика, която постоянно не дава отговор на локалните стопански условия. Така че в случай че ме питате дали България да одобри еврото като обменна единица, моят отговор е, че съществени промени като промяна на националната валута и обвързването с друго законодателство, би трябвало да се случват като естествена крачка в икономическото развиване на една страна, а не посредством прибързване и като метод за отбягване и избавяне от належащи държавни промени т.е. в миг на толкоз доста рецесии е добре да изчака, до момента в който стопанската система ни се стабилизира още веднъж като следва да се избере верният миг за това.
Дали ще е 2025 година- дано забележим по какъв начин се оправяме с икономическите темпове и тогава отново ще разясняваме. Тази година следва фокусът на България да е влизането в Шегенското пространство, което считам, че е от изключителна значимост за свободното придвижване на хора, артикули и услуги, и което ще подкрепи по- бързото ни излизане от някои рецесии.
Във връзка с визитата на заместител ръководителя на Европейска комисия по икономическите въпроси е значимо да се подчертае неговата констатция, че последващите задължения на България след присъединението ни към Валутния механизъм ERM II са изпълнени и единствената спънка за влизането ни в Еврозоната е високата инфлация, което междудругото беше тиражирано много ловко от Министъра на финансите госпожа Велова в комисиите по иконоически политики и нововъведения, а точно че България не извършва последващите задължения и следва да приемем няколко закона – първо бяха към 100 по-късно станаха 4 на брой, както и че в случай че одобрявам тези закони и остане единствено инфлацията като неизпълнено изискване от Маастрихстките критерии, щели сме да успеем да се договорим, тъй като в цяла Европа инфлацията сега била висока.
Но очевидно не е по този начин. И се надявам да е станало ясно, че Маастрихстките критерии имат доста по – огромна тежест в сравнение с последващите задължения на България след присъединението ни към ЕРМ 2, тъй като България е към този момент в ЕРМ 2 и на всички следващи задължения се вършат регулярни мониторинги, както от българските регулаторни органи, по този начин и от европейските. И след всеки мониторинг се дават насоки, уточнения и рекомендации.
- 48 Народно събрание, на което и Вие бяхте член, не утвърди препоръчаните от МФ ремонти в Кодекса за застраховането, които регламентират заплащане на вреди при пътни произшествия в чужбина с регистрирани в България коли. Някои споделиха, че страната ни може да бъде изключена от интернационалната система " Зелена карта “, която урежда тези въпроси. Други пък настояват, че още с влизането си в чакалнята за еврозоната България е поела ангажимент да реши този проблем. Къде е уловката и кой споделя истината?
- Да, по този начин е, аз не поддържах препоръчаните от МФ оферти в Кодекса за обезпечаване, тъй като според мен с тези промени има голяма заплаха да се стартира едно безотговорно източване на активите на българските застрахователи. Не може да се желае едно абсолютно заплащане по вреди зародили в чужбина, без никакъв документ, че потърпевшите от ПТП-та лица са обезщетени от застрахователния сътрудник там. Има задоволително сигнали, с които сред прочее се занимават способените органи в Италия и България, че посредством системата на Зелена карта се правят голям брой застрахователни измами, с цел да разгадаем в Кодекса за застраховането да се одобряват промени, които ще навредят на застрахователния бизнес и на българските жители.
До преди да вляза в политиката, аз имам над 15 години трудов стаж в банковия бранш и то в корпоративно банкиране, където съм имала допир до компании от всички браншове на стопанската система и промишлеността в България. И за мен като банкер, единствения документ, който несъмнено и изрично потвърждава, че потърпевшите лица са овъзмездени е банковото извлечение и по тази причина аз ще упорствам то да участва, като документ доказващ заплащане в случай че още веднъж има оферти за изменение в Кодекса за обезпечаване в тази посока.
Трябва да стане ясно, че пред България не стои въпроса да бъде изключена от системата Зелена карта. Според разбора на КФН изработен по отношение на зародилия проблем е обещано ясното мнение, че българската нормативна уредба ИЗЦЯЛО съотвества на най-хубавите практики, които плануват благоприятни условия за контрол по отношение на националното бюро, съпоставими с тези, които се ползват по отношение на застрахователите и презастрахователите.
Българският регулаторен режим ИЗЦЯЛО подхожда на законодателствата в другите страни, в които липсва пълномощие на надзорните органи да разпореждат осъществяване на заплащания от страна на съответните им национални бюра. Същевременно страните членки НЕ са открили в практиките си сходни проблеми, изразяващи се в несъблюдение на отговорностите на националните бюра или на обособени застрахователи в границите на системата " Зелена карта “.
Нещо повече, от информация, която аз имам и ми беше предоставена от Българското бюро Зелена карта, в последните години обстановката в България е неведнъж усъвършенствана, като към 2022г. настояванията за заплащане на вреди към България са към 400 на брой, до момента в който в цялата система на Зелена карта, без България същите са нарастнали на над 13 000, а като суми отговорностите на България са намалели от съвсем 20 милиона на едвам 4,8 милиона евро, до момента в който тези на останалите страни членки системата са се нараснали 7 пъти за същия интервал т.е аз не виждам какъв е проблем както в българското бюро в тази ситуация, по този начин и в цялостното действие на застрахователния бранш в България.
Що се касае за поетия от страната ангажимент за влизане в Еврозоната, аз до този миг не съм видяла документ, в който изискване за това да е България да промени Кодекса за застраховането си. В направените разисквания в Комисията по стопански политики и нововъведения, където бях член в 48то Народно заседание, стана ясно, че няма нито една страна, която в своето законодателство да планува спомагателни условия и надзор за решаването на проблеми за действието на системата Зелена карта, която апропо е един частно-правен индивид, който съществува от 1949 г и все още се състои от 48 национални бюра.
Националните бюра действат и си взаимодействат на основата на двустранно подписани съглашения и на " Вътрешните правила “ на " Съвета на бюрата “, наложителни за всяко бюро. Сертификатите " Зелена карта “, въведени още през 1953 година, се одобряват от управляващите на страните, на които Националните бюра са членове, без спомагателни формалности.
Така че това е една частна организация, която действа сама по себе си над 70 години и българската страна няма право да се намесва по какъвто и да било метод в нейната работа.
- Застрахователният бранш е може би най-стабилният в България, не е претърпявал съществени разтърсвания, с едно или две изключения. Защо е значимо да остане подобен? Кой има интерес да го разбие?
- Застрахователният, банковият и финансов бранш са като скачени съдове. Ако се разклати единият, то неизбежно повлича със себе си и другия, тъй като банките и финансовите институции, застраховат своите опасности – обезпечения, задължения, акции и облигации.
Ако българският осигурителен отрасъл бъде разтърсен с един недообмислен закон като към този момент упоменатия, то това би могло да докара до източване на ресурсите на застрахователните компании, оттова до банкрути и неспособност за погашение на застрахователните компенсации както към физически, по този начин и към юридически лица, а включително влизат и банките. Чуждестранните застрахователни компании доста елементарно могат краткотрайно да отдръпват лицензите си от българския осигурителен пазар и да се върнат още веднъж в едни по- положителни и постоянни времена, само че българските застрахователни компании нямат подобен избор.
И тук е доста значимо да се разбере, че в случай че се разреши дестабилизация на застрахователния бранш, то той ще повлече и банковия и фанансов бранш. Застрахователният бранш е един от главните стълбове на финансовата система в България. Освен,че в него са заети стотици хиляди работещи, той генерира и огромна част от Брутният вътрешен продукт на страната. Дестабилизирането му би довело неизбежно до финансово - икономическа рецесия и до още по-малки шансове за влизането ни в Еврозоната.
В момента даже в прилежаща Румъния, най- огромното поделение на дъщерната холдингова застрахователна група " Евроинс “, сигнализира за проведена офанзива против сдружението за бързо изземване на активите на компанията, което обаче неизбежно ще докара до ликвидна рецесия в бранша със обилни последствия. Тази финансова дестабилизация може да се придвижи и към България и да повлияе отрицателно на участието й и това на Румъния в Шенгенското пространство, както и на влизането на България в еврозоната.
Така, че на въпроса кой има интерес да разбие застрахователния отрасъл – отговорът очевидно няма да обгръща единствено България, а и района като цяло. Ние, като виновни политици, следва да не допуснем това да се случи с приемането на недомислени закони, от които в частност Кодекса за застраховането, няма и потребност.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ