100 години Бърнстейн и 90 годии Александър Танев отбелязва с концерт Софийската филхармония
Тази вечер, в четвъртък (някогашната обичайна концертна вечер за Софийската филхармония) ще се състои един специфичен в доста връзки концерт. Две годишнини се означават в една вечер - 100 години от рождението на огромния американски композитор Ленард Бърнстейн и 90 години от рождението на едно огромно име в родната музика - Александър Танев (тоест, връстник на Софийската филхармония, която е в своя 90-ти сезон).
И в случай че името на Бърнстейн от дълго време е излязло отвън територията на класичческата музика (дори и единствено поради " Уестсайдска история " ), това на Александър Танев заслужава доста повече - и споменаване, и извършване (не единствено на годишнини) и шерване с младите.
Неговото Дивертименто - концертанте за пиано и оркестър достойо се вписва в една стратегия, в която звучи Третата симфония " Кадиш " на Бърнстейн (със специфичното уччастие на Ина Кънева, Веселин Будаков, Националния филхармоничен хор " Светослав Обретенов ", Детския филхарммоничен хор с диригент Слави Димитров и Смесения хор на БНР с диригент Люба Александрова).
Солист в тази творба, която Александър Танев в прилив на необяснимо ниско самочувствие назовава Дивертименто, въпреки че тя определо се вписва във всиччки критерии за инструментален концерт, е дъщерята на композитора, Борислава Танева - самата тя освен отличен пианист, само че и композитор.
Ето какво споделя Борислава Танева за творбата - " Писана в много тежък миг от живота на Александър Танев, който като че ли на инат на заобикалящите го събития, основава може би най-веселата си и жизнеутвърждаваща творба. През 1976-а социално-ангажираният създател заема поста основен секретар на СБК. Но... като се изключи че е относително млад, Танев има и още един огромен „ минус ” заема „ почтено ” поста съгласно статуквото – той не е член на комунистическата партия. Това е най-вероятната причина той да бъде „ свален ” преди приключване на мандата му. Така или другояче, вместо да „ потъне ” прочувствено, Танев написа на един мирис пиесата. Всъщност ярки носители на непукизъм и жизнеутвърждаваща сила са първата и третата част на концерта. Много забавна в прочувствено отношение обаче е втората част. Премиерата е на прегледа Нова българска музика през 1976 в осъществяване на оркестъра на БНР с диригент Александър Владигеров със солист Атанас Атанасов. "
Концертът довечера не е елементарен. По-скоро от тези, които не са първосигнално притегателни, само че имат заложбите да се трансфорат в неповторинно преживяване.
И в случай че името на Бърнстейн от дълго време е излязло отвън територията на класичческата музика (дори и единствено поради " Уестсайдска история " ), това на Александър Танев заслужава доста повече - и споменаване, и извършване (не единствено на годишнини) и шерване с младите.
Неговото Дивертименто - концертанте за пиано и оркестър достойо се вписва в една стратегия, в която звучи Третата симфония " Кадиш " на Бърнстейн (със специфичното уччастие на Ина Кънева, Веселин Будаков, Националния филхармоничен хор " Светослав Обретенов ", Детския филхарммоничен хор с диригент Слави Димитров и Смесения хор на БНР с диригент Люба Александрова).
Солист в тази творба, която Александър Танев в прилив на необяснимо ниско самочувствие назовава Дивертименто, въпреки че тя определо се вписва във всиччки критерии за инструментален концерт, е дъщерята на композитора, Борислава Танева - самата тя освен отличен пианист, само че и композитор.
Ето какво споделя Борислава Танева за творбата - " Писана в много тежък миг от живота на Александър Танев, който като че ли на инат на заобикалящите го събития, основава може би най-веселата си и жизнеутвърждаваща творба. През 1976-а социално-ангажираният създател заема поста основен секретар на СБК. Но... като се изключи че е относително млад, Танев има и още един огромен „ минус ” заема „ почтено ” поста съгласно статуквото – той не е член на комунистическата партия. Това е най-вероятната причина той да бъде „ свален ” преди приключване на мандата му. Така или другояче, вместо да „ потъне ” прочувствено, Танев написа на един мирис пиесата. Всъщност ярки носители на непукизъм и жизнеутвърждаваща сила са първата и третата част на концерта. Много забавна в прочувствено отношение обаче е втората част. Премиерата е на прегледа Нова българска музика през 1976 в осъществяване на оркестъра на БНР с диригент Александър Владигеров със солист Атанас Атанасов. "
Концертът довечера не е елементарен. По-скоро от тези, които не са първосигнално притегателни, само че имат заложбите да се трансфорат в неповторинно преживяване.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ