Иванка Колчакова разказва чрез картини фрагменти от един древен език
Тази вечер представям една галерия, която доста съм мечтала.
Това са знаци от разнообразни култури, които има в Южна Америка, в Мексико, в Ориента, в България, в Русия, които ги има в текстила, бижутерията, в керамиката и хората са вярвали, че те имат защитна функционалност, т.е., че защищават фамилията от беди, че носят шанс.
Символи, които са свързани с вечността, които демонстрират рода, мъжкото и женското начало, като тук-там съм импровизирала, т.е. съм вплела в небивалица моя, посредством която да отпусна душа.
Това сподели в изявление за БГНЕС художничката Иванка Колчакова във връзка новата си изложбата „ Фрагменти от един античен език “.
Една от картините показва слънчевия знак, за който художничката изясни, че е бил значим за хората още преди християнството и е бил извънредно обвързван с живота и ежедневната им активност.
Иванка Колчакова
„ За мен е значимо публиката, когато следи картините, да усети силата на това, което е нарисувано “, означи тя и добави, че изборът на цветове се случва интуитивно.
Изложбата се реализира със специфичната поддръжка на Национален фонд „ Култура “ по стратегия „ Творчески стипендии “, като картините са общо девет на брой. „ В продължение на шест месеца са правени, с помощта на тази самодейност на Национален фонд „ Култура “. Тя ми разреши да осъществя тази галерия, защото аз от дете се интересувам от другите идентичности в религиите по света и от тези знаци, които се повтарят, и това постоянно ми е било доста забавно и вълнуващо “, описа още художничката.
Ваня Колчакова рисува от 12-годишна възраст, а любовта ѝ към изкуството се ражда в учебно заведение от нейните преподаватели, които среща по пътя на развиването си. Художничката още от дете постоянно е търсила изобретателен метод, по който да се изрази. „ Аз доста обичах да танцувам, доста желаех да стана художествена гимнастичка “, описа тя. Това обаче не се случва, само че за сметка на това приключва Професионалната гимназия по изобразително изкуство „ Николай Руменов “, по-късно „ Терапия “ в Академията, както и „ Филмова и телевизионна постановка “ във Варненския свободен университет. А сега работи като учител по изобразително изкуство в 60-о ОУ. „ И тук, в това ателие, където имаме ателие за деца и ги насърчаваме. Ние се споделяме „ Досами “, което значи „ директно един до различен “. Идеята е да си поддържат връзка хората и да срещат професионални художници, и да се допират до творчеството им, т.е. да има другарство, което да бъде продан “, заключи художничката./БГНЕС
Това са знаци от разнообразни култури, които има в Южна Америка, в Мексико, в Ориента, в България, в Русия, които ги има в текстила, бижутерията, в керамиката и хората са вярвали, че те имат защитна функционалност, т.е., че защищават фамилията от беди, че носят шанс.
Символи, които са свързани с вечността, които демонстрират рода, мъжкото и женското начало, като тук-там съм импровизирала, т.е. съм вплела в небивалица моя, посредством която да отпусна душа.
Това сподели в изявление за БГНЕС художничката Иванка Колчакова във връзка новата си изложбата „ Фрагменти от един античен език “.
Една от картините показва слънчевия знак, за който художничката изясни, че е бил значим за хората още преди християнството и е бил извънредно обвързван с живота и ежедневната им активност.
Иванка Колчакова
„ За мен е значимо публиката, когато следи картините, да усети силата на това, което е нарисувано “, означи тя и добави, че изборът на цветове се случва интуитивно.
Изложбата се реализира със специфичната поддръжка на Национален фонд „ Култура “ по стратегия „ Творчески стипендии “, като картините са общо девет на брой. „ В продължение на шест месеца са правени, с помощта на тази самодейност на Национален фонд „ Култура “. Тя ми разреши да осъществя тази галерия, защото аз от дете се интересувам от другите идентичности в религиите по света и от тези знаци, които се повтарят, и това постоянно ми е било доста забавно и вълнуващо “, описа още художничката.
Ваня Колчакова рисува от 12-годишна възраст, а любовта ѝ към изкуството се ражда в учебно заведение от нейните преподаватели, които среща по пътя на развиването си. Художничката още от дете постоянно е търсила изобретателен метод, по който да се изрази. „ Аз доста обичах да танцувам, доста желаех да стана художествена гимнастичка “, описа тя. Това обаче не се случва, само че за сметка на това приключва Професионалната гимназия по изобразително изкуство „ Николай Руменов “, по-късно „ Терапия “ в Академията, както и „ Филмова и телевизионна постановка “ във Варненския свободен университет. А сега работи като учител по изобразително изкуство в 60-о ОУ. „ И тук, в това ателие, където имаме ателие за деца и ги насърчаваме. Ние се споделяме „ Досами “, което значи „ директно един до различен “. Идеята е да си поддържат връзка хората и да срещат професионални художници, и да се допират до творчеството им, т.е. да има другарство, което да бъде продан “, заключи художничката./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ