Навигаторът, оцелял в жестоката катастрофа със загинал пилот, с ексклузивен разказ
Ексклузивно изявление единствено за " Фокус " с Георги Гаджев, тежко потърпевшия навигатор при злополуката, в която почина водачът Мирослав Ангелов. Инцидентът стана в края на октомври, по време на тренировка на макадам във високата част над шуменско село. Българският екипаж се блъснал в бетонно оборудване. Гаджев съумял да помогне и да извади водача от автомобила, минути преди да бъде обзет в пламъци. Въпреки това, в болничното заведение, Мирослав Ангелов умира от множеството контузии.
Георги също е настанен в болница с фрактура на таза и гръбначния дирек.
Другата пристрастеност на Георги Гаджев е музиката, той е учител в Национално учебно заведение за музикално и танцово изкуство " Добрин Петков " – Пловдив.
Как се чувствате, всичко наред ли е към този момент, доколкото може да се каже, несъмнено, по-късно, което преживяхте? Разбрах, че ви изписват от болничното заведение.
Ами да, благодаря ви! Значително по-добре съм, с божията помощ. С помощта на екипа експерти в " Пълмед “, отпред с хирурга, който ме оперира, доктор Илиан Коев, нещата са доста по-добре. Но следва още дълга рехабилитация, тъй като въпреки всичко тазът ми би трябвало да се калцира преди да стартира физиотерапия, и това лишава време. Но гръбначната интервенция от доктор Коев е сполучлива и това ми дава кураж.
И вяра огромна, да.
Да, вярата да бъда в случай че не същия, най-малко покрай това, което бях.
Пострадал е тазът и гръбнакът, по този начин ли?
Ами, тазът ми е строшен и накълцан, а гръбнакът е счупен L1, първият ломбален прешлен. Това наложи също по този начин интервенция по неотложност, с цел да може да бъде закрепен гръбнакът със съответните импланти, винтове, премахване на част от прешлена.
Фактически, в този момент би трябвало оживление, с цел да може да се възстановяват нещата?
Раздвижване би трябвало, само че откакто заздравей тазът, тъй като всяко придвижване е противопоказно за таза. Просто желае софтуерно време да се калцира, и тогава към този момент може да стартира и физиотерапията. Затова този развой е толкоз дълъг.
А какъв брой време е нужно и споделят ли лекарите, че всичко е възвратимо? Нали няма да има някакви проблеми по-късно?
Ами да кажем, че в най-хубавия случай е възвратимо, на 95-96%. То постоянно ще има някакъв недостиг на придвижвания, само че има всички шансове според от рехабилитацията, моят организъм и най-много положителните стечения на събитията, с цел да бъда на равнище.
Дано в действителност всичко да е тъкмо, да няма последици. И след това ще продължите ли отново да се занимавате с авто спорт?
Със сигурност ще продължа да се занимавам с изкуство и да преподавам, тъй като това е нещо, което извънредно доста обичам, само че спортът ме допълваше като персона. На този стадий не мога да ви кажа дали ще продължа със спорта. В последна сметка това е решение, което може да бъде взето едвам когато съм безусловно, изцяло възобновен, тъй като физическите натоварвания и инерционните сили са извънредно мощни, и единствено един човек, който е в изцяло добра физическа кондиция, може да ги понесе. Чисто душевен мисля, че съм резистентен и по някакъв метод Господ ме пази да не ми се отрази на душeвността. Но в последна сметка, доста хора ме обичат, и моите родители – не знам дали бих могъл да им причиня още веднъж такова нещо. Но другояче не споделям, че се отхвърлям от спорта, въпрос на време е да забележим дали ще бъдем още веднъж в играта, или не. Но на първо място, с цел да бъда там, би трябвало във физически аспект да бъда на извънредно положително равнище, каквото бях. И с помощта на което, може би, възобновяване протича по този начин ускорено, тъй като, когато човек е в добра физическа кондиция преди този момент, това въпреки всичко е нещо, на което може да стъпиш.
А другояче, за самия случай, доколкото четохме и разбрахме, вие сте направил, положил сте много старания да спасите водача?
За страдание не съумях.
Как стана, в случай че ви се желае да си го припомните, в действителност, какво тъкмо се случи?
Това беше общоприет, в случай че мога по този начин да се изразя, случай, който постоянно може да се случи в спортен автомобил. На теста, който беше формален тест, просто при по-висока скорост загубихме надзор. И в следствие, в този момент механически няма по какъв начин да ви опиша нещата, тъй като не е належащо, само че се ударихме в бетонен улук на пътя. Ударът беше пряк, не беше насрещен, в смисъл, с цел да обере кинетичната сила.
Това на завой ли?
Не, не, на права. Просто колата занесе, тъй като е макадамово трасе, и се ударихме във бетонен улук, само че ударът беше пряк. В смисъл, нямаше последвали удари, които да оберат кинетичната сила – пряк и с много висока скорост. И в действителност, от този пряк удар извънредно голямо G има, и организмът на един човек, колкото и да е квалифициран, той не устоя на подобен удар. Слава Богу, защитните средства си свършиха работата – коланите, в моя случай. И най-големият шанс беше, че аз не изгубих схващане, тъй като колата се възпламени, и по някакъв метод въпреки всичко съумях да изляза от автомобила. Сега, детайлности не желая да ги разясня, само че макар че съумях да го извадя, за жалост Миро ни напусна, тъй като имаше доста съществени вътрешни пострадвания, които не му разрешиха да остане измежду нас.
Всъщност ударът е бил от неговата страна, по този начин ли?
Ами не, ударът беше преден.
Челен да, тъкмо по този начин.
Но просто, може би комплекс от фактори, негов по-голям риск, леко по-хлабави колани, може би. Това не мога да си го обясня, той беше по-ударен от мен. За страдание, колата се възпламени, трябваше да се работи доста бързо, с цел да не изгорим.
Но при вашия случай, коланът е изиграл забележителна роля?
Те кардинално за това са тези защитни средства. Също по този начин, ние сме облечени в негоряеми екипи, които пък спомагат да ни се обезпечи време при доста висока температура от огън. Тоест, ние и двамата нямахме изгаряния. Съответно и каските, и системата Ханс, която пък защищава врата от строшаване и разпределя векторно силата на удара по целия гръбнак. Но просто, примерно в моя случай в края на гръбнака L1, объл прешлен 1 и там е главната част, която към този момент поддава на този удар.
Някакви рекомендации можете ли да извършите?
Според мен, би трябвало доста ясно да се разграничи това нещо с ежедневното придвижване по пътищата. Това е спортен автомобил, който е обезопасен с рол кейдж, с противопожарна система, с защитни колани, които не са динамични, а са статични, ние сме облечени в негоряемо облекло, с каски, и все пак се случват такива неща. Но всички тези защитни средства при тези коли са предопределени тъкмо за това. И ние бяхме на затворен за придвижване път. Винаги ще има произшествия, постоянно ще има произшествия, само че това се случва, в случай че мога по този начин да се изразя, в предпазена среда. И ние не застрашаваме никой, нито аудитория, нито различен участник в придвижването по пътищата ни. Трябва доста ясно да се разграничи нашият случай от това, което се случва всекидневно по пътищата, тази война по пътищата. Просто нещата са несъвместими, това беше просто един мал късмет в спортен случай. Винаги ще има този риск в тези надпревари. Но за мен е доста по-голям рискът всеки един ден, в който всеки един от нас поема, излизайки на пътя със общоприет автомобил. И в случай че мога да моля по някакъв начин хората да бъдат доста деликатни и да употребяват защитни колани и на предната, и на задната седалка. Защото в последна сметка това е доста значимо и да могат да схванат, че шофирането не е детска игра. И в случай че могат да се лимитират оптимално в потреблението на мобилни телефони по време на придвижване, би било ужасно. Защото просто сме извънредно уязвими като организъм.
Да, това е в действителност добър зов. За любовта към музиката да кажем нещо? Защото на това може би се дължи мощната душeвност, това е нещо, което дава тонус на човек?
Любовта нормално е нещо необяснимо. Тя или те удря, или не. Но майка ми е учител по солфеж. Тя беше доста срещу да се занимавам с музика, не знам за какво. Но по този начин или другояче аз от дребен доста харесвах инструмента пиано. Моята първа преподавателка възпламени огъня в мен, госпожа Мария Славова, доайен в мзикалната школа в Пловдив. Впоследствие бях при нейната снаха Диана Славова и приключих образованието си в Музикалното учебно заведение, по-късно учих при проф. Д-р Атанас Куртев в София, компетентност пиано. Изключително огромно наслаждение изпитвах да изсвирвам. Впоследствие започнах с ансамблово музициране и осъзнах, че това е един необикновен метод за другарство. Затова сега съм учител по хор и акомпанимент и мисля, че това е моето амплоа. И да общуваш и да събереш младежи, разнообразни по доста индикатори, статуси и ценностна система. Но музиката действително ги сплотява и им оказва помощ да поддържат връзка по доста по-лесен метод. Това е моето виждане.
Така е, да.
Така че и се веселя, че макар контузиите, имам много огромна чувствителност и ще продължа да изсвирвам и преподавам, имам този шанс в тази ситуация.
Чудесно, доста, доста благодаря за това изявление! И доста бързо възобновяване поисквам!
Благодаря! Пак споделям, това е естествен спортен случай, който се случва, диференцирам го с всекидневието, от тази кланица, която се случва. Тези коли са обезопасени и значително, с цел да съм жив, това е поради автомобила. Иначе, няма по какъв начин човек да оцелее при подобен удар.
Георги също е настанен в болница с фрактура на таза и гръбначния дирек.
Другата пристрастеност на Георги Гаджев е музиката, той е учител в Национално учебно заведение за музикално и танцово изкуство " Добрин Петков " – Пловдив.
Как се чувствате, всичко наред ли е към този момент, доколкото може да се каже, несъмнено, по-късно, което преживяхте? Разбрах, че ви изписват от болничното заведение.
Ами да, благодаря ви! Значително по-добре съм, с божията помощ. С помощта на екипа експерти в " Пълмед “, отпред с хирурга, който ме оперира, доктор Илиан Коев, нещата са доста по-добре. Но следва още дълга рехабилитация, тъй като въпреки всичко тазът ми би трябвало да се калцира преди да стартира физиотерапия, и това лишава време. Но гръбначната интервенция от доктор Коев е сполучлива и това ми дава кураж.
И вяра огромна, да.
Да, вярата да бъда в случай че не същия, най-малко покрай това, което бях.
Пострадал е тазът и гръбнакът, по този начин ли?
Ами, тазът ми е строшен и накълцан, а гръбнакът е счупен L1, първият ломбален прешлен. Това наложи също по този начин интервенция по неотложност, с цел да може да бъде закрепен гръбнакът със съответните импланти, винтове, премахване на част от прешлена.
Фактически, в този момент би трябвало оживление, с цел да може да се възстановяват нещата?
Раздвижване би трябвало, само че откакто заздравей тазът, тъй като всяко придвижване е противопоказно за таза. Просто желае софтуерно време да се калцира, и тогава към този момент може да стартира и физиотерапията. Затова този развой е толкоз дълъг.
А какъв брой време е нужно и споделят ли лекарите, че всичко е възвратимо? Нали няма да има някакви проблеми по-късно?
Ами да кажем, че в най-хубавия случай е възвратимо, на 95-96%. То постоянно ще има някакъв недостиг на придвижвания, само че има всички шансове според от рехабилитацията, моят организъм и най-много положителните стечения на събитията, с цел да бъда на равнище.
Дано в действителност всичко да е тъкмо, да няма последици. И след това ще продължите ли отново да се занимавате с авто спорт?
Със сигурност ще продължа да се занимавам с изкуство и да преподавам, тъй като това е нещо, което извънредно доста обичам, само че спортът ме допълваше като персона. На този стадий не мога да ви кажа дали ще продължа със спорта. В последна сметка това е решение, което може да бъде взето едвам когато съм безусловно, изцяло възобновен, тъй като физическите натоварвания и инерционните сили са извънредно мощни, и единствено един човек, който е в изцяло добра физическа кондиция, може да ги понесе. Чисто душевен мисля, че съм резистентен и по някакъв метод Господ ме пази да не ми се отрази на душeвността. Но в последна сметка, доста хора ме обичат, и моите родители – не знам дали бих могъл да им причиня още веднъж такова нещо. Но другояче не споделям, че се отхвърлям от спорта, въпрос на време е да забележим дали ще бъдем още веднъж в играта, или не. Но на първо място, с цел да бъда там, би трябвало във физически аспект да бъда на извънредно положително равнище, каквото бях. И с помощта на което, може би, възобновяване протича по този начин ускорено, тъй като, когато човек е в добра физическа кондиция преди този момент, това въпреки всичко е нещо, на което може да стъпиш.
А другояче, за самия случай, доколкото четохме и разбрахме, вие сте направил, положил сте много старания да спасите водача?
За страдание не съумях.
Как стана, в случай че ви се желае да си го припомните, в действителност, какво тъкмо се случи?
Това беше общоприет, в случай че мога по този начин да се изразя, случай, който постоянно може да се случи в спортен автомобил. На теста, който беше формален тест, просто при по-висока скорост загубихме надзор. И в следствие, в този момент механически няма по какъв начин да ви опиша нещата, тъй като не е належащо, само че се ударихме в бетонен улук на пътя. Ударът беше пряк, не беше насрещен, в смисъл, с цел да обере кинетичната сила.
Това на завой ли?
Не, не, на права. Просто колата занесе, тъй като е макадамово трасе, и се ударихме във бетонен улук, само че ударът беше пряк. В смисъл, нямаше последвали удари, които да оберат кинетичната сила – пряк и с много висока скорост. И в действителност, от този пряк удар извънредно голямо G има, и организмът на един човек, колкото и да е квалифициран, той не устоя на подобен удар. Слава Богу, защитните средства си свършиха работата – коланите, в моя случай. И най-големият шанс беше, че аз не изгубих схващане, тъй като колата се възпламени, и по някакъв метод въпреки всичко съумях да изляза от автомобила. Сега, детайлности не желая да ги разясня, само че макар че съумях да го извадя, за жалост Миро ни напусна, тъй като имаше доста съществени вътрешни пострадвания, които не му разрешиха да остане измежду нас.
Всъщност ударът е бил от неговата страна, по този начин ли?
Ами не, ударът беше преден.
Челен да, тъкмо по този начин.
Но просто, може би комплекс от фактори, негов по-голям риск, леко по-хлабави колани, може би. Това не мога да си го обясня, той беше по-ударен от мен. За страдание, колата се възпламени, трябваше да се работи доста бързо, с цел да не изгорим.
Но при вашия случай, коланът е изиграл забележителна роля?
Те кардинално за това са тези защитни средства. Също по този начин, ние сме облечени в негоряеми екипи, които пък спомагат да ни се обезпечи време при доста висока температура от огън. Тоест, ние и двамата нямахме изгаряния. Съответно и каските, и системата Ханс, която пък защищава врата от строшаване и разпределя векторно силата на удара по целия гръбнак. Но просто, примерно в моя случай в края на гръбнака L1, объл прешлен 1 и там е главната част, която към този момент поддава на този удар.
Някакви рекомендации можете ли да извършите?
Според мен, би трябвало доста ясно да се разграничи това нещо с ежедневното придвижване по пътищата. Това е спортен автомобил, който е обезопасен с рол кейдж, с противопожарна система, с защитни колани, които не са динамични, а са статични, ние сме облечени в негоряемо облекло, с каски, и все пак се случват такива неща. Но всички тези защитни средства при тези коли са предопределени тъкмо за това. И ние бяхме на затворен за придвижване път. Винаги ще има произшествия, постоянно ще има произшествия, само че това се случва, в случай че мога по този начин да се изразя, в предпазена среда. И ние не застрашаваме никой, нито аудитория, нито различен участник в придвижването по пътищата ни. Трябва доста ясно да се разграничи нашият случай от това, което се случва всекидневно по пътищата, тази война по пътищата. Просто нещата са несъвместими, това беше просто един мал късмет в спортен случай. Винаги ще има този риск в тези надпревари. Но за мен е доста по-голям рискът всеки един ден, в който всеки един от нас поема, излизайки на пътя със общоприет автомобил. И в случай че мога да моля по някакъв начин хората да бъдат доста деликатни и да употребяват защитни колани и на предната, и на задната седалка. Защото в последна сметка това е доста значимо и да могат да схванат, че шофирането не е детска игра. И в случай че могат да се лимитират оптимално в потреблението на мобилни телефони по време на придвижване, би било ужасно. Защото просто сме извънредно уязвими като организъм.
Да, това е в действителност добър зов. За любовта към музиката да кажем нещо? Защото на това може би се дължи мощната душeвност, това е нещо, което дава тонус на човек?
Любовта нормално е нещо необяснимо. Тя или те удря, или не. Но майка ми е учител по солфеж. Тя беше доста срещу да се занимавам с музика, не знам за какво. Но по този начин или другояче аз от дребен доста харесвах инструмента пиано. Моята първа преподавателка възпламени огъня в мен, госпожа Мария Славова, доайен в мзикалната школа в Пловдив. Впоследствие бях при нейната снаха Диана Славова и приключих образованието си в Музикалното учебно заведение, по-късно учих при проф. Д-р Атанас Куртев в София, компетентност пиано. Изключително огромно наслаждение изпитвах да изсвирвам. Впоследствие започнах с ансамблово музициране и осъзнах, че това е един необикновен метод за другарство. Затова сега съм учител по хор и акомпанимент и мисля, че това е моето амплоа. И да общуваш и да събереш младежи, разнообразни по доста индикатори, статуси и ценностна система. Но музиката действително ги сплотява и им оказва помощ да поддържат връзка по доста по-лесен метод. Това е моето виждане.
Така е, да.
Така че и се веселя, че макар контузиите, имам много огромна чувствителност и ще продължа да изсвирвам и преподавам, имам този шанс в тази ситуация.
Чудесно, доста, доста благодаря за това изявление! И доста бързо възобновяване поисквам!
Благодаря! Пак споделям, това е естествен спортен случай, който се случва, диференцирам го с всекидневието, от тази кланица, която се случва. Тези коли са обезопасени и значително, с цел да съм жив, това е поради автомобила. Иначе, няма по какъв начин човек да оцелее при подобен удар.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ