Момичетата казват: Бриджит Джоунс – поотслабнала и поостаряла
Тази седмица всички гледаме " Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта " и ето какво желаеме да споделим с вас. Започваме с мнението на едно от девойките - Елена Миланова, а на следващия ден продължаваме с това на момчетата, в лицето на Боян Атанасов.
Бриджит Джоунс е обичана на публиката героиня, тъй като всеки може да се асоциира с някоя нейна линия – една постоянно печеливша карта в киното и литературата. Един брои калории, различен е неумел, на трети все нещо не му се получава като хората в работата, четвърти по този начин и не намира огромната обич. Или всичко дружно. Бриджит е изтъкана от и фенът постоянно застава на нейна страна и ѝ стиска палци, тъй като самият живот е подобен – неподреден, непредвидим, посредствен, доста нерешителен.
ще цялостни салоните колкото и епизода да се появят на екран, без значение че героинята е все по-отчайващо куха всеки идващ път – тя просто е симпатична в своята некадърност да се оправя и да съзрява. Времето е такова – времето на young adults, тези, които са превалили 35-40 години, само че са с държание, упования и прочувствен свят на 13-годишни. Хора, които са толкоз повърхностни, че постоянно мечтаят за едно и също нещо и ще повтарят едни и същи неточности, до момента в който вероятно наоколо падне астероид или се появи... дете. Марк Дарси наподобява на 56-годишно уиски, до момента в който от онази огряна Бриджит с прасковените страни няма и диря. Новият епизод на Бриджит Джоунс (в ролята - още веднъж Рене Зелуегър) е подобен – тематиката за бебето е употребена, с цел да се покаже някакво съзряване у героинята, тъй като способността на създателите да измислят нещо свястно за Бриджит и тогава да я дарят с дете е нулева. Както и въобще да я извадят от стандарта за дамата, осмислила живота си посредством детето. Идеята е да се приключи обликът ѝ, да се отиде най-сетне към някаква развръзка, само че е малко тъжно и доста демоде, че се случва по този метод. В XXI век би трябвало детето да е разследване от, а не причина за една връзка.
В новия епизод всичко е глуповато и симпатично на равнището на предходните. Абсолютно същият прочувствен звук, единствено обстановките са други – Бриджит постоянно прави старания да се показа добре, постоянно с положителни планове и постоянно най-после се приземява по гъз.
Този път за вниманието й се борят Джак (Патрик Демпси) и още веднъж Марк Дарси (Колин Фърт), който наподобява на 56-годишно уиски, до момента в който от онази огряна Бриджит, с прасковените страни, няма и диря. C`est la vie... Докато за Джак е изцяло неразбираемо за какво хуква след Бриджит, то за Марк може да се каже, че въпреки всичко той постоянно си е падал по оня живец, който Бриджит има. Живецът, който е приветлив и разтопява сковаността му и този път, по тази причина ще гравитира към нея. Бриджит сигурно е огромната му обич, само че това беше по този начин и в първия, и във втория епизод.
В последна сметка двамата 50+ годишни мъже хукват като хлапаци след детската 43-годишна Бриджит. Оттук до раждането филмът е поредност от комични обстановки, някои от които в действителност са доста смешни, изключително когато се намесва някаква доза британски комизъм от страна на Колин Фърт и Ема Томпсън, която също влиза няколко пъти в кадър доста свежо.
За самата Бриджит нищо не мога да кажа, като се изключи че е поотслбнала и поостаряла. За себе си се надявам хепиендът да завърши дотук, тъй като нямам сили за четвърти епизод, а финалът ме кара да мисля, че вратата отново е оставена отворена.
Бриджит Джоунс е обичана на публиката героиня, тъй като всеки може да се асоциира с някоя нейна линия – една постоянно печеливша карта в киното и литературата. Един брои калории, различен е неумел, на трети все нещо не му се получава като хората в работата, четвърти по този начин и не намира огромната обич. Или всичко дружно. Бриджит е изтъкана от и фенът постоянно застава на нейна страна и ѝ стиска палци, тъй като самият живот е подобен – неподреден, непредвидим, посредствен, доста нерешителен.
ще цялостни салоните колкото и епизода да се появят на екран, без значение че героинята е все по-отчайващо куха всеки идващ път – тя просто е симпатична в своята некадърност да се оправя и да съзрява. Времето е такова – времето на young adults, тези, които са превалили 35-40 години, само че са с държание, упования и прочувствен свят на 13-годишни. Хора, които са толкоз повърхностни, че постоянно мечтаят за едно и също нещо и ще повтарят едни и същи неточности, до момента в който вероятно наоколо падне астероид или се появи... дете. Марк Дарси наподобява на 56-годишно уиски, до момента в който от онази огряна Бриджит с прасковените страни няма и диря. Новият епизод на Бриджит Джоунс (в ролята - още веднъж Рене Зелуегър) е подобен – тематиката за бебето е употребена, с цел да се покаже някакво съзряване у героинята, тъй като способността на създателите да измислят нещо свястно за Бриджит и тогава да я дарят с дете е нулева. Както и въобще да я извадят от стандарта за дамата, осмислила живота си посредством детето. Идеята е да се приключи обликът ѝ, да се отиде най-сетне към някаква развръзка, само че е малко тъжно и доста демоде, че се случва по този метод. В XXI век би трябвало детето да е разследване от, а не причина за една връзка.
В новия епизод всичко е глуповато и симпатично на равнището на предходните. Абсолютно същият прочувствен звук, единствено обстановките са други – Бриджит постоянно прави старания да се показа добре, постоянно с положителни планове и постоянно най-после се приземява по гъз.
Този път за вниманието й се борят Джак (Патрик Демпси) и още веднъж Марк Дарси (Колин Фърт), който наподобява на 56-годишно уиски, до момента в който от онази огряна Бриджит, с прасковените страни, няма и диря. C`est la vie... Докато за Джак е изцяло неразбираемо за какво хуква след Бриджит, то за Марк може да се каже, че въпреки всичко той постоянно си е падал по оня живец, който Бриджит има. Живецът, който е приветлив и разтопява сковаността му и този път, по тази причина ще гравитира към нея. Бриджит сигурно е огромната му обич, само че това беше по този начин и в първия, и във втория епизод.
В последна сметка двамата 50+ годишни мъже хукват като хлапаци след детската 43-годишна Бриджит. Оттук до раждането филмът е поредност от комични обстановки, някои от които в действителност са доста смешни, изключително когато се намесва някаква доза британски комизъм от страна на Колин Фърт и Ема Томпсън, която също влиза няколко пъти в кадър доста свежо.
За самата Бриджит нищо не мога да кажа, като се изключи че е поотслбнала и поостаряла. За себе си се надявам хепиендът да завърши дотук, тъй като нямам сили за четвърти епизод, а финалът ме кара да мисля, че вратата отново е оставена отворена.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ