Слабо известни факти за Божидар Димитров - ДС и секса като агент, връзката "Йоан-Павел", перипетиите и гладните години
Тази вечер на 72 години ни напусна проф. Божидар Димитров. Близки на фамилията на именития историк потвърдиха тъжната новина. По-рано за тъжната кончина заяви министър председателят Бойко Борисов.
През 2015 година излиза книгата на професора “За кожата на едно ченге – Тервел, Кардам”. В нея Димитров разгласява и досието си от Държавна сигурност! „ Не е махнато нито едно листче! От документа по изследването ми до финала на активността ми като помощник на Държавна сигурност “, твърди Димитров.
Историкът със абсурден роман извънредно пред “ШОУ” - за уволнението си от Държавна сигурност, за любовните си истории в Италия и за своята “следа” в опита за ликвидиране на папа Йоан-Павел Втори - открехва завесата пред незнайни обстоятелства от своя живот – в Държавна сигурност и отвън нея.
- Професор Димитров, за какво ви уволниха като сътрудник Кардам от Държавна сигурност?
- За разпространяване на книгите на Солженицин. Всеки демократ в този момент, да речем от Реформаторския блок, би дал благо и драго да има подобен щрих в биографията си. Но нямат - били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги виждам! Солженицин е бил офицер от Съветската войска, артилерист по време на Втората международна война. Веднага след нея е упрекнат, че подлага на критика Сталин и е изпратен в лагер – в Гулаг. Той разказва живота там в една книга, която даже в България беше издадена след Априлския пленум - “Един ден на Иван Денисович”, която потресе света. В нея споделя за живота на пандизчия в сибирски лагер. След рухването на Хрушчов от власт Солженицин стана “лош” публицист. А той стартира да издава книги една след друга! “Архипелаг Гулаг” беше най-известната, само че имаше и други – “Август – 1914”, “Деветият кръг на ада”, които осъждаха руската система. Изпращат го на изгнание, Западът го разгласи за воин отстъпник и му даде Нобелова премия, а тук беше неразрешен и накараха Съюза на българските писатели, на който беше почетен член, да го изключи. Валери Петров и още 5-6 писатели отхвърлиха да гласоподават за изключването му под претекст, че не са чели книгите му. Това беше неистина - книгите му ги внасяха такива като мен! В чужбина ги продаваха, и то на евтини цени, какъвто беше моят случай. Може би преднамерено, с цел да бъде наличен, тъй като хората знаеха, че ни обменят единствено по 30 $. И при нас от Държавна сигурност беше по този начин - не се ползвахме с никакви привилегии. 30 $ и толкоз! Оправяй се с тях!
На разкопки като студент
Имало е случаи да недояждам
и то много, изключително в Париж! Една дама ме избави, тя беше омъжена за водач на “Конкорд”, студентка там, познавахме се от София. Хранеше ме понякога. По-нататък в Италия към този момент беше елементарно – със спагети като се наядеш хубаво, и ти държи през целия ден топката в стомаха! Безплатни ми бяха в пансиона, в който бях. Оттогава започнах да напълнявам, само че това е друга тематика.
Купих си в Париж научни издания и събраните съчинения на Солженицин.
Донесох ги тук и започнах да давам на другари да четат. От всички си припомням единствено името на известния режисьор Димитър Гочев, който работеше повече в Германия. Бяхме доста положителни другари с него.
Един том дадох на състудентка, имаше хубави цици, а мен циците постоянно са ме привличали. Свалял ли съм я или не, не се припомням, само че не съм спал с нея. Но направих грешката да й кажа, в случай че заловен в нея книгата, да каже, че е седнала на една скамейка в парка и там я е намерила, взела я, без да знае каква е тая книга! Когато ме арестуваха, лъжех, че не съм знаел, че има нещо неправилно да имам тази книга, като подчертах, че е издавана и в България. Но те ми споделиха: “Виж какво е писала колежката ти: “Той ми сподели да кажа, че съм я намерила в парка...”. Тоест съзнавал съм, че книгата е неразрешена!
Изхвърлиха ме от Държавна сигурност!
А колежката с хубавите цици се оказа сътрудник на Второ основно, на политическата полиция, отдел “Борба с идеологическата диверсия”! Тогава още нямаше Шесто...
След 6 месеца още веднъж бях вербуван от същия професор - водещ офицер. Писал докладни, убеждавал ги, че “момчето – младо, неуместно, заблудило се, към този момент няма да прави така…”. И станах сътрудник Тервел. Бил съм единствено Кардам и Тервел. Богдан, Терелиг, това са към този момент измислени за вътрешна приложимост имена. Питал съм за какво е по този начин. - При предоставяне на моите информации да се употребяват от други отдели, са пишели други имена, с цел да ме прикриват, тъй като постоянно е можело да има изменник сред тях.
Така че в този момент всякакви хора на вятъра ме подиграват като “агента с най-вече имена”! Две са имената ми, то си проличава и на корицата на досието ми. Избрах имена на прабългари, тъй като и тогава, и в този момент съм пристрастен от историята на прабългарите. Смятах, че Тервел и Кардам са несправедливо забравени имена, а те са създали доста за укрепването на българската страна!
- Още веднъж ви уволняват от Държавна сигурност, и то дефинитивно, макар че вие не сте знаели! Как по този начин?
- Един сътрудник “Невяна” докладвал, че аз съм се разкрил пред нея, че съм сътрудник и работя в Зографския манастир дружно с един холандски академик, когато съм вербувал. Тогава през 1980 година стремително съм отписан от Държавна сигурност, само че продължавах да заедно съм с задачи. Не съм и знаел, че съм отписан. Продължих с задачите чак до 1990 година Затова на корицата на книгата си за доказателство съм разгласил карта за достъп до библиотеката във Ватикана от 1988 година Просто тя е оживяла. Имам и от 1990 година, само че не знам къде е. Сам не мога да отида до секретния списък на библиотеката, няма да ме пуснат, нямам и толкоз пари!
А и сътрудник “Невяна” не познавам! Да кажем, че съм свалял някаква мацка, за която не съм знаел, че е сътрудник, само че аз няма да се лаская със Зографския манастир, а с Ватикана! Това е надалеч по-стойностно! А и в никакъв случай през живота си не съм познавал холандски академик! По всяка възможност това е небивалица. Отдел 14-и на Първо основно на Държавна сигурност не е бил обичан и от руските приятели. Писали са, че в този отдел водим война главно против социалистически страни – Югославия и Румъния, против техните фалшификации на историята. Смятали са го за изява на великобългарски национализъм. Може би нашите са поискали да симулират, че санкционират някого и не е имало по-подходящ от мен. Особено с моето “черно минало” със Солженицин! А и съм си “вървял” за неизпълнителен, избухлив, със лично мнение по доста въпроси – написа го в характерността ми. И те са ме резнали, само че единствено официално! Аз не съм знаел!
И различен абсурд – хората нормално гледат да лимитират времето, в което са били в Държавна сигурност, тъй като се срамят! Аз упорствам, че съм бил до 1990 година,
10 години повече, в сравнение с написа в досието ми!
- Като един Джеймс Бонд имахте ли запаметяваща се, разтърсваща история с жена в Италия?
- Беше неразрешено да имаме секс контакти, тъй като споделяха: “Врагът ще ви направи компрометиращи фотоси!”. Нашите професори, водещи офицери, които си бяха мъже в цялостния смисъл на думата, си чукаха! Аз също! Без да се притеснявам, че ще ми създадат компрометиращи фотоси. Сигурно са създали! И по какъв начин другояче! Тогава „ третият пол” най-малко измежду историците не съществуваше, мисля. И в този момент го няма. Той беше в други гилдии – театралната, кинаджийската.
Няма да не помни, веднъж моят професор, водещият ми офицер, идва и вика: “Ти да знаеш, взето е решение - сексснимки към този момент не са компромати за нашите сътрудници! Чукай си наред!”. Понеже аз не реагирах доста радостно, той ме погледна с съмнение: “Ти какво, да не би така и така да си чукаш?!”. Отговорих: “Ами, да... Какво искаш, на тия години да онанирам ли?”. А той: “Доколкото те познавам, чукал си!”. Наистина си чуках, само че без да поемам задължения! В изследването за мен написа: “Не гони дами, само че не отхвърля на никоя, която му се предложи!”. Действително не гонех, тъй като в действителност сами идваха. Бях измежду попско общество, само че в Рим имаше задоволително – и българки, и чужденки. Изпратени на специализация българки – по 6-8 месеца там, даже и женени, какво да вършат, горките!... Няма и те да онанират, я?! Също и италианки доста... А и аз бях хубаво момче! Но - в действителност - без задължения! Директно и почтено си им споделях в очите: “Аз съм безпаричен, от едно малко градче на морето, пребивавам в София, нямам апартамент, заплатата ми не е висока, нямам желание да вземам жена, която да живее с мен в беднотия!”. Е, някои бяха доста героични, подготвени на всичко!...
Две дами в никакъв случай няма да не помни
Италия в тези години беше мощно лява. Имаше “червени бригади”, които бяха незаконни и съпътстващи студентски организации, които бяха легални. Кипеше към момента виетнамската война. Веднъж две девойки ме хванаха в университета, чаках един професор там. Те седнаха при мен. “Чужденец?”. “Чужденец”. “Откъде?”. “От България.” А те: “ О, мръсни ревизионисти на светлото обучение на Маркс и Енгелс! Вие към този момент имате коли, тв приемници, забравихте какъв би трябвало да бъде комунистът! И нищо не вършиме за виетнамския народ, който американците избиват, не се намесвате и не стартирате война с Америка!”. Викам: “А вие какво вършиме, бе, дето единствено плямпате?”. “Ние събрахме пари в университета 60 000 студенти и закупихме 10 000 кг медикаменти и ги изпратихме във Виетнам! Вие какво сте създали?”. Казвам: “Аз до неотдавна бях моряк и им занесох един транспортен съд с 10 000 тона, не кг, оръжие – картечници, автомати, бомби!”. Нищо сходно не е ставало! /смях/ Един път единствено отидохме и им закарахме мотоциклети “Балкан”. Те им помагаха, апропо, да се придвижват през джунглата... Но на двете италианки очите им станаха като копчета! И... се влюбиха в мен!
Като млад в родния Созопол, заобиколен от женско внимание
- И двете?!
- И двете.
- И вие какво направихте?
- Любов. Поотделно, апелирам ти се! Тогава груповият секс не беше съвременен! Пък и аз съм патриархално момче...
- Разкажете и за “участието си” в опита за ликвидиране на Папа Йоан-Павел Втори?
- След опита за нападение над папата всички българи бяха “посъветвани” да си вървят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха “на сухо”.
Във Ватикана ме помолиха, в всекидневен порядък, задоволително виновни лица, кардинали: “Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвиняването към вас!
Италианците и американците са в тази игра!”
И в действителност - неофициалното ембаргото против България беше ужасно, страната стартира да закъсва! Аз, естествено, предадох.
В същото време в посолството дойде една група от България, която стартира да работи и да пази Антонов – юристи и други, да обработват италианските медии. Питам ги: “Нещо да оказа помощ?”. “Гледай си работата!”. По едно време водещият офицер ми сподели: “Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, само че за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те “посъветвали” да напуснеш, спри си там!”. Но аз отново упорствам: “Какво да им споделям?”. Професорът ми, с цел да се отърве от мен, вика: “Казвай им, че не сме ние!”. И аз, въодушевен младеж, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пешком всеки един и да крещя: “Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!”. А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплинираност желязна! Само шушукат: “Знаем, знаем, сеньор Димитров, “студена война”, какво да вършим, знаем, че не сте вие…”. Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека и мой другар Руискар ми сподели: “Хайде, стига към този момент, че във Ватикана започнаха да се питат: “Кой е оня с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?”. Разбрах, че съм прекалил.
- Но се стига до такава степен, че получавате признателност от ватиканската работа за сигурност. Защо?
- Руискар ми сподели, че са взети всички ограничения папата да не бъде погубен от снайперист. Затова са закупени всички жилища, чиито прозорци гледат към площада “Сан Пиетро”, където той всяка сряда прави почетна обиколка с папамобила. А над Ватикана има един рид “Джаниколо” - целият обраснал с борова гора! И аз, младеж, потеглих пешком да спестявам пари, в този момент бих взел такси, с цел да стигна горе до един манастир от 17-и век, където смятах да диря в сбирката му от старопечатни книги образец от историята на Петър Богдан. Катеря се и виждам на една извивка на шосето се открива превъзходна панорама към площада “Сан Пиетро”, отстоящ единствено на 500 м по въздуха. От тази позиция снайперист с елементарен армейски “Драгунов” би могъл да простреля папата! Казах на Руискар да предизвести службите. Но той се усъмни те да не знаят това място… След няколко дни обаче той тържествено съобщи, държейки бутилката с ракия в ръка: “Стани! Натоварен съм от нашите служби да ти изкажа сърдечна признателност!”. Оказа се, че ватиканските служби за сигурност не са знаели това място! Помолих за писмена признателност към българина Божидар Димитров, че е направил нещо против вероятен атентат против папата! Руискар ми сподели: “Сетих се и желаех, само че те ми споделиха: “Да, бе, да го покаже някъде и да дотърчи някой италиански вестник и да ни разкатаят семейството, че не си гледаме работата!”…
- Какво е това, което сте чули от водещия си офицер и ваш професор по време на негово посещаване в Рим тъкмо когато убиват писателя Георги Марков?
- Седяхме с него в едно ресторантче в Рим. Позвъниха му по уоки-токито за връзка с посолството. Съобщиха му нещо и той посърна. Попитах го: “Какво ти стана?”. А той ми отговори:
“Убиха един огромен другар, наш човек!”
След малко продължи: “И в никакъв случай няма да ставаш двоен сътрудник, каквото и да ти оферират, каквото и да ти е ситуацията! Двойните сътрудници живеят не повече от 5 години!”. Не знам дали се отнасяше за Георги Марков, само че не знам някой различен да е бил погубен!...
- Защо нарекохте книгата си “За кожата на едно ченге”?
- Много са се упражнявали върху кожата ми, желали са да я смъкнат, само че не са съумели! Защото съм бил положително ченге – и тогава, и през днешния ден! Аз не преставам да считам себе си за ченге! Защото изповядвам максимата: няма някогашен чернокож и бивше ченге! Всичко, което съм научил като ченге, аз го употребявам и в този момент. Защо Националният исторически музей не умря по време на прехода, както доста други музеи? Дори направи плевел растеж през годините, когато всичко рухваше! - Просто тъй като бях видял във Ватикана по какъв начин работи един музей в изискванията на пазарна стопанска система! Какво прави, с цел да си обезпечи пари. За разкопки, за консервация и реституция, тъй като музеят не е единствено галерия.
12 януари 1998 година Директорът на НИМ за финален път държи в ръцете си „ История славянобългарская”, преди да я съобщи на игумена на Зографския манастир дядо Амвросий.
Едно изявление на Валерия КАЛЧЕВА
През 2015 година излиза книгата на професора “За кожата на едно ченге – Тервел, Кардам”. В нея Димитров разгласява и досието си от Държавна сигурност! „ Не е махнато нито едно листче! От документа по изследването ми до финала на активността ми като помощник на Държавна сигурност “, твърди Димитров.
Историкът със абсурден роман извънредно пред “ШОУ” - за уволнението си от Държавна сигурност, за любовните си истории в Италия и за своята “следа” в опита за ликвидиране на папа Йоан-Павел Втори - открехва завесата пред незнайни обстоятелства от своя живот – в Държавна сигурност и отвън нея.
- Професор Димитров, за какво ви уволниха като сътрудник Кардам от Държавна сигурност?
- За разпространяване на книгите на Солженицин. Всеки демократ в този момент, да речем от Реформаторския блок, би дал благо и драго да има подобен щрих в биографията си. Но нямат - били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги виждам! Солженицин е бил офицер от Съветската войска, артилерист по време на Втората международна война. Веднага след нея е упрекнат, че подлага на критика Сталин и е изпратен в лагер – в Гулаг. Той разказва живота там в една книга, която даже в България беше издадена след Априлския пленум - “Един ден на Иван Денисович”, която потресе света. В нея споделя за живота на пандизчия в сибирски лагер. След рухването на Хрушчов от власт Солженицин стана “лош” публицист. А той стартира да издава книги една след друга! “Архипелаг Гулаг” беше най-известната, само че имаше и други – “Август – 1914”, “Деветият кръг на ада”, които осъждаха руската система. Изпращат го на изгнание, Западът го разгласи за воин отстъпник и му даде Нобелова премия, а тук беше неразрешен и накараха Съюза на българските писатели, на който беше почетен член, да го изключи. Валери Петров и още 5-6 писатели отхвърлиха да гласоподават за изключването му под претекст, че не са чели книгите му. Това беше неистина - книгите му ги внасяха такива като мен! В чужбина ги продаваха, и то на евтини цени, какъвто беше моят случай. Може би преднамерено, с цел да бъде наличен, тъй като хората знаеха, че ни обменят единствено по 30 $. И при нас от Държавна сигурност беше по този начин - не се ползвахме с никакви привилегии. 30 $ и толкоз! Оправяй се с тях!
На разкопки като студент
Имало е случаи да недояждам
и то много, изключително в Париж! Една дама ме избави, тя беше омъжена за водач на “Конкорд”, студентка там, познавахме се от София. Хранеше ме понякога. По-нататък в Италия към този момент беше елементарно – със спагети като се наядеш хубаво, и ти държи през целия ден топката в стомаха! Безплатни ми бяха в пансиона, в който бях. Оттогава започнах да напълнявам, само че това е друга тематика.
Купих си в Париж научни издания и събраните съчинения на Солженицин.
Донесох ги тук и започнах да давам на другари да четат. От всички си припомням единствено името на известния режисьор Димитър Гочев, който работеше повече в Германия. Бяхме доста положителни другари с него.
Един том дадох на състудентка, имаше хубави цици, а мен циците постоянно са ме привличали. Свалял ли съм я или не, не се припомням, само че не съм спал с нея. Но направих грешката да й кажа, в случай че заловен в нея книгата, да каже, че е седнала на една скамейка в парка и там я е намерила, взела я, без да знае каква е тая книга! Когато ме арестуваха, лъжех, че не съм знаел, че има нещо неправилно да имам тази книга, като подчертах, че е издавана и в България. Но те ми споделиха: “Виж какво е писала колежката ти: “Той ми сподели да кажа, че съм я намерила в парка...”. Тоест съзнавал съм, че книгата е неразрешена!
Изхвърлиха ме от Държавна сигурност!
А колежката с хубавите цици се оказа сътрудник на Второ основно, на политическата полиция, отдел “Борба с идеологическата диверсия”! Тогава още нямаше Шесто...
След 6 месеца още веднъж бях вербуван от същия професор - водещ офицер. Писал докладни, убеждавал ги, че “момчето – младо, неуместно, заблудило се, към този момент няма да прави така…”. И станах сътрудник Тервел. Бил съм единствено Кардам и Тервел. Богдан, Терелиг, това са към този момент измислени за вътрешна приложимост имена. Питал съм за какво е по този начин. - При предоставяне на моите информации да се употребяват от други отдели, са пишели други имена, с цел да ме прикриват, тъй като постоянно е можело да има изменник сред тях.
Така че в този момент всякакви хора на вятъра ме подиграват като “агента с най-вече имена”! Две са имената ми, то си проличава и на корицата на досието ми. Избрах имена на прабългари, тъй като и тогава, и в този момент съм пристрастен от историята на прабългарите. Смятах, че Тервел и Кардам са несправедливо забравени имена, а те са създали доста за укрепването на българската страна!
- Още веднъж ви уволняват от Държавна сигурност, и то дефинитивно, макар че вие не сте знаели! Как по този начин?
- Един сътрудник “Невяна” докладвал, че аз съм се разкрил пред нея, че съм сътрудник и работя в Зографския манастир дружно с един холандски академик, когато съм вербувал. Тогава през 1980 година стремително съм отписан от Държавна сигурност, само че продължавах да заедно съм с задачи. Не съм и знаел, че съм отписан. Продължих с задачите чак до 1990 година Затова на корицата на книгата си за доказателство съм разгласил карта за достъп до библиотеката във Ватикана от 1988 година Просто тя е оживяла. Имам и от 1990 година, само че не знам къде е. Сам не мога да отида до секретния списък на библиотеката, няма да ме пуснат, нямам и толкоз пари!
А и сътрудник “Невяна” не познавам! Да кажем, че съм свалял някаква мацка, за която не съм знаел, че е сътрудник, само че аз няма да се лаская със Зографския манастир, а с Ватикана! Това е надалеч по-стойностно! А и в никакъв случай през живота си не съм познавал холандски академик! По всяка възможност това е небивалица. Отдел 14-и на Първо основно на Държавна сигурност не е бил обичан и от руските приятели. Писали са, че в този отдел водим война главно против социалистически страни – Югославия и Румъния, против техните фалшификации на историята. Смятали са го за изява на великобългарски национализъм. Може би нашите са поискали да симулират, че санкционират някого и не е имало по-подходящ от мен. Особено с моето “черно минало” със Солженицин! А и съм си “вървял” за неизпълнителен, избухлив, със лично мнение по доста въпроси – написа го в характерността ми. И те са ме резнали, само че единствено официално! Аз не съм знаел!
И различен абсурд – хората нормално гледат да лимитират времето, в което са били в Държавна сигурност, тъй като се срамят! Аз упорствам, че съм бил до 1990 година,
10 години повече, в сравнение с написа в досието ми!
- Като един Джеймс Бонд имахте ли запаметяваща се, разтърсваща история с жена в Италия?
- Беше неразрешено да имаме секс контакти, тъй като споделяха: “Врагът ще ви направи компрометиращи фотоси!”. Нашите професори, водещи офицери, които си бяха мъже в цялостния смисъл на думата, си чукаха! Аз също! Без да се притеснявам, че ще ми създадат компрометиращи фотоси. Сигурно са създали! И по какъв начин другояче! Тогава „ третият пол” най-малко измежду историците не съществуваше, мисля. И в този момент го няма. Той беше в други гилдии – театралната, кинаджийската.
Няма да не помни, веднъж моят професор, водещият ми офицер, идва и вика: “Ти да знаеш, взето е решение - сексснимки към този момент не са компромати за нашите сътрудници! Чукай си наред!”. Понеже аз не реагирах доста радостно, той ме погледна с съмнение: “Ти какво, да не би така и така да си чукаш?!”. Отговорих: “Ами, да... Какво искаш, на тия години да онанирам ли?”. А той: “Доколкото те познавам, чукал си!”. Наистина си чуках, само че без да поемам задължения! В изследването за мен написа: “Не гони дами, само че не отхвърля на никоя, която му се предложи!”. Действително не гонех, тъй като в действителност сами идваха. Бях измежду попско общество, само че в Рим имаше задоволително – и българки, и чужденки. Изпратени на специализация българки – по 6-8 месеца там, даже и женени, какво да вършат, горките!... Няма и те да онанират, я?! Също и италианки доста... А и аз бях хубаво момче! Но - в действителност - без задължения! Директно и почтено си им споделях в очите: “Аз съм безпаричен, от едно малко градче на морето, пребивавам в София, нямам апартамент, заплатата ми не е висока, нямам желание да вземам жена, която да живее с мен в беднотия!”. Е, някои бяха доста героични, подготвени на всичко!...
Две дами в никакъв случай няма да не помни
Италия в тези години беше мощно лява. Имаше “червени бригади”, които бяха незаконни и съпътстващи студентски организации, които бяха легални. Кипеше към момента виетнамската война. Веднъж две девойки ме хванаха в университета, чаках един професор там. Те седнаха при мен. “Чужденец?”. “Чужденец”. “Откъде?”. “От България.” А те: “ О, мръсни ревизионисти на светлото обучение на Маркс и Енгелс! Вие към този момент имате коли, тв приемници, забравихте какъв би трябвало да бъде комунистът! И нищо не вършиме за виетнамския народ, който американците избиват, не се намесвате и не стартирате война с Америка!”. Викам: “А вие какво вършиме, бе, дето единствено плямпате?”. “Ние събрахме пари в университета 60 000 студенти и закупихме 10 000 кг медикаменти и ги изпратихме във Виетнам! Вие какво сте създали?”. Казвам: “Аз до неотдавна бях моряк и им занесох един транспортен съд с 10 000 тона, не кг, оръжие – картечници, автомати, бомби!”. Нищо сходно не е ставало! /смях/ Един път единствено отидохме и им закарахме мотоциклети “Балкан”. Те им помагаха, апропо, да се придвижват през джунглата... Но на двете италианки очите им станаха като копчета! И... се влюбиха в мен!
Като млад в родния Созопол, заобиколен от женско внимание
- И двете?!
- И двете.
- И вие какво направихте?
- Любов. Поотделно, апелирам ти се! Тогава груповият секс не беше съвременен! Пък и аз съм патриархално момче...
- Разкажете и за “участието си” в опита за ликвидиране на Папа Йоан-Павел Втори?
- След опита за нападение над папата всички българи бяха “посъветвани” да си вървят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха “на сухо”.
Във Ватикана ме помолиха, в всекидневен порядък, задоволително виновни лица, кардинали: “Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвиняването към вас!
Италианците и американците са в тази игра!”
И в действителност - неофициалното ембаргото против България беше ужасно, страната стартира да закъсва! Аз, естествено, предадох.
В същото време в посолството дойде една група от България, която стартира да работи и да пази Антонов – юристи и други, да обработват италианските медии. Питам ги: “Нещо да оказа помощ?”. “Гледай си работата!”. По едно време водещият офицер ми сподели: “Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, само че за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те “посъветвали” да напуснеш, спри си там!”. Но аз отново упорствам: “Какво да им споделям?”. Професорът ми, с цел да се отърве от мен, вика: “Казвай им, че не сме ние!”. И аз, въодушевен младеж, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пешком всеки един и да крещя: “Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!”. А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплинираност желязна! Само шушукат: “Знаем, знаем, сеньор Димитров, “студена война”, какво да вършим, знаем, че не сте вие…”. Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека и мой другар Руискар ми сподели: “Хайде, стига към този момент, че във Ватикана започнаха да се питат: “Кой е оня с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?”. Разбрах, че съм прекалил.
- Но се стига до такава степен, че получавате признателност от ватиканската работа за сигурност. Защо?
- Руискар ми сподели, че са взети всички ограничения папата да не бъде погубен от снайперист. Затова са закупени всички жилища, чиито прозорци гледат към площада “Сан Пиетро”, където той всяка сряда прави почетна обиколка с папамобила. А над Ватикана има един рид “Джаниколо” - целият обраснал с борова гора! И аз, младеж, потеглих пешком да спестявам пари, в този момент бих взел такси, с цел да стигна горе до един манастир от 17-и век, където смятах да диря в сбирката му от старопечатни книги образец от историята на Петър Богдан. Катеря се и виждам на една извивка на шосето се открива превъзходна панорама към площада “Сан Пиетро”, отстоящ единствено на 500 м по въздуха. От тази позиция снайперист с елементарен армейски “Драгунов” би могъл да простреля папата! Казах на Руискар да предизвести службите. Но той се усъмни те да не знаят това място… След няколко дни обаче той тържествено съобщи, държейки бутилката с ракия в ръка: “Стани! Натоварен съм от нашите служби да ти изкажа сърдечна признателност!”. Оказа се, че ватиканските служби за сигурност не са знаели това място! Помолих за писмена признателност към българина Божидар Димитров, че е направил нещо против вероятен атентат против папата! Руискар ми сподели: “Сетих се и желаех, само че те ми споделиха: “Да, бе, да го покаже някъде и да дотърчи някой италиански вестник и да ни разкатаят семейството, че не си гледаме работата!”…
- Какво е това, което сте чули от водещия си офицер и ваш професор по време на негово посещаване в Рим тъкмо когато убиват писателя Георги Марков?
- Седяхме с него в едно ресторантче в Рим. Позвъниха му по уоки-токито за връзка с посолството. Съобщиха му нещо и той посърна. Попитах го: “Какво ти стана?”. А той ми отговори:
“Убиха един огромен другар, наш човек!”
След малко продължи: “И в никакъв случай няма да ставаш двоен сътрудник, каквото и да ти оферират, каквото и да ти е ситуацията! Двойните сътрудници живеят не повече от 5 години!”. Не знам дали се отнасяше за Георги Марков, само че не знам някой различен да е бил погубен!...
- Защо нарекохте книгата си “За кожата на едно ченге”?
- Много са се упражнявали върху кожата ми, желали са да я смъкнат, само че не са съумели! Защото съм бил положително ченге – и тогава, и през днешния ден! Аз не преставам да считам себе си за ченге! Защото изповядвам максимата: няма някогашен чернокож и бивше ченге! Всичко, което съм научил като ченге, аз го употребявам и в този момент. Защо Националният исторически музей не умря по време на прехода, както доста други музеи? Дори направи плевел растеж през годините, когато всичко рухваше! - Просто тъй като бях видял във Ватикана по какъв начин работи един музей в изискванията на пазарна стопанска система! Какво прави, с цел да си обезпечи пари. За разкопки, за консервация и реституция, тъй като музеят не е единствено галерия.
12 януари 1998 година Директорът на НИМ за финален път държи в ръцете си „ История славянобългарская”, преди да я съобщи на игумена на Зографския манастир дядо Амвросий.
Едно изявление на Валерия КАЛЧЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ