Изрича репликата Държавата е мащеха за Пловдив, отказва да бъде кмет, строи първата вила в Бойково
" Държавата е мащеха за Пловдив ". Това са думите, които общественикът и журналист Недко Каблешков повтаря през целия си живот.
Адвокат по специалност, който се отхвърля непринудено от огромната политика, като взема решение с благотворителна активност да оказва помощ на хората в града под тепетата. Недко Каблешков остава в историята като огромен донор на Пловдив, а положителното му дело се помни до ден-днешен.
Недко е роден през 1867 година в град Копривщица и с деен живот и положително сърце съумява да доживее до 97-годишна възраст. Произхожда от Каблешковия жанр, негов втори братовчед е видният български бунтовник и деятел на Априлското въстание Тодор Каблешков.
" Преди въстанието Тодор Каблешков отишъл при моя прародител да му желае пушката и споделил: " Вие няма да вкусите от свободата, поради която взимам тази пушка, само че ей това дете - и показал с пръст моя дядо, ще живее в свободна България ", споделя пред " Марица " неговата внучка Райна, която за жалост издъхва преди две години.
Останал 9-годишен сирак, Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов - преподавател и бунтовник, който също има ефективно присъединяване в Априлското въстание. По-късно благодарение на женското благотворително сдружение " Благовещение " в Копривщица Недко е изпратен в българско-католическата гимназия в Одрин, където получава положително обучение. Пътят му продължава да е отвън родината и приключва правни и политически науки в университета в украинския град Лвов.
Недко Каблешков е единствено на 22 години, когато е назначен за прокурор в Пловдивския областен съд. Шест години по-късно стартира независима адвокатска процедура и малко по-късно е определен в управлението на колегията. Професионалните му стъпки не престават в политиката, само че скоро ще разбере, че не това е неговото занятие.
Първо е общински консултант в интервала 1899-1901 година, като е член на народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско управление. Предложено му е да стане кмет, само че отхвърля. Подава си оставката като общински консултант и с отворено писмо до партията и приятелите през декември 1901 година се отхвърля от присъединяване в политиката, с цел да се отдаде на благотворителна активност. Нещо немислимо в наши дни.
Пътят на положителното му е тясно обвързван с живота на сдруженията " Майчина грижа ", " Инвалид " и Съюза за протекция на децата. Избран е за ръководител на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив, а след това поема ръководството и на открития в Пловдив по това време благотворителен дом " Кудоглу ", за чийто създател Димитър Кудоглу разказахме през предходната година в история №16 от " Забравените български гении ". Впечатляващо е, че Каблешков остава на този пост цели 18 години. Постепенно домът се трансформира в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров.
Палитрата от начинания на Каблешков е в действителност шарена. Общественикът е идеолог за издигане монумент на починалите във войните и монумент на Съединението в Пловдив, като и почетен член на състезателен клуб " Ботев " (Пловдив). Също по този начин е правист на пловдивската еврейска общественост, техен бранител и другар, който оказва помощ за спасяването им през 1943 година
През октомври 1920 година Недко Каблешков е ръководител на юбилейния комитет, който провежда и управлява тържествата в Пловдив във връзка 70 години от рождението и 50 години от писателската активност на Иван Вазов. По негово предложение след тържествата улица " Станционна " е преименувана на улица " Иван Вазов ". Освен всичко изписано до момента Каблешков прави огромно етнографско подаяние на общинския музей, с част от което по-късно се слагат основите на Етнографския музей в града под тепетата с откритата тогава и експонирана Копривщенска стая.
В пловдивското село Бойково през 1908 година Каблешков построява първата вила, залесява 60 декара борова гора и поставя основите на първото детско летовище " Майчина грижа ". Същевременно основава читалището в селото и му основава правилник, подарява му книги, с цел да стартира то да работи през 1911 година
" Дядо подарява всичките си парцели непринудено, въпреки доста да обича Бойково. Дал вилата си за лекуване на пловдивските жители от нервни заболявания. Историята звучи като легенда, само че е напълно точна. Лекари му споделят да върви в селото и дядо стартира да почива в него. След това там си вършат цяла колония всички французи от Пловдив. Всички преподаватели от Френския лицей вървят да почиват в Бойково ", споделя приживе внучката му Райна.
Фамилията на Недко Каблешков пази фотография, на която католическият нунций Анджело Джузепе Ронкали почива във вилата на пловдивския донор с положително сърце. Духовникът след това става папа на целия католически свят с името Йоан XXIII.
Димитър Кудоглу основава Дом за национално здраве
Димитър Кудоглу е търговецът на тютюн, който остана в историята като един от най-големите български донори.
Той няма деца, а в края на декември 1923 година умира брачната половинка му след лекуване в Италия. Няколко месеца по-късно Кудоглу взема решение да сътвори най-големия си план - Дом за щедрост и национално здраве.
Благодетелят купува за 5 милиона лв. постройката на хотел " Цар Симеон ", финансира с още 3,5 милиона лв. нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация, подарява и двата си тютюневи склада в Пловдив, с приходите от които да се устоя домът, който е открит на 8 октомври 1927 година в центъра на града.
Според наследството на донора обслужването на небогати жители би трябвало да е гратис, само че заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на личния състав, консумативи и други са обезпечени за безконечни времена.
След Втората международна война домът е национализиран, а през 1973 година постройката е съборена, с цел да бъде издигната пощата, написа.
Адвокат по специалност, който се отхвърля непринудено от огромната политика, като взема решение с благотворителна активност да оказва помощ на хората в града под тепетата. Недко Каблешков остава в историята като огромен донор на Пловдив, а положителното му дело се помни до ден-днешен.
Недко е роден през 1867 година в град Копривщица и с деен живот и положително сърце съумява да доживее до 97-годишна възраст. Произхожда от Каблешковия жанр, негов втори братовчед е видният български бунтовник и деятел на Априлското въстание Тодор Каблешков.
" Преди въстанието Тодор Каблешков отишъл при моя прародител да му желае пушката и споделил: " Вие няма да вкусите от свободата, поради която взимам тази пушка, само че ей това дете - и показал с пръст моя дядо, ще живее в свободна България ", споделя пред " Марица " неговата внучка Райна, която за жалост издъхва преди две години.
Останал 9-годишен сирак, Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов - преподавател и бунтовник, който също има ефективно присъединяване в Априлското въстание. По-късно благодарение на женското благотворително сдружение " Благовещение " в Копривщица Недко е изпратен в българско-католическата гимназия в Одрин, където получава положително обучение. Пътят му продължава да е отвън родината и приключва правни и политически науки в университета в украинския град Лвов.
Недко Каблешков е единствено на 22 години, когато е назначен за прокурор в Пловдивския областен съд. Шест години по-късно стартира независима адвокатска процедура и малко по-късно е определен в управлението на колегията. Професионалните му стъпки не престават в политиката, само че скоро ще разбере, че не това е неговото занятие.
Първо е общински консултант в интервала 1899-1901 година, като е член на народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско управление. Предложено му е да стане кмет, само че отхвърля. Подава си оставката като общински консултант и с отворено писмо до партията и приятелите през декември 1901 година се отхвърля от присъединяване в политиката, с цел да се отдаде на благотворителна активност. Нещо немислимо в наши дни.
Пътят на положителното му е тясно обвързван с живота на сдруженията " Майчина грижа ", " Инвалид " и Съюза за протекция на децата. Избран е за ръководител на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив, а след това поема ръководството и на открития в Пловдив по това време благотворителен дом " Кудоглу ", за чийто създател Димитър Кудоглу разказахме през предходната година в история №16 от " Забравените български гении ". Впечатляващо е, че Каблешков остава на този пост цели 18 години. Постепенно домът се трансформира в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров.
Палитрата от начинания на Каблешков е в действителност шарена. Общественикът е идеолог за издигане монумент на починалите във войните и монумент на Съединението в Пловдив, като и почетен член на състезателен клуб " Ботев " (Пловдив). Също по този начин е правист на пловдивската еврейска общественост, техен бранител и другар, който оказва помощ за спасяването им през 1943 година
През октомври 1920 година Недко Каблешков е ръководител на юбилейния комитет, който провежда и управлява тържествата в Пловдив във връзка 70 години от рождението и 50 години от писателската активност на Иван Вазов. По негово предложение след тържествата улица " Станционна " е преименувана на улица " Иван Вазов ". Освен всичко изписано до момента Каблешков прави огромно етнографско подаяние на общинския музей, с част от което по-късно се слагат основите на Етнографския музей в града под тепетата с откритата тогава и експонирана Копривщенска стая.
В пловдивското село Бойково през 1908 година Каблешков построява първата вила, залесява 60 декара борова гора и поставя основите на първото детско летовище " Майчина грижа ". Същевременно основава читалището в селото и му основава правилник, подарява му книги, с цел да стартира то да работи през 1911 година
" Дядо подарява всичките си парцели непринудено, въпреки доста да обича Бойково. Дал вилата си за лекуване на пловдивските жители от нервни заболявания. Историята звучи като легенда, само че е напълно точна. Лекари му споделят да върви в селото и дядо стартира да почива в него. След това там си вършат цяла колония всички французи от Пловдив. Всички преподаватели от Френския лицей вървят да почиват в Бойково ", споделя приживе внучката му Райна.
Фамилията на Недко Каблешков пази фотография, на която католическият нунций Анджело Джузепе Ронкали почива във вилата на пловдивския донор с положително сърце. Духовникът след това става папа на целия католически свят с името Йоан XXIII.
Димитър Кудоглу основава Дом за национално здраве
Димитър Кудоглу е търговецът на тютюн, който остана в историята като един от най-големите български донори.
Той няма деца, а в края на декември 1923 година умира брачната половинка му след лекуване в Италия. Няколко месеца по-късно Кудоглу взема решение да сътвори най-големия си план - Дом за щедрост и национално здраве.
Благодетелят купува за 5 милиона лв. постройката на хотел " Цар Симеон ", финансира с още 3,5 милиона лв. нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация, подарява и двата си тютюневи склада в Пловдив, с приходите от които да се устоя домът, който е открит на 8 октомври 1927 година в центъра на града.
Според наследството на донора обслужването на небогати жители би трябвало да е гратис, само че заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на личния състав, консумативи и други са обезпечени за безконечни времена.
След Втората международна война домът е национализиран, а през 1973 година постройката е съборена, с цел да бъде издигната пощата, написа.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ