Откъс от "Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят" на Барбара Колоросо
Тази публикация е част от специфичната поредност " На учебно заведение " на " Детски Дневник ". Тази година тя е отдадена на родителските страхове. До края на септември тук ще можете да прочетете препоръките на експерти по най-важните тематики за здравето, развиването и сигурността на учениците.
Насилникът, жертвата и (не толкоз невинният) наблюдаващ са три функции в покруса, която постоянно се разиграва у дома, в учебно заведение, на детската площадка, на улицата, на работното място.
Какво е и какво не е тормозът в учебно заведение? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и по какъв начин да го защитим? Какво би трябвало да се направи, с цел да бъде пресечен цикълът на принуждение в класните стаи, и по какъв начин да помогнем освен на жертвите, само че и на насилниците?
Барбара Колоросо – интернационално приет съветник по въпросите на възпитанието и образованието, дава на родителите, учителите и експертите, които работят с деца, инструментите, нужни за прекратяването на тази порочна процедура.
Книгата й " Тормоз в учебно заведение. Насилникът, жертвата и наблюдаващият " излиза за първи път преди повече от десетилетие, към този момент има пет актуализирани и допълнени издания и се смята за една от най-авторитетните и потребни книги за предварителна защита и намеса при проблеми с насилието.
Издателство " Софтпрес "
Из трета глава " Какво Е и какво НЕ Е тормозът? " от книгата " Тормоз в учебно заведение. Насилникът, жертвата и наблюдаващият " от Барбара Колоросо:
Насилието: формулировка
Както отбелязва Кен Ригби, с цел да стартираме диалог, ни е нужен общ език и схващане за динамичността на насилието. Има многочислени дефиниции на принуждение: някои са прекомерно тесни, а други – прекомерно всеобхватни. Някои го преглеждат като спор, който се нуждае от решение. Други го лимитират до непрекъснато и повтарящо се държание. Дефиницията, която употребявам аз, е развита въз основа на опита ми през последните четиридесет години, през които съм следила еволюцията в проявленията и средствата, употребявани при насилието, стратегиите, основани, с цел да се борят с него, и проучванията, които задълбават в казуса.
За мен насилието е съзнателна, преднамерена, нападателна, зловредна или оскърбителна активност, предопределена да унижи и да нарани целта, като в същото време достави на причинителя наслаждение от болката и нещастието на жертвата. Често провокира боязън посредством закани за следваща експанзия и може да се трансформира в гнет. Агресията може да е вербална, физическа и/или обществена. Може да е учредена на расата, етноса, религията, пола, сексуалността, половата еднаквост или ориентировка, физическите или умствените качества, тежестта, алергиите или икономическия статус. (Тези основи неведнъж усилват жестокостта и нейното въздействие върху целта.) Може да бъде – и постоянно е – настойчива, непрекъсната и да се повтаря във времето, само че не е наложително. И е еднократният акт е принуждение. Ако е непрекъсната и е ориентирана към група със предпазен статут, експанзията може да е форма на принуждение, неведнъж наричана " изтезание ", а в случай че е задоволително жестока, може да се одобри за закононарушение. Тя включва всички форми на тормоз и кибернасилие. С други думи, това " редовно налагане на мощ в междуличностните връзки " е нещо зло и грубо и включва извличането на наслаждение от нечия болежка и страдалчество.
Четирите белега на насилието
Независимо дали е преднамерено, или привидно връхлита ненадейно, без значение дали е явно, или е скрито, в лицето или зад тила ви, елементарно за различаване или загърнато в одеянията на видимо другарство, дали се прави от едно дете, или от група, насилието постоянно включва тези три белега:
Неравенство на силите. Насилникът може да е по-възрастен, по-голям, по-силен, да си служи по-добре с думите, да е с по-високо обществено състояние, да е от друг етнос или да е от противоположния пол (повече за това – покъсно). Насилникът разполага с повече мощ и въздействие от жертвата. Самият брой на децата, събрани дружно, с цел да упражняват тормоз, може да сътвори такава неравнопоставеност. Насилието не е съревнование сред братя и сестри, нито е сдърпване сред две равнопоставени деца, сред които съществува спор.
Намерение да нараняваш. Насилникът има намерение да аргументи прочувствена и/или физическа болежка, чака действието му да нанесе щета и изпитва наслаждение от причиняването и наблюдаването на страданието. Това не е случай или неразбирателство, не е неточност на езика, не е задявка, не е инцидентно подложен крайник, не е несъзнателно нехайство, няма " Ох, не желаех ". Насилникът цели да тормози, да се присмива, да унижава.
Заплаха за следваща експанзия. И насилникът, и жертвата знаят, че тормозът може и е евентуално да се повтори. Не е планувано да е еднократен акт, изключително в случай че целта наподобява беззащитна. Често се стартира с вербално принуждение (обиди, расистки нападки, пренебрежителни полови намеци, унизителни мнения за физическите или умствените качества на мишената), след което насилието ескалира до обществено уединяване (отбягване, клюки, злословия и изключване), а след това, в случай че климатът и културата в учебно заведение разрешават, насилникът свободно и със пристрастеност минава към физически тормоз (удряне на плесници, ритници, препъване, заключване на жертвата в шкафчето ѝ, насила за унизителни или невъзможни за осъществяване действия и/или отнемане на жертвата от нужни физически удобства) със знанието, че никой няма да се намеси, с цел да приключи жестокостта.
Когато насилието необратимо ескалира, се прибавя и четвърти детайл:
Терор. Насилието е систематичен тормоз, употребен за заплашване и опазване на превъзходство. Терорът, прицелен в сърцето на нароченото дете, не е просто средство за реализиране на задачата, а е самоцел. Щом един път ужасът е налице, насилникът може да работи без боязън от обвиняване или отплата. Жертвата на насилието се е предала и е напълно беззащитна, тъй че е извънредно необикновено да опита да отвърне или да каже на някого за ставащото. Насилникът разчита, че въвлечените очевидци няма да създадат нищо, с цел да спрат насилието. И по този начин кръгът се затваря.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (61)
Насилникът, жертвата и (не толкоз невинният) наблюдаващ са три функции в покруса, която постоянно се разиграва у дома, в учебно заведение, на детската площадка, на улицата, на работното място.
Какво е и какво не е тормозът в учебно заведение? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и по какъв начин да го защитим? Какво би трябвало да се направи, с цел да бъде пресечен цикълът на принуждение в класните стаи, и по какъв начин да помогнем освен на жертвите, само че и на насилниците?
Барбара Колоросо – интернационално приет съветник по въпросите на възпитанието и образованието, дава на родителите, учителите и експертите, които работят с деца, инструментите, нужни за прекратяването на тази порочна процедура.
Книгата й " Тормоз в учебно заведение. Насилникът, жертвата и наблюдаващият " излиза за първи път преди повече от десетилетие, към този момент има пет актуализирани и допълнени издания и се смята за една от най-авторитетните и потребни книги за предварителна защита и намеса при проблеми с насилието.
Издателство " Софтпрес "
Из трета глава " Какво Е и какво НЕ Е тормозът? " от книгата " Тормоз в учебно заведение. Насилникът, жертвата и наблюдаващият " от Барбара Колоросо:
Насилието: формулировка
Както отбелязва Кен Ригби, с цел да стартираме диалог, ни е нужен общ език и схващане за динамичността на насилието. Има многочислени дефиниции на принуждение: някои са прекомерно тесни, а други – прекомерно всеобхватни. Някои го преглеждат като спор, който се нуждае от решение. Други го лимитират до непрекъснато и повтарящо се държание. Дефиницията, която употребявам аз, е развита въз основа на опита ми през последните четиридесет години, през които съм следила еволюцията в проявленията и средствата, употребявани при насилието, стратегиите, основани, с цел да се борят с него, и проучванията, които задълбават в казуса.
За мен насилието е съзнателна, преднамерена, нападателна, зловредна или оскърбителна активност, предопределена да унижи и да нарани целта, като в същото време достави на причинителя наслаждение от болката и нещастието на жертвата. Често провокира боязън посредством закани за следваща експанзия и може да се трансформира в гнет. Агресията може да е вербална, физическа и/или обществена. Може да е учредена на расата, етноса, религията, пола, сексуалността, половата еднаквост или ориентировка, физическите или умствените качества, тежестта, алергиите или икономическия статус. (Тези основи неведнъж усилват жестокостта и нейното въздействие върху целта.) Може да бъде – и постоянно е – настойчива, непрекъсната и да се повтаря във времето, само че не е наложително. И е еднократният акт е принуждение. Ако е непрекъсната и е ориентирана към група със предпазен статут, експанзията може да е форма на принуждение, неведнъж наричана " изтезание ", а в случай че е задоволително жестока, може да се одобри за закононарушение. Тя включва всички форми на тормоз и кибернасилие. С други думи, това " редовно налагане на мощ в междуличностните връзки " е нещо зло и грубо и включва извличането на наслаждение от нечия болежка и страдалчество.
Четирите белега на насилието
Независимо дали е преднамерено, или привидно връхлита ненадейно, без значение дали е явно, или е скрито, в лицето или зад тила ви, елементарно за различаване или загърнато в одеянията на видимо другарство, дали се прави от едно дете, или от група, насилието постоянно включва тези три белега:
Неравенство на силите. Насилникът може да е по-възрастен, по-голям, по-силен, да си служи по-добре с думите, да е с по-високо обществено състояние, да е от друг етнос или да е от противоположния пол (повече за това – покъсно). Насилникът разполага с повече мощ и въздействие от жертвата. Самият брой на децата, събрани дружно, с цел да упражняват тормоз, може да сътвори такава неравнопоставеност. Насилието не е съревнование сред братя и сестри, нито е сдърпване сред две равнопоставени деца, сред които съществува спор.
Намерение да нараняваш. Насилникът има намерение да аргументи прочувствена и/или физическа болежка, чака действието му да нанесе щета и изпитва наслаждение от причиняването и наблюдаването на страданието. Това не е случай или неразбирателство, не е неточност на езика, не е задявка, не е инцидентно подложен крайник, не е несъзнателно нехайство, няма " Ох, не желаех ". Насилникът цели да тормози, да се присмива, да унижава.
Заплаха за следваща експанзия. И насилникът, и жертвата знаят, че тормозът може и е евентуално да се повтори. Не е планувано да е еднократен акт, изключително в случай че целта наподобява беззащитна. Често се стартира с вербално принуждение (обиди, расистки нападки, пренебрежителни полови намеци, унизителни мнения за физическите или умствените качества на мишената), след което насилието ескалира до обществено уединяване (отбягване, клюки, злословия и изключване), а след това, в случай че климатът и културата в учебно заведение разрешават, насилникът свободно и със пристрастеност минава към физически тормоз (удряне на плесници, ритници, препъване, заключване на жертвата в шкафчето ѝ, насила за унизителни или невъзможни за осъществяване действия и/или отнемане на жертвата от нужни физически удобства) със знанието, че никой няма да се намеси, с цел да приключи жестокостта.
Когато насилието необратимо ескалира, се прибавя и четвърти детайл:
Терор. Насилието е систематичен тормоз, употребен за заплашване и опазване на превъзходство. Терорът, прицелен в сърцето на нароченото дете, не е просто средство за реализиране на задачата, а е самоцел. Щом един път ужасът е налице, насилникът може да работи без боязън от обвиняване или отплата. Жертвата на насилието се е предала и е напълно беззащитна, тъй че е извънредно необикновено да опита да отвърне или да каже на някого за ставащото. Насилникът разчита, че въвлечените очевидци няма да създадат нищо, с цел да спрат насилието. И по този начин кръгът се затваря.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (61)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ