Жената, която легализира аборта във Франция и стана първият председател на Европарламента
Тази заран в дома си умря Симон Вейл, основна фигура във френската политика, съобщи Франс прес, като се базира на нейното семейство.
Майка ми щеше да навърши 90 години на 13 юли, сподели пред организацията синът й Жан Вейл.
Симон Вейл е оживяла от Холокоста - на 16-годишна възраст тя е депортирана в нацистките лагери на гибелта.
През 1979 година Вейл става първият ръководител на Европейския парламент.
Макар че излиза от фокуса на публичното внимание през 2007 година, когато напуща Конституционния съд, тя се радва на необятно почитание в целия политически набор и остава един от най-популярните политици в изследванията на публичното мнение.
Преживяванията й в концлагер я трансформират в буен труженик на Европейския съюз, само че във Франция тя става най-известна с узаконяването на абортите като министър на опазването на здравето през 1974 година
Тя е била на процедура непозната при влизането си в държавното управление и настойчиво се бори против враждебно настроения парламент и разграниченото публично мнение да прокара закона, станал прочут като " Закона Вейл ", трансформирайки Франция в първата най-вече римокатолическа страна, която узаконява абортите.
Сред нападките против нея по време на разискванията на този закон е написването на вратата на дома й " Вейл = Хитлер ". В груповата памет остава обликът на смутената до сълзи Вейл в Народното събрание в края на 1974 година, само че тя не отстъпва, отбелязва Франс прес.
От юни 1979 година до 1982 година Симон Вейл е ръководител на Европейския парламент. От 1984 до 1989 година е ръководител на групата на либералите, демократите и реформаторите. " Изграждането на Европа ме сдобри с 20-и век ", твърди тя.
През 1993 година става държавен министър за обществените въпроси, опазването на здравето и градоустройството. През 1997 година, а от 1998 до 2007 година е член на Конституционния съд.
Като министър въплъщава обществените настройки и от време на време заема близки до левицата позиции по публични въпроси. Примесената й с рецензии поддръжка за Никола Саркози през 2007 година илюстрира какъв чудак е тя в политическия пейзаж, което частично изяснява известността й.
Защо при подобен житейски и политически път в никакъв случай не се е кандидатирала за президент? " Никога не съм усещала в себе си способността да практикувам такава власт. Прекалено съм самостоятелна за такова нещо ", изяснява тя.
Според допитване от 2014 година тя е обичаната женска персона на французите.
През 2008 година става член на Френската академия, едвам шестата жена, която го реализира.
Силно белязана от депортирането си в Аушвиц, на което прави вълнуващо изложение в автобиографията си " Един живот " (2007 г.), тя е била ръководител на Фондацията за паметта на Холокоста от 2000 до 2007 година, а по-късно остава неин почетен ръководител.
Майка ми щеше да навърши 90 години на 13 юли, сподели пред организацията синът й Жан Вейл.
Симон Вейл е оживяла от Холокоста - на 16-годишна възраст тя е депортирана в нацистките лагери на гибелта.
През 1979 година Вейл става първият ръководител на Европейския парламент.
Макар че излиза от фокуса на публичното внимание през 2007 година, когато напуща Конституционния съд, тя се радва на необятно почитание в целия политически набор и остава един от най-популярните политици в изследванията на публичното мнение.
Преживяванията й в концлагер я трансформират в буен труженик на Европейския съюз, само че във Франция тя става най-известна с узаконяването на абортите като министър на опазването на здравето през 1974 година
Тя е била на процедура непозната при влизането си в държавното управление и настойчиво се бори против враждебно настроения парламент и разграниченото публично мнение да прокара закона, станал прочут като " Закона Вейл ", трансформирайки Франция в първата най-вече римокатолическа страна, която узаконява абортите.
Сред нападките против нея по време на разискванията на този закон е написването на вратата на дома й " Вейл = Хитлер ". В груповата памет остава обликът на смутената до сълзи Вейл в Народното събрание в края на 1974 година, само че тя не отстъпва, отбелязва Франс прес.
От юни 1979 година до 1982 година Симон Вейл е ръководител на Европейския парламент. От 1984 до 1989 година е ръководител на групата на либералите, демократите и реформаторите. " Изграждането на Европа ме сдобри с 20-и век ", твърди тя.
През 1993 година става държавен министър за обществените въпроси, опазването на здравето и градоустройството. През 1997 година, а от 1998 до 2007 година е член на Конституционния съд.
Като министър въплъщава обществените настройки и от време на време заема близки до левицата позиции по публични въпроси. Примесената й с рецензии поддръжка за Никола Саркози през 2007 година илюстрира какъв чудак е тя в политическия пейзаж, което частично изяснява известността й.
Защо при подобен житейски и политически път в никакъв случай не се е кандидатирала за президент? " Никога не съм усещала в себе си способността да практикувам такава власт. Прекалено съм самостоятелна за такова нещо ", изяснява тя.
Според допитване от 2014 година тя е обичаната женска персона на французите.
През 2008 година става член на Френската академия, едвам шестата жена, която го реализира.
Силно белязана от депортирането си в Аушвиц, на което прави вълнуващо изложение в автобиографията си " Един живот " (2007 г.), тя е била ръководител на Фондацията за паметта на Холокоста от 2000 до 2007 година, а по-късно остава неин почетен ръководител.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ