Старозагорската опера представя Италианката в Алжир в Народния театър
Тази вечер Държавна опера Стара Загора ще показа една от най-новите си министър председатели - " Италианката в Алжир " на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов ". Постановската е копродукция с Македонската национална опера и е първия действителен резултат от съдействието в границите на Балканската оперна мрежа. Режисьжор на представлението е Урсула Хорнер, а диригент Ивайло Кринчев.
Колко е мъчно да се пее Росини, знаят единствено тези, които са провокирали себе си да го създадат. Затова съставът на Старозагорската опера заслужава възторженостти за решението да сложи " Италианката в Алжир ". Творбите на гениалния италианец изобилстват от занимателни обрати и брилянтни комични обстановки, а всичко това е щедро гарнирано с доста провокации пред вокалната техника на обособените артисти.
Това, което той е написал не може да се съпостави нито с Белини, нито с Доницети, нито с Моцарт. Трябва една пъргавина на гласа, която би трябвало да се възпитава. И до момента в който по времето на Росини и тези създатели артистите са се обучавали в лекост, в орнаментиране и на импровизация. След това с появяването на композитори като Пучини и Верди този метод на подготовка на гласа леко е отстъпил обратно и се е изгубил. И към този момент доста мъчно се намират такива гласове.
У нас творбите на Росини се слагат рядко. Липсва храброст, липсва и характерната вокална просвета, която да показа гениалната му музика в нейната цялост.
По същата причина доста от тези произведения се извършват на половина и се показват по един сакат метод, тъй като сложните моменти се отразяват от оперите, тъй като по-добре да не се излагаме, в случай че желаеме да представим нещата добре на публиката.
Затова е добре, когато на сцената се появи опера от Росини, публиката да не я пропуща. Влезе ли в салона, няма по какъв начин да не се забавлява. А в случай че артистите са в действителност положителни, това ще е не просто развлечение, а цялостна приятност от докосването до една кипяща от страсти и жизнеспособност музика.
Колко е мъчно да се пее Росини, знаят единствено тези, които са провокирали себе си да го създадат. Затова съставът на Старозагорската опера заслужава възторженостти за решението да сложи " Италианката в Алжир ". Творбите на гениалния италианец изобилстват от занимателни обрати и брилянтни комични обстановки, а всичко това е щедро гарнирано с доста провокации пред вокалната техника на обособените артисти.
Това, което той е написал не може да се съпостави нито с Белини, нито с Доницети, нито с Моцарт. Трябва една пъргавина на гласа, която би трябвало да се възпитава. И до момента в който по времето на Росини и тези създатели артистите са се обучавали в лекост, в орнаментиране и на импровизация. След това с появяването на композитори като Пучини и Верди този метод на подготовка на гласа леко е отстъпил обратно и се е изгубил. И към този момент доста мъчно се намират такива гласове.
У нас творбите на Росини се слагат рядко. Липсва храброст, липсва и характерната вокална просвета, която да показа гениалната му музика в нейната цялост.
По същата причина доста от тези произведения се извършват на половина и се показват по един сакат метод, тъй като сложните моменти се отразяват от оперите, тъй като по-добре да не се излагаме, в случай че желаеме да представим нещата добре на публиката.
Затова е добре, когато на сцената се появи опера от Росини, публиката да не я пропуща. Влезе ли в салона, няма по какъв начин да не се забавлява. А в случай че артистите са в действителност положителни, това ще е не просто развлечение, а цялостна приятност от докосването до една кипяща от страсти и жизнеспособност музика.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ