Учене ли е зубренето и има ли полза от него
Тази публикация е част от специфичната поредност " На учебно заведение " на " Детски Дневник ". Тази година тя е отдадена на родителските страхове. До края на септември ще можете да прочетете препоръките на експерти по най-важните тематики за здравето, развиването и сигурността на учениците.
Зубрачеството е остарял проблем в българските учебни заведения. Материалът е толкоз огромен и обстоен, че не остава време за друго с изключение на да научиш наизуст урока и да го изрецитираш след това, като те изпитват. В кандидат-гимназиалните и кандидат-студентските изпити творчеството и личните разсъждения се правят оценка по-ниско от добре заучените банални изречения, започващи с " тук създателят е желал да каже... ". И като цяло е добре да запомниш, че синусът на пи върху две е едно, въпреки и да не си напълно сигурен какво е синус или въобще тригонометрична функционалност.
Това е едно от нещата, против които сякаш се бори просветителната промяна в България, като понижава наличието за сметка на повече време за схващане и извършения в часовете. Само че олекотяването на учебниците не е задоволително, тъй като зубраческият обичай е надълбоко втълпен и на учителите, и на родителите, които го постановат и чакат и от децата.
Изисква се смяна в настройката към ученето и към това приканват редица изследвания и нови системи, които потвърждават, че наизустяването не е най-ефективният метод за разбиране на информация и оферират други възможности. Въпреки всичко, от него има някои изгоди за развиването на мозъка, признават учените, по тази причина не би трябвало да се изпада и в другата прекаленост, в която в никакъв случай нищо не е наложително да се помни.
Да зубриш или не
Да, зубренето е форма на учене, или най-малко е естествена част от процеса на учене. Дефиницията е да усвояваш информация посредством повтаряне до съвършеното й запаметяване. Точно по този метод в ранен стадий се учат базови неща като писмеността и поредността на числата, а по-късно и таблицата за умножение, изписването на комплицирани думи, химичните детайли с атомните им номера, физичните закони и всички математически формули.
Основният спор в средите на просветителните експерти е каква част от цялото знание би трябвало да бъде запаметено и каква разбрано и изведено като логическо умозаключение. Точно тук се целят многочислените нови тактики за преподаване - за изобретателно, асоциативно и сериозно мислене, за постигане до верните отговори не по формула, а посредством игри, облици и логичен загадки.
Според радетелите на тези нови похвати, наизустяването е ненужно във всичките му форми с изключение на за най-основните неща, обаче съперниците им се аргументират, че то автоматизира мозъка да борави с огромни количества информация, които другояче ще са в безпорядък. Човек може на мига да изважда обстоятелства и формули от паметта си, когато му потрябват, вместо всякога да напряга по няколко елементи на мозъка си, с цел да ги " измисля " отначало. Освен това има неща като писмеността и значимите исторически дати, които нямат друга логичност с изключение на открития си ред и той просто би трябвало да се знае, считат бранителите на остарелия ред.
© Анелия Николова
Дебатът за методите на учене е остарял, само че се ожесточава през 1984 година, когато " Оксфорд " предлага нова система за пълноценно когнитивно образование на деца като опция на познатата скица на преподаване с изброяване на обстоятелства и изпитване на учениците за инспекция дали са ги запомнили.
Още тогава влиятелният университет предизвестява за вредите от зубренето. То може да бъде досадно за учениците и те бързо да се разконцентрират. Не разрешава по-дълбоко схващане на материала и обстоятелствата могат да се интерпретират и запомнят неверно. Не предизвиква обществените и аналитичните умения и не основава връзки сред към този момент усвоените и новите познания.
Като единствени преимущества също показват очевидните - изгодата за струпване на базови знания първоначално и способността да вадиш от паметта си ясно дефинирани и широкоразбираеми обстоятелства.
Когнитивните похвати за разбиране на нова информация, от своя страна, разчитат на разнообразието и ангажирането на вниманието на учениците, развиват дълготрайно аналичитните и логическите качества на мозъка, които по-късно оказват помощ за бързи реакции и взимане на решения и най-важното - разрешават на учащите да са дейна част от образователния развой, вместо пасивни приемници.
Недостатъците са, че този метод изисква повече време за асимилиране на новата информация и това, че той би трябвало да се преценява с самостоятелните потребности и гении на всяко дете, което го прави надалеч по-сложен за всеобщо приложение.
На фона на международната вълна за модернизиране на образованието обаче, някои експерти ревниво се застъпват за остарелия изпитан модел и напълно отхвърлят позитивите от новите системи. Например специалистът по просветителните политики в Световната банка Хелън Абази, представена от английския " Таймс ", разяснява че младежите, обучавани по прогресивните способи, мъчно напредват в специалностите си, изключително аналитичните.
Останалите, възпитани по класическата скица на заучаване и повтаряне, разполагат с необятен набор от обстоятелства и хрумвания, които могат бързо да вкарат в деяние. " Децата би трябвало да слушат в час, да повтарят и да запаметяват, тъй като това ще им даде всичко належащо ", счита тя.
Какво прави зубренето с мозъка
Човешкият мозък има към 100 милиона неврони и към 100 трилиона синаптични връзки, които предават сигналите сред невроните. Тази комплицирана система ни разрешава да учим, мислим, работим и обработваме информация, страсти и чувства.
Мрежата обаче работи по разнообразни способи според от метода, по който е построена - при хората, които са научени да запаметяват информация без да я проучват (т.е. да зубрят) мозъчната интензивност е по-ограничена, твърди немски разбор от 2013 година Другите, които от дребни са приучени на сериозно и логическо мислене, употребяват мозъчния си потенциал по-пълноценно, акцентират немските учени.
В различен американски разбор се показва, че положителната памет нормално е индикация за висока просветеност, обаче съгласно тях това не е напълно правилно. Мозъкът може да е добър в складирането на информация, само че по-важно е по какъв начин по-късно тази информация влиза в приложимост.
Аналогията, която американците вършат, добре онагледява същината на въпроса: в случай че всеки факт е изолиран от останалите в лична " директория " в мозъка, както се получава при самоцелното наизустяване, това ще е доста огромен долап, претъпкан с информация, само че без система за нареждане. Фактори като стрес, недоспиване и липса на централизация ще направи намирането на нужните папки за съответната обстановка извънредно мъчно. А тъкмо под стрес човек би трябвало да е кадърен бързо да направи преценка и да вземе решение.
Затова е значимо досиетата да са категоризирани доста ясно и да имат мощни асоциативни връзки между тях. Това се реализира не със самото им запаметяване, а с анализирането им по време на " входирането ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (49)
Зубрачеството е остарял проблем в българските учебни заведения. Материалът е толкоз огромен и обстоен, че не остава време за друго с изключение на да научиш наизуст урока и да го изрецитираш след това, като те изпитват. В кандидат-гимназиалните и кандидат-студентските изпити творчеството и личните разсъждения се правят оценка по-ниско от добре заучените банални изречения, започващи с " тук създателят е желал да каже... ". И като цяло е добре да запомниш, че синусът на пи върху две е едно, въпреки и да не си напълно сигурен какво е синус или въобще тригонометрична функционалност.
Това е едно от нещата, против които сякаш се бори просветителната промяна в България, като понижава наличието за сметка на повече време за схващане и извършения в часовете. Само че олекотяването на учебниците не е задоволително, тъй като зубраческият обичай е надълбоко втълпен и на учителите, и на родителите, които го постановат и чакат и от децата.
Изисква се смяна в настройката към ученето и към това приканват редица изследвания и нови системи, които потвърждават, че наизустяването не е най-ефективният метод за разбиране на информация и оферират други възможности. Въпреки всичко, от него има някои изгоди за развиването на мозъка, признават учените, по тази причина не би трябвало да се изпада и в другата прекаленост, в която в никакъв случай нищо не е наложително да се помни.
Да зубриш или не
Да, зубренето е форма на учене, или най-малко е естествена част от процеса на учене. Дефиницията е да усвояваш информация посредством повтаряне до съвършеното й запаметяване. Точно по този метод в ранен стадий се учат базови неща като писмеността и поредността на числата, а по-късно и таблицата за умножение, изписването на комплицирани думи, химичните детайли с атомните им номера, физичните закони и всички математически формули.
Основният спор в средите на просветителните експерти е каква част от цялото знание би трябвало да бъде запаметено и каква разбрано и изведено като логическо умозаключение. Точно тук се целят многочислените нови тактики за преподаване - за изобретателно, асоциативно и сериозно мислене, за постигане до верните отговори не по формула, а посредством игри, облици и логичен загадки.
Според радетелите на тези нови похвати, наизустяването е ненужно във всичките му форми с изключение на за най-основните неща, обаче съперниците им се аргументират, че то автоматизира мозъка да борави с огромни количества информация, които другояче ще са в безпорядък. Човек може на мига да изважда обстоятелства и формули от паметта си, когато му потрябват, вместо всякога да напряга по няколко елементи на мозъка си, с цел да ги " измисля " отначало. Освен това има неща като писмеността и значимите исторически дати, които нямат друга логичност с изключение на открития си ред и той просто би трябвало да се знае, считат бранителите на остарелия ред.
© Анелия Николова
Дебатът за методите на учене е остарял, само че се ожесточава през 1984 година, когато " Оксфорд " предлага нова система за пълноценно когнитивно образование на деца като опция на познатата скица на преподаване с изброяване на обстоятелства и изпитване на учениците за инспекция дали са ги запомнили.
Още тогава влиятелният университет предизвестява за вредите от зубренето. То може да бъде досадно за учениците и те бързо да се разконцентрират. Не разрешава по-дълбоко схващане на материала и обстоятелствата могат да се интерпретират и запомнят неверно. Не предизвиква обществените и аналитичните умения и не основава връзки сред към този момент усвоените и новите познания.
Като единствени преимущества също показват очевидните - изгодата за струпване на базови знания първоначално и способността да вадиш от паметта си ясно дефинирани и широкоразбираеми обстоятелства.
Когнитивните похвати за разбиране на нова информация, от своя страна, разчитат на разнообразието и ангажирането на вниманието на учениците, развиват дълготрайно аналичитните и логическите качества на мозъка, които по-късно оказват помощ за бързи реакции и взимане на решения и най-важното - разрешават на учащите да са дейна част от образователния развой, вместо пасивни приемници.
Недостатъците са, че този метод изисква повече време за асимилиране на новата информация и това, че той би трябвало да се преценява с самостоятелните потребности и гении на всяко дете, което го прави надалеч по-сложен за всеобщо приложение.
На фона на международната вълна за модернизиране на образованието обаче, някои експерти ревниво се застъпват за остарелия изпитан модел и напълно отхвърлят позитивите от новите системи. Например специалистът по просветителните политики в Световната банка Хелън Абази, представена от английския " Таймс ", разяснява че младежите, обучавани по прогресивните способи, мъчно напредват в специалностите си, изключително аналитичните.
Останалите, възпитани по класическата скица на заучаване и повтаряне, разполагат с необятен набор от обстоятелства и хрумвания, които могат бързо да вкарат в деяние. " Децата би трябвало да слушат в час, да повтарят и да запаметяват, тъй като това ще им даде всичко належащо ", счита тя.
Какво прави зубренето с мозъка
Човешкият мозък има към 100 милиона неврони и към 100 трилиона синаптични връзки, които предават сигналите сред невроните. Тази комплицирана система ни разрешава да учим, мислим, работим и обработваме информация, страсти и чувства.
Мрежата обаче работи по разнообразни способи според от метода, по който е построена - при хората, които са научени да запаметяват информация без да я проучват (т.е. да зубрят) мозъчната интензивност е по-ограничена, твърди немски разбор от 2013 година Другите, които от дребни са приучени на сериозно и логическо мислене, употребяват мозъчния си потенциал по-пълноценно, акцентират немските учени.
В различен американски разбор се показва, че положителната памет нормално е индикация за висока просветеност, обаче съгласно тях това не е напълно правилно. Мозъкът може да е добър в складирането на информация, само че по-важно е по какъв начин по-късно тази информация влиза в приложимост.
Аналогията, която американците вършат, добре онагледява същината на въпроса: в случай че всеки факт е изолиран от останалите в лична " директория " в мозъка, както се получава при самоцелното наизустяване, това ще е доста огромен долап, претъпкан с информация, само че без система за нареждане. Фактори като стрес, недоспиване и липса на централизация ще направи намирането на нужните папки за съответната обстановка извънредно мъчно. А тъкмо под стрес човек би трябвало да е кадърен бързо да направи преценка и да вземе решение.
Затова е значимо досиетата да са категоризирани доста ясно и да имат мощни асоциативни връзки между тях. Това се реализира не със самото им запаметяване, а с анализирането им по време на " входирането ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (49)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ