Тази вечер в изложбените зали Рафаел Михайлов“ във Велико Търново

Тази вечер в изложбените зали „ Рафаел Михайлов “ във Велико Търново ще бъде открита взаимната галерия „ Стъкло и конец “ на заместник-икономическият кмет на Велико Търново Снежана Данева-Иванова и журналистът Мила Милчева.

Изложбата ще даде отговори на въпросите какво може да сплоти нежния отблясък на стъклото и ефирното придвижване на конеца и кое е общото сред сериозната акуратност на финансиста и поетичната отнесеност на филолога. Експозицията има и благотворителна устременост да подкрепи за възобновяване на по този начин наречения Багрилов надпис във Велико Търново, отдаден на българските победи в Македония и Добруджа през 1915 и 1917 година.

Хубавите неща нормално стават инцидентно и отново инцидентно са композиция от на пръв взор несъвместими неща, сътворени от допира на противоположностите. Бягайки от точността на числата и бюджетното обмисляне, заместник-икономическият кмет на Велико Търново Снежана Данева-Иванова се придвижва в другия свят на стъклописа, правейки от студения отблясък на нежното стъкло красиви витражи, а скучните транспарантни вази и чаши се трансформират в преливащи от цветя пеперудени градини. Поетичната отнесеност на филолога журналистът Мила Милчева придвижва във фини дребни бродирани картини, каквито са нейните бижута, чанти, шапки и вратовръзки. На пръв взор несъвместимите стъкло и конец, имат доста общо, споделя Мила Милчева.

" В цялата наша обща работа има нещо доста щуро и доста хубаво, тъй като сплотяваме две несъвместими неща. Какво общо има стъклото с конеца – на пръв взор нищо, само че действително има и това са, може би, багрите, чувството за хубост и възприятието за развлечение, не на последно място ". 

Общата галерия на приложничките има и своята благотворителна идея, изяснява Снежана Данева:

" Група жители от Велико Търново имат самодейност да възстановят Багриловия надпис. Ние считаме, че бихме могли да допринесем за тази идея. Благотворително ще се продават едни сладки, отражение на нещата от изложбата. Има сладки с шевици, сладки с цветя. Ние считаме, че би трябвало да има памет, хората би трябвало да помнят какво са създали предците ни. По една или друга причина този надпис е премахнат през годините и считаме, че поколенията би трябвало да го знаят ".

Надписът носи името си от неговия основател през 1918 година Димитър Багрилов. Бил е в скалите по пътя сред днешната жп гара и ректората на Великотърновския университет. От него сега е останала единствено рамка, надписът е гласял: „ Българино, помни, че ти в царуването на Н.В. Фердинанд I, Цар на българите, се бори юначен и освободи Македония на 29.IX.1915 година, а Добруджа на 04.I.1917 година ” Над тези думи са били изобразени гербът на България и царската корона.

Когато човек прави нещо, би трябвало да му дава цялото си сърце, споделят Снежана Данева и Мила Милчева:

" Много дами в моя жанр бродират, майка ми, баба ми, вуйна ми, очевидно има някакъв ген. Аз започнах преди повече от 20 години с обичайните гоблени тогава и инцидентно преди две-три години открих бродирани бижута, възпламених се, започнах да уча техниките. За моя огромна наслада, от ден на ден дами вършат бродирани бижута и от ден на ден тези бижута са с български шевици, което е отлично, тъй като аз съм уверена, че шевицата би трябвало да преживее своето възобновление и това се случва сега. Това, което е по-специфично при мене, е, че аз работя на една доста специфична материя, която я няма в България. Това е по този начин наречения ужасяващ 48-и каунт, това е извънредно ситна материя, на която  не може да се работи с невъоръжено око ".

" Когато бях по майчинство, бременна с щерка ми, ми дадоха едни дълги отпуски. Аз съм човек, който нещо би трябвало да прави. Сякаш на смешка стартират върху остарели бутилки. Аз съм безусловно самоука, изгледала съм стотици клипове в интернет. Напоследък работя и с акрилни бои, а освен с бои за стъкло, които също се получават много забавно, добиват малко 3D резултат. Любимата ми тематика са цветята. Разбира се, Мила не прави единствено шевици, има луксозни бижута с цветя. По този мотив сме създали някои взаимни неща. Тя е ушила някои мои, аз съм нарисувала някои нейни. Стъклото и конецът – изцяло разнообразни, само че съвсем съвместими и идентични в нашата работа ". 

Добра душа и нюх за красивото са отправната точка за стъклописа и бродерията, споделят двете приложнички:

" От там нататък е вдъхновението, от там нататък е желанието да направиш нещо с ръцете си, което да ти носи наслаждение. При мен аз в действителност чувствам бродерията като тип медитация, тъй като аз се придвижвам в различен свят. Повече от 10 часа мога да бродирам без спиране съвсем и тогава в главата ми в действителност всичко се подрежда. Буквално скитам в пространствата и времето ".

" Това е моят метод на релакс. Откъсвам се от всичко. Понякога рисувам съгласно индивида. И аз считам, че нещата, които върша, по някакъв метод способстват за хубостта в интериора на хората. И фактически това е една друга галактика ".

Своя си хубав свят, в който намират покой от всекидневието, споделят с публиката Мила Милчева и Снежана Данева в общата си галерия „ Стъкло и конец “.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.