Българските джудисти очакват премии на Освобождение
Тази заран българските джудисти започнаха присъединяване си в 47-мото изадние на някогашния шампионат " Освобождение ", който е актуалната Европейска отворена купа. На трибуните в зала " Универсиада " се срещам с водещия ни джудист в кат. до 81 кг Ивайло Иванов, който на следващия ден ще взе участие на 90 кг. С него си приказваме за идния шампионат, само че се оказва, че родните джудисти чакат значими награди точно на това съревнование - обещани от управлението забавени награди за извоювани оценки от 2014 година до през днешния ден. Ето какво показа Ивайло Иванов в особено изявление за Sportal.bg малко преди да напусне залата, откакто съотборникът му Янислав Герчев получи травма в първата си среща в категория до 66 кг и беше откаран с кола за спешна помощ в " Пирогов ":
- Иво, спокоен ли си преди първото съревнование за годината, имаш ли някакви терзания? - Последното съревнование беше преди много време, съумях да си умря. Декември започнахме базов лагер за 2018 година, всичко протече обикновено. Имахме известни различия с федерацията, само че считам, че към този момент всичко е изгладено. Освен това имаме заричане от президента (б.а. Иван Василев), че ще получим много дълго забавени награди от 2014 година досега на шампионата " Освбождение ".
Иначе има терзание, колкото и умел да съм към този момент, да не забравяме, че това е първото ми съревнование от много време насам и самият факт, че е пред родна аудитория по едно и също време ме стимулира, тъй като виждам толкоз доста хора пристигнали да ме поддържат, само че и е огромна отговорност да не ги отчайвам. - Казваш, че имате забавени награди още от 2014 година, не е ли много дълъг този интервал на очакване и по какъв начин се справяте? - Да, това е много дълъг интервал, само че за нас парите в никакъв случай не са били водещи, защото ние обичаме този спорт и това е нашият живот. Признанието в очите на хората след триумф коства доста повече. До момента сме избягвали всевъзможни спорове, с цел да може да вървят безпрепятствено нещата сред нас и федерацията и подготовката да върви безпрепятствено. Но ние също имаме фамилии, които разчитат на нас. Когато вляза в магазина, не ме питат какъв орден съм взел на последното съревнование, а желаят да си платя. За страдание парите са нужното зло.
Хубавото е, че имаме заричане, че най-сетне ще си го получим и това ме успокоява, че ще имам някаква сигурност у дома и ще мога да се отдам напълно на тренировките.
- Няма по какъв начин в този момент да не те попитам дали не си обмислял да приемеш някое от многочислените оферти да се състезаваш за друга страна? - Още след Абу Даби много хора се свързаха с мен и не престават да оферират предложения, които са много по-високи от това, което получаваме в България. Но аз желая да остана в България, тъй като тук съм се родил, тук съм израснал. - След всички тези неразбории към вас - душевен освободен ли ще излезеш за първото си съревнование? - Да! Надявам се от федерацията да бъдат правилни и да се завърши с този въпрос.
- Иво, спокоен ли си преди първото съревнование за годината, имаш ли някакви терзания? - Последното съревнование беше преди много време, съумях да си умря. Декември започнахме базов лагер за 2018 година, всичко протече обикновено. Имахме известни различия с федерацията, само че считам, че към този момент всичко е изгладено. Освен това имаме заричане от президента (б.а. Иван Василев), че ще получим много дълго забавени награди от 2014 година досега на шампионата " Освбождение ".
Иначе има терзание, колкото и умел да съм към този момент, да не забравяме, че това е първото ми съревнование от много време насам и самият факт, че е пред родна аудитория по едно и също време ме стимулира, тъй като виждам толкоз доста хора пристигнали да ме поддържат, само че и е огромна отговорност да не ги отчайвам. - Казваш, че имате забавени награди още от 2014 година, не е ли много дълъг този интервал на очакване и по какъв начин се справяте? - Да, това е много дълъг интервал, само че за нас парите в никакъв случай не са били водещи, защото ние обичаме този спорт и това е нашият живот. Признанието в очите на хората след триумф коства доста повече. До момента сме избягвали всевъзможни спорове, с цел да може да вървят безпрепятствено нещата сред нас и федерацията и подготовката да върви безпрепятствено. Но ние също имаме фамилии, които разчитат на нас. Когато вляза в магазина, не ме питат какъв орден съм взел на последното съревнование, а желаят да си платя. За страдание парите са нужното зло.
Хубавото е, че имаме заричане, че най-сетне ще си го получим и това ме успокоява, че ще имам някаква сигурност у дома и ще мога да се отдам напълно на тренировките.
- Няма по какъв начин в този момент да не те попитам дали не си обмислял да приемеш някое от многочислените оферти да се състезаваш за друга страна? - Още след Абу Даби много хора се свързаха с мен и не престават да оферират предложения, които са много по-високи от това, което получаваме в България. Но аз желая да остана в България, тъй като тук съм се родил, тук съм израснал. - След всички тези неразбории към вас - душевен освободен ли ще излезеш за първото си съревнование? - Да! Надявам се от федерацията да бъдат правилни и да се завърши с този въпрос.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ